№ 551
гр. Дупница, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100523 по описа за 2024 година
В. Б. З., ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН **********, П. Б. З., ЕГН **********, тримата с
адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. К. Н., адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. ***,
са предявили срещу Б. М. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, иск с правно основание
чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците в качеството на наследници на Б. К. З., починал на 06.04.2021 г. /на основание извършено
изкупуване при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а при евентуалност – на основание
придобивна давност/, са собственици на поземлен имот с площ 700 кв.м., в м. “Мантарлия“, в
землището на с. Бистрица, с проектен номер 04220.7.71, попадащ в западната част на ПИ №
04220.7.36, оцветен в жълт цвят и обозначен с точки а-б-в-г на комбинираната скица, приложение
№1 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Претендират се и
направените разноски.
Ищците твърдят, че на наследодателя им в изпълнение на Постановление № 11 на
Министерски съвет от 1982 г. и Решение № 35 от 22.03.1983 г. на ИК на ОбНС - гр. Станке
Димитров било предоставено право на ползване на орище с размер 700 кв.м. в местността
„Мантарлия“ по парцеларния план, при граници и съседи: ползватели - С. Сп. М., Д. Й.. Й. и Х.П.,
която да се използва за овощна градина, видно от удостоверение № VII-825 от 04.04.1983 г. на
Общинският народен съвет на селищната система - гр. Станке Димитров, окръг Кюстендилски.
Още през 1983 г. наследодателят им засадил имота с овощни дървета.
Впоследствие на основание пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ била издадена Заповед
№639/31.03.1993 г. на кмета на община Дупница за заплащане на стойността на предоставения за
ползване имот. В определения срок - на 01.09.1993 г., Б. К. З. заплатил определената цена. Поради
това се твърди изпълнението на предпоставките по посочената разпоредба за придобиване на право
на собственост. При евентуалност се твърди придобиване на имота по давност в периода от 1993 г.
до настоящия момент.
Ищците установили, че описаният имот е заснет като част от поземлен имот с
идентификатор №04220.7.36 по КККР на с.Бистрица. С нотариален акт за собственост на
недвижим имот /констативен/ №10, том 13, дело 1967/2023 г. на 28.07.2023 г. Д.Й. З. е призната за
1
собственик на основание давност на ПИ №04220.7.36. На същата дата - 28.07.2023 г., тя продала
имота на ответника Б. М. З. с нотариален акт №108, том 13, дело 1968/2023 г., вписан с вх. peг.
№3171/28.07.2023 г. на Служба по вписванията - Дупница.
В постъпилия отговор се твърди неоснователност на предявения иск, тъй като ответникът е
добросъвестен купувач на имота, а представените с исковата молба документи установяват не
право на собственост, а право на ползване. Придобитият от ответника имот е бил собственост на
продавача въз основа на Решение № 0108 на ПК – Дупница от 18.03.1996 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз
основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 222/29.09.2023 г. на община
Дупница, ищците са наследници по закон /съпруга и синове/ на Б. К. З., починал на 06.04.2021 г.
Съгласно удостоверение № VII-825 от 04.04.1983 г. на Общинският народен съвет на селищната
система - гр. Станке Димитров, окръг Кюстендилски, на основание ПМС № 11 от 1982 г. и Решение
№ 35 от 22.03.1983 г. на ИК на ОбНС на Б. К. З. е предоставено право на ползване върху орище в
землището на с. Бистрица с размер 700 кв.м. в местността „Мантарлия“ по парцеларния план, при
граници: ползватели - С. Сп. М., Д. Й.. Й. и Х.П., което да се използва за овощна градина.
Със Заповед № 639 от 31.03.1993 г. на кмета на община Дупница на основание § 4а и § 4з
ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено Б. К. З. да заплати за предоставената му съгласно описаното
удостоверение земя 7875 лв. по извънбюджетната сметка на общината, както и режийни разноски в
размер на 40 лв., т.е. общо 7915 лв., в срок до 30.09.1993 г. С платежно нареждане от 01.09.1993 г. Б.
К. З. е заплатил сумата 7875 лв. с основание „заплащане на имот в с. Бистрица съгласно заповед
639/31.03.1993 г. на община Дупница“. С вносна бележка от 01.09.1993 г. е удостоверено
заплащането от Б. К. З. на разноските в размер на 40 лв.
С представения нотариален акт №56, том II, дело 229/2023 г. на 28.07.2023 г. Д.Й. З. е
призната за собственик на основание давност на два имота, включително на ПИ №04220.7.36 в
землището на с. Бистрица, местност „Свети Спас“. На същата дата Д.Й. З. е продала ПИ
№04220.7.36 на Б. М. З. с договор, оформен в нотариален акт №57, том II, дело 230/2023 г. на
нотариус С. М..
С отговора ответникът е представил Решение № 0108 на ПК – Дупница от 18.03.1996 г., с
което на наследниците на А.С. З. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху нива от 1, 315 дка в землището на с. Бистрица,
местност „Свети Спас“, имот № 007036. Съгласно представеното удостоверение за наследници Д.Й.
З. е един от наследниците на А.С. З., починал на 12.04.1970 г.
От показанията на свидетелите Е.М. и С.М. се установява, че познават местността, в която
се намира процесният имот. Имотът представлява овощна и зеленчукова градина и бил
стопанисван приживе от Б. К. З., а понастоящем – от Б. З. и П. З..
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че описаният в Заповед № 639 от 31.03.1993 г. имот с № 3093 по кадастрален план и
площ от 700 кв. м. е включен с имот № 3102 в общ парцел 50 от помощния план за зони по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ. ПИ № 04220.7.36 по КККР на с. Бистрица /имот № 007036 по Решение № 0108 на ПК –
Дупница от 18.03.1996 г./ е частично идентичен с парцел 50 от помощния план. Поради това имот с
№ 3093 попада в западната част на ПИ № 04220.7.36 и на комбинираната скица, приложение №1
към експертизата, е оцветен в жълт цвят и обозначен с точки а-б-в-г. Съгласно предоставения от
община Дупница разписен лист имот № 3093 с площ 700 кв.м. е записан на Б. К. З. въз основа на
Заповед № 639 от 31.03.1993 г.; имот 50 с площ 1393 кв.м. е записан на А.С. З. без посочен
документ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно
твърдяното придобивно основание: - че правото на ползване е било трансформирано при условията
2
на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн.ДВ, бр.105 от 1992 г., в сила от 31.12.1992 г.: необходимо е
ползвателят да живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, същият да е на не
по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната
морска ивица/ в право на собственост по реда и в сроковете по §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /в
редакцията обн. ДВ, бр.8 от 1993 г., в сила от 29.01.1993 г./; при евентуалност – че в посочения
период е упражнявано владение върху процесния имот от ищците, респ. – от техния праводател.
В тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ищците. Предвид твърдяната от ответника реституция по
ЗСПЗЗ, ищците могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на общинската
служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права праводателят на ответника, но само
във връзка с техните противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при
наличието на право на изкупуване по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове -
Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК.
Предявеният иск е допустим – правният интерес от предявяването му произтича от
извършеното разпореждане с процесния имот в полза на ответника по делото, който оспорва
правото на собственост на ищците.
Разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат условията, при които ползвател, на
когото е било предоставено ползване на земеделски имот по реда на някой от актовете, посочени в
§ 63 ПЗР на ПМС № 456/1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) може да придобие
правото на собственост. Двете норми уреждат самостоятелни фактически състави. Общите и в
двете хипотези факти са предоставено право на ползване, което е прекратено по силата на § 4, ал. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащане на земята чрез общината въз основа на изготвена по административен
ред оценка в определен срок от влизането й в сила. Дали ще е приложим § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ зависи от това, дали имотът е бил застроен. Фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ,
включително и в хипотезата на ал. 5 от правната норма, изисква застрояване, извършено до
1.03.1991 г. Фактическият състав на § 4б ПЗР на ЗСППЗ изисква земята да е единствена за
семейството на ползвателя в землището на населеното място, в което живее или да представлява
лозе или овощна градина и да не се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000
жители или на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
В конкретния случай ищците обосновават правото си на собственост с твърдение за наличие
на предпоставките по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн. ДВ, бр.105 от 1992 г., в сила от
31.12.1992 г./
От представените от ищците писмени доказателства се установи предоставянето на право
на ползване на техния наследодател върху процесния имот по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
извършването на оценка на земята и заплащането на определената цена на 01.09.1993 г., т.е. в
законовия срок - до 30 септември 1993 г. От свидетелските показания се установи ползването на
имота за овощна градина. Не е спорно, че имотът не се намира на по-малко от 30 км от град с
население над 300 000 жители или на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
След като процесният имот е предоставен за ползване на наследодателя на ищците и
ползвателят е упражнил правото по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи земята въз основа на
извършената от общинската администрация оценка, то имотът не е подлежал на възстановяване на
бившия собственик, тъй като правото по § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на реституция.
Поради основателността на възражението на ищците за наличие на упражнено в законните срокове
право на изкупуване по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, при упражняването на косвен съдебен контрол върху
Решение № 0108 на ПК – Дупница от 18.03.1996 г. съдът констатира неговата незаконосъобразност
по отношение на процесната част от имот № 007036 и не следва да зачете конститутивното
действие на решението.
Наследниците на А.С. З. не са придобили право на собственост върху процесния имот въз
основа на Решение № 0108 на ПК – Дупница от 18.03.1996 г. От свидетелските показания не се
установи Д.Й. З. да е упражнявала фактическа власт върху имота, който от около 40 години се
ползва от Б. К. З. и от синовете му.
Поради това при описаната продажба с нотариален акт №57, том II, дело 230/2023 г. на
3
нотариус С. М. на 28.07.2023 г. Б. М. З. е придобил чрез сделка имот от несобственик. Сделката е
валидна (при липса на други опорочаващи я основания по чл.26 и чл.27 ЗЗД), но не е прехвърлила
права върху частта от ПИ № 04220.7.36, собствена на ищците, тъй като никой не може да
прехвърли права, които няма.
Следователно собственици на процесния имот са ищците и предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по производството за внесени
държавни такси – 50 лв., адвокатско възнаграждение – 2000 лв., и възнаграждение на вещо лице –
950 лв., в размер общо на 3000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. М. З., ЕГН **********, че В. Б. З.,
ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН **********, П. Б. З., ЕГН **********, в качеството на наследници
на Б. К. З., починал на 06.04.2021 г., са собственици на основание извършено изкупуване при
условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на поземлен имот с площ 700 кв.м., в м. “Мантарлия“, в
землището на с. Бистрица, с проектен номер 04220.7.71, попадащ в западната част на ПИ №
04220.7.36 по КККР на с. Бистрица, оцветен в жълт цвят и обозначен с точки а-б-в-г на
комбинираната скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
ОСЪЖДА Б. М. З., ЕГН **********, да заплати на В. Б. З., ЕГН **********, Б. Б. З., ЕГН
**********, П. Б. З., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 3000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4