Р Е Ш Е Н И Е
№
10.05.2022
г.
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от
съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №404 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето
/33/.
Образувано
е по жалба на Г.П. *** качеството му на законен наследник – син на починалото
лице П. Г.В., подадена чрез пълномощник – адвокат Д.Ч. ***, против Експертно
решение №1094 от заседание №096 от 26.05.2021 г. на Специализиран състав на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение №0172 от
заседание №029 от 25.05.2021 г. на Втори състав на Трудово експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора, с което не се
признава причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ от П. Г.В. при работодателя „С.-Р.
Ш.“ ООД, гр. Асеновград.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспореното ЕР в обжалваната част, с която е прието, че
липсва причинно-следствена връзка между смъртта на П. Г.В. и извършваната от
него трудова дейност при работодателя „С. - Р. Ш.“ ООД. Жалбоподателят твърди,
че оспореният административен акт бил лишен от изложени правни и фактически
съображения, които да обосновали в достатъчна юридическа степен формирания от
административния орган краен извод. В тази връзка се твърди, че в обжалваното ЕР не били посочени факти и доказателства, въз
основа на които НЕЛК достигнал до извода, че условията на труд, при които
пострадалият изпълнявал трудовите си задължения, не били създали висок риск за внезапно увреждане на здравето му към момента на
настъпилата смърт. Не били взети
предвид обстоятелствата, че П. В. бил преживял нервно-психически срив, свързан
с възникналата на ГКПП, на територията на Р. Турция ситуация, при която се
наложило да бъде многократно връщан и подлаган на проверка с рентгенов скенер,
поради съмнения за несъответствие в характеристиките на превозвания от него
товар. Последното било пряко свързано с извършваната в интерес на работодателя
работа по превозване на товари, като в този смисъл се навеждат съображения, че
именно виновното поведение на работодателя пряко допринесло до настъпилия
инфаркт на миокарда, съответно и до смъртта на лицето. Посочва се, че
независимо от факта, че В. страдал от артериална хипертония, същият бил нает на
работа като шофьор, при все че длъжността му предполагала психоемоционално и
нервно-сензорно напрежение. Заболяването му било диагностицирано преди 6
години, като не били проявявани животозастрашаващи усложнения, т. е.
здравословното състояние на лицето преди инцидента не предполагало възникване
на внезапно увреждане на здравето, подобно на случилото се. Доколкото работодателят
не изпълнил задължението си да осигури необходимите начални и периодични
медицински процедури /профилактични прегледи/, при които евентуално да бъдела
установена несъвместимост на здравословното състояние на В. с извършваната от
него работа като шофьор, то несъстоятелно било да се твърди, че именно
заболяването била причината за настъпилата смърт, без да се отчитало
неправомерното поведение на работодателя, а от там и наличните условия на труд.
От съда се иска отмяна на оспореното Експертно решение №1094 от заседание №096, от 26.05.2021 г.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адвокат Ч., която поддържа изцяло депозираната
жалба и наведените с нея възражения. В представена по делото писмена защита
излагат съображения в подкрепа на основните доводи, изложени в жалбата. Отправя
се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Специализиран
състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, редовно и своевременно призован в съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. В изпратено по делото
съпроводително писмо от процесуалния представител на ответника – юрисконсулт К.К.
се излагат съображения за законосъобразност на оспореното решение, като
издадено от компетентен административен орган при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че ЕР на НЕЛК е мотивирано, като безспорно установените факти
и обстоятелства правилно са подведени под хипотезата от разпоредбата на чл. 73,
ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, която с оглед установената
причина за смъртта на В. /инфаркт на миокарда/ изключвала наличието на внезапно
увреждане на здравето. В тази връзка се отправя искане за отхвърляне на
депозираната жалба като неоснователна и недоказана.
Заинтересованите страни – И.П.В.,
Е. П. Г. и И. П. В., съответно съпруга, дъщеря и син на починалия, чрез
процесуалния си представител по делото адвокат Д.Ч., изразяват становище за
основателност на подадената жалба.
Заинтересованата страна –
„С.-Р. Ш.“ ООД, гр. Асеновград, редовно и призована, не се явява, не се
представлява и не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Починалото лице П. Г.В. било
назначен на работа по трудов договор №72 от 11.12.2018 г. при работодателя „С.-Р.
Ш.“ ООД, гр. Асеновград на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни
превози/, като встъпил в длъжност на 12.12.2018 г. В приобщеното по делото
медицинско експертно досие на лицето /МЕД/ се съдържа длъжностна характеристика
за упоменатата работна позиция, подписана от В., в която са разписани основните служебни
задължения, присъщи на заемащия длъжността „шофьор, товарен автомобил“. П. В. притежавал необходимите
квалификации и документи в съответствие с длъжността, която заемал и бил
правоспособен водач. При постъпването
му на работа бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, като същият бил документиран в инструктажната книга за начален
инструктаж – обстоятелства, по които спор между страните не се формира.
В наличната по делото карта за оценка на риска на
работното място /л. 70 и сл./, изготвена през месец декември на 2018 г. от Служба по трудова медицина „Милениум 3“, гр. Пловдив били констатирани
съответните степени на риск във връзка с основните фактори на работния процес.
Определена била 2 –ра степен на физическо натоварване /малък риск/, 3-та степен
на нервно-сензорно натоварване /среден риск/ и 3-та степен на нервно-психично
натоварване /среден риск/. Тези данни са отразени в изготвената от работодателя
производствена характеристика. Съгласно писмо с изх. №38 от 26.01.2021 г. на тази
служба по трудова медицина, обслужваща дружеството-работодател, за периода от
2018 г. до 2020 г. при работодателя „С.-Р. Ш.“ ООД, гр. Асеновград не са организирани и
провеждани периодични медицински прегледи, поради което не са налични данни за
здравния статус на починалия.
Съгласно заповед №648 от 27.11.2020 г. на
ръководителя на „С.-Р. Ш.“ ООД, гр. Асеновград, В. бил командирован в рамките на служебните
си задължения да извърши международен превоз на товари до Р.Турция, считано от
27.11.2020 г., без отбелязване на крайния срок за това. Наличен е пътен лист
серия Т №002620, издаден на 27.11.2020 г., който е неприключен поради
настъпилата смърт на лицето.
На 14.12.2020 г. в
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив /ТП на
НОИ – Пловдив/ с вх. №Ц5101-15-252 от
14.12.2020 г. била представена декларация за трудова злополука, случила се на
29.11.2020 г. с П. Г.В. при осигурителя „С.-Р. Ш.“ ООД, гр. Асеновград, при
която лицето е починало. Декларацията била подадена от Г.П.Г. в качеството му
на законен наследник. Със заповед №1015-15-7 от 11.01.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив на основание чл. 58, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ било наредено да се извърши разследване на декларираната злополука, като
със същата заповед била определена и нарочна комисия, която да извърши това.
Видно от протокол
№5103-15-5 от 05.02.2021 г., обективиращ резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 29.11.2020 г. с П. Г.В., изпълнявайки задълженията
във връзка с командировъчна заповед
№648 от 27.11.2020 г. на ръководителя на „С.-Р. Ш.“ ООД на 29.11.2020 г. В. изчаквал на ГКПП
Капъкуле за извършване на проверка с рентгенов скенер /X-raw/, тъй като в кабината му бил
намерен нерегламентиран твърд алкохол над допустимото количество. Пострадалият
се намирал в кабината на товарния автомобил и изчаквал извършването на
митническата проверка. След извършването на една проверка се наложило и
извършването на втора, което довело до значителен престой на ГКПП – 12 часа. В
процеса на разследването били събрани обяснения, както от служители на
дружеството, така и от управителя му. Представени били обяснения и от Г.П.Г. –
син на починалия. В съвкупността си същите сочели, че на 28.11.2020 г. В. се
насочил към преминаване на ГКПП Капъкуле в изпълнение на служебните си
ангажименти към работодателя си „С.-Р. Ш.“ ООД. Извършени му били поредица от
проверки от страна на митническите власти, по време на които, според сина му,
пострадалият бил силно притеснен, получил срив на нервната система, вследствие
на което е настъпил и инфаркт, от който починал. По указания на управителя на
дружеството, който в късния следобед на 29.11.2020 г. не можел да се свърже с В.,
колеги на починалото лице дошли на място, като заварили товарния автомобил
непосредствено паркиран след ГКПП. Вратата на шофьорската кабина била заключена
отвътре, а В. лежал неподвижен на леглото в кабината. Направен бил опит
пострадалият да бъде събуден, чрез викове и удари по стъклото, но безуспешно.
След позвъняване на 112 пристигнали спешни екипи, които отворили кабината, като
достигнали безжизненото тяло на В., който явно бил починал. След това тялото
било откарано в моргата. Управителят на дружеството заявява, че необходимостта
от задълбочена рентгенова проверка произтичала от наличието на твърд алкохол в
кабината на товарния автомобил над допустимото количество – сведения за което
имал от другите шофьори.
Съгласно наличния по МЕД
смъртен акт, преведен от турски език, смъртта на П. Г.В. настъпила на
29.11.2020 г., около 23.00 часа в Област Одрин, Община Меркез, като за
конкретно място било посочено превозното средство. Причината за смъртта не се
уточнявала. По МЕД е наличен и преведен от турски език Протокол от оглед на
труп, от 01.12.2020 г., издаден от Р.Турция - Одрин, Държавна прокуратура, ред
2020/12283, Разпит. От него било видно и с оглед извършената аутопсия, се
установявало, че основната причина за смъртта на лицето бил инфаркт на
миокарда.
Изследвайки цялостното
здравословно състояние на починалия разследващите злополуката при ТП на НОИ –
Стара Загора достигнали до извода, че злополуката възникнала в резултат на
установени сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболявания на починалия,
доказателства за наличието на които се съдържали в МЕД. От работодателя бил
съставен Протокол за трудова злополука №1 от 06.01.2021 г., в който било
описано, че при първоначалната проверка на ГКПП Капъкуле с рентгенов скенер /X-raw/ в кабината на товарния
автомобил бил намерен нерегламентиран твърд алкохол за търговски цели /15
шишета/, което фактически довело и до провеждането на втора по-щателна проверка
с рентген, респективно и до престой на митническия пункт. Свидетели на случилото
били някои от колегите на В.. Като начин на увреждането и материален фактор,
причинил увреждането, работодателят посочил „сърдечна недостатъчност“.
С писмо изх. №Ц5101-05-252#12 от 16.02.2021 г. на
директора на ТП на НОИ-Пловдив, чрез РКМЕ към РЗИ – Стара Загора било отправено
искане до ТЕЛК за произнасяне относно наличието на причинна
връзка между увреждането /смъртта/ на
В. и условията на труд /извършваната от него работа/ по време
на злополуката.
С ЕР №0172 от
заседание №029 от 25.05.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора /л. 21-22/ било
възприето, че настъпилата на 29.11.2020 г. смърт на П. Г.В. била вследствие на
остър миокарден инфаркт, водещ до белодробен оток на мозъка. Във връзка с
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НМЕ причината за смъртта не била в резултат на
упражняваната от лицето трудова дейност, съответно условия на работа, а се
дължала на предшестващи и налични системни заболявания, довели до фаталния
инцидент. За да формира този си извод, ТЕЛК взела предвид наличната по МЕД
документация, в т. ч. протокола за оглед на труп и аутопсия и препис- извлечение
от акта за смърт. Така постановеното решение било оспорено пред НЕЛК по реда на
чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ от страна на Г.П.Г. – син на починалия, в
законоустановения за това срок. За образуваното, по повод депозираната жалба,
административно производство, чрез уведомително писмо рег. №НЕЛК-изх-9569 от
12.04.2021 г. /л. 16/ надлежно били уведомени заинтересованите страни, измежду
които и Г.П.Г. /обратна разписка – л. 19/.
С оспореното пред съда ЕР №1094 от
заседание №096, от 26.05.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания /л. 9-10/ било потвърдено ЕР №0172 от
заседание №029 от 25.05.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора. Решението било
постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от
от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/ във връзка с чл. 66, ал. 1 от НМЕ. С решението
било прието, че липсва причинна връзка между смъртта на лицето и условията на
труд – извършваната работа, като било отбелязано, че „няма причинна връзка
между условията на труд и заболяването на лицето, довела до смъртта му“. В т. 8
от ЕР било посочено, че НЕЛК „не приема причинна връзка – трудова злополука“.
За да достигне до формирането на този си извод административният орган извършил
анализ на документацията, съдържаща се в МЕД, като акцентирал преимуществено
върху констатациите, съдържащи се в съдебно-медицинския протокол /протоколът от
извършената аутопсия/. Възприел, че съгласно свидетелските показания в деня на
инцидента В. не се намирал под необичайно външно въздействие или друго събитие,
различно от обичайното за длъжността. Уврежданията на лицето, съгласно
протокола за аутопсия, били в резултат на остър инфаркт на миокарда. Била
налична атеросклероза с многофакторна етиология, хронично протичане
/по-специално коронаросклероза/ и рискови фактори, довели до запушване на
низходящия наляво клон /ЛАД/ на лявата коронарна артерия и при което
непосредствената причина за смъртта на лицето била остър инфаркт на миокарда.
Последното от своя страна било едно от формите на хронична исхемична болест на
сърцето, поради което и на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считало за
увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО.
Така постановеното решение било
изпратено на заинтересованите страни, като на жалбоподателя било връчено на
17.06.2021 г., видно от приложената по делото на л. 11 обратна разписка.
Жалбата срещу ЕР била подадена на 25.06.2021 г., видно от поставеното пощенско
клеймо върху представения по делото пощенски плик /л. 6/ и заведена в НЕЛК с
вх. №АС-687 от 28.06.2021 г.
По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на
оспорения административен акт в т. ч. и МЕД на П. Г.В., съдържащо всички
документи, относими към здравния статус на лицето. В МЕД се съдържат
документите, свързани с разследването на станалата злополука, протоколите от
извършената аутопсия, актовете за смърт, както и други относми документи – част
от трудовото досие на работника.
По делото са разпитани
като свидетели В. Г. Р. – брат на починалото лице и П. Т. Н. – позната на П. В..
Свидетелят Р. заявява, че с брат си живеели един срещу друг и съответно имали
чести контакти. Вечерта, преди заминаването му за конкретния курс, както и
сутринта, В. не проявявал каквито и да било притеснителни признаци – „всичко
било нормално“. За Асеновград тръгнал със сина на свидетеля и техен братовчед,
като за смъртта на брат си Р. научил именно от тях. От тях разбрал, че
починалият бил изпратен на рентген на
ГКПП. Свидетелят заявява, че условията при които работят служителите в
дружеството били малко неприемливи – „имало голямо чакане“. Като цяло се
твърди, че В. бил в добро здравословно състояние, като единствено малко
недочувал, поради което имал слухов апарат.
Свидетелката Т. посочва,
че познавала починалия, тъй като работила до скоро при неговия син – настоящ
жалбоподател. Според нея, П. В. бил жизнерадостен и отзивчив човек, като пред
нея видимо не бил проявявал признаци на здравословни проблеми, нито се оплаквал
от нещо. Свидетеката Т. потвърждава за проблеми със слуха и използването на помощни
средства в тази връзка от починалия. Твърди, че за смъртта на В. научила от
сина му, който бил ходил в Турция, за да разпознае и прибере тялото на
починалия си баща.
По искане на жалбоподателя Съдът допусна съдебно-медицинска
експертиза. При изготвяне на заключението си вещото лице ползва доказателствата,
свързани с разследване на злополуката, относимата медицинска документация,
съдържаща се в МЕД на починалия – медицински епикризи, издадени ЕР на ТЕЛК,
болнични листи, заверена рецептурна книжка и др. Според експерта, причината за
смъртта на П. В. е инфаркт на миокарда, което се потвърждавало от
анамнестичните данни, полицейските и прокурорски сведения, и данните от
проведената аутопсия след смъртта му, извършена в Одрин, в моргата на болницата
при Медицинския факултет. Изваденото от трупа сърце било 643 гр. На места в
разрезите на миокарда се наблюдавали цветови промени към винен цвят и бледост.
Дебелината на дясната вентрикулярна стена била измерена на 0.8 см., а на лявата
– 2 см. Аортата била разширена, като на места се наблюдавали язвени атеромни
повърхности. Наблюдавани са атеромни плаки със свиващи се коренали и тромб в
левия низходящ клон. Според вещото лице при починалия е имало множество фактори
предразполагащи за миокарден инфаркт: 1. Професия с продължително обездвижване
/намалена физическа активност/; 2. II –III степен на
затлъстяване; 3. хипертонична болест – III степен
със стойности на артериално налягане до 220/120; 4. коронаросклероза – една от
формите на исхемична болест на сърцето; 5. възраст; 6. състояние след исхемичен
мозъчен инсулт във ВБС и 7. неврит на слуховите нерви – практическа глухота. При
наличието на всички тези фактори и вземайки предвид сериозния стресов фактор
„от направеното нарушение с превоз на 15 бутилки алкохол в кабината му, открити
от митническите власти и двукратния обстоен преглед на камиона от тях“ неминуемо
било покачването на артериалното налягане, което от своя страна довело до
„руптуриране“ на атеросклеротична плака в увредените структури на
сърдечно-съдовата система и започнало
тромбообразуване. Вещото лице изразява мнение, че стресовият фактор допринесъл
за получения инфаркт на миокарда. В заключението посочва, че починалият бил с
отразени в рецептурната книжка заболявания, а именно: I 11.0 хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, I 20.8 други видове стенокардия; застойна сърдечна
недостатъчност, последици от МСБ и хиперлазия на простатата. От амбулаторните
листи било видно, че В. бил диспансеризиран от кардиолог и редовно проследяван
от него, и от личния лекар. Провеждано е лечение по определена терапия, за
което вещото лице представя подробни данни. С медикаменти са лекувани
сърдечната недостатъчност, стенокардията и хипертонията, повишеното артериално
налягане, есенциалната хипертония и пр. Медикаментите били изписвани от личния
лекар при посещенията на В. при него, като пряко били обвързани със следните
диагнози – хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност,
стенокардия, последици от други, неуточнени, мозъчносъдови болести. Вещото лице
заявява, че във връзка с констатираните заболявания, респективно провежданата
постоянна терапия, за периода, през който починалият полагал труд при „С.-Р. Ш.“ ООД, гр.
Асеновград не се установяват конкретни влошавания на здравето му. Оплакванията
и обективният статус на В. били като за хронифицирало страдание с намерен
оптимален вариант на терапевтично повлияване. Лицето не било хоспитализирано за
диагностика и корекция на лечението.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си, съдът я намира за неоснователна.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния
административен акт.
Оспореният индивидуален
административен акт Съдът намира за издаден от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия, съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и
организация на работата на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ – Специализиран
състав на НЕЛК по нервни, психични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза на починалото лице – инфаркт на миокарда. Изпълнени са
изискванията на чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат
включени не по-малко от трима лекари.
Експертното решение на НЕЛК е постановено в
установената в чл. 4 от НМЕ форма, мотивирано е в съответствие с изискването на
чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК. В решението се съдържат фактически и правни основания, чрез които органът на медицинската експертиза обосновава същото.
Обжалваният индивидуален административен акт е
издаден при съблюдаване на административно-производствените правила. НЕЛК се произнася въз основа на подробно
описаната в експертното решение документация, която е в обхвата, регламентиран в чл. 73, ал. 1, т. 1, предложение второ и чл.
66, ал. 1 от НМЕ, в т. ч. при отчитане на условията на
труд, степента на натоварване при обичайна работна среда, медицинските данни за
здравословното състояние на лицето преди инцидента, становище по оценката на
риска на работно място, дадено от обслужващата работодателя Служба по трудова медицина.
Оспореното експертно решение на НЕЛК Съдът намира за издадено в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
„Злополука“ е всяко внезапно увреждане
на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие
върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката
са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно увреждане на
здравето, което е резултат на външно или вътрешно /болестно/ въздействие върху
човешкото тяло или организъм. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука
е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Следователно трудовата злополука, като внезапно
увреждане на здравето винаги е резултат на извършваната работа.
Въз основа на
разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НМЕ, причинната
връзка включва установяването на два вида връзка: причинна /между увреждането и
настъпилия резултат – чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ/ и функционална /между
увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката – чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ. В конкретния случай между страните по
делото не се спори, а и от наличните по делото медицински документи се
установява, че именно увреждането /остър инфаркт на миокарда/ е причината за смъртта на П. В.. Тоест, доказана е причинната връзка
между увреждането и настъпилата смърт на лицето /чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ/. Спорно
между страните е наличието на
функционалната причинна връзка по чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ – връзката между
увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката.
Когато внезапното увреждане на здравето е
нетравматично по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, наличието
на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от
ТЕЛК и/или НЕЛК /аргумент от чл. 60, ал. 2 от КСО/, които при внезапно починало
лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз
основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66,
ал. 1 от НМЕ/. Горното разрешение се явява следствие на установеното в чл. 73, ал. 2 от НМЕ, че когато
нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, т. е. болестно
състояние, вследствие на заболяване от каквото и да е естество, в т. ч. исхемична болест на сърцето и всички клинични форми на инфаркд
на миокарда, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
В съответствие с чл. 66, ал. 1 от НМЕ, предвид
внезапната смърт на лицето и наличието на протокол/доклад от аутопсията, ТЕЛК и
НЕЛК изцяло в
съотвествие съ постановкие на закона, се произнасят по наличието /липсата на причинната връзка. Съдът приема за обоснован, съобразно събраните по
делото доказателства, изводът до който достигнат първоначлано ТЕЛК, а впоследствие и специализираният състав на НЕЛК, че в
разглеждания случай не се установява да има функционална причинна връзка
/чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ/ между настъпилото нетравматично увреждане и
условията на труд /извършваната работа/. От представените по делото медицински
документи се установява, че през 2014г. П. В. претърпява мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена
осклузия или стенова на прецеребрални артерии /вж. експетизата/, като още към
тази дата същият има пидружаващо заболяване "хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност", за което са му предписвани
медикаменти за понижаване на кръвното налягане, които той приемал. Предписано е и диспандсерно
нарбюлдение при невролог. От приложената рецептурна книжка се установяват
редица заболавания /вж. заключението на стр.8/, за които са предписани
медикаменти, като сред тях са отново сърдечно съдовите такива. В представеното
по препиското становище на Служба трудова медицина по оценката на риска на работно място,
не може да се приеме, че В. е бил подлаган на
висок риск при извършваната от него работа /шофьор на автомобил, между народни превози/, който да е довело до настъпилото нетравматично
увреждане, причинило смъртта му. При произнасянето на медицинските органи относно
условията на труд правилно са съобразени и констатациите в изготвения протокол от разследване на злополуката,
притежаващ доказателствена сила по отношение на тези обстоятелства /аргумент от
чл. 58, ал. 6, изречение първо от КСО/. При издаване на експертните решения на органите на
медицинската експертиза са изследвани всички релевантни за спора факти и
навежданото в тази част оплакване Съдът намира за неоснователен. Ето защо и при наличните множество данни с
основание съставът на ТЕЛК, а впоследствие и специализирания състав на НЕЛК
приемат, че липсва
функционална причинна връзка между увреждането на В. и извършваната от него
работа. Това обективно
положение не се променя и чрез данните от изготвената СМЕ. Същата потвърждава множеството заболявания,
от които е страдал починалият преди инцидента, вкл. налична атеросклероза,
короносклероза /ХИБС/, затлъстяване, застойна съредча недостатъчност, предходно
прекаран мозъчен инсулт във ВБС, макар и с редовно провеждано лечение, но
изрично се потвърждава обсотятелството, че непосредствена причина за леталния
край се явява инфарктът на миокарда, една от формите на ХИБС /съгласно протокола
от аутопсията, изготвен от турските власти/. Доплнително чрез заключението,
както и от данните на медицинското досие /вж. Протокол за разследване на
злополуката/, се установява, че В. преди преминаване на границата не е бил в
необичайно стресово състояние, работният процес е преминавал съгласно
изискванията за длъжността, а възникналата на територията на Р. Турция стресова
ситуация се е дължала това, че в кабината на товарния автомобил, управляван от В.
митническите власти установяват количества алкохол над допустимите за Р. Турция
/15 бутилки/, което в крайна сметка е
единствената причина управляваното от починалото лице ППС да бъде подлагано на двукратно
на митническа проверка, вкл. и чрез рентген, и държано 12 часа на ГКПП. Т.е. липсват
данни, че стресът се дължи на претоварване от работния процес, извън нормалните
за длъжността или поради лоши работни условия, които да са довели до прекомерно
физическо и психическо натоварване и стрес, различно от обичайното такова и което от своя страна
да е довело до
настъпването на фаталния инцидент. Следователно, макар нетравматичното увреждане да настъпва по време на работна командировка на лицето,
същото не се намира във връзка с извършваната от него работа.
Ето защо, правилно ТЕЛК, а и НЕЛК с процесното си тук
решение приема липса на причинна връзка по съображението, че се касае за проява
на хронично заболяване /ХИБС/, а именно миокарден инфаркт, т.е. патологичният
процес е изцяло резултат на биологични процеси, резултат на годишни деструктивни
изменения на сърдечно съдобата система на починалия, а те изключват
влиянието в конкретния случай на
факторите на работната среда и работен процес. Обстоятелството дали е
налице причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето и упражняваната
трудова дейност е конкретен въпрос, отговорът на който винаги следва конкретно да се преценява с оглед на всички
конкретни факти, като в настоящия случай и от събраните
доказателства се установява, че липсва причинна връзка между настъпилата
злополука и извършваната работа и само по себе си общите заболявания от които е страдала П. В., се явяват достатъчни да причинят това тежко увреждане на
здравето и без намесата на други външни фактори на работна среда/, което несъмнено изключва приложението на чл. 55 от КСО. Това е така и
защото чл.73, ал. 2 от НМЕ изрично установява, че не се
считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е
естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички
клинични форми, включително миокарден
инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести.
По тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно специализирания състав на НЕЛК отказва да приложи нормата на чл.
55 от КСО и да признае причинна връзка между настъпилата злополуката и извършваната от П. В. трудова дейност. Постановеното
експертно решение е съответна и с целта на закона, която е признаване на злополуката за трудова единствено
при кумулативното наличие на визираните в чл. 55, ал. 1 от КСО предпоставки,
каквото в настоящия случай не е налице. Подадената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
При
този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователна. От ответната страна не се прави искане за разноски, а такива и не се установява да са правени
от нея. Такива не се установява да са правени, нито са искани и от
заинтересованата страна „С. Р. Ш.“ООД.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П. *** против Експертно решение №1094 от заседание №096 от 26.05.2021
г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания, с което е потвърдено Експертно решение №0172 от заседание №029 от
25.05.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора, с което не е призната причинна връзка между
увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ от П. Г.В. при работодателя „С.-Р.
Ш.“ ООД, гр. Асеновград.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: