М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 13 от 06.07.2020 година
по НОХД № 803/2019 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 21/2017 година
по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова с Постановление от
дата 02.02.2017 година на Районна прокуратура – Свиленград), преписка с вх.№ 83/2017
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М. Кирилова – Прокурор (сега
Районне прокурор) при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на Т.Г.У., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ *** и с адрес за призоваване по местоработата – СБА: град Харманли,
ул.„Бенковски” № 29, област Хасково, със средно-специално
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан -
реабилитиран, за
това, че на 24.01.2017 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, като извършител
в съучастие с Г.Т.У., превел през границата на
страната от Република България в Република Турция чуждия
гражданин Р.М.Ф. - гражданин на
Сирия, без разрешение на надлежните органи на
властта, като за
превеждането е използвано моторно превозно средство
(МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен № Х 57 58 КВ - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и
на Г.Т.У., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно-специално
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 24.01.2017 година през ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе, област Хасково, като извършител
в съучастие с Т.Г.У., превел през границата на страната от Република България в Република
Турция
чуждия гражданин Р.М.Ф. - гражданин на Сирия, без
разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС - лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен № Х 57 58 КВ - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2
от НК.
Участващият по делото Районен прокурор М. Кирилова поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА,
считайки ги за доказани по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа
обстановка, изложена в него. За доказани намира и допълнителните
квалифициращи обстоятелства – използване на МПС и чуждото гражданство на
преведеното лице. Доказателствената
основа по делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за
осъществени съставомерните обективни и субективни признаци от състава на
престъпленията по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 от НК,
както и за тяхното авторство в лицето на подсъдимите. Пледира същите да бъдат
признати за виновни по обвиненията, като за извършените престъпления им се
наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на по
1 година с приложението на чл. 66 от НК и наказание „Глоба” в размер на по 10 000
лв. Сочи, че вещественото доказателство – мобилен телефон, собственост на
подсъдимия Г.У., следва да му бъде върнат след влизане на Присъдата в сила; а процесният
лек автомобил марка „Мерцедес” следва да бъде отнет на 1/ 2 идеална част, тъй
като представлява съпружеска имуществена общност (СИО) между подсъдимия Т.У. и
съпругата му Ж.У..
Подсъдимият Т.Г.У. и Г.Т.У., участват лично и със свой
упълномощен защитник – адвокат. Не се признават
за виновни. В процесуалното време на последната дума подсъдимите молят да бъдат
признате за невинни по така повдигнатите обвинения и да
бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимите, договорен, по личен избор и надлежно
упълномощен в ДП – адвокат Л.Г., в хода на
съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда по
отношение на двамата му подзащитни, тъй като не било безспорно
установено извършването на процесното престъпно деяние, а ако било установено
извръшването му – не било установено по безспорен и категоричен начин, че то е
извършено от двамата подсъдими. Сочи, че не били налице съставомерните обективни
признаци от състава на инкриминираните престъпления, а именно: не било налице незаконното
преминаване на границата от лицето Р.М.Ф..
Акцентира върху добрите характеристични данни на двамата подсъдими У..
Съдът,
след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените Справки за съдимост с рег.№ 1391 от 02.12.2019 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд - Свиленград и с рег.№ 1772 от 04.12.2019 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен
съд -
Хасково, подсъдимите не са осъждани (Т.Г.У. е
реабилитиран по право към датата на деянието).
Видно от приложените
в кориците на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият Т.У. полага труд по трудово правоотношение като
технически специалист в СБА с месечен доход в размер на 600 лв., притежава
процесния лек автомобил и апартамент в град Харманли, област Хасково; а
подсъдимият Г.У. също полага труд по трудово правоотношение като работник –
поддръжка в РПЦ – Харманли с месечен доход в размер на 620 лв., притежава
мотоциклет и едноетажна жилищна сграда в град Харманли, област Хасково.
Съгласно
Характеристичните справки, изготвени от Младши експерт И.Б.и Характеристики,
изготвени от Младши експерт Г.Д., спрямо подсъдимият Т.У. има криминалистическа
регистрация в РУ – Харманли, спрямо подсъдимият Г.У. няма заведени заявителски
материали и няма криминалистическа регистрация, двамата не се издирват от
органите на МВР и нямат наложени ограничения за напускане на страната.
Свидетелят Р.М.Ф. е
сирийски гражданин от арабски произход, който през 2014 година напуска родината си и отива в Република Турция. От там нелегално през
Гърция заминава за Швеция, където иска статут на
бежанец. През 2016 година шведските власти му издават Карта за пребиваване с № SWЕ10191492, валидна до 16.12.2017 година.
Посоченият свидетел остава известно време в Швеция, след което решава да отиде при брат си Х. Ф.,*** със съпругата си – свидетеля Ц.Ф.. Пристига в България на
17.01.2017 година в 17.12
часа с пътнически самолет, полет № JU122 и се настанява при семейството на брат си в град
София. Свидетелят Р.М.Ф. има и
други братя, които живеят в Турция и развивават бизнес там - произвождат
дрехи. По този повод решава да отиде в Турция, но няма виза, за да влезне от България в
Турция.
На 24.01.2017 година пред месарския магазин на брат си в град София
се запознава с един арабин на име Х. на когото споделя, че иска да отиде
нелегално в Турция, защото няма необходимата виза в паспорта си. Х. обещава да
му помогне, но за услугата иска 300 евро. Разделят се за кратко време (за около
половин час) и когато Х. се връща при свидетеля Р.М.Ф. е с лек автомобил марка
„Пежо”, в който има още двама араби. Свидетелят Р.М.Ф. се качва в автомобила и
всички заедно тръгват за българо-турската граница.
По пътя Х. обяснява на свидетеля Р.Ф., че ще премине българо-турската
граница укрит в лек автомобил, като за превеждането заплаща на Х. сумата от 300 евро
(съгласно направената договорка). Пътуват около три часа - три часа и половина и около 20.30 часа на посочената
дата на автомагистра „Марица” между град Свиленград и ГКПП „Капитан Андреево”, област
Хасково, Х. отбива край пътя колата на место,
където е спрял лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е
290 Д, сив на цвят с държавен регистрационен
№ Х 57 58 КВ. Това е процесният
автомобил, в който стоят подсъдимият Т.Г.У. и синът му –
подсъдимият Г.Т.У.. Х. и свидетелят Р.Ф. отиват до лекия автомобил марка
„Мерцедес”, където Х. провежда разговор с водача на
автомобила – подсъдимия Т.Г.У., след което отварят задната дясна врата и свидетелят Р.Ф. се качва в автомобила. Двамата подсъдими и свидетелят Р.Ф. тръгнват към ГКПП „Капитан Андреево”, но след съвсем кратко пътуване (около 10
– 15 минути), непосредствено преди Граничния пункт, подсъдимият
Т.У. спира колата между два товарни
автомобила, които са подредени в колона, слиза от автомобила и с жестове
обяснява на свидетеля Р.Ф., че трябва да
влезе в багажника на управлявания от него лек автомобил
марка „Мерцедес”. След като свидетелят Р.Ф. влиза в багажника, автомобилът продължава движението си към ГКПП „Капитан Андреево”.
Около 20.56 часа на същата дата подсъдимият Т.Г.У., управлявайки процесният лек
автомобил, заедно със сина си - подсъдимия Г.У. и укрития в багажника свидетел Р.Ф. се явяват на
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе,
на платно „Излизащи леки автомобили и автобуси”, автаматизирано работно място
10. След като е
извършена паспортна проверка от дежурния граничен полицай – свидетеля Е.Т.А. и данните им са въведени в системата АИС „Граничен контрол”,
двамата подсъдими напущат страната. Когато влизат
в Република Турция, подсъдимият Т.У. спира
автомобила до безмитния магазин, находящ на турския
граничен пункт „Капъ куле”, където е осветено и помага на свидетеля Р.Ф. да излезе от багажника. Показва му
намиращите се напред светофари, които светят в червено и зелено и свидетелят Р.Ф. разбира, че трябва да продължи в указаната му посока и тръгва да върви пеш. Лекият автомобил, в които са
двамата подсъдими продължава в същата
посока.
Когато стига на
гишето за паспортен контрол на турския граничен пункт „Капъкуле”, свидетелят Р.Ф.
представя само Сирийска
лична карта, но без друг документ,
позволяващ му да влезне в Турция и по тази причина му е отказано да влезне в Турция и е задържан.
През това време двамата подсъдими се връщат на турския безмитния
магазин, където свидетелят Г.У. пазарува. В 21.23
часа на 24.01.2017 годана двамата подсъдими
заедно с лекия автомобил влизат в България от Турция
през ГКПП „Капитан Анрдеево” - шосе, след което се прибират в град Харманли, където живеят.
На 26.01.2017 година около 02.30 часа на ГКПП „Капитан
Андреево” при свидетелят И.Х.Г. ***, пристигат турски
служители от тристранния център и му връчват Искане за информация и сведения, касаещи лицето
Р.Ф. и номер на автомобил Х 57 58 КВ. През този период от време
свидетелят Г. е определен да осъществява контакт с колегите си от
турска страна, тъй като все още няма назначен български служител в тристранния
контактен център за сътрудничество между България, Турция и Гърция.
На свидетеля Г. е обяснено, че
на 24.01.2017 година на гишето за паспортен контрол на влизане в Турция е задържано лице от мъжки пол - свидетелят Р.Ф., със
Сирийска лична карта, без необходимия паспорт, за да влезне в Турция, което обяснило, че е преминал българо-турската граница укрит в
багажника на лек автомобил марка „Мерцедес”, сив
на цвят, с български регистрационен номер. Турските
полицаи обясняват на свидетеля Г., че са установили с точност, чрез видео-наблюдението на техния пункт, лекия автомобил, в
който е пътувал свидетеля Р.Ф., а именно процесния, както и че в зоната на безмитния магазин водачът спрял автомобила, отворил
багажника и свидетелят Р.Ф. излезнал от него, след което продължил да върви пеш. Освен Искането
за информация и сведение, турските
полицаи връчват на свидетеля Г.
и Формуляр за недопускане на пътници от 24.01.2017 година,
копие от Сирийската карта на свидетеля Р.Ф. и диск със запис от охранителните камери
на турския граничен пункт „Капъкуле”. От турска страна е поискано свидетеля
Р.Ф. да бъде върнат на българските гранични власти, но тъй като е
необходимо разрешение на Началника на пункта, който
не е все още на работа, им е обяснено, че ще получат официален отговор.
Около 09.10 часа на
26.01.2017 година е отговорено на турските гранични власти, че не може да бъде обратно прието пребиваващо
без разрешение лице
видно от Отговор на Искането за информация и сведения.
Същият ден (26.01.2017 годшна) свидетелят Ц.А.Ф. носи на турския граничен пункт „Капъкуле” документите на свидетеля
Р.Ф. - Сирийски паспорт и Шведска карта за пребиваване и около 16.00 часа на същата дата свидетелят Р.Ф.
се явява пеш на ГКПП „Капитан
Андреево” (на автомотизирано работно място 23) за влизане в страната от Република Турция. Дежурният граничен полицай – свидетелят Д.И.М. след като обработва документите на Р.Ф. незабавно уведомява Началника на смяната, защото за лицето вече е получена информация от турските гранични власти.
Със свидетеля Р.Ф. е проведена беседа от свидетеля Г.В.Д. ***, пред когото Р.М.Ф. подробно описва
водача на лекия автомобил, с който е преминал нелегално българо-турската граница, укрит в багажника, а също така и самият лек автомобил.
От извършените
оперативно-издирвателни мероприятия, свидетелят Д. установява
описания от свидетелят Р.Ф.
лек автомобил, както и водача му и пътника в него, както и кога са напуснали страната и
кога са се върнали.
По
случая е образувано Бързо производство срещу двамата подсъдими за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, което
продължава да се гледа по общия ред (както вече бе посочено по-горе
в настоящото изложение).
Процесният лек автомобил, ведно с контактен ключ, е приобщен като веществено доказателство по делото с Протокол за оглед на местопроизшествие от дата 27.01.2017 година.
Същият ден – 27.01.2017 година, е извършено разпознаване на лица по снимки, в хода на което свидетелят Р.Ф. разпознава
като водач на лекия автомобил, в който укрит преминал
границата от България в Турция – подсъдимия Т.Г.У., а пътника до него – подсъдимия Г.Т.У..
На 17.02.2017 година Н.И.- Инспектор в 03
група на ГКПП „Капитан
Андреево” предава доброволно на Разследващия
полицай 1 брой CD, предаден от турските гранични служби, за което е изготвен Протокол. На диска с видиозаписи от охранителните
камери на турския
граничен пункт „Капъкуле” от 24.01.2017 година е
извършен оглед, за което е изготвен Протокол от 27.02.2017 година.
В кориците на делото е приложена
Справка, видно от която подсъдимият Т.У. е придобил процесния лек автомобил
през 2016 година. Видно от Препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак
подсъдимият Т.У. е сключил граждански брак с Ж.П.на 03.05.1992 година.
Разпитани в хода на ДП двамата подсъдими заявяват, че разбират
в какво са обвинени, но не се признават за виновни по предявените им обвинения. Сочат, че въпросният ден са отишли до Турция, за да пазаруват
от безмитния магазин на турския граничен пункт „Капъкуле”, след което са
се върнали обратно в България. Отричат да
познават свидетеля Р.М.Ф. и да са го превеждали през
границата на страната от Република Българи в Република Турция, укрит в автомобила, с който са пътували. В съдебната фаза на процеса подсъдимите също не се
признават за виновни като преповтарят изложеното от тях на фазата на ДП, но в
съкратен вариант.
По делото се извършени множество
процесуално-следствени действия - огледи на веществени доказателства, оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, разпознаване на лица, получен
е диск от турските гранични власти, който е прегледан (извършен е оперативен
анализ) и информацията от него е свалена на хартиен носител – Протокол за оглед
и т.н.
Така изложената
фактическа обстановка, Съдебният състав прие за безспорно доказана, въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени и проверени по
съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени
източници, цениха се показанията на свидетелите И.Х.Г., Г.В.Д., Е.Т.А., Д.И.М.,
А.В.Б. (чиито показания бяха пречетени по реда на основание чл. 281, ал. 5,
вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК) и Ц.А.Ф., събрани непосредствено при проведен
разпит пред Съда в открито съдебно заседание; както и тези на свидетеля Р.М.Ф.,
дадени в ДП пред Съдия в присъствието на подсъдимите У. и техния защитник към
онзи момент – адвокат П.К., като последните се приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, предложение първо от НПК. Следва да се изтъкне, че показанията на последния посочен свидетел, дадени
на ДП са приобщени по посочения ред и на основание чл. 281, ал. 1, т. 4,
предложение първо от НПК, тъй като не е намерен, за да бъде
призован и тъй като показанията са
дадени на ДП в присъствието и с участието на подсъдимите и техния защитник.
Съдът не кредитира частично обясненията на
подсъдимите досежно изнесените факти за това, че не са превели през границата на
страната свидетеля Р.М.Ф., тъй
като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на
отговорност, т.е. обясненията на подсъдимите в тази част Съдът възприема като една
недостоверна защитна теза. Тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. Те не се подкрепят от надеждни доказателства и
се опровергават от показанията на самото преведено лице и на служителите на ГКПП „Капитан Андреево”. Съдът няма
основания да не кредитира показанията на граничните служители и приема, че те,
в съвкупност с тези на Р.М.Ф., представляват убедителна верига от доказателства
в подкрепа на възприетата от Съда
фактическа обстановка. Настоящият състав на Съда е на мнение, че събраните по делото доказателства са
в обем, достатъчен за да се приеме обвинението за доказано
и непосредственият разпит на сирийския
гражданин Р.М.Ф. в съдебно заседание, за същите
обстоятелства не е необходим. Още повече, че той очевидно е напуснал страната ни, местонахождението му е неизвестно - той не е намерен на посочения по делото
адрес и евентуалното му издирване
само би забавило, при това излишно, приключването на наказателното
производство. В останалата част
(относно факта, че
на процесната дата са преминали границата на страната с Турция и са се върнали
в България на същата дата),
обясненията на подсъдимите се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и
доказателствени средства от ДП – кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняеми да се счита обективно невярно. Т.е.
доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност,
липсват основания да не бъдат кредитирани.
За изграждането на фактическите изводи, Съдебният състав
кредитира още и писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 283 от НПК – Докладни записки; Протоколи за доброволно
предаване; Справки от АИС „Български документи
за самоличност”; Справки за пътуване на лица и превозно средство; Справка
относно собствеността на процесния автомобил; Паспорт
на свидетеля Ц.Ф.; Карта за пребиваване с № SWЕ10191492; Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
Фотоалбум; Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми; Характеристични
справки; Характеристики; Справки от Агенцията по вписванията; Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние; Протокол УРИ 453р-10237 от 05.05.2017 година; Определение № 90 от
03.02.2017 година по ЧНД № 106/2017 година на Районен съд – Свиленград;
Протокол за доброволно предаване; Препис-извлечение от Акт за сключен
граждански брак; Формуляр за
недопускане на пътници от 24.01.2017 година; Искания за информация и
сведение; Отговори
на Искане за информация и сведения; - последните съставени на чужд език и
придружени с превод на български. Всички изброени и ценени от Съда са годни, от
формална страна като писмени доказателствени средства, не разкриват недостатъци
от външната си страна като документи, включително и по съображения от чл. 134 от НПК.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и
разпознаване на лица, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са
редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не
се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимите, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващите се наказания.
В доказателствената съвкупност по делото
(изключая обясненията на подсъдимите, които Съдът не кредитира, както вече бе
посочено), липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните
доказателства, така и писмените. Както вече бе посочено, кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите И.Х.Г., Г.В.Д., Е.Т.А.,
Д.И.М., А.В.Б. и Ц.А.Ф.
депозирани непосредствено пред настоящия Съдебен
състав, както и тези - приобщените на свидетеля Р.М.Ф., са в цялостна корелация и взаимно допълване и надграждане,
не се дискредитират едни други и са напълно еднозначни за фактите, които
възпроизвеждат в изявленията си. Те също така кореспондират
напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът
ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са
относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Така
изброените свидетелски показания, дадени от И.Х.Г., Г.В.Д., Е.Т.А.,
Д.И.М., А.В.Б., Р.М.Ф. и Ц.А.Ф., Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй
като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени
впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на
различни негови детайли. Разпитаните свидетели са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции
за предубеденост на полицейските служители, които само поради това си качество,
макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече,
след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да
се е намирал в някакви отношения с подсъдимите, поради което да целят увреждането им, като им припишат престъпление, което не са извършили.
Свидетелят Р.М.Ф. е преведеното лице, което в показанията си изяснява подробно
обстоятелствата и начина на качването си в лекия автомобил, времето и мястото
където се е случило, както и последващото си пътуване с него до влизането му в
Република Турция, като те са логически свързани, надграждащи, вътрешно
непротиворечиви и в синхрон с показанията на другите посочени свидетели,
доколкото възпроизвеждат различни моменти от случилото се. Ето защо Съдът след
съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства,
констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна
конкретика за фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени
с доверие свидетелските показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени/приобщени като доказателства по
делото в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си всеки един от двамата подсъдими Т.Г.У. и Г.Т.У.
е осъществил състава на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или
група от хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат
е самото преминаване на тези лица през границата За да бъде осъществено от
обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, за
което са повдигнати обвинения
на подсъдимите е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено
преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през
границата на страната на отделно лице, което не е
български гражданин, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на надлежните органи на властта, които
обективни признаци безспорно са налице в настоящия случай.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на
обвинението и авторството. Всеки един от двата подсъдими е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на
чл. 280, ал. 2, т. 3
и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, като на 24.01.2017 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, в съучастие като извършители, са превели през границата на страната от Република България в Република Турция сирийския гражданин Р.М.Ф.,
без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използван процесния лек автомобил.
Налице е
съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон, осъществено
от подсъдимите У. и авторството в тяхно
лице е категорично доказано, като установената деятелност от тяхна страна, също
безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на инкриминираното деяние
във фактически състав – квалифициран такъв, очертан в диспозицията на чл. 280, ал.
2 от НК, при доказани и обективните елементи на основния състав на
престъплението - ал. 1 на чл. 280 от НК.
От обективна
страна, се касае за изпълнително деяние - превеждане през границата на страната
ни на лица със сирийско гражданство, т.е. чужд граждан, осъществено във формата
на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните
органи. Авторството на деянието и извършването му от двамата подсъдими са несъмнено доказани по
делото. В хода на съдебното следствие се събраха преки и непротиворечиви гласни
доказателства - свидетелските показания на свидетелите И.Г., Г.Д., Е.А., Д.М., А.В.Б. и Ц.Ф. и тези на свидетеля Р.Ф., приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 4,
предложение първо от НПК дадени са пред Съдия, както и са установени косвени –
доказателствени факти, съдържими се в писмените доказателства, които
анализирани в съвкупност категорично потвърждават обстоятелствата за излизането
от територията на Република България на този чужд граждан, укрит в превозното
средство, управлявано от подсъдимия Т.У., в който пътник е бил подсъдимият Г.У.,
в случая лек автомобил. Доказан е и фактът, че транспортирането на чуждия
гражданин от българска територия е станало в багажника на МПС. По този начин, с
укриването му в автомобила, който подсъдимият Т.У. като негов водач и с пътник
– подсъдимия Г.У., са извели от територията на страната, с тези си прояви всеки
от двамата е създал всички необходими условия и предпоставки да преведе през
границата чуждия гражданин – сириец и същият да излезе от страната ни – Република
България, без спрямо него да е бил
извършван граничен паспортен контрол. Съответно и без надлежните гранични
органи да са узнали и били известени за присъствието му там, по регламентирания
ред и в рамките на извършвана паспортна проверка, като част от действащия
граничен режим. За съставомерността на деянието при този фактически състав на
престъпление е достатъчно укриването на информация от граничните власти за лицето,
преминаващо през държавната ни територия и това реално е било сторено от
подсъдимите. Така изявеното поведение от тяхна страна, наред с реализираните
действия по укриването на лицето, транспортирано от тях, разкрива обективно
отсъствие на дадено персонално разрешение на същия за преминаване на държавната
ни границата, компетентността за което е правомощие единствено на граничните
органи. Последното е безспорно, както и категорични са изводите за нелегално излизане
от страната, предвид доказаният факт, че е бил разкрит от граничните турски
органи. Т.е. вече след излизане от българската държавна територия, какъвто е
статута на граничния пункт - ГКПП „Капитан Андреево”, поради което няма спор,
както относно реалното преминаване на границата, така и относно това, че в
резултат на действията си подсъдимите
реално са извели от територията на страната, като свой спътник чуждия –
сирийски гражданин, укривайки го – физически при граничния български контрол. А
доколкото е липсвало знание и информация от страна на граничните власти за неговото
излизане от България, то последното се явява, без съответното - надлежно и
изискуемо разрешение от компетентните органи. Относно този релевантен по делото
факт няма спор, последният и категорично се доказва в конкретния случай, наред
и с установеност на настъпилия противоправен резултат – незаконното, без
разрешение излизане от страната на едно лице, с чуждо гражданство. Ето защо,
като са знаели за присъствието му и с личните си действия по укриването му в лекия
автомобил и последващото му управление, като негов водач, респ. пътник, включително
и на територията на граничния пункт, подсъдимите безспорно са го укрили от
граничния контрол. Поради това Съдът приема, че е налице извършено деяние от всеки
от двамата подсъдими, което е съставомерно и покрива всички обективни признаци
на престъпния състав на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Установени от събраните доказателства са и останалите
два квалифициращи елемента, от обективната страна на престъпния състав,
предвидени в т. 3 и т. 4 на чл. 280, ал. 2 от НК, а именно – гражданството на
нелегално преведеното лице, което е сирийски граждан с имената Р.М.Ф. – свидетел по делото (т. 3
на чл. 280, ал. 2 от НК), както и използването на МПС за превеждането му – лек автомобил
марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № Х 57 58 КВ (т. 4 от ал. 2 на чл. 280 от НК). За
националната принадлежност на субекта – преведеното лице, свидетелстват
гласните доказателства – приобщените показанията на свидетеля Ф., както и показанията на Ц.Ф.. Що се отнася до пътното
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес” с посочените регистрационни
номера, собствеността върху него, е в имуществената сфера на подсъдимия Т.У. и
съпругата му Ж.У., пряко се доказва от писмените доказателства – Справка
относно собствеността на автомобили, в което като собственик е вписан именно подсъдимият
Т.У.. Посочените документи са включени в доказателствения материал по делото. Лекият
автомобил е приобщени като веществено доказателство, по надлежния ред, чрез Протокол
за оглед на местопроизшествие и съобразно правилата на НПК.
За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че държавната граница е линията, която
огражда територията на Република България, а преминаване на границата е
пресичането на тази линия. Т.е. деянието, осъществено от двамата
подсъдими У. не е останало на фазата на
опита. Така е, защото лекият автомобил с укрития в него сирийски гражданин е пресякъл държавната
граница, преминал е български паспортен контрол.
Разкриването на извършеното деяние е било в последствие от граничните
турски власти.
Деянието правилно е
квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като двамата подсъдими
заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е
предявено обвинение - всеки един от подсъдимите непосредствено и пряко е
участвал в действията по превеждане през
границата на чужд гражданин без разрешение на надлежните гранични власти, поради което всеки от тях
е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е. посочената
норма като част от цифровата правната квалификация на деянието, следва
иманентно от предявеното фактическото обвинение за съучастието им в това
престъпление, във форма на съизвършителство. Налице
е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав. В отговор на изложеното от адвокат Л.Г. в
пледоарията му пред настоящия Съдебен състав относно това каква била
необходимостта бащата – подсъдимият Т.У., да води със себе си сина си –
подсъдимият Г.У., се излагат следните съображения: за морална подкрепа и помощ
в това рисковано начинание.
Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми
лица подсъдимите У. са годен субект на престъплението. Субектите на
престъплението имат качеството на наказателно отговорни лица - пълнолетни и
вменяеми.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Всеки от двамата
подсъдими е разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и от волева страна пряко е целял настъпването
им. В случая умисълът на всеки един от подсъдимите се е обективирал в
личните му действия като водач/пътник на/в лекия автомобил и даденото от него
съгласие и допускането качването на лицето в автомобила, дори първоначално в купето,
а впоследствие и даването на конкретни указания къде и как да се скрие в
багажника и впоследствие реализирано от всеки от тях и превеждането му и
действия през паспортния контрол. Всеки един от подсъдимите е знаел реда за
преминаване през държавна граница на Република България - със съответно
разрешение и съзнавайки всички обективни обстоятелства - наличието на лице в лекия
автомобил, фактът че същият не разполага в момента с документи, позволяващи му
да пътува до Турция, последното именно е наложило и укриването му при
паспортния контрол, излизайки от българска територия и използвайки МПС за целта
и след предварително взето решение за това, безспорно всеки от тях е съзнавал и
пресичането на българската държавна граница, следователно е имал точна и ясна
представа в съзнанието си за противоправността на поведението си и характера на
последиците и е предвиждал резултата от своето деяние. Начинът,
времето и мястото на качване на спътника им, укриването му в автомобила –
обстоятелства категорично установени от свидетелските показания, които са
преките и насочващи факти, обуславящи извода за наличието на пряк умисъл.
Инкриминираният резултат от деянието не би могъл да се
реализира, без съгласието на всеки един от двамата подсъдими, което и в
контекста на изложените съображения, според Съда доказва субективната им представа
за неизбежността от настъпването на общественоопасни последици. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, според
която съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на неговото
искане. Нещо повече цялостното им поведение е било
насочено към прякото му реализиране, за което свидетелства настъпилият резултат
от престъплението. Т.е. от субективна страна, деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл, тъй като двамата подсъдими са съзнавали,
че с извършените от тях действия се нарушава
граничния режим за преминаване на лица, давайки си
сметка, че действията им се отличават с
общественоопасен характер и са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, с които
се засяга реда на управлението в Република България.
Горните изводи на
Съда не се променят предвид факта, че преведеното лице е притежавало по принцип
документи, които биха му дали възможност без проблеми да напусне територията на
Република България.
За пълнона на настоящото
изложение Съдът намира за нужно да отбележи, че звучат несериозно доводите на
процесуалния представител на подсъдимите, свързани с цвета на процесния лек
автомобил.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от
НК не съдържа като съставомерен признак
обещаването на възнаграждение или получаването на друг вид имотна облага от
извършеното превеждане през границата на страната. Това обстоятелство има
значение за субективната страна на деянието и то не по въпроса за вината, а за
личната мотивация на дееца да пристъпи към осъществяването на планираното от
него. Мотивите на дееца обаче също остават извън съставомерните признаци на
деянието.
Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания относно
авторството на деянието и вината на подсъдимите като негови извършители.
Авторите на деянието са установени по безспорен начин в
производството, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и
механизъм на извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са
обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради което
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на всеки
от двамата дейци.
Поради изложените
до тук правни аргументи,
Съдът призна всеки един от двата подсъдими за виновен в извършването на престъпление по
чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият
Т.Г.У. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее
в град Харманли, ж.к.„Изгрев” № 303, вход „А”, етаж 4, ап.№ 37, област Хасково. Със средно-специално
образование е. Женен е за Ж.П.У. от 03.05.1992
година. Не е осъждан – реабилитиран е, считано от 23.05.2012
година. Работи като технически
специалист в СБА с месечно възнаграждение в размер на 600 лв.
Подсъдимият Г.Т.У. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее
в град Харманли, ул.„Христо Смирненски” № 39, етаж 3, област Хасково. Със средно-специално
образование е. Не е женен. Не е осъждан. Работи като
работник – поддръжка в РПЦ – Харманли с месечно възнаграждение в размер на 620
лв.
Относно наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията
на всеки един от двамата подсъдими, Съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за
извършеното от всеки един от
двамата подсъдими престъпление в специалния текст на чл. 280, ал. 2 от НК се
предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от 1
година до 10 години,
„Глоба” от 10 000 лв. до 30 000 лв. и „Конфискация
на част или на цялото имущество на дееца”. Наказанието „Лишаване от свобода” има специален минимум,
което не позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на всеки един
от двамата подсъдими, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на дейците,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на двамата подсъдими необремененото с осъждания съдебно минало -
към датата на извършване на деянието, добросъвестното процесуално
поведение на фазата на ДП и в съдебната фаза, липса на изградени престъпни
навици, както и трудовата им ангажираност към
момента и по
отношение на подсъдимия Г.У. - добрите характеристични
данни (приложените
по делото Характеристична справка и Характеристика разкриват една положителна
оценка за личността на този подсъдим); а като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни и липсата на морално –
волеви задръжки. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия Г.У.,
доколкото възрастта от 25 години (към датата на деянието) предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ
му да не извършва противоправно такова. Т.е.
тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Отчете се и факта, че са извели
само едно лице.
При индивидуализацията на наказанията на всеки един от подсъдимите се
отчете продължителността на наказателното производство. Към настоящия момент са
изминали повече от 3 години от датата на престъплението. Срокът на
наказателното преследване е надхвъря разумните рамки. Последицата от тази
отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв
обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и
личната, и особено - генералната превенция. Настоящият състав намира, че прекомерната продължителност на
производството не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите, а от друга
страна случаят не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, което
води до извода за нарушение на разумния срок съобразно изискванията на чл. 22, ал. 1
от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ.
В практиката на ЕСПЧ се приема, че при забавено правосъдие съдилищата трябва да
компенсират подсъдимия по изричен и измерим начин, което и стори настоящия
Съдебен състав.
Обществената
опасност на деянието и на дейците не е завишена предвид изложеното по–горе по
отношение личността на подсъдимите и предвид факта, че деянието не се различава
от другите „подобни” такива.
Причина за извършване на
престъплението е
ниското правно съзнание и култура на всеки един от двамата подсъдими и незачитането на установения в страната
ред.
Подбудите за
извършване на престъплението са намалената критичност предвид ниското
гражданско правосъзнание на двамата подсъдими.
Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията следва
да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не
са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават
основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Всичко изброено по-горе сочи, че освен необремененото с осъждания съдебно минало на двамата подсъдими, добросъвестното им процесуално
поведение на фазата на ДП и в съдебната фаза, липсата на изградени престъпни навици, както и трудовата им ангажираност и по отношение на подсъдимия Г.У. -
добрите характеристични данни, които Съдът взе
предвид при определяне на наказанията на всеки
един от подсъдимите, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е
обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води
до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви
несъразмерно тежко. Наведените аргументи от защитата,
че като смекчаващи обстоятелства трябва да се отчетат липсата на криминални прояви и че
двамата подсъдими не са криминално проявени лица
не могат да се считат за многобройни или изключителни и да водят до
приложението на чл. 55 от НК. Приложението на чл. 55 от НК е изключение,
а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко за подсъдимите. Деянието, извършено от подсъдимите разкрива една значително завишена степен на
обществена опасност, която е била взета предвид от
законодателя при определянето на вида и размера на предвидените за този вид престъпления наказания. При приложението на
чл. 54 от НК Съдът наложи на всеки от двамата подсъдими наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба” в минималните размери, а именно: Лишаване от свобода
за срок от 1 година и Глоба в размер на 10 000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложените наказания „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
Присъдата, тъй като наложените наказания
са до 3 години, лицата не са осъждани към датата на деянието и за постигане на
целите на наказанието и за поправянето на всеки един от двамата подсъдими не е
необходимо да изтърпят наказанието ефективно.
По
отношение размера на наложените на подсъдимите наказания „Глоба” - определен е в
минималния, посочен в чл. 280, ал. 2 от НК. Едни подобни размери не биха ги
затруднили с оглед трудоспособната възраст, в която се намират и факта, че
работят.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК Съдът наложи на подсъдимия Т.У.
и наказание „Конфискация” на 1/10
част от имуществото му. С оглед индивидуализиране на
наказанието, Съдът съобрази ниската степен на обществена
опасност на деянието и ниската
степен на обществена опасност на посочения подсъдим, както
и факта, че са налице данни по делото за
наличие на имущество.
Съдът не наложи
наказанието „Конфискация” на подсъдимия Г.У., тъй като в
официлните документи, находящи се в кориците на делото (Справка по лице от
Агенцията по врисванията, Служба по вписвания - Харманли) е посочено, че не
притежава налично имущество. Действително в последната по ред
попълнена от страна на подсъдимия Г.У. Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние е посочено, че притежава имущество, но това
твърдение не само, че не е подкрепено от наличните по делото писмени
доказателства, но е и в противоречие с тях.
Така индивидуализираните по вид и размер наказания – „Лишаване от свобода”
и „Глоба” и по отношение на подсъдимия Т.У. – „Конфискация на 1/10 част от
имуществото му”, ще въздействат в достатъчна степен върху личността на всеки
един от двамата подсъдими като предизвикат положителни промени в съзнанието и ги
мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем
принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на
целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая
наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с тях всеки от двамата подсъдими ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
даде възможност всеки от тях да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява
с това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско правосъзнание, за
да не допускат занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна
определените
при горепосочените съображения наказания на всеки от двамата подсъдими, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и прецени за необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите на наказателната репресия,
дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието
на всеки от подсъдимите, както и за постигане на генералната превенция, а
именно: да се поправят и превъзпитат осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху всеки от тях и да им се отнеме възможността да вършат други
престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимете
следва да заплатят и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителни листи.
Относно разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за устен и писмен превод в общ размер на 319.99
лв. на ДП остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за сметка на
органа, който ги е направил и така както са били сторени. Т.е., дори подсъдимият да
бъде признат за виновен, както е в случая, той не дължи да заплати разноски от
такова естество.
Относно веществените
доказателства:
Предаденият от турските гранични власти диск
следва да остане приложен по делото.
Следва да се върнат на собствениците им или на упълномощено от всеки от тях лице веществените доказателства – на Г.Т.У.: мобилен телефон марка „Нокия”, модел 103, цвят черно и оранжево
без заден капак, ведно с батерия и сим карта и на Т.Г.У.: прозрачен силиконов
протектор (калъф),
тъй като не са били предназначени или послужили за
извършване на умишленото престъпление и не са вещи, предмет или средство на
престъплението, притежаването на която е забранено.
На основание чл. 280, ал. 4 от НК, следва да се отнеме в полза на Държавата
1/2 идеална част от лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел Е
290 Д с държавен регистрационен № Х 57 58 КВ (съгласно Справката за превозното средство е
закупен през 2016 година), ведно с контактен ключ, на съхранение в ГПУ –
Свиленград. Видно
от представения в
оригинал Препис – извлечение от Акт за сключен граждански брак, издаден от
Общинска администрация - Свиленград, подсъдимият
Т.Г.У. има сключен граждански брак с Ж.П.на 03.05.1992 година.
Доколкото процесният
лек автомобил е СИО, следва да бъде
отнета 1/2 идеална част от него (както бе посочено по- горе в
настоящото изложение). Т.е. Съдът се съобрази с приобщените в настоящото
производство доказателства, удостоверяващи семейното положение на подсъдимия Т.У..
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)