Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1536

 

                                           гр. Пловдив, 18.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  двадесет и  пети ноември,  през   две  хиляди  и   деветнадесета   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№2197 по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№27539/20.09.2019г. депозирана от Г.М.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуалния и представител адв. Д.Д., със съдебен адрес:*** против  Решение №2614  от 21.06..2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№12075/2018г., дванадесети гр.с., в частта с която  се  признава за установено в отношенията между страните, че  Г.М.Н., ЕГН **********,***, дължи на  БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,  ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от  Д. Д., плащане на следните суми, за които е издадена заповед № 3644/ 24.04.2018г. по частното дело 6317/18 ПРС, и които касаят реално изпълнение на паричното задължение  по договор *** год., както следва: 4858.86 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 20.04.2018г до окончателното изплащане на вземането, 1024.64 лева остатък за плащане от възнаграждението на кредитора, и 828.70 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 05.08.2016г. до 11.04.2018г. С постановеният съдебен акт е осъдена  Г.М.Н., да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,  ЕИК *********, сумата от 494.35 лева разноски по двете производства.  Навеждат се доводи за   незаконосъобразност,  необоснованост,  и неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната му, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни. Претендира се на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд.

Въззиваемата  страна „БНП Париба Пърсънъл Файнен „ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А. клон България, гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.422 ГПК предявени от  БНП Париба Пърсънъл Файнен „ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А. клон България против ответника Г.М.Н. за заплащане  на  суми, за които е издадена заповед № 3644/ 24.04.2018г. по частното дело 6317/18 ПРС, и които касаят реално изпълнение на паричното задължение  по договор *** год.

 Ищцовото дружество  твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с номер ***год., по силата на който дружеството - ищец отпуснало на ответницата паричен кредит в размер общо на 5000 лева. Последната от своя страна се задължила да изплати кредита, ведно с лихвата,  на 60  месечни вноски, всяка от които  от 136.71 лв., при  10.67 %  годишен лихвен процент и 11.69 % годишен процент на разходите.   Първите 10 вноски били погасени, след което Н. преустановила плащането на вноските по кредита, при което и съобразно уговореното в договора, цялата сума станала предсрочно изискуема. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение,  но плащане не постъпило. Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която ответницата възразила в срок, което обстоятелство   обосновава правния  му интрес от предявяване на настоящия иск  и установяване на  съществуването на вземането му със сила на  пресъдено нещо по смисъла на чл. 422 от ГПК, за следните суми: 4858.86 лева – остатък от главницата по договора, 1024.64 лева остатък за плащане от възнаграждението на кредитора, и 832. 02 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 05.08.2016г. до 11.04.2018г. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми.

Ответницата  оспорва исковете, като неоснователни. Възразява против  допустимостта им, доколкото липсва правен  интерес от предявяване на осъдителен иск, отделно от това твърди, че липсва идентичност на описаното в заповедта за плащане вземане и вземането предмет на настоящото производство. Навеждат се възражения против основателността на вземанията – липсва договор между страните, а в случай че има такъв - е недействителен, вкл. нищожен, поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и противоречие с императивни законови норми в ЗПК. Твърди се още, че не са налице  условия за предстрочната изискуемост на кредита, както и че размера на договореното кредиторово възнаграждение  е прекомерен.

     Първоинстанционният  съд  е  уважил предявените искове, като  е приел, че страните са обвързани от валиден договор, договорената сума по кредита е получена от ответницата, която  е платила само 10 броя пагасителни вноски, след което е престанала да плаща, като е изпаднала в забава с  11-та месечна вноска. Предсрочната изискуемост е била уговорена, поради което същата е настъпила автоматично е не е било необходимо да бъде уговорена, а що се касае до нарушение на нормите на  чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, съдът е констатирал, че липсва такова, поради което е приел, че длъжникът дължи на кредитора, претендираните от последния суми.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано,  постановено в противоречие с материалния закон, като навежда няколко довода, а именно: че по делото не  е доказано, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде главницата по процесния договор и съответно ответницата  да е усвоила изцяло кредита; твърди се, че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че претендираните от кредитора суми са реално дължими; че процесния договор за потребителски кредит се явява недействителен, доколкото противоречи на  императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, като в тази връзка се твърди, че са посочени единствено абсолютните стойности на лихвения процент по кредита и ГПР, но липсва методика на  тяхното формиране; възразява, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно  изискуем.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за  новооткрити  или  новонастъпили факти, поради което  съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно  и  правилно анализирани от първоинстанционният съд.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че между страните е сключен валиден  договор за потребителски кредит номер ***год., по силата на който дружеството дружество е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер общо на 5000 лева, като последната  от своя страна се задължила да изплати кредита, ведно с лихвата,  на 60  месечни вноски, всяка от които  от 136.71 лв., при  10.67 %  годишен лихвен процент и 11.69 % годишен процент на разходите или общо сумата от 8 202.60лв. Установява се, че от сумата по главницата, 1680лева са платени за застраховка „Защита на плащанията“ /т.2 от договореното между страните/; сумата от  1184.08 лева,  е послужила за пълно погасяване на предходно задължение между същите страни по договор PLUS – 11233229; а сумата от  50 лева, е удържана от кредитора при усвояване на кредита като такса „ангажимент„. Настоящият съдебен  състав приема, че кредитът е изцяло усвоен от длъжника, доколкото съгласно изрично предвидената в договора клауза -  с полагането на подпис върху същия, кредитополучателя удостоверява, че е получил сумата на  кредита по посочената от него в договора банкова сметка, *** върху договора от страна на  кредитополучателя.

Установява се, че  са  заплатени 10 вноски от длъжника  от по 136.71 лева, а  на датата  на падеж на  вноска № 11, длъжникът е изпаднал в забава. Съобразно уговореното между страните – т.5 от договора , при просрочването на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени  от този договор надбавки, ведно с обезщетението за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Договореното между страните, обосновава извода, че след настъпване на падежа на 12-та месечна вноска,  кредитът е станал  изцяло предсрочно изискуем, включително главницата, печалбата на кредитора / възнаградителната лихва/, и върху сумата на  последните две се начислява и обезщетение за забавата.   

    Възражението, че процесния договор за потребителски кредит се явява недействителен, доколкото противоречи на  императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, като в тази връзка се твърди, че са посочени единствено абсолютните стойности на лихвения процент по кредита и ГПР, но липсва методика на  тяхното формиране, съдът намира за неоснователно по следните съображения: Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се посочи ГПР и общата дължима сума от потребител.  В конкретният случай, следва де се приеме, че това изискване е спазено доколкото в „ параметри и условия“  от договора,   е  посочен общият размер на всички плащания– 8 202.60 лева, а посочен ГПР – 11.69  и  лихвения процент от 10.67 %.

Гореизложеното обосновава извода, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по сключения договор за потребителски кредит с номер ***г., поради което дължи на кредитора претендираните суми, за които е издадена заповед № 3644/ 24.04.2018г. по частното дело 6317/18 ПРС.

Първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, като е уважил предявените искове, поради което същото следва да бъде потвърдено, в  обжалваната част, а жалбата оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени по делото разноски, представляващи юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №2614  от 21.06..2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№12075/2018г., дванадесети гр.с., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН **********,***, д да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнен „ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А. клон България, гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 разноски по делото в размер на 100.00лв/сто лева/

Решението  е  окончателно  и не подлежи на обжалване..

  

        

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: