МОТИВИ :
ЯРП е предявила
обвинение против В. Х.В. *** за
престъпление по чл.194, ал.1от НК.
В с.з. участващия
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимият така, както е по
обвинителния акт. С оглед направеното от същия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен
начин и пледира да бъде признат за виновен. Счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Подсъдимият,
редовно призован, участват лично в с.з. и признава изцяло изнесените от
обвинението факти. С оглед оказаното съдействие за разкриване обективната
истина по делото по време на ДП, признанието на вината , проявената критичност
към извършеното и възстановяване на по- голямата част от инкриминираната сума на пострадалия , чрез служебния си защитник – адвокат пледира
да му се наложи наказание
пробация.
За да постанови
присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият В.Х.В.
се познавал със свидетеля П.Т. и майка му К.Т., с които поддържал приятелски
отношения и често ги посещавал в дома им. На 30.04.2019 г. минавал покрай
жилището на Т., находящо се в гр.Я., ж.к. „Г. И.“, ***
и решил да ги посети. Установил, че вратата на апартамента била затворена, но
отключена. Извикал няколко пъти, но никой не му отговорил. Уверявайки се, че е
сам, взел решение да извърши кражба от жилището. В изпълнение на така взетото
решение на 30.04.2019 г., за времето от около 19:00 часа до около 22:30 часа,
влязъл в посочения частен дом. В сак с мъжки дрехи в хола намерил парична сума
в размер на 900 лева, собственост на П.К.Т.,***, която взел. Излязъл от
апартамента с посочената сума и отишъл в игрална зала „К.“, находяща
се в гр.Я., ул. „Т.“ № *** където започнал да залага със същата на хазартни
игри. Докато бил там, при него дошли свидетелят П.Т., заедно с негов приятел -
свидетелят Г. К.. Попитали го дали е взел парите на П.. Подсъдимият В. признал
пред двамата за стореното и изразил съжаление. Върнал сумата от 400 лева на
свидетеля П.Т., като обяснил, че останала сума вече бил проиграл.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият В. е бил осъждан , по НОХД №***. на РС-Тополовград и
НОХД № ***. по описа на ЯРС,като от изтърпяване на наказанието по последната присъда на 16.01.2012г. не е
изтекъл срокът по чл.88а,ал.2 от НК и същият не е реабилитиран за тези
осъждания.
Според преценката
на съда наличните по делото доказателствени материали
установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин
на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия,
извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на проведеното
досъдебно производство преценени за нуждите на настоящото производство на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени
доказателства, приложени сред материалите по досъдебното производство: ,
справка за съдимост,
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс.В., и от обективна и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2019 г., за времето от около 19:00 часа
до около 22:30 часа, в гр. Я.от частен дом, находящ
се в ж.к. „Г. И*** е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 900
български лева, от владението на собственика им П.К.Т.,***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството се
доказа по несъмнен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Доказани безспорно са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички
елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав.
Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
което върши, предвиждал е сигурното настъпване на общественоопасните последици
от извършеното и е целял и
настъпването точно на този резултат, т.е.
действал е в условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
Съдебното следствие
се проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета, а когато едновременно са налице
условията и по чл.55 от НК,съдът прилага
чл.55 от НК, ако е по- благоприятен за дееца.За извършеното от подс. В. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години.
Съдът счете, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК и в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК – чрез замяна на наказанието
лишаване от свобода с наказание пробация, и с
конкретни пробационни мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. За да приложи
разпоредбите на чл.58а, ал.4 и на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК при определяне
вида на наказанието на В., съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността
му обстоятелства –дадените в досъдебното производство обяснения, с които в
изключителна степен е допринесъл за разкриване обективната истина по делото,
признанието на вината, проявената критичност към извършеното и частичното
възстановяване на предмета на престъпление.Вярно е ,че подсъдимият не е
реабилитиран по цитираните по- горе съдебни актове ,но следва да се отбележи
,че повече от седем години ,след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
той не е извършвал други противообществени прояви.Поради изложеното съдът
намери ,че спрямо него и най-лекото
предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко.
По тези
съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: