№ 3949
гр. В., 16.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. ВилЯ. Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501877 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. В., адрес на управление гр. В.,
бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу Решение
№2311/26.06.2023г. по гр.д. №102/2022г. на ВРС, 39-ти с-в, с което:
1/ е осъдена О. В. да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН **********, сумата
1090.00лв. /хиляда и деветдесет лева/ – събрана без основание сума за
погасяване на вземане /лихва/, произтичащо от Акт за установяване на
задължения по декларации № МД-АУ-191/06.08.2013г., издаден от Отдел
„Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" към Дирекция
„Местни данъци и такси" на О. В., предмет на изп. дело №976/2021г. по описа
на ЧСИ Д. П. - Я. и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД;
2/ е осъдена О. В. да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН **********, сумата
266.44лв. /двеста шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ –
събрана за погасяване на такси по изп. дело №976/2021г. по описа на ЧСИ Д.
П.-Я. и подлежаща на връщане на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията;
и съобразно резултата е осъдена О. В. за разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния
1
закон. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че на 06.11.2018г. е
било „прекратено“ изп.д. №61/2015г. ЧСИ Д. П.-Я. на осн. чл.433, ал.2 от
ГПК поради погасяване на задълженията на Б. Г. към О. В., тъй като в този
случай се касае за „приключване“ на изп. дело. Срещу изготвеното на
30.04.2015г. разпределение по изп.д. №61/2015г. е била подадена жалба от Г.,
от която тя се е отказала н 22.01.2016г. с което се е забавило
удовлетворяването на кредитора от разпределението. Отделно след
разпределението е останала недоплатена част от дълга, която е можела да се
събира по принудителен ред (към образуване на новото изп. дело №976/2021г.
на ЧСИ Д. П.-Я.). Извън това от правна страна се поддържа от въззивника
несъгласие с приетото от ВРС, че при висящ изпълнителен процес не може да
намери приложение хипотезата на чл.75, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка излага
подробни съображения досежно целите, процедурата и последиците на
разпределението на СИ по чл.460 и сл. от ГПК и досежно статуса на
събраните от СИ средства от принудително изпълнение. С оглед на тях и на
приложимите за случая правила на ДОПК счита, че ВРС неправилно е
кредитирал първата ССчЕ, вместо допълнителната, която отчита правилния
момент на изчисление на лихвите и нормите на ДОПК за да достигне до извод
за остатък от дълга. По същество се моли за отмЯ. на решението на ВРС и
цялостно отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за
правилно и обосновано, което излага съображения. Поддържа за доказано
изплащането в цялост на дълга си към О. В. още през 2015г. и до м.01.2016г.,
дори с надвнесена сума. Поддържа твърденията си пред ВРС за
неоснователното събиране от него на процесните суми (лихва върху платена
главница и такси по новото изп. дело). По същество моли за потвърждаване
на решението и за разноски за въззивното производство.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени
искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
2
съдебно заседание на 12.12.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд В. на адрес: гр. В., ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните
могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3