Решение по дело №3902/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3902 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №224280 от 28.09.2017г., постановено по гр.дело №8742/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от „Ф.и.“ЕАД с ЕИК****** срещу К.С.К. с ЕГН********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 999лв.- непогасена главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-02452492/22.09.2010г., ведно със законна лихва за периода от 12.10.2015г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 177,82 лв. за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г. и мораторна лихва в размер на 433,76 лв. за периода от 06.11.2010г. до 30.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.10.2015г. по ч.гр.д.№61454/2015г. по описа на CPC, 113 състав.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Ф.и.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че вземането му е надлежно прехвърлено и описано в представените по делото договор за цесия и приложение №1 към него. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не му е указал за кои факти и обстоятелства не сочи и не представя доказателства съгласно чл.146, ал.2 от ГПК. Твърди също така, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и съответно не е оспорил прахвърлянето на вземането. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира разноски.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Не претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

На първо място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че не споделя доводите във въззивната жалба относно допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. С постановеното на 31.03.2017г. определение по реда на чл.140 от ГПК съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и изрично е указал на ищеца кои релевантни за делото факти и обстоятелства следва да установи с позволените от закона доказателствени средства, включително факта на придобиване на процесното вземане от „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да укаже на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства, но не и да им указва че посочени и представени доказателства са недостатъчни, негодни или неотносими. Последното би било в противоречие с основните начала в гражданския процес- чл.8 и 9 от ГПК. По отношение на представените доказателства и преценката им съдът се произнася с решението.  

От представените по делото доказателства, както правилно е преценил и първостепенният съд, не може да се установи валидното прехвърляне на именно това вземане от цедента на цесионера с представения по делото договор за цесия. В тежест на ищеца е да установи тези релевантни за спора факти, при условията на пълно и главно доказване, с позволените от закона доказателствени средства. Такова доказване и според настоящия състав не е проведено от ищеца. Представеният по делото препис на Приложение №1 към приемо- предавателен протокол от 24.07.2014г., както и самият приемо- предавателен протокол не установяват твърдения от ищеца факт, а други доказателства в тази връзка липсват.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №224280 от 28.09.2017г., постановено по гр.дело №8742/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в.

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/