РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 03.02.2022 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3344 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Н.А. чрез особения ѝ представител адвокат С. срещу
Решение № 20015430/19.01.2021, постановено по гр. д. № 31506/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 167 с-в в частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ за периода 01.09.2015-30.04.2017г., мораторни лихви и
цена за услугата „дялово разпределение“.
С жалбата моли решението да се обезсили по иска за
цена на услугата дялово разпределение, тъй като е предявено чуждо вземане пред
съд и е недопустимо.
В останалата част излага аргументи, за неправилност с
оплаквания, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за
размера на дължимата сума. Оспорва изводите за договор между ЕС на адреса и
третото лице помагач. Оспорва извода, че главните отчети били подписани от
ответника.
Оспорва относимостта на представени по делото писмени
доказателства. Нямало договор, обвързващ ответника с лице, което да извършва
дялово разпределение и това правело
извършените отчети и дялово разпределение недействителни, нямало валидно
избран топлинен счетоводител.
Не били обсъдени възраженията му срещу стойността на представени
документи. Нямало доказателства, че е обвързана от ОУ на ищеца. Представените
били нечетливи и без данни да е спазена процедура по публикуването им съгласно
чл. 150 ЗЕ. Данните от общият топломер били невалидни, защото не били спазени
сроковете за периодичната му проверка.
Постъпил е отговор на жалбата, с който същата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост
на иска за цената на услугата дялово разпределение. Закона за енергетиката урежда
цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора
по чл. 139в между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено
(пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение.
Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с
чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази
цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на
договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топлопреносното
предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие)
извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топлопреносното
предприятие е платеца на тази сума. Касае се за законово установен механизъм за
опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топлопреносното
предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на
потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да
я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за
продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на
потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за
плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ .
По делото няма спор, че ответника е собственик на
имота и по негово искане му е открита партида.
От СТЕ се установяват количествата и стойността на
ползваната ТЕ.
Неоснователно е оплакването за неправилно кредитиране
на експертизата относно годността на измервателните средства. Тази годност се
установява от специално лицензирани лица, които издават съответните
свидетелства за годност. Вещото лице е посочило в експертизата, че такива
свидетелства са му предоставени за изготвяне на експертизата за процесния
период. Обстоятелството, че към деня на проверката през 2016г. общият топломер
е съответствал на техническите изисквания води до извод, че и преди проверката
е отчитал правилно и е бил годен и води до неоснователност на възражението, че
през един месец от процесния период данните му са невалидни.
В сила са и приложените ОУ- видно от тях те са
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и при липса на твърдения и
възражения потребителя да ги е оспорил по предвидения в ЗЕ ред те са влезли в
сила между страните на 11.08.2016г.
Възраженията касаещи фактурите и договора с третото
лице помагач са неотносими към делото доколкото не от тях възникват отношения
между страните, а освен това по делото са представени подписани от ответника
главни отчети, които не са оспорени за автентичност и са съставени от ТЛП.
Следователно потребителя е бил съгласен това лице да извършва дяловото
разпределение.
Констатациите на вещото лице по СТЕ са за правилно и в
съответствие с нормативната уредба на извършеното дялово разпределение.
Това че не била извършена проверка относно енергията
за сградна инсталация не освобождава потребителите от задължението за плащане.
Разликата идва от неотчитане чрез уреди или поради повредени уреди на
потребителите на част от ползваната в сградата енергия, отчетена от средството
за търговско плащане-общият топломер.
Изправността на тези уреди обаче е задължение на потребителите.
Неполучаване на изравнителните сметки няма отношение
към делото, а към възможността за рекламационно производство, което обаче при
съдебно дело какъвто е случая няма никакво значение, доколкото провеждане на
рекламационно производство не е задължително, нито резултатите от него биха
имали обвързваща съда сила.
Предвид гореизложеното решението следва да се потвърди.
По разноските:
Въззивникът не е направил разноски в производството.
Следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното дело съобразно неговия
изход, която е в размер на 39,60 лева.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в
размер на 50,00 лева. следва да се присъдят и разноските за особен представител
в размер на 253,60 лева
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015430/19.01.2021, постановено по гр. д.
№ 31506/2019г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД
303,60 лева разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата
от 39,06 лева-държавна такса за въззивното
производство.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.