Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 04.02.2022 год.
Административен съд – Кърджали, ………………..… в открито .............................
съдебно заседание на шести януари …………..………………………………………………...
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………….……. Павлина Петрова ………..….............................
с участието на Бонка Василева – прокурор при Окръжна
прокуратура - Кърджали,
като разгледа
докладваното от ………….. съдията Виктор Атанасов ….............................
административно дело ……. №308
……. по
описа за ........... 2021 год. …….……..............
и
за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1,
ал.1 и
чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба от „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя му Р. А. Р.,
подадена чрез пълномощник - адв.М.Т.Х. от ***,
управляващ съдружник на Адвокатско дружество „***”, с ЕИК ***, с посочен съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, e-mail:
***, срещу Административен съд - Хасково,
с ЕИК *** и адрес: ***, с посочена цена на иска, в размер на 30000.00 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща вреди, понесени от ищеца поради платени
имуществени санкции, потвърдени с решения по КАНД №572/2018 год., КАНД
№568/2018 год., КАНД №338/2019 год., КАНД №656/2018 год., КАНД №573/2018 год.,
КАНД №571/2018 год., КАНД №569/2018 год., КАНД №655/2018 год., КАНД №570/2018 год.
и КАНД №630/2018 год., всички на Административен съд - Хасково, ведно със
законната лихва от датата на получаването от ответника на поканата за плащане.
Ищецът моли също така, да му бъдат присъдени разноските направени в настоящото
производство - платената държавна такса за образуване на делото.
Ищецът твърди в исковата молба, че с
постановени по КАНД №572/2018г., КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД
№656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД №571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД
№655/2018г., КАНД №570/2018г. и КАНД №630/2018г. съдебни решения,
Административен съд - Хасково е извършил грубо нарушение на правото на
Европейския съюз, като бидейки последна съдебна инстанция, не го е приложил,
както и не се е съобразил със задължително тълкувателно решение на Съда на
Европейския Съюз/СЕС/, като по този начин е станал причина ищецът да понесе
имуществени вреди, в размер на общо на 30000 (тридесет хиляди) лева, изразяващи
се в платени имуществени санкции, наложени с НП №45-0000041 от 01.03.2018 год.,
НП №45-0000046 от 01.03.2018 год., НП №45-0000042 от 01.03.2018 год., НП
№45-0000047 от 01.03.2018 год., НП №45-0000043 от 01.03.2018 год., НП
№45-0000048 от 01.03.2018 год., НП №45-0000044 от 01.03.2018 год., НП №45-0000049
от 01.03.2018 год., НП №45-0000045 от 01.03.2018 год. и НП №45-0000050 от
01.03.2018 год., всички издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - Хасково. Сочи, че посочените дела са водени по реда на АПК,
съгласно двойното препращане на чл.63в от ЗАНН, като твърди, че съставите,
разгледали тези дела, са били длъжни, на основание чл.218, ал.2 АПК - в
условията на служебното начало, да съобразят всички приложими норми на
Европейското законодателство, включително и тълкувателните решения на СЕС, но
това не било направено, което, като пряка и непосредствена връзка довело до
имуществената вреда, която е понесъл ищецът. В исковата молба се сочи, че
предметът на посочените дела е идентичен - молителят е бил наказан от Областен
отдел „Автомобилна администрация” - Хасково, за това, че е допуснал негови
служители - водачи, да управляват МПС-та на ищеца, без да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност, като във всички тези дела, състави на
ответника мотивирали решенията си с изискванията на Наредба №36 от 15.05.2006
год. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, но никъде в съдебните решения нямало дори наченки съдът да е
изследвал приложимото европейско законодателство, а е трябвало, съгласно
изискването на чл.218, ал.2 от АПК, още повече, че въпросната Наредба била
изготвена във основа на задължението на РБългария да
транспонира Директива 126/2006. Според ищеца, дори лаическо съпоставяне на
текстовете на Директивата и на Наредбата би потвърдило явното противоречие на
Наредбата с нормативен акт от международен ранг - Директива 126/2006, но никой
от съставите на ответника обаче, не е направил това изследване, а е трябвало
служебно да го направи. Ищецът твърди в исковата молба, че приложената с
решенията Наредба №36 противоречи на Директива 126/2006, като сочи, че тази
Директива 126/2006 относно свидетелствата за управление на превозни средства на
ЕС определя правната рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко
национално законодателство по отношение на издаването и подновяването на
свидетелствата за управление на МПС и че като рамков нормативен акт, от прочита
на Директивата ясно се виждало, че тя делегира извършването на физически и
психологически прегледи на водачи, на страната членка - издател на свидетелството
за управление и щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство
за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от съответната категория, за
срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС. Ищецът
твърди, че допълнителните срокове за валидност на прегледи за психологическа
годност, наложени с Наредба №36 от 15 май 2006 год. противоречат на
Европейското законодателство. Излага довод, че в параграф 9 от Преамбюла на
Директива 126/2006, европейският законодател изрично посочил: „Доказателство за наличие на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично
след това.”, т.е. европейският законодател установил, че прегледите за
физическа и психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1)
при издаване и 2) при последващо подновяване на
свидетелството за управление на МПС и че с цел избягване на хаоса при
свободното движение на хора в ЕС и улесняването на работата на контролните
органи на пътя, законодателят изрично предвидил в края на същия параграф и че: „Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството.”. В тази връзка, според ищеца,
предвидената в Наредбата тригодишна валидност на свидетелствата за
психологическа годност в РБългария, която валидност
не съвпадала със срока за подновяване на свидетелствата за управление, е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на Директива 126/2006 и РБългария неправилно била привнесла европейското
законодателство в местното такова. Излага и довод, че ако дадена страна-членка
желае да засили контрола за психологическа годност на водачите, тя има право да
прави по-чести проверки за такава годност, но че те не могат да бъдат в срок,
различен от срока на подновяване на свидетелствата за управление и че аргумент
за това бил чл.7, т.3, буква „б”, абзац пети и шести на същата Директива,
където се казвало, че държава-членка може да ограничи административната
валидност на свидетелствата за управление, „ ... ако счетат за необходимо да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки.”.
На следващо място, в исковата молба са
развити съображения, че в случая е неприложено задължително тълкувателно
решение на Съда на Европейския съюз, като се сочи, че въпреки че Директивите са
нормативни актове, което не се прилагат пряко в националното законодателство, в
тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския
съюз постановил (параграф 4 от Резюмето на решението): „В случаите, когато страна
- членка не е изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.189 от Договора за
ЕС, да вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени
от директива, за да се изпълни ефективно целта на предвиденото в тази
директива, Общностното право изисква наличието на
начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът,
предвиден от директивата, трябва да създава права; второ - следва тези права да
могат ясно да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има
пряка връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или
вредите понесени от страната.”. При
отсъствие на пряко приложимо законодателство на ЕС, държавата-членка следва да
поправи вредите, съгласно собственото си национално законодателство. Въпреки
всичко, съответните процесуални и материалноправни
изисквания в националното законодателство не могат да са по-неблагоприятни от
подобни изисквани за местни национални искове и не трябва да се тълкуват така,
че да са невъзможни или изключително трудни за поправяне на вредите.”. Ищецът
твърди, че съгласно това решение, националният съд е този, който трябва да
поправи вредите, причинени от неправилно привнесеното европейско
законодателство в Наредба №36 на МТ, още повече, че с Тълкувателно решение №3
от 12.04.2017 год. на ОСНК на ВКС се признавали като задължителни erga ornnes всички тълкувателни
решения на Съда на Европейския съюз, които засягат въпроси, предмет на
тълкувателното решение. Твърди също така, че никой от съставите на ответника,
гледали описаните дела, не е съобразил посоченото задължително тълкувателно
решение на СЕС и че в процесните случаи, съставите по
тези дела е следвало да признаят правото на директно приложение на правата,
които Директивата създава, а именно – че водачите са психологически годни щом
имат валидно свидетелство за управление на МПС и не следва да бъдат глобявани,
за това, че не са извършили психологически преглед в 3-годишния срок, който
поставя Наредбата. Ищецът развива и довод, че съгласно горепосоченото решение
на СЕС, засегнатите лица могат пряко да черпят права от Европейска директива
само, ако конкретният случай отговаря положително на трите посочени въпроса в
тълкувателното решение и че конкретният случай попада изцяло в хипотезата на
горният текст, а именно: 1. Има право, създадено от текст на директивата -
психологическата годност важи в рамките на срока на валидно издаденото
свидетелство за управление на МПС; 2. Правото е ясно идентифицирано от текста
на Директивата и 3. Съществува пряка връзка между непривнасянето (или
неправилното привнасяне) в националното законодателство на разпоредбите за
сроковете на валидност на тестовете за психологическа годност и вредите нанесени
на жалбоподателя - имуществени санкции, наложени от Автомобилна администрация,
като твърди, че отново съставите, гледали посочените дела, не са изследвали
изобщо горните въпроси, като „сляпо” приложили Наредбата.
Ищецът твърди на следващо място, че в
подкрепа на изложените аргументи било и изпратеното до РБългария
официално уведомително писмо на Европейската комисия от месец юли 2021 год., в
което, в точка 7 по отношение на политиките в сектор „Мобилност и транспорт”,
към България била отправена следната критика: 7. Мобилност и транспорт:
Официални уведомителни писма - „Автомобилен транспорт: Комисията призовава
България да премахне изискванията за професионалните водачи да представят
свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за
управление на МПС ...”. Според ищеца, уведомлението за започване на наказателна
процедура срещу България дава автентично тълкуване на Директивата и посочва
ясно, че България е привнесла неправилно именно регулациите, предмет на
посочените дела. Така, с оглед на изложеното, ищецът счита, че ответникът грубо
е нарушил прилагането на европейското законодателство и задължителните
тълкувателни решения на СЕС, с което му е причинил имуществени вреди. По тези
съображения и аргументи, с исковата молба моли съдът да осъди Административен
съд - Хасково, с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от И. Т. Б. –
председател, да заплати на „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя му Р. А. Р., сумата
от 30000 (тридесет хиляди) лева, представляващи вреди, понесени от ищеца,
поради платени имуществени санкции, потвърдени с решения по КАНД №572/2018г.,
КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД №656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД
№571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД №655/2018г., КАНД 570/2018г. и КАНД
№630/2018г., всички на Административен съд - Хасково, ведно със законната
лихва, считано от датата на получаването от ответника на поканата за плащане.
Моли също така, да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
производство - платена държавна такса.
Редовно призован за насроченото съдебно
заседание, ищецът „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, се представлява от редовно упълномощения процесуален
представител – адв.М.Т.Х. от ***, който заявява, че поддържа исковата
молба по подробно изложените доводи и съображения в нея. Във връзка с мотивите
и аргументите, подробно изложени в исковата молба, моли да бъде осъден
ответника за сумата, посочена в исковата молба. Също така, моли ответникът да
бъде осъден да заплати съдебни разноски, единствено за платената държавна такса
по делото, като заявява, че не претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В предоставен от съда срок депозира и
писмени бележки във връзка с направените възражения от ответника в отговора на
исковата молба, в които сочи, че ответникът се позовава на изискването на
чл.2в, ал. 1 от ЗОДОВ - че нарушението на съда трябва да бъде достатъчно
съществено, като счита, че в процесният случай това
не е така и че няма как незачитане на задължителни тълкувателни решения на СЕС
и на ВКС да бъде несъществено нарушение. Излага аргументите в тази насока, като
на първо място сочи, че с Тълкувателно Решение №3 от 12 април 2017 год. на ОСНК
на ВКС, Върховният касационен съд (т.1.1 параграф 6 и 7) приел, че: „Преюдициалните заключения на Съда на Европейският съюз са правнообвързващи, както за всички останали национални
юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС -
държави-членки, институциите и органите на ЕС и физически и юридически лица.”,
како и че в решението по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, СЕС признал
възможността лицата да се позоват на права, пряко произтичащи от Директива, но
при процесните дела пред Административен съд -
Хасково, ответникът не е признал тези права, като в противоречие с горецитираното Тълкувателно решение №3 на ВКС е игнорирал
задължителните преюдициални заключения на СЕС по
цитираните съединени дела. На следващо място, счита за абсурдно твърдението на
ответника, че няма причинно-следствена връзка между нарушените права на
водачите - служители на жалбоподателя и
понесените от последния вреди, като сочи, че на жалбоподателя са били наложени
санкции именно заради твърдението, че водачите нямат удостоверения за
психологическа годност, т.е. в противоречие, с това което Директивата
постановява -тяхната психологическа годност следва да е с 5-годишна валидност,
т.е. да съвпада със срока на валидност на СУМПС на всеки отделен водач. с контрола на годността на водачите. На следващо място
счита, че ответникът тълкува превратно разпоредбите на Директивата, като сочи,
че стандартите за прегледите могат да бъдат по-строги, но честотата на
съблюдаване на тези по-строги стандарти задължително трябва да съвпада със
срока на СУМПС и допълнително счита, че в подкрепа на тези аргументи е
разпоредбата на чл.7, т.3, параграф 4 от Директивата, а именно: „Държавите-членки могат да ограничат срока
на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат
за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други
специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.” и че
следователно, европейският законодател пределно ясно е написал какво следва да
направи дадена държава-членка, ако пожелае да наложи по-строги ограничителни
мерки - тя трябва да съкрати срока на действие на СУМПС, за да може той да
съвпадне с по-краткият срок на изследване на физическата или психологическа
(умствена) годност на водача. На следващо място сочи, че Директивата борави с
термина „умствена годност” и че при придобиване и подновяване на СУМПС,
водачите категория С и D (професионални шофьори) в България следва да бъдат
изследвани от медицински лица за липса на психични заболявания, съгласно
рамката, поставена от Директивата в Приложение III, Раздел „Психични
заболявания”, като Наредба №36, в чл.2, ал.1 определя сферите на психиката, в
които се изследва психологическата годност, познавателната, психомоторната и
личностната сфера на психиката и че същевременно, Приложение III на
Директивата, т.13.1, трето тире, определяла следните параметри, които трябва да
се изследват, за да се удостовери „умствена годност”: „личностни недостатъци,
водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или адаптивността”. Счита,
че посочените сфери на психиката, които се изследват, съгласно т.13.1 на
приложение III от Директивата, включват в себе си параметрите на психиката,
които се изследват съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №36. Излага се и аргумент, че
дори да се счете, че съждението и логическите изводи от горният параграф не са
точни, психологическите изследвания съгласно Наредба №36 имат характер на „други специфични мерки” по
смисъла на чл.7, т.3, параграф 4 на Директивата, а именно: „Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2,
на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички
категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински
проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното
движение.”, като се твърди, че изследванията за психологическа годност,
съгласно Наредба №36, представляват други специфични мерки по смисъла на
горната разпоредба, като отново Директивата поставяла изискване за честота на
налагане на тези специфични мерки, равна на срока на валидност на
свидетелствата за управление на МПС. В писмените бележки се поддържа искането
да бъде осъден Административен съд - Хасково, с ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявано от И. Т. Б. – председател, да заплати на „PC - Транспорт” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
управителя му Р. А. Р., сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева, представляващи
вреди, понесени от ищеца, поради платени имуществени санкции, потвърдени с
решения по КАНД №572/2018г., КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД
№656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД №571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД
№655/2018г., КАНД 570/2018г. и КАНД №630/2018г., всички на Административен съд
- Хасково, ведно със законната лихва, считано от датата на получаването от
ответника на поканата за плащане, както и разноските, направени в настоящото
производство - платена държавна съдебна такса.
Ответникът по иска, редовно призован – Административен
съд - Хасково, с ЕИК ***, с адрес: ***, се представлява от С. М. С. – служител
с юридическо образование, заемащ длъжността „***” в Административен съд –
Хасково, редовно упълномощен от председателя на съда В. К. Ж., с Пълномощно
изх.№2322 от 23.12.2021 год. Счита, че предвид подробно изложените съображения
в отговора на исковата молба, така предявеният иск е недопустим, поради
насочване на претенцията на ищеца е насочена срещу ненадлежен ответник, в
лицето на Административен съд – Хасково. Счита също, че предявения иск е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен същия, като заявява, че в депозирания
писмен отговор на исковата молба са изложени подробни съображения за
неоснователност на исковата претенция, които напълно поддържа и моли да бъдат
взети предвид при постановяването на съдебния акт. Поддържа искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника.
По делото е депозиран и отговор на
исковата молба, в който най-напред са развити доводи за недопустимост на
исковата молба, като се твърди, че Административен съд - Хасково се явява
ненадлежен ответник и съответно искът е недопустим и че като се има предвид, че
пасивната легитимация принадлежи на Министерски съвет, то исковата молба се
явява и неподсъдна на Административен съд - Кърджали. Изложени е довод, че в
този смисъл, претендиралата отговорност за причинени имуществени вреди следва
да се търси от органите, отговорни за привеждане на националното ни
законодателство с това на Европейския съюз, съответно и за въвеждането на
яснота на нормите на общностното право, чрез
транспонирането на съответните разпоредби по правилен начин и че според
българското право, това могат да бъдат органи както на законодателната, така и
на изпълнителната власт. Твърди се, че в случая, задължението за транспониране
на Директива 2006/126/ЕО тежи на Министерски съвет (МС), в качеството му на
орган, който ръководи вътрешната и външната политика на страната, съгласно
чл.105, ал.1 Конституцията на Република България и че той е задължен да
прецени, чрез какви средства и от кой орган следва да бъде транспонирана
директивата - дали това да бъде Народното събрание, самият МС, министър или
друг орган на изпълнителната власт, който разполага с правомощията да приема
подзаконови нормативни актове. Излага се и аргумент, че твърдяното нарушение на
правото на Европейския съюз се изразява в бездействие и като такова попада в
предметния обхват на чл.1 от ЗОДОВ, като процесуалният ред е този по Административнопроцесуалния кодекс, а компетентен е
Върховният административен съд по силата на чл.132, ал.2, т.2 АПК, тъй като
исковете срещу МС са подсъдни на ВАС като първа инстанция. Сочи се, че
действително, според редакцията на въпросната разпоредба, на оспорване пред ВАС
подлежат актовете на МС и че липсва изрична уредба относно действията или
бездействията, но според чл.21 от АПК обаче, административен акт е и
мълчаливият отказ за издаването на искания акт (т.е. бездействието) и поради
това следва да се приеме, че понятието „акт” по смисъла на чл.132, ал.2 от АПК
обхваща както актовете в тесен смисъл, така и действията и бездействията на
органа.
В случай, че не се споделят доводите за недопустимост
на исковата молба, в писмения отговор ответникът моли същата да се приеме
същата за неоснователна. Развиват се съображения за това, като се сочи, че в
Решението си от 19.11.1991 год. по съединени дела С-6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci, СЕС
установява три условия за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на
нейните органи за вреди от нарушение на правото на ЕС, а именно: нарушените
норми от общностното право да предоставят права на
частноправни субекти; да бъде възможно установяването на съдържанието на тези
права въз основа на разпоредбите на съответния акт; да е налице
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и
вредата, претърпяна от засегнатите лица и че практиката на СЕС установява и
едно допълнително, четвърто условие, което е изрично било закрепено и в чл.2в,
ал.1 от ЗОДОВ - нарушението да е достатъчно съществено. Сочи се също, че съгласно
практиката на СЕС (Решение от 30.09.2003 год. по дело С-224/01 - Gerhard Kobler и др.)
нарушението, извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно
съществено винаги, когато постановеният и влязъл в сила съдебен акт противоречи
на норми от правото на ЕС с директен ефект, като се твърди, че в конкретния
случай посочените, кумулативно изискуеми, предпоставки не са налице, за да се
ангажира отговорността на Административен съд – Хасково, за нарушение правото
на ЕС. В тази връзка, на първо място се твърди, че дружеството-ищец не посочва
конкретна правна норма от общностното право, която да
е с директен ефект и да му предоставя права, като са развити доводи и аргументи
в тази насока. Твърди се също, че за да бъде ангажирана отговорността на
държавата в лицето на ответника Административен съд – Хасково, за вреди от
нарушение на правото на ЕС, същият следва да не е съобразил правилно
приложимото право, на което са основани изброените в исковата молба окончателни
съдебни решения, което в случая не се установява да е налице. В писмения
отговор са цитирани съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО, член 7, параграф 1,
буква „а” от Директива 2006/126/ЕО, както и т.4 и т.5 от Приложение III от същата
Директива, като ответникът твърди, че цитираните текстове са достатъчни да се
приеме, че общностните норми предоставят възможност
на отделните държави да уредят по свой начин материята, свързана с контрола
върху годността на водачите и при необходимост да приемат по-строги стандарти
от предвидените в директивата, както и сочи, че следва да се вземе предвид и
един от основните принципи на правото на ЕС, съобразно който, по-рестриктивните
изисквания и ограничителните условия в сравнение със съответните норми на
правото на ЕС, въведени в законодателството на страна-членка, са приложими
единствено за нейните граждани, какъвто е и настоящият случай. Изложени са
съображения, че за превозвачите, установени на територията на Република
България, се прилагат изискванията на Директива №2006/126/ЕО по начина, по
който е транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си
само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата и Наредба №36 от
15.05.2006 год. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, без значение къде е извършен превозът. В отговора
са развити подробни съображения в тази насока, като поради същите ответникът счита,
че отговорността на дружеството за допустителство по
смисъла на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. е била законосъобразно
ангажирана и доказана и това е станало с прилагане на национални разпоредби,
които не противоречат на правото на Европейския съюз и поради това,
Административен съд - Хасково е оставил в сила решенията на районния съд, с които
са били потвърдени наказателните постановления, издадени против ищеца. В
отговора са развити и доводи в насока, че е неотносимо
към правния спор и без доказателствена сила
представеното пред Административен съд - Кърджали извлечение, съдържащо информация
за изпратено до РБългария уведомително писмо на
Европейската комисия, с което страната ни се призовава да премахне изискването
професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа годност в
допълнение към свидетелството им за управление на МПС. В отговора се твърди, че
изискването чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. е в съответствие със
съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на
превозни средства, както и с т.4 и т.5 от приложение III от същата директива и
това позволява на държавите-членки да налагат медицински прегледи, когато
свидетелството се издава и периодично след това, като гаранция за спазване на
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни
средства от водачите от група 2 по смисъла на т.1.2 от приложение III от
Директива 2006/126/ЕО. Независимо от горното, в отговора е развит и довод, че
разпоредбите на Директива №2006/126/ЕО по отношение изискването за
психологическа годност на водачите на превозни средства от категории С, СЕ, Cl,
С1Е, D, DE, DI, DIE, предвиждат извършване на медицински преглед за
установяване годността на тази група водачи и че по смисъла на разпоредбите от
директивата, медицинските прегледи следва да се извършват от квалифициран медицински
специалист, докато в българското законодателство - конкретно в Закона за
движението по пътищата и Наредба №36 от 15.05.2006 год., се използвал изразът
„психологическо изследване”, като е предвидено извършването му от специалисти -
психолози. Сочи се, че психолозите нямат медицинско образование, съответно не
са медицински специалисти и следователно, по силата на относимите
правни разпоредби, съответната група водачи не се подлагат на медицински
прегледи за да получат удостоверение за психологическата си годност, а на
изследване, което се извършва от немедицински специалисти и съответно,
изискването удостоверението да се издава на всеки три години е извън обхвата на
сочената от дружеството-ищец за нарушена Директива №2006/126/ЕО и същата не
може да бъде противопоставена на разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от
31.10.2002 год. и на другите нормативни актове, регламентиращи процесната материя.
По изложените съображения, с писмения
отговор ответникът моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде
оставена исковата молба без разглеждане и да бъде прекратено производството по
делото или, при условията на евентуалност, да бъде приета същата за
неоснователна и да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Ответникът моли
също, в полза на Административен съд - Хасково да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а в случай на уважаване на исковата молба,
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
дружеството-ищец.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Кърджали счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, като съображенията за това са, че не се установило твърдяното в
исковата молба съществено нарушение, във връзка с решение на Съда на ЕС, а на
следващо място, не било налице едно от условията на чл.1 от ЗОДОВ – да е налице
незаконосъобразен акт по повод административна дейност. Моли за решение в този
смисъл.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото извлечение
от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел,
дружеството-ищец „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя му Р. А. Р., е с предмет на
дейност „международен транспорт”.
По делото са изискани от Районен съд -
Хасково и съответно са представени посочените в исковата молба 10 броя АНД по описа на Районен съд –
Хасково, със страни: „PC - Транспорт” ООД *** и Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Хасково, ведно с посочените КАНД по описа на Административен
съд – Хасково, както следва: АНД №409/2018 год., ведно с КАНД №630/2018 год.;
АНД №410/2018 год., ведно с КАНД №570/2018 год.; АНД №411/2018 год., ведно с
КАНД №655/2018 год.; АНД №412/2018 год., ведно с КАНД №569/2018 год.; АНД №413/2018
год., ведно с КАНД №571/2018 год.; АНД №414/2018 год., ведно с КАНД №573/2018 год.;
АНД №415/2018 год., ведно с КАНД №656/2018 год.; АНД №417/2018 год., ведно с
КАНД №568/2018 год.; АНД №418/2018 год., ведно с КАНД №572/2018 год.; АНД
№1634/2018 год., ведно с КАНД №338/2019 год. и КАНД №809/2018 год., като същите
са приобщени като доказателства към настоящото дело. Описаните АНД са били
образувани в Районен съд – Хасково по повод подадени в срок жалби от „PC -
Транспорт” ООД *** против изброените в исковата молба 10/десет/ броя
наказателни постановления, всички издадени на датата 01.03.2018 год. от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково, за нарушения
на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 год., издадена
от министъра на транспорта и съобщенията/МТС/ и с всяко едно от които, на
дружеството – ищец в настоящото производство, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, е било наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 3000/три хиляди/ лева. Постановените съдебни решения по
тези АНД по описа на Районен съд – Хасково са били обжалвани в срок с
касационни жалби пред Административен съд – Хасково и по този повод са били
образувани описаните по-горе КАНД по описа на същия съд.
Тези 10/десет/ АНД
са били образувани в Районен съд - Хасково, съответно посочените КАНД са били
образувани в Административен съд – Хасково, както следва:
По жалба срещу НП №45-0000041
от 01.03.2018 год., е образувано АНД
№409/2018 год., по което е
постановено Решение №183 от 31.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД
№630/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно Решение №702 от
16.10.2018 год., с което, обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба
срещу НП №45-0000042 от 01.03.2018 год., е образувано АНД №410/2018 год., по
което е постановено Решение №152 от 15.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното
наказателно постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №570/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно Решение
№625 от 01.08.2018 год., с което, обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000043
от 01.03.2018 год., е образувано АНД
№411/2018 год., по което е
постановено Решение №182 от 31.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД
№655/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно Решение №703 от
16.10.2018 год., с което, обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000044
от 01.03.2018 год., е образувано АНД
№412/2018 год., по което е
постановено Решение №155 от 15.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД
№569/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно Решение №657 от 25.07.2018
год., с което, обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000045
от 01.03.2018 год., е образувано АНД №413/2018
год., по което е постановено Решение №154 от 15.05.2018 год., с което е
потвърдено атакуваното наказателно постановление. Решението е обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №571/2018 год., по което е
постановено окончателно съдебно Решение №651 от 26.07.2018 год., с което,
обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000046
от 01.03.2018 год., е образувано АНД №414/2018
год., по което е постановено Решение №156 от 15.05.2018 год., с което е
потвърдено атакуваното наказателно постановление. Решението е обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №573/2018 год., по което е
постановено окончателно съдебно Решение №695 от 16.10.2018 год., с което,
обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000047 от 01.03.2018 год., е
образувано АНД №415/2018 год., по
което е постановено Решение №181 от 31.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното
наказателно постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №656/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно
Решение №755 от 26.10.2018 год., с което, обжалваното решение е оставено в
сила;
По жалба срещу НП №45-0000048 от 01.03.2018 год., е
образувано АНД №416/2018 год., по
което е постановено Решение №176 от 28.05.2018 год., с което е било отменено атакуваното
наказателно постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №809/2018 год., по
което е постановено окончателно съдебно Решение №886 от 23.10.2018 год., с
което, обжалваното решение е било обезсилено, т.к. с диспозитива
на същото е било отменено НП №45-0000048
от 01.03.2017 год. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково. След
връщането му, делото е образувано в Районен съд – Хасково под номер АНД №1634/2018 год., като по същото е
постановено Решение №31 от 28.01.2019 год., с което е потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Това решение е обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД
№338/2019 год., по което е постановено окончателно съдебно Решение №448 от
13.06.2019 год., с което, обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000049
от 01.03.2018 год., е образувано АНД №417/2018
год., по което е постановено Решение №157 от 15.05.2018 год., с което е
потвърдено атакуваното наказателно постановление. Решението е обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №568/2018 год., по което е
постановено окончателно съдебно Решение №650 от 26.07.2018 год., с което,
обжалваното решение е оставено в сила;
По жалба срещу НП №45-0000050 от 01.03.2018 год., е
образувано АНД №418/2018 год., по
което е постановено Решение №153 от 15.05.2018 год., с което е потвърдено атакуваното
наказателно постановление. Решението е обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Хасково, в който съд е образувано КАНД №572/2018 год., по което е постановено окончателно съдебно
Решение №694 от 17.10.2018 год., с което, обжалваното решение е оставено в
сила;
Както бе посочено и
по-горе, с всяко едно от тези 10/десет/ наказателни постановления, издадени от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Хасково на датата
01.03.2018 год., на дружеството „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** – ищец в настоящото производството, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, е била наложена „имуществена
санкция”, в размер на 3000/три хиляди/ лева или общо имуществени санкции, в
размер на 30000/тридесет хиляди/ лева, за нарушения на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 год., издадена от министъра на
транспорта и съобщенията/МТС/.
Към исковата молба са
приложени и са приети като доказателство 4/четири/ броя платежни нареждания за
плащане към бюджета/от л.8 до л.11
вкл. от приложеното към настоящото дело адм.дело
№1056/2021 год. на АдмС – Хасково/, от които се установява, че така наложените
имуществени санкции с влезлите в сила наказателни постановления, описани
по-горе, общо в размер на 30000/тридесет хиляди/ лева, са били изцяло платени
от наказаното дружество, по банкова сметка на „Автомобилна администрация”,
както следва:
С платежно нареждане от
30.08.2018 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД, от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
по сметка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е преведена
сумата в размер на 9000/девет хиляди/
лева, представляваща наложените имуществени санкции по три наказателни
постановления: НП №45-0000044; НП
№45-0000045 и НП №45-0000049, всички от 01.03.2018 год.
С платежно нареждане от
22.11.2018 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД, от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
по сметка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е преведена
сумата в размер на 15000/петнадесет
хиляди/ лева, представляваща наложените имуществени санкции по пет
наказателни постановления: НП №45-0000041; НП №45-0000043; НП №45-0000046; НП
№45-0000047 и НП №45-0000050, всички от 01.03.2018 год.
С платежно нареждане от
28.06.2019 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД, от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
по сметка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е преведена
сумата в размер на 3000/три хиляди/ лева,
представляваща наложената имуществена санкция по едно наказателно
постановление: НП №45-0000048.
С платежно нареждане от
26.09.2019 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД, от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
по сметка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е преведена
сумата в размер на 3000/три хиляди/ лева,
представляваща наложената имуществена санкция по едно наказателно
постановление: НП №45-0000042.
Към исковата молба е приложено и е прието като
доказателство Уведомително писмо на Европейската комисия от 15 юли 2021 год. - Решения по процедури за нарушение/л.22-л.28 от приложеното към настоящото
дело адм.дело №1056/2021 год. на АдмС
– Хасково/, в което, в точка 7 по отношение на политиките в сектор
„Мобилност и транспорт”/л.25,
стр.2/, е отразено: „7. Мобилност и транспорт: Официални уведомителни писма -
Автомобилен транспорт: Комисията призовава България да премахне изискванията за
професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа годност в
допълнение към свидетелството им за управление на МПС.”. В писмото е посочено,
че Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на България за
това, че е въвела допълнителни задължения за професионалните водачи, които са в
нарушение на Директива 2006/126/EО относно свидетелствата за управление на
превозни средства и Директива 2003/59/EO относно свидетелства за професионална
компетентност и че понастоящем от професионалните водачи (по-специално на
камионите и автобусите) се изисква да представят на контролните органи
свидетелство за психологическа годност, в допълнение към свидетелството си за управление
на МПС. Посочено е също, че в Директива 2006/126/EO относно свидетелства за
управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване
или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни
средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа
годност. стандарти за физическа и психологическа годност и следователно,
психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които
упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление. В същото писмо е посочено, че
освен това, налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност
на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение и
че това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за
тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Накрая в този
текст е записано, че въз основа на това, Европейската комисия счита, че
свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните
водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО и че понастоящем,
България разполага със срок от два месеца, за да отговори на опасенията на
Комисията и за да предприеме необходимите мерки и че в противен случай,
Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.
Към исковата молба е приложена и е приета като
доказателство и Покана за плащане от 04.10.2021 год., от „PC - Транспорт” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
му Р. А. Р., чрез пълномощник - адв.М.Т.Х. от ***, до
председателя на Административен съд – Хасково, изпратена и съответно получена
на електронната поща на съда на съда/л.5-л.7
от приложеното към настоящото дело адм.дело №1056/2021
год. на АдмС – Хасково/. С тази покана за плащане, на основание чл.1, ал.1, във връзка с
чл.2в, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
Административен съд - Хасково е поканен да заплати на „РС - Транспорт” ООД ***,
с ЕИК ***, причинените му имуществени вреди, в размер на 30000 (тридесет
хиляди) лева. В поканата е посочено, че така претендираните
имуществени вреди се изразяват в платени имуществени санкции в общ размер от
30000.00 (тридесет хиляди) лева, наложени на „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***,
с: НП №45-0000041/01.03.2018 год.; НП №45-0000042/01.03.2018 год.; НП
№45-0000043/01.03.2018 год.; НП №45-0000044/01.03.2018 год.; НП
№45-0000045/01.03.2018 год.; НП №45-0000046/01.03.2018 год.; НП №45-0000047/01.03.2018
год.; НП №45-0000048/01.03.2018 год.; НП №45-0000049/01.03.2018 год. и НП
№45-0000050/01.03.2018 год., всички на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”- град Хасково, които наказателни постановления са обжалвани и в
крайна сметка, потвърдени от Административен съд – Хасково, с решения по: КАНД №572/2018г.,
КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД №656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД
№571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД №655/2018г., КАНД №570/2018г. и КАНД
№630/2018г. В поканата е изложено твърдение, че Административен съд - Хасково
не е приложил правилно Европейското законодателство и задължителните
тълкувателни решения на Съда на Европейския съюз и с това е станал причина „PC -
Транспорт” ООД *** да понесе имуществените вреди, описани по-горе, като в
поканата е посочена и доверителна адвокатска банкова сметка в „Прокредитбанк България” АД, по която да бъде преведена претендираната сума. Със същата покана за плащане,
адресатът й е уведомен, че в случай, че сумата не бъде получена в седемдневен
срок от входирането на поканата, ще бъде заведено
дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу
Административен съд - Хасково.
По делото няма данни на тази покана за плащане въобще
да е било отговорено, като така, на 22.10.2021 год. в
Административен съд – Хасково е била депозирана от „PC - Транспорт” ООД ***
исковата молба, регистрирана с Вх.№6625 от същата дата, като по този повод, в
същия съд е било образувано административно дело №1056/2021 година. С
Определение от 29.10.2021 год., постановено по това административно дело, на
основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, производството по същото е било прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на настоящия административен съд.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството:
Предявеният иск от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, е допустим за разглеждане по следните съображения:
Отговорността на държавите членки за вреди, причинени
на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена
в общностното право – в чл.4, пар.3
от Договора за Европейския съюз/ДЕС/ и в практиката на Съда на ЕС/СЕС/ (Решение
от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich
и Bonifaci, Решение от 05.03.1996 г. по съединени
дела C‑46/93 и C‑48/93 – Brasserie
du pêcheur и Factortame, Решение от 30.09.2003 г. по дело
C-224/01 – Gerhard Köbler,
Решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington
Hungary и др.). В практиката си Съдът на ЕС
приема, че отговорността на държавите членки по чл.4, пар.3
от ДЕС може да бъдe ангажирана независимо от това кой
е органът, чието действие или бездействие е причинило вредите на частноправния
субект, като такъв орган би могъл да бъде и съдът, натоварен от държавата с правосъдни функции, когато при
осъществяване на правораздавателната си дейност е нарушил правото на ЕС и от
това са настъпили вреди. Този установен в първичното право на Европейския съюз
и развит в практиката на Съда на ЕС принцип вече е възприет и от българския
законодател – в чл.2в, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ (Нов – ДВ, бр.94/2019 г.), който изрично признава на гражданите и юридическите
лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. На
основание т.1 от посочената разпоредба може да бъде търсена отговорността за
вреди от нарушение на правото на ЕС на административните съдилища и Върховния
административен съд/ВАС/, а на основание т.2 – на общите съдилища и Върховния
касационен съд/ВКС/, като съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, административните
съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че
вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд.
С предявеният иск от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***,
се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, като се сочи, че като последна съдебна инстанция и като е
бил длъжен в условията на служебното начало, Административен съд – Хасково не е
съобразил всички приложими норми на Европейското
законодателство, включително и тълкувателните решения на Съда на ЕС, а именно:
Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни
средства, както и Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на
Съда на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав счита иска за допустим за
разглеждане по реда на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ - претендират се обезщетения за имуществени
вреди, които са резултат от правораздавателна дейност на административен съд, с
позоваване на нарушения на правото на Европейския съюз. Според настоящия
съдебен състав е достатъчно позоваване на източници на правото на Европейския
съюз, чиито норми се сочат за нарушени, респекивно за
неприложени и несъобразени, във връзка с дейност на правораздавателен орган на
държавата, за да е допустим искът по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.3 от АПК, а дали е налице достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съобразно сочените като
нарушени норми от правото на ЕС, е въпрос по основателността на предявения иск.
Следва във връзка с горното да се отбележи, че в
практиката на Съда на ЕС, обективирана напр. в
Решението от 30.09.2003 год. по дело C-224/01 – Gerhard
Köbler, Съдът приема, че претендираните
по реда на чл.4, пар.3 от ДЕС/респ. - по реда на
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ/ вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, но съобразно посоченото
решение на СЕС обаче обстоятелството, дали искът е предявен срещу съд, който е
действал като окончателна инстанция, трябва да се прецени с оглед основателността на претенцията, но не
и при проверката за нейната допустимост. Изискването актът, с който на ищеца са
причинени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз да е постановен от
окончателна съдебна инстанция е материалноправно
условие за уважаване на иска, но не и процесуална предпоставка за допустимост
на производството. Когато дадено административнонаказателно
дело е приключило с окончателно решение на съответния административен съд
обаче, доколкото съгласно чл.221,
ал.1 от АПК, приложим съгласно препращащата
норма на чл.63в (Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) от ЗАНН/а преди
това изменение и допълнение на ЗАНН – съгласно препращаща норма на чл.63, ал.1,
предл.2 от ЗАНН/, административният съд по начало
действа като инстанция по същество и именно неговото решение слага край на административнонаказателния спор (макар и като касационната
инстанция да дължи произнасяне само по посочените в жалбата или протеста пороци
на първоинстанционното решение, с изключение на
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за които следи служебно, съгласно чл.218 от АПК), предвид което, искът за вреди
от нарушение на правото на Европейския съюз в разглежданата хипотеза следва да
бъде предявен именно срещу административния
съд, постановил окончателния съдебен акт в административнонаказателното
производство.
Искът е предявен от лице с правен интерес, което
твърди, че в рамките на проведени съдебни административно-наказателни
производства, от орган в структурата на съдебната власт, са били нарушени
защитени от правото на Европейския съюз негови права. Искът е предявен и срещу
пасивно процесуално легитимиран ответник, разполагащи с правосубектност
като юридическо лице, съобразно изискването на чл.205, ал.1 от АПК.
Следва да се отбележи, че според чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ, когато искът за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз е
предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на
най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Както
бе посочено и по-горе, в случая искът е бил предявен пред Административен съд -
Хасково, който е ответник по него, поради което образуваното дело е изпратено
на Административен съд – Кърджали, който действително се явява най-близкият
родово компетентен административен съд.
С оглед на горното, съдът не споделя доводите са
недопустимост на така предявения иск, развити в депозирания писмен отговор от
ответника, като намира така предявения иск за допустим и приема за разглеждане
по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203,
ал.3 от АПК, исковата молба от „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***, с претенция
за осъждане на ответника да заплати имуществени вреди, в сочения в исковата
молба размер, причинени му във връзка с постановените от Административен съд -
Хасково окончателни съдебни решения по посочените 10/десет/ касационни
административно-наказателни дела/КАНД/, а именно: КАНД №568/2018г.; КАНД №569/2018г.;
КАНД №570/2018г.; КАНД №571/2018г.; КАНД №572/2018г.; КАНД №573/2018г.; КАНД
№630/2018г.; КАНД №655/2018г.; КАНД №656/2018г. и КАНД №338/2019г., за които
окончателни съдебни решения се твърди, че са постановени при съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
По основателността на претенцията на ищеца
за имуществени вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз при
дейността на ответника, съдът взе предвид следното:
С всички, описани по-горе, 10/десет/ наказателни постановления,
на дружеството – ищец в настоящото производство, са били наложени наказания
„имуществена санкция”, в размер на 3000 лева с всяко от тях, за нарушения на
разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от
31.10.2002 год. за международен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, която регламентира, че „Лицето по чл.2,
ал.1/т.е. едноличен търговец или
търговско дружество, което може да извършва международен превоз на пътници и товари/
допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници
и товари само водачи, които са психологически годни.”. Имуществените санкции с
тези наказателни постановления са наложени на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда, че който
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева. В
във всички тези наказателни постановления, от фактическа страна е описано, че
дружеството е допуснало осъществяване на международен превоз на товари с
описаните МПС, от посочените в тях водачи, които не отговарят на изискванията
за психологическа годност/без валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на наредба по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП/, като следва да бъде
отбелязано, че всички посочени водачи са притежавали валидно свидетелство за
управление на МПС от съответната категория.
Всички тези 10/десет/ наказателни постановения са били
обжалвани в срок пред Районен съд – Хасково, като жалбоподателят се е позовал в
подадените жалби и на два европейски регламента – Регламент (ЕО) 1071/2009 и
Регламент (ЕО) 1072/2009, както и на Директива 2006/126/ЕО относно
свидетелствата за управление на превозни средства, но тези доводи не са били
взети предвид от решаващите състави на въззивния съд
и всички наказателни постановления са били потвърдени. Всички постановени
съдебни решения по тези АНД на Районен съд – Хасково са били обжалвани в срок с
касационни жалби пред Административен съд – Хасково, като във всички касационни
жалби отново са били наведени доводи и съображения за приложимост в конкретните
случаи, и на текстове от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО относно
свидетелствата за управление на превозни средства, както и на други норми от
същата Директива, в насока, че щом водач на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се
счита за психологически и физически годен да управлява МПС от съответната
категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на
МПС. Решаващите състави на Административен съд – Хасково не са споделили
доводите за приложимост на цитираните европейски регламенти и на Директива
2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства, като по
всички посочени десет КАНД, решаващите състави на ответника са мотивирали
решенията си с изискванията на Наредба №36 от 15.05.2006 год. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
издадена от министъра на транспорта. Решаващите състави са приели, че чл.7,
т.1, б.А от Директива 2006/2006/ЕО дава възможност на страните членки да
въвеждат в националното си законодателство и периодични медицински прегледи за
физическа и психическа годност, извън тези, които се изискват при издаване на
свидетелство за управление на МПС и че именно в този смисъл е установеното в чл.8,
ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 год. на министъра на транспорта. Посочената
норма регламентира, че удостоверението за психологическа годност е валидно за
срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които
се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по
чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година, като следва да се добави, че съгласно чл.7, ал.2 от същата Наредба, това
„Удостоверение за психологическа годност” (Приложение №1) се издава на
изследваното лице при положително заключение от психологическото изследване. С
постановените окончателни съдебни решения по посочените по-горе 10/десет/ КАНД/
Административен съд – Хасково е оставил в сила всички обжалвани решения на
Районен съд – Хасково, като така, издадените против дружеството – жалбоподател 10/десет/
наказателни постановления са влезли в сила и съответно, наложените с тях
имуществени санкции, общо в размер на 30000 лева, са подлежали на изпълнение.
Отговорността на съдилищата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз по чл.4, пар.3 от ДЕС,
респ. по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, е специална
деликтна отговорност, която може да бъде
ангажирана по съдебен ред при
наличието на строго определени материалноправни
предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В Тълкувателно решение от
19.11.1991 год. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich
и Bonifaci, Съдът на ЕС установява три
условия за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейните
органи за вреди от нарушение на правото на ЕС: (1) нарушените норми от общностното право да
предоставят права на частноправни субекти; (2) да бъде възможно
установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на
съответния акт; (3) да е налице причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от
засегнатите лица. Практиката на Съда на ЕС установява и едно допълнително, четвърто
условие, което е изрично закрепено и в нормата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ – (4)
нарушението да е достатъчно съществено. В това специфично производство съдът
следва да прецени: дали нормите от правото на Европейския съюз, на които ищецът
основава претенцията си, са задължителни за националните съдилища, в т.ч. дали
имат директен ефект и са непосредствено приложими от тях; в случай че
съответните норми са задължителни за националните съдилища – дали са били
приложими в спора, приключил с окончателния акт на съда ответник по делото; в
случай че нормите са били приложими в спора – дали са приложени правилно от
съда в окончателния му акт, с който се твърди, че са нанесени вреди на ищеца. В
случая, ищецът твърди, че е претърпял имуществените вреди, тъй като при постановяване
на окончателните съдебни решения по посочените по-горе десет КАНД, решаващите
състави на Административен съд – Хасково не са съобразили и не са приложили относими текстове от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата
за управление на превозни средства, като в тази връзка следва да се посочи, че
въпреки, че директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в
националното законодателство, в посоченото тълкувателно решение по съединени
дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския съюз е признал възможността,
лицата да се позоват на права, пряко произтичащи от Директива, като в параграф
4 от резюмето на решението е постановил, че: „В случаите, когато Страна - Членка
не е изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.189 от Договора за ЕС да
вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от
директива, за да се изпълни ефективно целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне
на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден от
директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да
се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка връзка
между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите понесени
от страната.”. Директива 126/2006/ЕО относно свидетелствата за управление на
превозни средства на ЕС определя правната рамка, която трябва да бъде
привнесена във всяко национално законодателство по отношение на издаването и
подновяването на свидетелствата за управление на МПС, а като рамков нормативен
акт, от прочита на Директивата ясно се вижда, че тя делегира извършването на
физически и психологически прегледи на водачи на МПС, на страната членка -
издател на свидетелството за управление на МПС.
Твърденията и доводите на дружеството-ищец са основани
на противоречие на постановените окончателни съдебни решения с Параграф 9 от Преамбюла
на Директива 126/2006/ЕО. Като аргументи се извличат и от разпоредбите на чл.7,
пар.3, буква
„б” от Директивата. Пълният текст на посочения параграф гласи, че: „(9) Доказателство за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт
на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството
се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните
правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното
движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема
предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На
държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност
за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството.”.
Съгласно разпоредбата на чл.7, пар.2,
буква „б” от Директива 126/2006/ЕО, „Считано от 19 януари 2013 год.
свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE,
D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години.”.
В разпоредбата на чл.7, пар.3,
буква „б”, абзац четвърти, шест и седми от същата Директива 126/2006/ЕО е
регламентирано, че:
„Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2,
на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички
категории, за да прилагат специфични
мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.”
„Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2,
на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички
категории, ако счетат за необходимо да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като ограничения за нарушители на пътното движение.”
Държавите-членки
могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства
за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна
територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични
мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се
прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно
средство.”.
При това положение, предвид посочената по-горе правна
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се налага еднозначният извод, че
европейският законодател е установил, че прегледите за физическа и
психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1) при издаване на
свидетелство за управление на МПС и 2) при последващо
подновяване на свидетелството за управление на МПС.
Разпоредбата на чл.7, пар.2,
буква „б” от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в българското
законодателства – така, в чл.51, ал.4 (Нова - ДВ, бр.75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ е
регламентирано, че „Срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5
години.”. При това положение и съобразно правната регламентация, дадена в Директива
126/2006/ЕО, настоящият съдебен състав счита, че щом водач на моторно превозно
средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да
управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това
свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет
години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и
психологическа годност в този срок. Извод за това следва именно от ясно
посоченото в последното изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива
126/2006/ЕО, а именно, че „Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството.”.
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че
предвиденият в чл.8, ал.2 (Посл.изм.,
ДВ, бр.41 от
01.06.2012 г.) от Наредба №36 от 15.05.2006
год. на министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на удостоверението
за психологическа годност, което удостоверение се издава при положително заключение
от психологическото изследване на
изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство – в конкретния случай за категориите С,
СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази връзка, съдът
намира, че предвидената в Наредба №36 от 15.05.2006 год. на министъра на
транспорта, тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност в
РБългария, която валидност не съвпада със срока на
валидност на свидетелството за управление на МПС, респ. със срока за
подновяване на свидетелството за управление, е незаконосъобразна, тъй като
противоречи на регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 126/2006/ЕО.
Във връзка с горното следва да се посочи, че в
мотивите към повечето от постановените окончателни съдебни решения по
посочените десет КАНД, решаващите съдебни състави на Административен съд –
Хасково са се позовали на чл.7, т.1, буква „а” от Директивата и са извлекли
заключение, че държавите - членки могат да въвеждат в националното си
законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и психическа
годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за управление
на МПС. Чл.7 от Директивата, наименован „Издаване,
валидност и подновяване”, т.1 от същия, съдържа пет новели - от б.„а” до б.„д”,
в които са регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено
свидетелство за управление на МПС, като в цялата т.1 не се съдържа текст, който
да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат в националното си
законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и психическа
годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за управление
на МПС. В чл.7, т.3 от Директивата се съдържат текстове, които предвиждат, че
държавите - членки могат да приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на
физическата и психическата годност на водачите, но дори и да се приеме, че тези
текстове са имали предвид решаващите състави на съда, то те са тълкувани
превратно, като е вярно, че стандартите
за прегледите за физическа и психическа/умствена/ годност могат да бъдат
по-строги, но честотата на съблюдаване на тези по-строги стандарти задължително,
т.е. срокът на извършване на тези прегледи, трябва да съвпада със срока на валидност
на издаденото Свидетелство за управление на МПС. В подкрепа на тези аргументи е
разпоредбата на чл.7, пар.3, буква „б”, абзац 4 от
Директивата, цитиран и по-горе, съгласно който: „Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно
средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки
към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.”. Почти
идентична регламентация е дадена и в чл.7, пар.3, буква
„б”, абзац 6 от Директивата, съгласно който: „Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо
да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични
мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.”, както и в
чл.7, пар.3, буква „б”, абзац 7 от Директивата,
съгласно който: „Държавите-членки могат
да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за
управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна
територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота
на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове.”,
като в изречение второ на същия абзац е указано, че „Този намален срок на
валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление
на превозно средство.”.
От горното ясно следва, че европейският законодател
пределно ясно е разписал, какво следва да направи дадена държава-членка, ако
желае да наложи по-строги стандарти и мерки, респ., да приложи увеличена честота
на медицински прегледи или други специфични мерки - тя трябва да намали срока
на валидност на свидетелството за управление на МПС, като това може да се
направи за всички категории, но по отношение на водачи, които са посочени в
цитираните разпоредби (за нови водачи
от всички категории; за водачи-нарушители на пътното движение и за водачи, достигнали 50-годишна възраст, които
пребивават на територията на съответната държава-членка). Това е предвидено в Директивата, за да може този
срок да съвпадне с по-краткия срок на изследване на физическата или
психологическа (умствена) годност на такива водачи, но не и да държавата –
членка да въвежда по-кратки срокове за изследване на физическата или
психологическа (умствена) годност на водача, които изследвания да са в срока на
валидност на свидетелството за управление на МПС от съответната категория,
както всъщност това се прави с разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба №36 от
15.05.2006 год. на министъра на транспорта.
Следва да се посочи, че изискванията на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год.
относно свидетелства за управление на превозни средства са въведени в Закона за
движение по пътищата със Закона за
изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр.54
от 2010 г., изм. и доп., бр.60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което изрично е посочено в §35, т.3 от ДР към същия
закон. В Закона за българските лични документи/ЗБЛД/, изискванията на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год.
относно свидетелства за управление на превозни средства, касаещи срока на
валидност на свидетелствата за управление на МПС, са въведени с изменение и
допълнение на закона, конкретно със създаването на новите ал.3, ал.4 и ал.5 на
чл.51 от същия - Обн., ДВ, бр.75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г.,
което изрично е посочено и в §2 от ПЗР към същия закон. Същевременно,
последното изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006
год. на министъра на транспорта, на която са се позовали решаващите състави на
Административен съд – Хасково в постановените окончателни съдебни решения, е направено
с ДВ, бр.41 от 01.06.2012 год., т.е.
повече от седем месеца преди влизането в сила на изменението на чл.51 от ЗБЛД,
като е ясно при това положение, че предвиденият в нея тригодишен срок на
валидност на удостоверението за психологическа годност не е съобразен със срока
на валидност на свидетелството за управление на МПС за категории С, СЕ, С1,
С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, регламентиран в ал.4 на чл.51 от ЗБЛД. Освен това, в
самата Наредба, не съществува разпоредба, било то в допълнителните или в
преходните и заключителни разпоредби, която да указва, че в същата са въведени изискванията
на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 год. относно свидетелства за управление на превозни средства, относими към регулираните с наредбата обществени отношения,
посочени в чл.1 и чл.1а от нея. Така всъщност се налага извода, че изискванията
на Директива 2006/126/ЕО са въведени в ЗДвП и в ЗБЛД, но не са въведени в
подзаконовия нормативен акт - Наредба №36 от 15.05.2006 год., издадена от министъра
на транспорта, на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, или ако са въведени,
т.е. привнесени, то тези изисквания са привнесени неправилно.
Доводите, изложени в писмения отговор на ответника, че
изследването на психологическа годност е извън обхвата на Директива 2006/126/ЕО,
тъй като психолозите, които са специалистите, извършващи прегледите за психологическа
годност на водачите, не били с медицинско образование, съдът намира, че не следва
да бъдат възприети. В Директивата е използван терминът „умствена годност”, а при
придобиване и подновяване от водачите на Свидетелство за управление на МПС, за категории
С и D (професионални шофьори) в България, тези водачи следва да бъдат
изследвани от медицински лица за липса на психични заболявания, съгласно
рамката, поставена от Директивата в Приложение III, Раздел „Психични
заболявания”. Наредба №36 от 15.05.2006 год., в чл.2, ал.1 определя сферите на
психиката, в които се изследва психологическата годност, а именно:
познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, а в чл.3 от
Наредбата са посочени професионалнозначимите
психологически качества, които се изследват като качествени критерии за психологическа годност
във всяка една от тези сфери на психиката. Същевременно Приложение III
на Директивата, т.13.1, трето тире, определя следните параметри, които трябва
да се изследват, за да се удостовери „умствена годност”: „личностни
недостатъци, водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или
адаптивността”, т.е. посочените сфери на психиката, които следва да се
изследват, съгласно т.13.1 на Приложение III от Директивата, включват в себе си
сферите и параметрите на психиката,
които се изследват съгласно чл.2, ал.1 на Наредба №36 от 15.05.2006 год. Дори и
горните изводи да не бъдат споделени, следва да се приеме, че изследванията за
психологическа годност, съгласно Наредба №36 от 15.05.2006 год., имат характер
на „други специфични мерки” по смисъла на цитираните по-горе чл.7, пар.3, буква „б”, абзац 4, 6 и 7 на Директивата, като
отново същата поставя ясно изискване за честотата на прилагане на тези
специфични мерки, а именно - равна на срока на валидност на свидетелствата за
управление на МПС, като държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност на индивидуалните свидетелства за управление на
превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат
увеличена честота на другите специфични мерки, по отношение на посочените в
тези норми водачи.
На следващо място, съществува пряка връзка между
непривнасянето (или неправилното привнасяне) в националното законодателство – в
Наредба №36 от 15.05.2006 год. на министъра на транспорта, на разпоредбите на
Директивата, касаещи сроковете за извършване на изследвания за психологическа
годност, респ. за валидност на удостоверенията за психологическа годност и имуществените
вреди, нанесени на дружеството – платените от него имуществени санкции,
наложени му от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” -
Хасково. С всички описани по-горе десет наказателни постановления, ищецът в
настоящото производство е бил наказан от началника на Областен отдел „Автомобилна
Администрация” - Хасково, за това, че е допуснал негови служители - водачи, да
управляват описаните МПС, като осъществяват международен превоз на товари, без
да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, като във всички
случаи тези водачи са притежавали валидни свидетелства за управление на МПС от
съответната категория. Казано по друг начин, на дружеството са били наложени имуществени
санкции именно заради твърдението, че водачите – негови служители, извършващи
превоз на товари, нямат удостоверения за психологическа годност, т.е. това
твърдение е в противоречие с това, което Директива 2006/126/ЕО постановява - тяхната
психологическа годност следва да е с 5-годишна валидност, т.е. да съвпада със
срока на валидност на Свидетелството за управление на МПС на всеки отделен
водач. Всички десет наказателни постановления са били обжалвани по съдебен ред,
съответно, постановените от въззивния съд съдебни
решения, с които наказателните постановления са били потвърдени, са били
обжалвани по реда на АПК пред Административен съд – Хасково, като предметът на
посочените по-горе десет КАНД на практика е идентичен, т.к. вмененото на
дружеството-ищец нарушение е едно и също, различни са само водачите и
управляваните от тях МПС. По всички тези десет КАНД, съдебните съставите е
следвало да признаят правото на директно приложение на правата, които Директива
2006/126/ЕО създава, а именно – че водачите са психологически годни щом имат
валидно свидетелство за управление на МПС от съответната категория и на
дружеството – ищец в настоящото производство, не е следвало да бъдат налагани
имуществени санкции за това, че допуснал негови служители - водачи, да
управляват описаните МПС, като осъществяват международен превоз на товари, без
да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, т.е. без да са
извършили психологическия преглед в 3-годишния срок, който поставя Наредба №36
от 15.05.2006 год., издадена от министъра на транспорта.Това е следвало да бъде
сторено предвид приетото от Съда на ЕС в посоченото по-горе Тълкувателно
решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, което е задължително, предвид
приетото с Тълкувателно Решение №3 от 12.04.2017 год. на ОСНК на ВКС - т.1.1
параграф 6 и 7, съгласно които „Преюдициалните
заключения на Съда на Европейският съюз са правнообвързващи,
както за всички останали национални юрисдикции на запитващата държава, така и
за субектите на правото на ЕС - държави-членки, институциите и органите на ЕС и
физически и юридически лица.”. В решението по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990,
Съдът на ЕС признава възможността лицата да се позоват на права, пряко
произтичащи от Директива, но при постановяване на окончателните съдебни решения
по посочените десет КАНД по описа на Административен съд - Хасково, ответникът
не е признал тези права, като в противоречие с цитираното Тълкувателно решение
№3 от 12.04.2017 год. на ВКС е игнорирал задължителните преюдициални
заключения на Съда на ЕС по цитираните съединени дела. Както бе отбелязано и
по-горе, вследствие на това, издадените против ищеца десет наказателни
постановления са влезли в сила и съответно, наложените с тях наказания
„имуществена санкция” са подлежали на изпълнение, като същите, възлизащи общо в
размер на 30000 лева, са били и заплатени от ищеца, по сметка на ИА „Автомобилна
администрация”, с описаните по-горе четири платежни нареждания.
Така, по изложените съображения, съдът
счита, че са доказани и са налице материалноправните предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС –
в Тълкувателно решение от 19.11.1991 год. по съединени дела C-6/90 и C-9/90,
респ. и в чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответника заради
причинени на ищеца „PC - Транспорт” ООД ***, с ЕИК ***, имуществени вреди от
правораздавателната дейност на Административен съд – Хасково, при която е
допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът
намира, че това е така, тъй като при постановяването на окончателните съдебни
решения по посочените десет броя КАНД, не са съобразени и приложени относими норми на европейското законодателство, т.е. на
правото на Европейския съюз – в случая на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год. относно свидетелства за управление
на превозни средства и Тълкувателно решение от 19.11.1991 год. по съединени
дела C-6/1990 и C-9/1990 на съда на ЕС. Предвид това, съдът в настоящия състав
счита, че предявеният иск против Административен съд – Хасково е основателен и съответно
- доказан до пълния си предявен размер от 30000 лева, поради което и следва да
бъде уважен.
След като съдът намира, че искът за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното
нарушение на общностното право и практиката на Съда на
ЕС е основателен, то следва да бъде уважено и акцесорното
искане – за заплащане на законната лихва върху главното вземане, но не от
датата на получаване на поканата/04.10.2021 год./, а от момента на завеждане на
предявения иск – 22.10.2021 год., до окончателното му заплащане.
При този изход на спора по настоящото дело, съдът
намира, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3, предл.1/първо/
от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните
от него деловодни разноски, възлизащи в размер на 25.00 лева и представляващи
заплатената държавна такса за образуване на делото, съгласно приложеното
потвърждение за плащане от 22.11.2021 год., референция ***, на „ПроКредит Банк” АД/на л.18/.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203
и следващите от АПК, във връзка с чл.1, чл.2в, ал.1, т.1 и чл.10, ал.3, предл.1/първо/ от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Административен
съд - Хасково, с ЕИК *** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „PC
- Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Р. А. Р., сумата в
размер на 30000.00/тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от
правораздавателната дейност на ответника - платени от ищеца имуществени
санкции, наложени му с 10/десет/ броя наказателни постановления, както следва: НП
№45-0000041; НП №45-0000042; НП №45-0000043; НП №45-0000044; НП №45-0000045; НП
№45-0000046; НП №45-0000047; НП №45-0000048; НП №45-0000049 и НП №45-0000050,
всички издадени на 01.03.2018 год. от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Хасково, с всяко едно от които на ищеца е била наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, потвърдени с
окончателни съдебни решения, постановени по КАНД №568/2018г.; КАНД №569/2018г.;
КАНД №570/2018г.; КАНД №571/2018г.; КАНД №572/2018г.; КАНД №573/2018г.; КАНД
№630/2018г.; КАНД №655/2018г.; КАНД №656/2018г. и КАНД №338/2019г., всички по
описа на Административен съд – Хасково, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 22.10.2021 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Административен съд - Хасково, с ЕИК *** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Р. А.
Р., сумата в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева, представляващи направени от него
деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати
или връчи на страните по делото, както и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване,
чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ,
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
С
Ъ Д И Я :