№ 624
гр. Р., 29.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в закрито заседание на двадесет и девети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20254500100075 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е изпратено по подсъдност от Р.нския районен съд . Образувано е
по искова молба от В. Д. Д. против З. Д. Д. с иск по чл. 124 от ГПК – да се
признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик
на недвижим имот с отделни обекти : сграда, гараж, постройки и гараж,
находящи се в гр. Р., ул.“ Б.м.„ *
В отговора на исковата молба ответницата сочи, че не оспорва правото на
собственост на ищеца / нейн брат / по отношение на имота – описан в исковата
му молба, напротив – позовава се на извършени в негова полза дарения с
предмет същия имот. С предходно образувано дело / гр.д. № 2522/2023г. на
РРС /, инициирано от нея, е поискала да бъдат поделени помежду им по
съдебен ред имотите, останали в наследство от родителите им, като сред тях
не е имотът – предмет на иска по чл. 124 от ГПК в настоящото производство.
Счита, че не е налице правен интерес у ищеца да предяви така формулираната
претенция, поради което производството като недопустимо следва да се
прекрати.
Съдът, като съобрази заявените в исковата молба факти, отговора на
исковата молба и ангажираните от страните и служебно изисканите писмени
доказателства по делото, намира за установено следното :
Ищецът е предявил положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
При извършване на проверка за редовност на иска настоящият състав
констатира, че същият е недопустим и на основание чл. 130 от ГПК следва да
бъде върната исковата молба и да се прекрати производството, по следните
съображения :
Допустимостта на иска касае надлежното упражняване правото на иск,
наличието или липсата на определени от законодателя процесуални
изисквания – общи или касаещи определени категории дела или лица,
определяни като абсолютни или относителни. Разпоредбата на чл.124 ал.1 от
ГПК поставя изрично изискването за наличие на правен интерес само при
установителните искове, защото при осъдителните и конститутивните
1
интересът произтича директно от естеството на търсената защита. Наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото.
С Решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС,
постановено по чл.290 ГПК, е прието, че интересът от установителния иск се
разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца
право или претендира правото, което ищецът отрича, и че за да съществува
интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от
ищеца право или да се претендира отричаното от него право. В този смисъл и
Р № 135/2013 г. по гр.д. № 61/ 2013 г. на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК,
което настоящият съдебен състав изцяло възприема.
Наличието на правен интерес от установяването е процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или
отрицателни, изрично предвидена в чл.124 ал.1 от ГПК. Правен интерес от
търсената защита с положителен установителен иск за собственост на
недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца
право.
Сочените от ищеца в исковата молба обстоятелства не обосновават
наличието на правен интерес от водене на производството, като липсват
такива, касаещи оспорване на правото му на собственост, наличие на
фактическо състояние и/или възможност да придобие права, в случай, че
бъдат отречени правата на ответника по иска. При категоричното заявено от
ответницата в отговора на исковата молба, че не отрича, а признава изцяло
правото на собственост на ищеца по отношение на процесния имот, не може
да се обоснове наличие на правен интерес от предявения положителен
установителен иск. Искането да се признае за установено, че ищецът е
собственик по давностно владение на имот, който вече е придобил на друго
правно основание / в случая – дарения, които не се оспорват или отричат от
ответницата / е недопустимо, съгласно трайната съдебна практика.
Доколкото между страните е налице друго висящо производство, следва
да се отбележи, че то е с предмет съдебна делба на наследствени на страните
имоти, в които не се включва този, предмет на настоящото производство.
Искането на ищцата в посоченото производство З. Д. по чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената й част на наследник с право на запазена част е
именно защото признава, че са налице дарения в полза на брат й В. Д. /
процесния за настоящото дело имот /, и по силата на закона иска
намаляването им до размера, необходим за допълване на запазената й част от
наследството на родителите им. Изложеното обуславя липсата на правен
интерес от предявения в настоящото производство положителен
установителен иск за собственост.
Водим от горното, на основание чл. 130 от ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 75/2025г. поради
недопустимост на иска на В. Д. Д. срещу З. Д. Д. по чл.124 от ГПК.
ВРЪЩА на ищеца исковата молба с приложенията.
Определението подлежи на обжалване с ч.жалба в 1-седмичен срок от
съобщаването пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
3