Определение по адм. дело №562/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. А. Т. и „Тайгър Мес“ ЕООД – с. Ивайло, обл. Пазарджик, срещу Заповед № 1040/19.05.2025 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – „Зала за събития и концерти“, находящ с в ПИ с идент. 55155.508.786, [УПИ], за производствена дейност/ нов номер [УПИ], за производствена дейност, търговия и услуги/, в кв.3 по плана на гр.Пазарджик,с административен адрес [улица]гр. Пазарджик.

Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима от страна на „Тайгър Мес“ ЕООД – с. Ивайло, обл. Пазарджик жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесната Заповед, поради следните съображения:

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица.

В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2 “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Според Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт, включително и когато е вътрешно служебен по своя характер (чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК).

В конкретния случай правата на жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД не са засегнати лично, пряко и непосредствено, за да се приеме наличие на правен интерес от съдебно оспорване, което пък е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая, видно от приложения документ за собственост – констативен нот.акт за собственост на недвижими имот №4, том I, рег. № 103, дело 4/2016г. ПИ, в който е изграден процесния строеж е собственост на жалб. Т., по делото не са налице данни жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД да притежава ограничени вещни права върху имота, доколкото приложения договор за заем за послужване представлява договорно, но не и ограничено вещно право върху процесния строеж. Видно от посоченото в КА и Заповедта, строежът е възложен, изпълнен и е собственост на жалб. Т..

Съгласно константната съдебна практика в производството по чл. 225а, вр. чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, страни в производството по обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж са само адресата на заповедта за премахване на незаконния строеж (собственик или извършител) и административният орган, издал оспорваната заповед. По делото не са налице данни жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД да са извършители, възложители респективно собственици на разпоредения за премахване незаконен строеж. Заинтересовани страни в административното и съдебното административно производство по издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, респ. при оспорването ѝ пред съда, са лицата по чл. 15, ал. 1 от АПК, поради отсъствие на специална норма в ЗУТ относно заинтересованите страни при издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно цитираната норма страни в административното производство могат да бъдат: административния орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от акта или за които той би породил права или задължения. Това са всъщност и заинтересованите лица, които има предвид чл. 153, ал. 1 от АПК, които следва да бъдат конституирани като страни в съдебноадминистративния процес по оспорване на административния акт.

В конкретната хипотеза жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД не са собственици на терена, не са посочени като извършители на незаконния строеж и нямат качеството на такова заинтересовано лице, с право на участие като страна в производството по оспорване на Заповедта, тъй като последната не ги засяга пряко и непосредствено по какъвто и да било начин – не им създава както права, така и задължения, които да рефлектират не/благоприятно върху правната им сфера. Жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД не са адресати на заповедта и по отношение на тях тя не създават задължения за премахване, поради което и не са легитимирани да участват като страна в съдебното административно производство. Посочените в жалбата аргументи за наличието на правен интерес от оспорване на Заповедта от страна на дружеството, поради пропусната печалба и неудобства във връзка с търговската му дейност, са неотносими към предмета на делото, и не обуславят правен интерес от обжалване на издадения ИАА.

Наличието на правен интерес е въпрос, който се преценява от съда. Той е предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване от категорията на абсолютните. Интерес от защита пред съд имат само онези лица, по отношение на които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и законните им интереси, признати като такива в правна норма - чл. 147 от АПК.

Предвид изложеното съдът намира, че жалб. „Тайгър Мес“ ЕООД не разполагат с активна процесуална легитимация да обжалват издадената Заповед, поради липса на законен правен интерес от оспорването.

Така мотивиранq и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик , ХІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Тайгър Мес“ ЕООД – с. Ивайло, обл. Пазарджик, срещу Заповед № 1040/19.05.2025 г., издадена от кмета на Община Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане на определението в сила.

ПРЕПИСИ да се връчат на на „Тайгър Мес“ ЕООД – с. Ивайло, обл. Пазарджик и ответникът.