№ 679
гр. П***, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101768 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Ищецът Т. ЦВ. ВР. чрез пълномощника си адвокат Т. твърди, че на
19.04.2007 г. срещу него и М. П. К. в качеството им на солидарни длъжници е
бил издаден изпълнителен лист по в.гр.д. № ***/2006 г. по описа на
Апелативен съд – П*** за сумата от 8 000 лв. главница, ведно със законната
лихва от 08.10.1993 г. Твърди, че на 02.05.2007 г. по молба на кредитора било
образувано изпълнително дело № 326/2007 г. по описа на ЧСИ Н*** Т***, а
на 29.04.2009 г. по молба на взискателя било поискано извършване на опис,
изнасяне на публична продан на движими вещи и недвижимо имущество,
собственост на ищеца. Молба със същото искане била подадена и на
27.11.2009 г. На 18.01.2010 г. съдебният изпълнител съобщил на взискателя да
внесе такси за насрочен опис на движими вещи на длъжника, както и хонорар
за вещо лице, внесени на 21.01.2010 г. Твърди, че изпълнително дело №
326/2007 г. било преобразувано в изпълнително дело № ***/2011 г. по описа
на ЧСИ Л***, което на 24.11.2014 г. било прекратено по молба на взискателя
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, а оригиналът на изпълнителния лист
бил върнат на взискателя. На 08.12.2014 г. взискателят поискал връщане на
внесените суми по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Н*** Т***,
тъй като изпълнителни действия не били извършвани. На 26.11.2014 г. по
молба на взискателя за събиране на сумите по изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ Г*** С***. На
20.12.1014 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по
1
посоченото изпълнително дело. Счита, че нито едно от посочените действия:
искане за издаване на изпълнителен лист и молба за образуване на
изпълнително не спират или прекъсват установената от закона петгодишна
давност за главното вземане и тригодишна за присъдените лихви, поради
което моли да бъде прието за установено, че вземането на взискателя КР. Д.
П. по изпълнителен лист от 19.04.2007 г., издаден по в.гр.д. № ***/2006 г. по
описа на Апелативен съд – П***, не подлежи на принудително изпълнение
поради погасяване по давност към 07.12.2014 г. – последното уточнено в
съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК. Ангажира писмени
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът КР. Д. П. чрез
пълномощника си адвокат П. намира на първо място исковата молба за
нередовна, тъй като ищецът не е посочил датата, на която счита, че вземането
е погасено по давност. Прави възражение за цената на иска и възражение за
родова неподсъдност на делото, по които съдът се е произнесъл с
Определение № 2180 от 05.11.2021 г., което е влязло в сила. По същество
оспорва иска като неоснователен. Сочи множество предприети в хода на
принудителното изпълнение действия, които счита, че са довели до
прекъсване на давността, а именно: подаване на молба и образуване на
изпълнително дело на 02.05.2007 г., подаване на молба и образуване на
изпълнително дело на 26.11.2014 г., извършване на опис на недвижим имот на
длъжника на 20.11.2008 г., подаване на молба за извършване на опис и
публична продан на запорирани движими вещи на 29.04.2009 г., подаване на
молба за извършване на опис и публична продан на запорирани движими
вещи и недвижими имоти на 27.11.2009 г., насрочване на опис на запорирани
движими вещи и възбранени недвижими имоти на 23.02.2010 г., подаване на
молба от длъжника за състоянието и наличието на вещите, върху които е
наложен запор и възбрана на 22.02.2010 г., подаване на молба за запориране
на движими вещи на другия солидарен длъжник на 25.02.2010 г., налагане на
възбрана на недвижим имот на длъжника на 13.07.2010 г., получено писмо от
Столична община на 01.06.2010 г., подаване на молба за налагане на запор
върху пенсията на длъжника на 19.02.2014 г., молба за прекратяване на
изпълнително дело и връщане на изпълнителния лист на 21.11.2014 г., молба
за предоставяне копие от изпълнителното дело на 19.02.2014 г., налагане на
запори на банкови сметки на двамата длъжници на 15.12.2014 г., на другия
солидарен длъжник на 20.01.2015 г., подаване на молба за налагане на запор
на 26.01.2015 г., налагане на запор на трудовите възнаграждения на
длъжниците на 26.07.2016 г. и 22.02.2017 г., молба за налагане запор върху
вземане по договор за аренда на 13.07.2017 г., налагане на запор върху
вземане по договор за аренда на 17.07.2017 г., налагане на запор върху
движима вещ на 09.02.2019 г., налагане на запор на трудово възнаграждение
на другия солидарен длъжник на 09.02.2019 г., наложен запор на банкови
сметки на другия солидарен длъжник на 17.02.2020 г., подаване на молба за
налагане на възбрана на 26.01.2015 г., налагане на възбрана с постановление
2
от 30.07.2015 г., налагане на възбрана от присъединените кредитори на
12.12.2019 г., налагане на възбрана на 14.01.2020 г., присъединяване на
кредитора на 16.12.2014 г. и на 12.12.2019 г., извършване на опис на
недвижим имот на 13.07.2016 г., подаване на молба за публична продан на
28.01.2020 г., извършване на опис на 13.07.2016 г., изготвяне на обявление за
публична продан на 17.03.2017 г., изготвяне на обявление за втора публична
продан на 28.09.2017 г., молба на взискателя за насрочване на нова продан на
14.01.2019 г., изготвяне на обявление за нова публична продан на 17.01.2019
г., молба на взискателя за насрочване на нова публична продан на 26.08.2020
г., изготвяне на обявление за нова публична продан на 11.05.2021 г. Посочва,
че в резултат от тези изпълнителни действия по изпълнителното дела били
събрани суми в общ размер на 8 094.53 лв. Последното изпълнително
действие – нова публична продан, било поискано на 20.08.2020 г., но поради
пандемията от Ковид-19 била насрочена за периода от 07.06.2021 г. до
07.07.2021 г. По изложените съображения счита, че не е настъпила
перемпция, нито е изтекла погасителната давност, поради което искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ангажира
писмени доказателства.
С Определение № 2385 от 29.11.2021 г. по делото е конституирано
трето лице помагач на ответника – М. П. К., който не взема становище по
исковата молба.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по
делото изпълнителен лист, че на 19.04.2007 г. по в.гр.д. № 331/2006 г. по
описа на Апелативен съд – П*** е бил издаден изпълнителен лист против
длъжниците М. П. К., ЕГН ********** от с. Б***, общ. П*** и Т. ЦВ. ВР.,
ЕГН ********** в качеството на ЕТ „Агра-В.-Т.В.“, с. Б***, общ. П*** за
солидарното заплащане на КР. Д. П., ЕГН ********** от гр. С***, ул. „Ш***“
*** на обезщетения за причинени неимуществени вреди при пътно-
транспортно произшествие на 08.10.1993 г., както следва: сумата 6 000 лв. за
травма на дясното око и сумата 2 000 лв. за травми на лицето, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 08.10.1993 г. до окончателното им
изплащане.
За събиране на сумите по изпълнителния лист на 02.05.2007 г. е
образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Н***
Т***.
На 28.09.2007 г. до длъжника М. П. К. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща уведомление за насрочване на опис на МПС,
движими вещи и недвижимо имущество на 12.10.2007 г. от 13.00 ч.
На 28.09.2007 г. до длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“ е изпратена призовка за
принудително изпълнение, съдържаща уведомление за насрочен опис на
МПС, движими вещи и недвижимо имущество на 12.10.2007 г. от 13.00 ч.
3
На 21.01.2009 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на
длъжника М. П. К., като същият е уведомен, че е наложен запор върху
движими вещи – МПС, запор върху трудово възнаграждение и банкови
сметки, възбрана на недвижими имоти и е насрочен опис на запорираните и
възбранени имоти и МПС на 09.02.2009 г. от 15.00 ч.
С писмо с изх. № 326/21.01.2009 г. ЧСИ Н*** Т*** е поискал
съдействие от началника на РПУ П*** за извършване на опис на движими
вещи, недвижимо имущество и МПС на 09.02.2009 г. от 14.30 ч. до 15.30 ч. на
адрес: с. Б***, обл. П***, ул. „С*** Г***“ ***.
С молба на взискателя от 29.04.2009 г. е поискано насрочване на опис и
публична продан на запорираните МПС, собственост на длъжника ЕТ „Агра-
В.-Т.В.“, както следва: лек автомобил *** с рег. № ***, товарен автомобил
*** с рег. № ***, автобус с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, както и
извършване на опис и публична продан на установените жилища, гараж,
навес и земя, собственост на Т.В..
Същото искане е формулирано от взискателя с молба от 27.11.2009 г.
На 04.01.2010 г. до длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“ е изпратена призовка за
принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочен опис на
недвижимо имущество, движими вещи и МПС на 05.02.2010 г. от 12.00 ч.
На 04.01.2010 г. до взискателя е изпратено съобщение за заплащане на
дължимите такси във връзка с извършване на насрочения на 05.02.2010 г.
опис на недвижимо имущество, движими вещи и 4 броя МПС, собственост на
ЕТ „Агра-В.-Т.В.“.
На 05.02.2010 г. до длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“ е изпратено призовка за
принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочване на опис на 4 броя
МПС, движими вещи и недвижимо имущество на 23.02.2010 г. от 14.00 ч. до
16.00 ч.
На 25.02.2010 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор
върху движими вещи на длъжника М. П. К., както следва: товарен автомобил
„М*** Д***“ с рег. № *** и лек автомобил „Ф*** Ф***“ с рег. № ***.
С писмо с изх. № 14759/13.07.2010 г. ЧСИ Н*** Т*** е изискал справка
от Служба по вписванията – П*** за вписани тежести върху недвижим имот,
собственост на длъжника Т. ЦВ. ВР., както следва: дворно място от *** кв.м.
със застроените в него къща, еднофамилна на *** кв.м., плевня на *** кв.м.,
лятна кухня от ***.м., находящи се в с. Б***, общ. П***, при съседи: К***
С*** В., Н*** Г***ев Ж***, Г*** П*** В.а и улица, представляващ парцел
III-*** в кв*** по плана на с. Б*** с урегулирана площ от *** кв.м.
С молба от 19.02.2014 г. взискателят е направил искане за налагане на
запор върху пенсията на длъжника Т. ЦВ. ВР..
С постановление от 24.11.2014 г. изпълнителното дело е прекратено по
молба на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно постъпило по делото писмо с изх. № 4189/16.05.2022 г. от
4
ЧСИ Т*** Л*** изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Н***
Т*** е продължено на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл.
***7 от ГПК по изпълнително дело № 20118200400*** по описа на ЧСИ Т***
Л***, като същото е унищожено с Протокол № 1 от 11.03.2022 г. за
унищожаване на АИД съгласно чл. 5, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 7 от Наредба
№ 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ.
Съгласно удостоверение с изх. № 6689/14.07.2021 г. по изпълнително
дело № ************* по описа на ЧСИ Н*** Т***, продължено на
основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл. ***7 от ГПК по
изпълнително дело № 20118200400*** по описа на ЧСИ Т*** Л***, са
предприети изпълнителни способи и извършени изпълнителни действия,
както следва: с разпореждане от 10.06.2007 г. е наложен запор е наложен
запор върху движима вещ: трактор „***“ с рег. № ***, собственост на ЕТ
„Агра-В.-Т.В.“; с разпореждане от 20.06.2007 г. е насрочен опис на МПС,
движими вещи и недвижими имоти на длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“; с
разпореждане от 07.03.2008 г. е наложен запор върху движими вещи: товарен
автомобил *** с рег. № *** и колесен трактор *** с рег. № ***, собственост
на ЕТ „Агра-В.-Т.В.“; с разпореждане от 07.03.2008 г. е наложен запор върху
движима вещ: лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на ЕТ „Агра-В.-
Т.В.“; с разпореждане от 21.01.2009 г. е насрочен опис на МПС, движими
вещи и недвижими имоти на длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“; с разпореждане от
04.01.2010 г. е насрочен опис на МПС, движими вещи и недвижими имоти на
длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“; с разпореждане от 05.02.2010 г. е насрочен опис
на МПС, собственост на длъжника ЕТ „Агра-В.-Т.В.“, както следва: товарен
автомобил *** с рег. № ***, колесен трактор *** с рег. № ***, автобус с рег.
№ ***, ремарке ***, лек автомобил *** с рег. № ***; с протокол от 20.11.2008
г. за опис на недвижим имот е описан недвижим имот, представляващ ПИ №
*** в кв*** по плана на с. Б***, общ. П***, собственост на Т. ЦВ. ВР.; с
разпореждане от 25.02.2010 г. е наложен запор върху движими вещи,
собственост на М. П. К., както следва: товарен автомобил „М*** Д***“ с рег.
№ *** и лек автомобил „Ф*** Ф***“ с рег. № ***; с разпореждане от
13.07.2010 г. е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост
на Т. ЦВ. ВР.: дворно място от *** кв.м. със застроените в него къща,
еднофамилна на *** кв.м., плевня на *** кв.м., лятна кухня от ***.м.,
находящи се в с. Б***, общ. П***, при съседи: К*** С*** В., Н*** Г***ев
Ж***, Г*** П*** В.а и улица, представляващ парцел III-*** в кв*** по плана
на с. Б*** с урегулирана площ от *** кв.м.; с постановление от 24.11.2014 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
На 26.11.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148850400*** по
описа на ЧСИ Г*** С***.
На 15.12.2014 г. до длъжника Т. ЦВ. ВР. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, като същият е уведомен, че е наложен запор върху
банковите му сметки в „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ АД. Поканата е получена на
20.12.2014 г. съгласно приложеното известие за доставяне.
5
На 16.12.2014 г. до взискателя е изпратено уведомление, съгласно което
с Разпореждане № 1360/16.12.2014 г. по изпълнителното дело е присъединен
като взискател НАП съгласно удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки.
На 22.12.2017 г. до взискателя е изпратено уведомление за изготвяне на
постановление за възлагане № 4658/22.12.2017 г. на следния недвижим имот,
собственост на длъжника Т.В., предмет на публична продан от 06.11.2017 г.
до 06.12.2017 г. с предложена цена от 1 995 лв., а именно: ½ ид.ч. от поземлен
имот № *** в землището на с. Б***, ЕКАТТЕ ***, общ. П***, обл. П*** с
площ от *** дка, намиращ се в местността „Л***-В** д***“.
На 22.12.2017 г. до взискателя е изпратено уведомление за предявяване
на 05.01.2018 г. на разпределение на сумата от 1 995 лв., постъпила в резултат
от публична продан на имот, собственост на Т.В., а именно: ½ ид.ч. от
поземлен имот № *** в землището на с. Б***, ЕКАТТЕ ***, общ. П***, обл.
П*** с площ от *** дка, намиращ се в местността „Л***-В** д***“.
На 13.04.2021 г. до взискателя е изпратено уведомление за провеждане
на първа публична продан от 07.06.2021 г. до 07.07.2021 г. на следното
недвижимо имущество: УПИ Х-*** по плана на с. Б*** с площ от *** кв.м.,
ведно с построените в имота: едноетажна паянтова жилищна постройка с
площ ***.м., едноетажна масивна пристройка към жилищната сграда с площ
***.м., складови помещения с обща площ ***.м., находящи се в избения етаж
на жилищната сграда и масивен гараж с площ ***.м., при съседи наимота:
изток УПИ ІХ-*** и УПИ ІІІ-***, запад УПИ І-***, север УПИ ІІ-***, юг –
улица, ведно с всички подобрения и приращения в него.
На 11.05.2021 г. е изготвено обявление за първа публична продан на
посочените недвижими имоти при начална цена в размер на 32 667.20 лв.
Съгласно удостоверение с изх. № 2266/07.07.2021 г. по изпълнително
дело № 20148850400*** по описа на ЧСИ Г*** С*** са поискани от
взискателя и извършени следните изпълнителни действия: на 26.11.2014 г. е
подадена молба за образуване на изпълнително дело, като с молбата са
посочени изпълнителни способи – запор, възбрана и продан на имущество,
собственост на длъжниците; с постановление от 15.12.2014 г. е наложен запор
на банковите сметки на длъжника Т. ЦВ. ВР. в „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ АД;
с постановление от 15.12.2014 г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника М. П. К. в „ЦКБ“ АД; с разпореждане от 16.12.2014 г. е
присъединена държавата чрез НАП за дължимите публични задължения на Т.
ЦВ. ВР.; с постановление от 20.01.2015 г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника М. П. К. в „Юробанк България“ АД; с постановление от
20.01.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.
П. К., получавано от „СТС Комфорт“ ЕООД; на 26.01.2015 г. от взискателя е
подадена молба за налагане на възбрана и запор на трудово възнаграждение; с
постановление от 30.07.2015 г. е наложена възбрана върху недвижимо
имущество, собственост по наследство на Т. ЦВ. ВР., находящо се в
6
землището на с. Б***, общ. П***; с постановление от 30.07.2015 г. е наложена
възбрана върху недвижимо имущество, собственост по наследство на Т. ЦВ.
ВР., находящо се в землището на с. Б***, общ. П***; с постановление от
05.05.2016 т. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.
П. К., получавано от „Ютек Гас“ ЕООД; с протокол за опис от 13.07.2016 г. е
извършен опис на възбранените с постановление от 30.07.2015 г. недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Бъта, общ. П***; с постановление от
26.07.2016 т. е наложен запор върху вземането за пенсия на длъжника Т. ЦВ.
ВР.; с постановление от 22.02.2017 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника М. П. К., получавано от „Идея Билдингс“
ЕООД; на 13.07.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на
възбрана и запор върху вземане по договор за аренда; на 17.03.2017 г. е
изготвено обявление за публична продан на описаните с протокол от
13.07.2016 г. недвижими имоти с дата на провеждане на проданта от
11.04.2017 г. до 11.05.2017 г. и отваряне на наддавателните предложения на
12.05.2017 г., като за насрочването на проданта до страните по
изпълнителното дело са изготвени уведомления от 17.03.2017 г.; с
постановление от 17.07.2017 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника Т. ЦВ. ВР. по договори за аренда на земеделска земя; на 28.09.2017
г. е изготвено обявление за втора публична продан на описаните с протокол
от 13.07.2016 г. недвижими имоти с дата на провеждане на проданта от
06.11.2017 г. до 06.12.2017 г. и отваряне на наддавателните предложения на
07.12.2017 г., като за насрочването на проданта до страните по
изпълнителното дело са изготвени уведомления на 28.09.2017 г.; на
14.01.2019 г. е подадена молба от взискателя за извършване на нова публична
продан; на 17.01.2019 г. е изготвено обявление за нова публична продан на
описаните с протокол от 13.07.2016 г. недвижими имоти с дата на провеждане
на проданта от 13.02.2019 г. до 13.03.2019 г. и отваряне на наддавателните
предложения на 14.03.2019 г., като за насрочването на проданта до страните
по изпълнителното дело са изготвени уведомления на 17.01.2019 г.; с
постановление от 09.02.2019 г. е наложен запор върху лек автомобил „Ф***
Ф***“ с рег. № ***, товарен автомобил „М*** Д***“ с рег. № *** и товарен
автомобил „И***“ с рег. № Q***, собственост на длъжника М. П. К.; с
постановление от 09.02.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника М. П. К., получавано от „Идея Инвест Билдинг“ ЕООД; на
12.12.2019 г. е подадена молба от взискателя за присъединяване на вземане по
изпълнителен лист срещу Т. ЦВ. ВР. и за налагане на възбрана; с
постановление от 14.01.2020 г. е наложена възбрана върху УПИ Х-*** и
върху земеделска земя, находящи се в с. Б***, общ. П***, собственост на Т.
ЦВ. ВР.; на 28.01.2020 г. е подадена молба от взискателя за извършване на
насрочен опис и за изнасяне на публична продан на описания и възбранен
имот; с протокол от 30.01.2020 г. е извършен опис на възбраненото с
постановление от 14.01.2020 г. недвижимо имущество; с постановление от
17.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. П. К. в
7
„Обединена българска банка“ АД; на 26.08.2020 г. е подадена молба от
взискателя за нова публична продан; на 11.05.2020 г. е изготвено обявление за
публична продан на УПИ Х-***, описан с протокол от 30.01.2020 г., с дата на
провеждане на проданта от 07.06.2021 г. до 07.07.2021 г. и отваряне на
наддавателните предложения на 08.07.2021 г., като за насрочването на
проданта до страните по изпълнителното дело са изготвени уведомления на
13.04.2021 г.
Съгласно удостоверение с изх. № 3157/12.09.2018 г. по изпълнително
дело № 20148850400*** по описа на ЧСИ Г*** С*** са постъпили следните
суми: на 19.12.2014 г. сума в размер на 480 лв. от запор на банкови сметки на
длъжника Т.В.; на 28.01.2015 г. сума в размер на 566.48 лв. от запор на
банкови сметки на длъжника Т.В.; на 18.03.2015 г. сума в размер на 58.79 лв.
от запор на трудово възнаграждение на длъжника М.К.; на 15.04.2015 г. сума
в размер на 220 лв. от запор на банкови сметки на длъжника Т.В.; на
20.05.2015 г. сума в размер на 100 лв. от запор на банкови сметки на
длъжника Т.В.; на 27.05.2015 г. сума в размер на 70 лв. от запор на банкови
сметки на длъжника Т.В.; на 17.07.2015 г. сума в размер на 94.06 лв. от запор
на трудово възнаграждение на длъжника М.К.; на 09.09.2015 г. сума в размер
на 35.05 лв. от запор на банкови сметки на длъжника Т.В.; на 28.09.2015 г.
сума в размер на 94.06 лв. от запор на трудово възнаграждение на длъжника
М.К.; на 19.10.2017 г. сума в размер на 75.12 лв. от запор на банкови сметки
на длъжника Т.В.; на 04.12.2017 г. сума в размер на 198,69 лв. от публична
продан на имот, собственост на Т.В.; на 21.12.2017 г. сума в размер на
1 796.31 лв. от публична продан на имот, собственост на Т.В..
Съгласно справка № 640723/27.05.2022 г. от Агенция по вписванията за
периода от 01.03.2007 г. до 11.05.2021 г. по партидата на Т. ЦВ. ВР. са
вписани възбрани върху недвижими имоти на 03.08.2015 г. и на 17.01.2020 г.
– всички по изпълнително дело № 20148850400*** по описа на ЧСИ Г***
С***.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по
давност на вземане, предмет на принудително изпълнение.
Искът е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Основателността на иска предполага погасяване на вземанията по
изпълнителен лист от 19.04.2007 г., издаден по в.гр.д. № 331/2006 г. по описа
на Апелативен съд – П***, поради изтичане на погасителната давност след
приключване на съдебното дирене в производството по делото.
Предвид твърденията на ищеца за погасяване по давност на спорното
право, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да
8
установи дължимостта на вземането, в т.ч. наличието на основания за спиране
или прекъсване на давността.
Погасителната давност е регламентирана в разпоредбите на чл. 110 до
чл. 120 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви
съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години – чл. 117, ал.
2 от ЗЗД. По отношение на солидарните длъжници е приложима разпоредбата
на чл. 125 от ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници. Поради това в случая от значение за основателността на иска са
единствено изпълнителните действия, спиращи или прекъсващи давността,
предприети срещу ищеца Т. ЦВ. ВР.. Изпълнителните действия, извършени
спрямо солидарния длъжник М. П. К., макар да прекъсват или спират
погасителната давност спрямо него, не произвеждат действие спрямо ищеца.
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 3/1980 г., режимът на погасителната давност в изпълнителното
производство е приравнен със статута на исковото производство за
установяване на вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във връзка с чл. 116,
б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, което означава, че от момента на образуване на
изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна
давност не тече, независимо от това дали има извършени изпълнителни
действия.
С т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС институтът на
погасителната давност е преуреден по нов начин като е възприет принципът,
че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или
извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие,
представляващо конкретен изпълнителен способ, както и поискано
изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен
способ. Такива са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т.н. Значение за погасителната давност
има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля за
поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При
бездействие на кредитора в рамките на две години, в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемпция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно
няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната
перемпция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни
действия, след изтичането на срок от три години по чл. 111 от ЗЗД се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания (б. „в“),
9
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор (б. „б“), а след изтичането на
петгодишен срок се погасяват всички останали вземания, за които не е
предвиден друг срок. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му, е формирана трайна съдебна практика, съдържаща се в
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., ІV г.о., Решение № 51
от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г., ІV г.о. и Решение № 252 от 17.02.2020
г. по гр.д. № 1609/ 2019 г., ІІІ г.о. В посочените решения е прието, че с
тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният
касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват
общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е
възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика. В
тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл
и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват
самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на
тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да
бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните
решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено
задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не
може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни
последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва
да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
10
било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се предвижда само по изключение и то
въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на
новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за
една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите,
когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Прилагането на
даденото с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще.
Следователно преосмислянето на първоначално даденото тълкуване на
правната норма на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съдържащо се в ППВС № 3/1980 г.,
поражда действие от 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Т.е. до
26.06.2015 г. по отношение на погасителната давност в контекста на висящо
изпълнително дело приложение намират постановките на ППВС № 3/1980 г.,
а от тази дата насетне – ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая изпълнителният лист е бил издаден на 19.04.2007 г. по в.гр.д.
№ 331/2006 г. по описа на Апелативен съд – П***. Вземането, предмет на
изпълнителния лист, е установено със съдебно решение, поради което се
погасява с изтичане на петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, в т.ч. лихвите и разноските.
За принудителното събиране на вземането първоначално е било
образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Н***
Т***, което впоследствие е било преобразувано в изпълнително дело №
20118200400*** по описа на ЧСИ Т*** Л***. Към датата на образуване на
изпълнителното дело е бил приложим режимът на погасителната давност
съгласно ППВС № 3/1980 г. Ето защо с образуване на изпълнителното дело
давността е била прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и докато
същото е било висящо погасителна давност не е текла, т.е. била е спряна,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. При
действието на ППВС № 3/1980 г. е без правно значение дали в хода на
изпълнителното производство са били поискани от взискателя и предприети
от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Достатъчно е взискателят да
11
поддържа делото висящо. В този смисъл са ирелевантни извършените в хода
на делото изпълнителни действия, като от значение за настоящия спор са
единствено датата на образуване на изпълнителното дело и датата на
прекратяването му. Изпълнителното дело е било образувано на 02.05.2007 г. и
е било прекратено на 24.11.2014 г. по писмена молба на взискателя с
постановление на съдебния изпълнител, издадено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Следователно на 02.05.2007 г. давността е била прекъсната и до
24.11.2014 г., когато все още приложение намира ППВС № 3/1980 г., давност
не е текла. От датата на прекратяване на изпълнителното дело – 24.11.2014 г.,
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. На 26.11.2014 г.
давността отново е била прекъсната с образуване на изпълнително дело №
20148850400*** по описа на ЧСИ Г*** С*** и от същата дата до 26.06.2015
г., когато е прието ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността е била спряна
предвид ППВС № 3/1980 г. Следователно към сочената от ищеца дата
07.12.2014 г. давността не е изтекла. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не следва да обсъжда евентуално изтичане на
давността след наведената от ищеца дата – в случая 07.12.2014 г., но дори и
след тази дата давността не е изтекла понеже по делото са налице
многобройни доказателства за поискани от взискателя и извършени от
съдебния изпълнител конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника Т.
ЦВ. ВР., всяко от които прекъсва давността съгласно ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно: присъединяване на взискател на 16.12.2014 г.,
налагане на възбрани на 03.08.2015 г., насрочване и извършване на публична
продан на недвижим имот от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г., налагане на
възбрана на 17.01.2020 г., насрочване и извършване на публична продан от
07.06.2021 г. до 07.07.2021 г.
За пълнота следва да се посочи, че с оглед представените по делото
писмени доказателства по изпълнително дело № ************* по описа на
ЧСИ Н*** Т*** има данни взискателят да е поискал извършване на
изпълнителни действия, освен с молбата за образуване на изпълнителното
дело, още на 29.04.2009 г. и на 27.11.2009 г. При липсата на доказателства за
последващи искания на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия, би могло да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК изпълнителното дело е било прекратено по право с изтичане на
двугодишен срок от датата на последното поискано от взискателя
изпълнително действие, в случая на 27.11.2011 г., от която дата давността
отново е започнала да тече, но дори и в този случай давността не е изтекла,
тъй като на 26.11.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148850400***
по описа на ЧСИ Г*** С***, с което давността е била прекъсната.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
недължимост поради погасяване по давност на вземането, предмет на
водените срещу длъжника изпълнителни производства, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
12
присъдят сторените разноски по делото, а именно заплатена държавна такса
за частна жалба против постановеното по делото Определение № 987 от
31.05.2021 г.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ищецът
следва да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение
за исковото производство в размер на 730 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по в.ч.гр.д. № 595/2021 г. по описа на Окръжен съд – П*** в
размер на 220 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. ЦВ. ВР., ЕГН ********** от с. Б***,
общ. П***, ул. „С*** Г***“ *** против КР. Д. П., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. П***, ул. „П*** М***“ ***, офис център 1, ***, офис 11
чрез адвокат Р.П., иск с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост
поради погасяване по давност на вземането по изпълнителен лист от
19.04.2007 г., издаден по в.гр.д. № 331/2006 г. по описа на Апелативен съд –
П***, в размер на 8 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 08.10.1993
г. до окончателното изплащане, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Н*** Т***,
преобразувано в изпълнително дело № 20118200400*** по описа на ЧСИ
Т*** Л***, и изпълнително дело № 20148850400*** по описа на ЧСИ Г***
С***.
ОСЪЖДА Т. ЦВ. ВР., ЕГН ********** от с. Б***, общ. П***, ул. „С***
Г***“ *** да заплати на КР. Д. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
П***, ул. „П*** М***“ ***, офис център 1, ***, офис 11 чрез адвокат Р.П., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за държавна такса в размер на 15 лв.
ОСЪЖДА Т. ЦВ. ВР., ЕГН ********** от с. Б***, общ. П***, ул. „С***
Г***“ *** да заплати на адвокат Р.Ц. П. с личен № *** със съдебен адрес: гр.
П***, ул. „П*** М***“ ***, офис център 1, ***, офис 11 на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, разноски адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
ответника М. П. К., ЕГН ********** от гр. С***, ж.к. „Л***“, бл. ***, ***,
***, ***.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването.
13
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
14