ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. М., 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20251600600063 по описа за 2025 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия Л. В. А. против определение на РС-М. постановено
на 20.02.2025г. по частно наказателно дело № 71/2025 година, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че
обвиняемия има адрес на който живее, освен това се грижи за малолетното си
дете, родено на 24.12.2014г., тъй като съпругата му е починала през 2022г. В
подкрепа на това пред първоинстанционния съд са представени писмени
доказателства. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - М. са следните:
Досъдебното производство било образувано на 21.09.2024 година за
това, че на 21.09.2024г. в село В., обл.М., улица „К.“ №** по хулигански
1
подбуди е причинена средна телесна повреда на Г.Г., изразяваща се във
фрактура на бедрена кост- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
На 18.02.2025г. година Л. В. А. е привлечен като обвиняем за извършване
на престъпления съставомерни по чл.131а, ал. 1, пр.2, във връзка с чл. 129,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и по чл.131, ал.1, т.12, във
вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за
задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъпленията, в които е обвинен. В
такава насока са свидетелските показания на Г.Г., М.М., Р.Т., А.П., А.Б, R.K.,
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум, съдебно
медицински експертизи, видео техническа експертиза.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за
съществуващата опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго
престъпление.
По отношение опасността от укриване или извършване на друго
престъпление: обвиняемият е осъден на лишаване от свобода и му е приведено
в изпълнение и наказание, което е било отложено с подходящ изпитателен
срок, презюмира се и от обстоятелството, че обвиняемия А. е привлечен, като
обвиняем за тежко умишлено престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив /арг. чл.63, ал.2, т.1 предложение второ от НПК/,
характеристичните данни събрани за обвиняемия, касае се за първоначално
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изводът за
наличието на укриване се презюмира и от обстоятелството, че обвиняемия
работи извън пределите на РБългария, обстоятелство, което е заявено от самия
него пред първоинстанционния съд, арг. лист 13 от делото. В тази връзка
изложеният от защитата довод в жалбата, че обвиняемия се грижи за
малолетното си дете единствено той, съдът намира за неоснователен. Нещо
повече, той от 06.04.2022 година е започнал да търпи наказание лишаване от
свобода, което е търпял на 31.03.2023 година.
2
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Лом, постановено на 20.02.2025г.
по частно наказателно дело № 71/2025 година, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето Л. В. А., с ЕГН
********** - обвиняеми по досъдебно производство № 626/2024 година по
описа на РУ-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3