№ 21
гр. Нова Загора, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200003 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба от М. Я. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ул. ”Минзухар” № 15, с адрес за
призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 12, чрез адв. Х. И. Х. от АК Сливен,
против наказателно постановление № 22-0306-000171/01.04.2022 г. на Б.Й.Б., на длъжност
ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР Сливен, РУ НОВА ЗАГОРА, упълномощен с МЗ №
8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП,
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и на подробно изложените в нея съображения се поддържа, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като по
същество се твърди, че жалбоподателя не е изпълнил от обективна и субективна страна
административното нарушение, за което му е била ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Претендира се от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, като жалбата на
въззивника се поддържа от редовно упълномощен от него защитник, чрез когото по
същество се поддържа, че деянието не съставлява административно нарушение поради липса
на вина у дееца. Сочи, че липсата на вина изключва административнонаказателната
отговорност.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен или процесуален
представител, същата не взема становище по основателността на жалбата.
Районна прокуратура Сливен редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Превозно средство – лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № СН
1
4681 АС, собственост на Й.С.Й. бил с изтекла застраховка. Лекият автомобил бил в
движение с поставени регистрационни табели и жалбоподателя предположил, че превозното
средство е изрядно и може да бъде управлявано безпроблемно. Той не знаел, че лекия
автомобил е с прекратена регистрация, тъй като собственика на лекия автомобил не бил
уведомен за това по съответния законов ред, т.е. не било спазено нормативно уреденото
задължение на компетентния орган да уведоми собственика на превозното средство, че
служебно е прекратена регистрацията на ППС, а Йорданов е нямало как да провери, дали е
прекратена служебно регистрацията на лекия автомобил.
На 27.02.2022 год., Ж. М. Ж. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Нова Загора,
ОДМВР Сливен, в присъствието на свидетеля Б. И. И., съставил АУАН серия GA № 501790
против М. Я. С., с ЕГН **********, живущ в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ул.
„Минзухар“ № 15, като водач на лек автомобил с рег. № СН4681АС, за това, че на 27.02.2022
г. в 22:17 часа в община Нова Загора, в гр. Нова Загора, до ПГСС управлявал в посока запад-
изток лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с регистрационен номер СН4681АС, собственост
на Й.С.Й. с ЕГН **********, като автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10
от ЗДвП от 15.02.2022 г.
С оглед установеното и след като полицейските органи намерили, че с това
жалбоподателя виновно е нарушил чл. 140, ал.1 пр. 1 от ЗДвП, са съставили на М. Я. С.
горецитирания АУАН.
В последствие въз основа на АУАН, при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.143,ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно
при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574,
ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха.
По делото не се събраха доказателства, че собственика на МПС, а по презумпция и
водача на процесния автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
ППС съгласно посоченото в закона. Доказването на това обстоятелство е в тежест на
административно наказващия орган и предвид бездействието съдът приема, че не е налице
уведомление на собственика поради наведеното в жалбата и хода по същество на такива
възражения. В хода на съдебното заседание не бяха представени доказателства за
уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се събраха
доказателства да е имало видими признаци за прекратена регистрация на ППС- липса на
регистрационни номера на автомобила и липса на регистрационен талон. Още в жалбата си
жалбоподателя сочи, че не е знаел за прекратената регистрация на превозното средство.
Съдът намира, че в конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът и водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя
да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от
2
разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност
по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в
автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Липсата на вина изключва административнонаказателната отговорност и
следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
По изложените съображения, настоящия състав намира въззивната жалба за
основателна и счита, че обжалваното наказателно постановление в тази си част се явява
незаконосъобразно от материалноправна страна и следва да бъде отменено.
При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател.
Същият претендира и доказва извършването на разноски в размер на 500,00 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за
правна помощ. Съдът намери, че е основателно наведеното от процесуалния представител на
наказващия орган възражение на прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че същото е несъответно и прекомерно, съпоставено с
фактическата и правна сложност на делото и с положените от защитата процесуални усилия.
Производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Ход на делото е даден в
едно съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели и са приети писмени
доказателства, като и двамата свидетелите са допуснати служебно по инициатива на съда В
същото заседание съдебното следствие е обявено за приключено и е даден ход на съдебните
прения.
Отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, както и положените от
пълномощника усилия/изготвяне на жалба и становище/, съдът намира, че претендираното
от въззивника възнаграждение следва да бъде намалено до размер, до минималния,
предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0306-000171 от 01.04.2022 год. на Б.Й.Б.,
на длъжност ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР Сливен, РУ НОВА ЗАГОРА,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Й.С.Й. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Нова Загора, общ. Нова Загора, ул. ”Минзухар” № 15, на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Сливен, РУ Нова Загора, ДА ЗАПЛАТИ на М. Я. С. с ЕГН
********** сумата от 400лв. /четиристотин лева/ сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3