Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на четвърти
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1796 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.372, във вр.
с чл.367 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „В.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** против „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че че по силата на
постигнато съгласие между страните, ищецът предоставил транспортни услуги в
полза на ответника, както следва:
1. Транспортна услуга в ***, съгласно заявка № ***,
като превозът е извършен през периода 09.03.2018г. - 16.03.2018г., за което
била издадена фактура № ***. на стойност 6 480лв. с ДДС;
2.
Транспортни услуга в ***- разтоварване ***/съгласно заявка № ***, като
превозите били извършени в периода ***., за което била издадена фактура № ***.
на стойност 5 520.00лв. с ДДС;
3.
Транспортна услуга в ***, товарене ***— разтоварване ***за което била издадена
фактура № ***. на стойност 5040,00 лв. с ДДС.
Твърди
се, че ищцовото дружество извършило заявените
превози. Същите били предоставени съгласно договорите-заявка в уговорените
срокове и се доказвали със съпровождащите
ги документи, а именно: фактури, международни товарителници, пътни листове.
Навеждат
се доводи, че ответника бил канен многократно от дружеството-ищец да започне
плащания по фактурите за извършените услуги, но нямало постъпили суми.
Пояснява
се, че първата посочена транспортна услуга била извършена в изпълнение на
договор-заявка за автомобилен превоз на товари
№ ***г. /фактура № ***./, съгласно
заявеното: натоварена била стока от ***/, като същата била доставена до
крайните пунктове, а именно ***. Съгласно договореното,
стоките били натоварени на дата 09.03.2018г. и доставени до посочените
пунктове. Международният превоз по
договор-заявка за автомобилен превозна на товари №***г. /фактура № ***./ бил
извършен, съгласно заявеното: натоварена била стока от ***, като същата била
доставена до крайните пунктове, а именно ***. Съгласно договореното, стоките
били натоварени на дати 25, 26, 27 06. 2018г. и доставени на дати 02.07 -
03.07.2018г. Международният превоз по договор-заявка за автомобилен превоз на
товари № ***/фактура № ***./ бил извършен, съгласно заявеното: натоварена била
стока от ***, като същата била доставена до крайните пунктове, а именно ***/***/.
Доказателство за извършените превози била и разменена кореспонденция за
прихващане на насрещни задължения, като страните били подписали Протокол за
прихващане на сума в размер на 77,40лв. по фактура ***., като се съгласили
окончателния размер на дължимото по нея да е на стойност 4962.60лв. с ДДС. Сочи
се, че последните два превоза били извършени от ***- ***във „В." ЕООД, във
връзка с което били издадени приложените към исковата молба заповеди за
командировка и два броя пътни листове, а първия бил изпълнен от ***.
Излага се, че за събиране на вземанията си ищецът депозирал
заявление по чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№***. по
описа на ***била издадена заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило
възражение от длъжника. Това мотивирало правния интерес от предявяване на иск
за установяване на вземанията.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ответника процесните вземания, както следва:
-по фактура № ***.: сума в размер на 6 480 лв. с ДДС; - по фактура № ***.: сума в размер на 5 520.00 лв. с ДДС; - по
фактура № ***.: сума в размер на 4 962.60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва твърдените в исковата молба факти, касаещи договорните
отношения между страните. Твърди, че за извършените транспортни услуги във
връзка с процесните фактури имало застрахователни
щети и се изчаквало становището на застрахователната компания. Това забавило
плащането, като ответника не бил отказвал да заплати главниците по фактурите.
Твърди, че непосредствено след отпадане на претенциите от ЗК платил главниците.
Навежда доводи, че не е станал причина за завеждане на делото и не следва да
отговаря за разноските на ищеца. Претендира разноски по правилото на чл.78,
ал.2 от ГПК.
Съдът като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечн срок
от даване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***. по описа на ***,
поради което е допустим.
Между страните не се спори и се
установява от приложените преписи на фактури №***.; № ***.; № ***. и съпровождащите ги Заявки-договор за автомобилен превоз
на товари, международни товарителници, заповеди за командировка и пътни
листове, че в отношенията им е възникнала облигационна връзка, произтичаща от
договори за превоз на товари, по силата на която ищецът „В.“ ЕООД е следвало да
превози стоки, товар по посочени дестинации, с посочени дати на товарене и срок
на доставките.
Не е спорно също така между
страните, че превозите по процесните договори са били
осъществени.
При наличието на тези обстоятелства
– договори за превоз с твърдяното от ищеца съдържание и изпълнение на задълженията
на превозвача, последният на основание
чл. 372, ал. 1 от ТЗ има право на възнаграждение.
Не се спори относно размера на уговореното
и дължимо възнаграждението за всяка от доставките – 6 480лв. с ДДС по издадена
фактура №***.; 5 520.00 лв. с ДДС по издадена фактура № ***.; 4 962.60 лв. с ДДС по издадена фактура № ***. Не се спори и относно факта, че възнагражденията са били
заплатени след завеждане на исковата
молба – на 02.04.2019г., като това е видно и от приложените преводни
нареждания.
Спори се между страните относно
падежа на задължението за плащане на възнаграждението - настъпил ли е преди
завеждане на исковата молба.
Видно е от приложените преписи на
Заявки-договор за
автомобилен превоз на товари, изходящи от
ответното дружество и приети за
изпълнение от ищеца, че е било постигнато съгласие плащането да се извърши по
банков път 45 дни след фактура и две CMR.
От представените преписи на
издадените във връзка с процесните договори фактури №***.; № ***.; № ***. и издадена
след прихващане на насрещни задължения фактура №***. се установява, че падежът
за плащане на възнаграждението за осъществения превоз на товари по последната
заявка-договор за автомобилен превоз №***., е настъпил на 05.10.2018г. /45 дни
след издаване на последната от цитираните фактури – от 21.08.2018г./.
Отлагането на плащането от страна
на ответника след тази дата не намира основание в Закона или уговорки между
страните. От събраните в настоящото производство доказателства не се установява
настъпилото застрахователно събитие, касаещо кражба
на камионно ремарке с ДКН ***, да е свързано с някой от процесните
договори за международен превоз на стоки. Евентуалното възникване на задължения
на ищеца спрямо ответника във връзка с други правоотношения между тях не би
могло да бъде основание за едностранно отлагане на плащането след уговорената
дата на падеж. Между страните не е било постигнато взаимно съгласие в такава
насока, т.к. видно от представеното споразумение от 13.02.2019г. за отлагане на
плащането, същото не е било подписано от
ищцовото дружество.
Ето защо, съдът приема, че падежът
за плащане на задълженията по процесните фактури е
настъпил преди иницииране на заповедното производство. Поради това ответника дължи
законната лихва върху главницата за претендирания
период - от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.01.2019г. до датата на извършеното в хода на производството по делото
плащане. Относно предявяването на претенцията за присъждане
на законна лихва за времето
на процеса (от датата на
исковата молба) са налице процесуални особености, свързани с
това, че претенцията при заявяването й не се конкретизира с крайна дата на
периода, както и по размер и съответно не се събира държавна такса. Това обаче не се отразява
на обстоятелството, че в тежест на
неизправния длъжник, неиздължил свой паричен дълг, е налице и отделно парично задължение за плащане на
обезщетение, законоустановено
с нормата на чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск за установяване съществуването на главницата от 17 040лв.
следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане в хода на производството.
Следва обаче да се признае за
установено вземането на ищеца за законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда до датата на плащането. Размерът й е изчисляем
и съдът при използване на онлайн калкулатор - calculator.bg, приема, че размерът на законната лихва върху сумата от 4 821лв.,
която е платена по фактура с №***. с преводно нареждане от
02.04.2019г., изчислена за периода от 23.01.2019г. /датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК/ до 02.04.2019г. /датата на плащането/, възлиза на
93,74лв. Законната лихва върху главницата от 12 219лв. /която е платена по
фактури №***.; № ***.; № ***. с преводни
нареждания от 05.06.2019г., изчислена за периода от 23.01.2019г. /датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК/ до 05.06.2019г. /датата на плащането/, възлиза на
454,82лв. При това следва да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата общо в размер на 548,56лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 17 040лв. за периода от датата на депозиране на заявлението
в съда – 23.01.2019г. до датата на окончателното плащане – 05.06.2019г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение №***.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски. След като не е изпълнил задължението си
за плащане на уговореното възнаграждение на определените в отношенията между
страните дати на падеж, ответника е станал причина за предявяване на иска. Поради
това не са налице основанията по чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските
в тежест на ищеца. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 340,80лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
520лв. или общо 860,80лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. В
исковото производство е направил разноски за държавна такса в размер на 340,80лв.
От приложения договор за правна защита и съдействие /на л.6/ е видно, че е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1040лв., платимо в брой до
01.05.2019г. или по посочена банкова сметка, ***ането
му. Ето защо, за исковото производство в полза на ищеца следва да се присъдят
само действително сторените разноски за държавна такса.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, ЧЕ „Р.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя И.П., ДЪЛЖИ
на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, сумата от 548,56лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 17 040лв., за периода от
датата на подаване на заявлението – 23.01.2019г. до окончателното й изплащане –
05.06.2019г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №***. по
ч.гр.д.№***. по описа на ***, КАТО ИСКА
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА на сумата от 17 040 лв., представляваща
главница, присъдена със Заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.дело № ***. по
описа на ***, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Р.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 860,80лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и сумата
от 340,80лв.,
представляваща разноски за държавна такса в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :