Присъда по дело №90/2024 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 38/06.06.2024г. по НОХД № 90/2024г. на РС -
Разград

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу И. М. Н., ЕГН
**********, за това че на 16.09.2023г., в гр. Разград, в условията на домашно
насилие, се заканил с убийство на А. Д. А. от гр. Разград и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И. Н. да
бъде наложено наказание две години „ лишаване от свобода”, изтърпяването,
на което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, на
основание чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство съдът е приел за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалото лице А. А. против подс. И. Н. за
кумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Подсъдимия И. М. Н. не се признава за виновен по повдигнатото и
предявено обвинение, моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. М. Н. е роден на **, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, с адрес за
призоваване в страната: с.**, ЕГН **********.
Подс. Н. и св. А. А. живели на семейни начала около 20 години, в с. **.
От фактическото им съжителство те имали родени две дъщери близначки -
Ф.И.М. и Е.И.М. родени на **г. Съвместния живот на св. А. с подс. Н.
протичал в постоянни спорове и кавги, упражнявано от Н. над нея физическо
и психическо насилие: нанесени удари, обиди, често паради ревностни
мотиви и желание за контрол и използване на материалната зависимост, в
която се намирала от него, като често свидетели на тези прояви на домашно
насилие ставали и двете деца.
В началото на м. септември 2023г. св. А. решила, че повече няма да
търпи и ще се раздели с подс. Н.. Т.к. се страхувала от него и реакцията му,
организирала нещата предварително, като си намерила тайно жилище под
наем в гр. Разград и на 15.09.2023г., докато подс. Н. бил на работа и смятал,
че и тя е на работа в „Пилко“ ЕООД Разград, тя се прибрала в дома им в с. Ж.,
1

събрала си багажа и се изнесла. С нея жилището напуснали и двете им
пълнолетни вече дъщери, които отишли да живеят заедно с майка си в
наетото жилище в гр. Разград. Очаквайки агресивната реакция от подс. Н., А.
изключила мобилния си телефон. Подсъдимият, разбирайки, в следобедните
часове на деня, че А. го е напуснала, започнал да звъни на дъщерите си. Те не
отговаряли на обажданията му. На едно от повикванията на телефона на Е.,
А. отговорила, като изрично заявила на подс. Н., че няма да се върне да
живее повече при него. Подсъдимият, настоявал тя да размисли, искал среща
на следващия ден, за да говорят, но А. отказвала. Казала му, че може да се
види само с децата им, ако те искат. На следващия ден - 16.09.2023г. св. А. не
отишла на работа, т.к. се страхувала, че подс. Н. ще я причака и ще я набие.
Помолила майка си - св. В. М. М. да й вземе болничен лист от личния лекар, а
тя стояла в новото си жилище. В следобедните часове подс. Н. си уговорил
среща с дъщерите си, за да разговаря с тях. За да не разбере къде е жилището,
в което живеят, св. А. поискала от момичетата след срещата с баща си да
отидат в дома на баба си, който също бил в гр. **. Около 17.00часа подс. Н. се
срещнал с Ф. и Е. и тримата отишли в дома на св. М.. Там бил и приятел на М.
- св.А. И. А.. Подсъдимият поискал да говори с А.. Св. М. звъннала по
телефона на дъщеря си и й предала казаното от Н.. Така св. А. решила все пак
да отиде и лично да обясни на подсъдимия, че не желае да живее повече с
него. При пристигането й в жилището на майка й, дъщерите й излезли, за да
разходят кучето. Пред св. М. и св. А., подс. Н. започнал да настоява А. да се
върне да живее при него. Тя му отказала и той помолил да поговорят насаме.
Двамата влезли в стаята на брата на А., в която нямало никого, а от там
излезли и на терасата, която била неостъклена. Подсъдимият продължавал да
иска да живеят заедно и след като А. за пореден път отказала, той я хванал с
две ръце за горната част на елечето, с което била облечена, и я тласнал към
ръба на терасата, казвайки й: „ Ще хвърля и теб и себе си, но няма да се
разделим!“. При тези действия и думи на подс. Н., св. А. се уплашила много,
разтреперана се цялата и викнала силно „Майко!“. Виждайки състоянието й
подс. Н. я пуснал, но А. продължавала да изглежда видимо стресирана. Влязла
в стаята и седнала на леглото. Тогава в стаята влязла и св. М., за да каже на
А., че дъщерите й я чакат пред блока. Забелязала, че А. е притеснена и
уплашена, но не разбрала защо, т.к. последната веднага тръгнала да слиза при
децата си, а Н. тръгнал след нея. Пред жилищния блок освен Е. и Ф., св.А.
видяла св. С. С. С., когото помолила да откара нея и момичетата до магазин
„Корона“ в близост до училище „В. Левски“ в гр. Разград. Св. С. видял, че св.
А. е притеснена и си съгласил. По време на пътуването пред него тя
единствено споменала, че я „боли сърцето“. Подс. Н. от своя страна,
виждайки, че А. са качва в нечий чужд автомобил заедно с дъщерите им,
подал сигнал на тел. 112, твърдейки, че А. е била отвлечена. Установена
същата вечер А. се жалвала пред служителите на РУ МВР- Разград за
отправената й от Н. закана с убийство.
Подс. И. М. Н., ЕГН ********** е осъждан.
2

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
показанията на свидетелите А. Д. А., В. М. М., А. И. А. и С. С. С., справка
съдимост, характеристична справка.
Всички посочени гласни и писмени доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно, дават основание на съда да възприеме описаната
фактическа обстановка.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият И. М. Н. е осъществил от правна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 т. 1 и т.3 вр. ал.1 НК
С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
От обективна страна - подс. И. М. Н. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението като на 16.09.2023г., в гр. Разград, се заканил с
думи и действия с убийство спрямо А. Д. А., с която е бил до 15.09.2023г. във
фактическо съжителство. Заканата, по начина по който е била отправена, е
била от естество да възбуди основателен страх у пострадалата, че може да
бъде осъществена. Подс. Н. е извършил деянието и в условията на домашно
насилие по см. на чл. 93, т.З 1 НК: чрез упражнено физическо и психическо
насилие от негова страна спрямо А..
От субективна страна - подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Имал е и съзнанието за отражението на извършените от него на
инкриминираната дата и предшестващите такива актове на насилие върху
психиката на пострадалата.
По вида и размера на наказанието:
Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в
рамките, посочени от чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК, би отговаряло на целите на
генералната и специалната превенция по българското наказателно право.
Съдът намира, че е налице баланс на отегчаващите отговорността и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като подходящ размер на това
наказание, съдът определи две години. Налице са основанията по чл.66, ал.1
от НК, доколкото подсъдъмият е реабилитиран по право, поради което съдът
3

следва да отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок. Съдът
отложи изтърпяването на наказанието с три години изпитателен срок.
По гражданският иск:
От този изход на делото, съдът като прие че са доказани по категоричен
и безспорен начин всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, а предявеният
граждански иск е доказан по основание и размер, осъди подсъдимия И. М. Н.,
ЕГН ********** да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** от гр. Разград,
сумата от 2000,00лева, представляваща обезщетение за причинени от
процесното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, от датата на деликта - 16.09.2023 година до окончателното
изплащане.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на Районен съд гр. Разград сумата 80,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	38
Дата:	6 юни 2024 г. (в сила от 24 юни 2024 г.)
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20243330200090
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 февруари 2024 г.

Присъда по дело №90/2024 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите