Р Е Ш Е Н И Е № 155
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 11.03.2020 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря М. Петрова и в присъствието на прокурора ..........................
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 2124 описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД – гр. София иск с правно основание чл. 79 ЗЗД против
ответника Е.В.П. ***, ЕГН **********.
Твърди се, че на 01.10.2014г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
марка „Вивус" и ответника Е.В.П. бил сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс"
ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя
- www.vivus.bg. На
посочената страница „Вивус" предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора
за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането
на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди се, че в процесния случай, на
01.10.2014г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № ********** и явяващ се трети по ред договор за кредит между
тях. В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер
на 350,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
31.10.2014г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната на името на кредитополучателя в клон на „Обединена българска
банка“ АД на 01.10.2014г.
На 31.10.2014г. ответницата заявила искане
за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150,00 лева. Съгласно т. 8.2 от
Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен
кредит преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен
кредит съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като
всички условия по съществуващия договор, с изключение на размер на дължимите
суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит.
Договорът бил изменен на 31.10.2014г. На същата дата кредиторът отпуснал
исканата сума на името на кредитополучателя в клон на „Обединена българска
банка“ АД.
С тегленето на допълнителната сума
ответницата се задължила да върне сумата в размер на 500,00 лева – главница.
Кредитополучателят се възползвал от
правото на удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, на няколко пъти до новата падежна дата – 25.03.2015г.
Твърди се, че с настъпване на падежа по
договора - 25.03.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал
в забава. Съгласно клаузите на договора, от 26.03.2015г. към главницата се
начислявала наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита (0,00 %), с добавяне към него на
наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т.
13.3. (а) – 10,01 %. От кредитора били изпратени три броя напомнителни писма до
ответника, съдържащи информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.5. от Общите условия към договора за кредит се таксували по десет лева за
всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.
Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс"
ЕООД, в качеството на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който
цедентът прехвърлял на цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница – 465,12 лева; наказателна лихва – 689,65 лв. за периода
26.03.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма) – 30,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение №
1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която
била върната с отметка „Непотърсен".
Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 465,12 лева -
неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва
от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на
сумата.
Претендират се направените по делото
разноски.
От ответницата е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който признава изцяло предявения иск, както по основание, така и по
размер. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С молба вх. №
1051/24.02.2020 г., процесуалният представител на ищеца поддържа предявения
иск, като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение в случай
на признание на иска от страна на ответницата.
По делото по искане на
ищеца е привлечено като трето-лице помагач „4финанс“ЕООД.От същото не е взето отношение по предмета на
делото последното не е депозирано
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание
на иска, както
и че в този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание
на иска.
Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките по чл.237, ал.1 ГПК, а така също и че са спазени
изискванията на чл. 237, ал. 3,т. 1 и т. 2
ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите
нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда.
Във връзка с изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 465.12 лева - неплатена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза
на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда,
че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от
06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
В случая претендираното възнаграждение е
в размер на 150 лв.и не надхвърля максималния размер.
Същото обаче, във връзка с направеното
от ответницата възражение и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, се явява прекомерно,като съдът приема,че възнаграждението следва да бъде определено в
законовия си минимум,а именно 100 лв.
С оглед изложеното ответната страна следва да заплати
на ищеца разноски по настоящето производството в общ размер от 150.00 лв. /50.00 лв. внесена
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Водим
от горното и на основание чл. 237 ал.1
ГПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.В.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 сумата от 465.12 лева - неплатена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва,считано от 25.07.2019 г./датата на подаване на
исковата молба/ до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.В.П. ***, ЕГН ********** да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 сумата от 50.00 лв.,представляваща направени
разноски за държавна такса,както и сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл.
78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от НЗПП ,като отхвърля искането в
частта до пълния размер от 150.00 лв..
ДЕЛОТО Е РАЗГЛЕДАНО И РЕШЕНО
при участието на „4финанс“ЕООД, със седалище и адрес на управление,гр.София, район“Студентски“,ул.“Никола
Габровски“№79 ,ет.2, ЕИК *********, КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: