РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 5547 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 03.04.2019г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“
АД срещу постановление от 27.03.2019г. по изпълнително дело № 20199210400302 по
описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ. С обжалвания акт съдебният изпълнител
е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски
хонорар в размер на 195.68 лв. с ДДС към вече претендирания такъв от 240 лв. В жалбата
се навеждат доводи, че искания адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото. Твърди, че не трябвало да се
начислява такса по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли да се намали адвокатския хонорар до минимално
дължимия по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно - сумата от 240 лв. Твърди се,
че определената по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса е прекомерна, счита, че таксата се определя на база
присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност, иска
след намаляване на адвокатския хонорар, да бъде намален и размера на
начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски по делото, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, прилага
списък разноски.
В отговор на Жалбата взискателят по изпълнителното
дело – ЗАД „А.Б.“ АД, чрез своя процесуален представител, навежда доводи за
неоснователност на жалбата. Твърди, че са депозирани молби по изпълнителното
дело (от 26.03.2019г. и от 27.03.2019г.), в които е посочен способ за
изпълнение, т.е. налице е активно поведение от страна на взискателя за
проучване имуществото на длъжника. Претендира разноски по делото, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, прилага
списък разноски.
ЧСИ С.П. е представил пред съда мотиви,
според които подадената жалба е неоснователна.
Съдът, след извършването на проверка, относно
допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело, намира следното:
От
фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по
молба от 26.02.2019г., депозирана пред съдебния изпълнител от процесуалния
представител на взискателя ЗАД „А.Б.“ АД, чрез адв. А.Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр. д. № 59897/2017г. по описа на 118-ти състав на СРС, с който
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД е осъдено да плати сума в
размер на 933,31 лв., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 440 лв. –
съдебно-деловодни разноски. С молбата е направено искане за образуване на
изпълнителното дело, претендиран е адвокатски хонорар от 240 лв. с ДДС,
поискано е да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника. Към
молбата е приложено изпълнителния лист, пълномощно за адвокат, препис от
фактура от адв. А.Б. до ЗАД „А.Б.“ АД, извлечение от банкова сметка, ***то
възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща и посочени
разноски по изпълнителното дело в размер на 240 лв. и такса в размер на 258.82
лв., определена по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, е
връчена на длъжника на 28.02.2019г. С молба от 26.03.2019г. взискателят по
делото е поискал да бъдат извършени справки относно банкови сметки на длъжника.
С разпореждане от 27.03.2019г. на ЧСИ същият е разпоредил да се извършват
справки за банкови сметки на длъжника и да се наложат запори върху банковите
сметки на длъжника в „О.Б.“ АД. С молба от 27.03.2019г. взискателят по делото е
помолил да се наложи запор на банкови сметки на длъжника в „О.Б.“ АД и да се
присъедини за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 195,68 лв. с
ДДС. Приложен е препис от фактура от адв. А.Б. до ЗАД „А.Б.“ АД, извлечение от
банкова сметка, ***то възнаграждение. На 27.03.2019г. ЧСИ е издал обжалваното
постановление, съобщение за което е връчено на длъжника на 28.03.2019г. По изпълнителното
дело е приложена справка за банковите сметки на длъжника. Със запорно съобщение
с изх. № на ЧСИ от 27.03.2019г. до „О.Б.“ АД и вх. № от 28.03.2019г. на банката
е наложен запор по сметките на ЗАД „А.Б.“ АД в „О.Б.“ АД, съгласно което, освен
главница и закона лихва и присъдени разноски, са посочени като дължими и
следните суми: 435.68 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на
взискателя и 296,30 лв. – такса по т. 26 от Тарифата. Сумата по запорното
съобщение е преведена от банката на ЧСИ на 29.03.2019г.
При така констатираните факти и обстоятелства,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимост
на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния
срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му
представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
По
основателност на Жалбата:
Жалбата е неоснователна в частта, в която се оспорва присъдения адвокатски
хонорар по следните съображения:
Уважаването на искането за намаляването на
възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното
производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК),
както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на
адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата). При наличието на посочените предпоставки възнаграждението
може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в този смисъл е задължителната практика на ВКС – арг. от т. 3
от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСТГК, ВКС).
По Изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателя е представил пред съда молба за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за
образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия
член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл. 7,
ал.2, т. 2-7 от Наредбата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността
на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение
намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на
изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на
взискателите. Съгласно § 2а от Наредбата регистрираните адвокати по Закона за
данъка върху добавената стойност дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. От представените по делото доказателства може да се
направи извод, че процесуалния представител на взискателя е регистрирано по
ЗДДС лице и, че върху заплатения хонорар е начисляван ДДС. Следователно,
първоначално определеният размер от ЧСИ за образуване на изпълнителното дело в
размер на 240 лв. с ДДС съответства на предвидения в закона минимум и не следва
да бъде намаляван.
Доводите на жалбоподателя за неприложимост на
т. 2 на чл. 10 от Наредбата са неоснователни. В молбата за образуване на
изпълнителното дело действително не е посочен способ за изпълнение, но след
изтичане на срока за доброволно изпълнение от длъжника, взискателят е подал две
молби пред съдебния изпълнител, в който се посочват способи за изпълнение, а
именно – запор на банкови сметки и запор на сметки в „О.Б.“ АД. Този
изпълнителен способ е приложен за целите на събиране на сумата, за която е
издаден изпълнителния лист. Събирането на сумата от частния съдебен изпълнител
е резултат от изпълнителни действия, поискани от взискателя и наложени от съдебния
изпълнител. Следователно, за целите на събиране на присъдената с изпълнителния
лист сума процесуалният представител на взискателя е извършил действия по
водене на изпълнителното дело. Следователно, частният съдебен изпълнител
основателно е приел, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
водене на делото.
Материалният интерес, на основание, на който
следва да се изчисли минималното адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителното дело е 1373,31 лв. (сбор от сумите от 933,31 лв. и 440 лв.,
присъдени с изпълнителния лист). На основание чл.10, т. 2 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за водене
на изпълнителното дело е, както следва: 300 лв. + (7%x373,31) лв. = 326.13 лв. : 2 = 163,065
лв. без ДДС, т.е. 195,68 лв. с ДДС. Следователно, размерът на претендираното и
присъдено адвокатско възнаграждение е в рамките на предвидения по закон минимум
и не следва да бъде намаляван.
Жалбата е основателна в частта, с която се иска коригиране размера на
определената пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата по следните
съображения:
Разпоредбата
на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират
за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла
на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно
забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се
включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см.
Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение
от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
С
изпълнителния лист, освен главница в размер на 933,31 лв. и съдебно-деловодни
разноски в размер на 440 лв., е присъдена и законна лихва върху главницата от 30.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането. Сумата е преведена от банката по сметка
на ЧСИ на 29.03.2019г. Законната лихва от 30.08.2017г. до 29.03.2019г. е в
размер на 149,60 лв. Т.е. общият размер на сумата, присъдена с изпълнителния
лист и събрана от съдебния изпълнител от запора от сметки е 1522,91 лв. Това е сумата, върху която следва да
се изчисли дължимата от
жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. в от
ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както
следва: от 1000 до 10 000 лева – 100 лева + 8 на сто за горницата над 1000
лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. в от
Тарифата върху това
парично вземане е в размер на 141.83 лв., върху която сума следва да се начисли
ДДС, т.е. 170,19 лв.
Съдебният
изпълнител се е произнесъл за дължимата пропорционална такса в размер на 258.82
лв. и е уведомил за това длъжника с поканата за доброволно изпълнение, връчена
на 28.02.2019г. Срокът за обжалване на така определения размер е изтекъл на 07.03.2019г. на осн. чл. 436, ал. 1, изр. първо ГПК. В запорното съобщение до банката от 27.03.2019г. е определен размер на
таксата по т. 26 в размер на 296.30 лв., т.е. същата е завишена със сумата от
10.48лв. По делото няма данни съдебният изпълнител да е уведомявал длъжника за
така увеличения размер. Сумата е удържана от сметка на длъжника на 29.03.2019г.
и съдът приема, че от тази дата длъжникът е разбрал за завишения размер, т.к. срещу
размер на таксата е подадена настоящата жалба, която е в законоопределения
едноседмичен срок. Съдът намира, че размерът на таксата по т. 26 от Тарифата
следва да бъде намален до сумата от 258.82 лв., т.к. така определеният размер
не е обжалван от жалбоподателя.
По
отношение на разноските в настоящото производство:
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна
жалба от 03.04.2019г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“
АД в частта срещу постановление от 27.03.2019г. по изпълнително дело №
20199210400302 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 195.68 лв.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ по Изпълнително дело № 20199210400302 по
описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ в размер на 258.82 лв.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.