Р
Е Ш Е Н И Е
№
1944
гр. П., 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01950 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република” срещу Л.С.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *** и П.Б.Ц., с ЕГН: **********,*** и настоящ такъв
- гр. П., ул. Ю.Г., бл*вх*ет*ап**с искане да бъде признато за установено,
че ответниците дължат разделно, всеки съобразно своята ½ идеална част,
на ищцовото дружество сумата: сумата от общо 1835,58 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,
121,76 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение№ 272 от 18.01.2019 г., по чл.
410 от ГПК по гр.д. №№ ***** по
описа на съда за 2019 г. на РС-П. или разделно за ½ ид.ч
всеки един от ответниците дължи сумите, както следва: сумата от 978, 67 лева1
представляваща ½ от общия дълг, от които сумата от 917, 79 лева-
главница, за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., както и лихва за забава в размер на 60,88 лв, за
периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират
с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за
процесния период от време, но от страна на ответниците е налице неизпълнение на
задълженията им, респ. незаплащане на дължимите за това суми.
В законоустановения едномесечен срок, ответниците
са депозирали писмен отговор, чрез процесуален представител- адв. В., в който
оспорват че същите са в облигационна връзка с дружеството, като с доклада на
съда и при застъпено такова становище от техния процесуален представител, като
безспорни факти по делото е било отделено между страните следното- че се касае
за топлоснабден имот, че до същия е доставено процесното количество топлинна
енергия, на стойностите посочени като главници, лихви и периоди в исковата
молба. Не е било оттеглено изрично възражението за изтекла погасителна давност,
поради което следва да се приеме, че същото още се поддържа предвид
застъпването му в отговора. Оспорва се и че не са собственици на процесния имот.
В последното по делото съдебно заседание моли за отхвърляне на заявените претенции спрямо
ответниците.
В последното по делото съдебно
заседание, ищецът “Топлофикация П.” АД - редовно уведомен, не се представлява, като в предходните
проведени по делото две съдебни заседание се представлява от
юрисконсулт С., с пълномощно по делото. Ангажира писмени доказателства.
В исковата молба се моли за присъждане
на разноски и уважаване на предявените искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № № ***** по описа на съда за 2019
г. на ПРС. Същата е връчена на
длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК длъжниците (ответници по настоящото дело) са оспорили
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове за процесните суми, за
които е издадена цитирата Заповед, поради
което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради, което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, по делото основен според момент е дали ответниците се явяват
в облигационна връзка с дружеството и дали за същите е доказано, че са
съсобственици по една втора ид.ч. за имота, или/и са ползватели на същия, като
другите релевантни за спора факти, видно от гореизложеното са били отделени
като безспорни такива между страните и ненуждаещи се от доказване, а именно, че
процесният имот е топлофициран такъв, че
до същия е било доставено процесното количество топлоенергия за посочения в
исковата молба период и за стойностите, описани в исковата молба.
По делото, по искане на процесуалния представител
на ищеца са били издадени съответни съдебни удостоверения, които да послужат за
установяване на спорните по делото факти. Във второто по делото съдебно
заседание, ищецът е представил и съдът е приел към доказателствената съвкупност
по делото: придружително писмо от Община П. ДМПТ, ведно със заверен препис от
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която се декларира право на собственост върху
процесния недвижим имот, сочи се начина на придобиването му, а именно покупка,
както е посочено и в документа за собственост, че имотът се притежава от
двамата ответници в равни части, като
декларацията е била депозирана от ответницата Ц., а в документ за собственост е
вписано- нотариален акт, №**** от 07.05.1990 г., способ за придобиване
–покупка. След постъпване на това доказателство по делото, ищцовата страна е
поискала допълнителното издаване на още два броя съдебни удостоверения, за да
се снабди с посочения акт за собственост, и с
доказателства за връзката и отношенията между двамата ответници, като
макар и да е внесла дължимата държавна такса и такива да са й били издадени,
поради неявяване в последното по делото с.з. на представител на ищеца, то
такива доказателства не са били представени. С оглед на изложеното, съдът
намира, че съобразно и константната практика на въззивната инстанция по подобен
тип дела и хипотеза, то представянето на заверената декларация по чл.14 ЗМДТ,
която сочи на неизгодни за ответника факти
/в случая само за ответничката Ц., тъй като тя е подадел на
декларацията/, следва да се приеме за достатъчно доказателство, че след като
същият е декларирал посочените обстоятелства под угрозата на наказателно преследване
по чл.313 НК, то същата следва да бъде прието,че е едекларирала достоверни
факти и следователно, съдът приема, че
макар и да не е представен по делото цитираният в декларацията договор за
покупка на жилище, то видно от декларирането имотът е съсобствен от двамата
ответници и до в посочените в исковата молба идеални част- по една втора за
всеки ответник. Поради което и следва да се приеме, че искът е доказан за
ответницата и че същата е съсобственик за една втора идеална част на процесния
имот. Не така обаче стоят доказаните факти спрямо длугия ответник- Ц.. След
като декларацията не е подадена от него самия, а от ответницата,макар и същата
да е декларирала съсобственост с него за имота в равни част, то това е деклариране
на трето лице, на факт за друго лице и при непредставяне в указания срок от
страна на ищеца и то след издадени удостоверения в тази насока, досежно
собствеността на имота и родствените или семейни връзки между ответнеците, то
този факт за този ответник остава недоказан поради което и искът спрямо същия
следва да бъде отхвърлен като неоснователен такъв.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.
Облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно
от приетите за безспорни по делото
факти, то се установява, че се касае за топлофициран имот, в режим на СЕС, за
които е била доставена топлинна енергия за посочения период и за посочените в
исковата молба суми. Следователно по делото е установен и размерът и на
главната и на акцесорната претенции по делото.
Съгласно ал. 6 на чл. 34 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат
на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
За неоснователно съдът намира
възражението за изтекла погасителна давност, досежно сумите по предявените
искове. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна
енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично
изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД,
което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението
за издаване на процесната заповед е
подадено на 15.01.2019г., от което е видно, че по отношение на процесните
вземания не е приложим института на погасителната давност.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, като в случая предвид неявяване на
процесуален представител на ищеца в последното по делото с .з. не е бил
представен и списък по чл.80 ГПК. Следва да се присъдят на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 132, 38 лева
Същевременно обаче и ответната страна
претендира разноски за адв хонора от общо 800 лева за заповедното и исковото
произвоство,като такива се полагат
съобрано отхвърлената част на претенцията, като същите са в размер на 426, 53
лева.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 978, 67 лева,
представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г.,
бл*вх*ет.4, ап. 10 представляваща
½ от общия дълг, от общо 1835,58
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., 121,76 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019
г., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, от които същата дължи сумата от 917, 79
лева- главница, за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., както и лихва за забава в размер на 60,88 лв, за
периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Б.Ц., с ЕГН: **********,***
и настоящ такъв - гр. П., ул. Ю.Г., бл*вх*ет*ап**за сумите както следва: сумата от от 978,
67 лева, представляваща ½ от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г.,
бл*вх*ет.4, ап. 10 представляваща
½ от общия дълг, от общо 1835,58
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., 121,76 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019
г., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, от които същата дължи сумата от 917, 79
лева- главница, за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., както и лихва за забава в размер на 60,88 лв, за
периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.С.Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П.,
жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 132, 58 лв., съобразно уважената искова претенция спрямо
този ответник.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република“ да заплати на
П.Б.Ц., с ЕГН: **********,*** и настоящ такъв
- гр. П., ул. Ю.Г., бл*вх*ет*ап. 10 сумата от 426,53 лв., съобразно отхвърлянето на исковата претенция спрямо него.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила ч. г. д. № №***/****г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: