ПРОТОКОЛ
№ 947
гр. Смолян, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100109 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищцата И. С., редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният й
представител адв. М. О., редовно упълномощена.
Ответникът *** ООД, несвоевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба от ***, чрез адв. М. –
процесуален представител, в която сочи че не възразява да се даде ход на
делото в тяхно отсъствие. Поддържа отговора на ИМ и изразява становище по
същество.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. О. – От името на доверителя ми поддържам предявения иск.
Оспорвам писмения отговор.
Съдът ДОКЛАДВА делото по чл. 146 от ГПК:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
С исковата молба ищцата твърди, че на 12.05.2022г. между нея като
кредитополучател и „***" ООД като кредитор е сключен Договор за
потребителски кредит № *** към искане № ***. Параметрите на отпуснатия
заем са посочени в чл.З от договора и са следните: 3.1. Размер на кредита:
1
500,00 лева 3.2. Размер на погасителна вноска: 2 х 14,60 лв. и 5 х 108,93 лв.
3.3. Ден на плащане: понеделник 3.4. Вид вноска: месечна 3.5. Годишен
процент на разходите: 40,77% 3.6. Брой вноски: 7 3.7. Фиксиран лихвен
процент: 35,04 %. 3.8. Дата на първо плащане: 13.06.2022г. 3.9. Обезпечение -
поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; 3.10. Дата
на последно плащане: 12.12.2022г. 3.11. Такса за усвояване - 0 3.12. Обща
сума за плащане: 573,85лв. Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем е посочено,
че общата сума за плащане е в размер на 573,85 лева, сумата, която
кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в
размер на 861,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора е начислена
неустойка в размер на 287,15 лева за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.
Твърди, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26
ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за
защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр.
чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя,
но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Основното задължение на
кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем.
Твърди, че с клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем
обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение
на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в
тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за
кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е
да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне
заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение
кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем,
като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът
за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора
обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена
„неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън
придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си
източник на неоснователно обогатяване.
2
Сочи, че е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ
заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не
осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение
по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на
неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението
в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и
подготвя неговото изпълнение.
Ищцата твърди, че клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и
цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза
на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката
да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й.
Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на
изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитополучателя и заемодателя.
Сочи, че е налице и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която
разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит,
уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което
на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като
това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1
ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката,
която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно ГПР няма да е 40,77%, както е записано, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 287,15 лева, формално
уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е
част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
3
договора. В този размер следва да участва и сумата от 287,15 лева, изразена
като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Процесният договор за заем попада в
обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби
на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да
съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част
от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора,
са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Твърди, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената
разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е
записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Ищцата сочи, че по изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да
бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази
недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърди, че в изпълнение на договора е заплатила на ответното
дружество сумата от 896,00 лева, видно от приложеното към настоящата
искова молба Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор
за паричен заем № *** от 12.05.2022г. Поради недействителността на договора
за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума,
която е получиля по него - 500,00 лева, а не на лихви и други разходи.
Следователно, разликата между заплатената сума от 896,00 лева до дължимата
от 500,00 лева в размер на 396,00 лева е платена при начална липса на
основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното за доверителката ми
възниква правен интерес от предявяване на иск със следния
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че претенциите на ищеца за обявяване на
недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите
4
на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
както и за връщане на платени при липсващо основание суми са
неоснователни.
Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Ответникът твърди, че изложените аргументи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК са напълно несъстоятелни.
Сочи, че противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за
неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Ответникът твърди още, че уговорената неустойка не е и не следва да
бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и
компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят
не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване
на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Твърди се, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия
с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните. Кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четИ.десет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда
на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в
настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни
последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността
за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя,
в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни
за него условия.
5
Ответното дружество твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в
исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително
оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му
задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди
сключване на договора, така и при подписването му.
По отношение на осъдителния иск ответникът сочи, че от
неоснователността на доводите за обявяване на нищожност на договора в
цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и
неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно
клаузата за неустойка. Не оспорват извършените плащания, но твърдят, че в
случая договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в
настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е
налице валидно правно основание задържи извършените плащания по
договора.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.55 ал.1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и
обстоятелства, които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Няма
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
В производството по делото ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит , че са
заплатени сумите, че същите са недължимо платени
Ответникът следва да докаже своите възражения както правопораждащи
и правоизключващи твърдения, както и действителността на договора и
основание за задържане на сумите.
Адв. О. –Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
6
делото
Адв. О. – Да се приемат като доказателства по делото документите
приложени към ИМ.
По доказателствата съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Договор за
паричен заем № *** от 12.05.2022г., Стандартен европейски формуляр и
Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен
заем № *** от 12.05.2022г.
Адв. О. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям
списък за разноски.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. О. – Моля да уважите предявения иск на основанията изложени в
ИМ. Искът се явява доказан по размер доколкото ответникът признава
твърденията на доверителката ми за размера на платените суми. Моля да ни
присъдите разноските по делото, които доверителката ми е направила, както и
да определите адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,50 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7