РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Кюстендил, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20251520100630 по описа за 2025 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу М.
К. И. /ответник/ обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД за следните суми: 3520.92 лева - непогасена главница, дължима по договор
за потребителски кредит № *******/23.02.2022 г.; 1514.34 лева - неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 01.10.2023г. – 04.10.2024г.; 702.70 лева -
мораторна лихва за периода 02.04.2022г. – 04.10.2024г.; 234.76 лева – мораторна лихва
за периода 04.10.2024г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ –
29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
31.12.2024г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд - *****, XV състав, и
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата
от 1000.69 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата
от 1173.48 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по
договор за потребителски кредит № ********/23.02.2022г. Претендира се законна
лихва и върху възнагражденията за допълнителни услуги, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се сторените по делото
разноски.
1
Ищецът твърди, че между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството на
кредитодател, и М. К. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит № *******/23.02.2022г, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя заем в размер на 4800.00 лв. срещу задължението
на ответника да го върне на 36 месечни вноски, с размер на вноската от 233.74 лв., при
годишен процент на разходите от 48.84 %, годишен лихвен процент от 41,00 %, лихвен
процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита в размер на 8414.49 лв. Заявява,
че по искане на ответника, с предоставения кредит е рефинансирано друго негово
задължение в размер на 3778.54 лева, като на 23.02.2022 г. ищецът превел парична
сума на ответника в размер на разликата от 1021.46 лева. Сочи, че кредитополучателят
е ползвал пакет от допълнителни услуги „Фаст“ /даваща право на кредитополучателя
да получи приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски
кредит – т. 15.1 от ОУ към договора/ и „Флекси“ /предоставяща възможност за
отлагане/намаляване на определен брой вноски, респ. смяна на падежните вноски -
т.15.2 от ОУ към договора/, срещу възнаграждение общо в размер на 3600.00 лв.,
задължението за което било разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски
по 100.00 лв., дължими заедно с месечните вноски по кредита. При това общото
задължение възлизало на 12014.49 лв., като общият размер на вноската бил определен
на 333.74 лв. Заявява, че по искане на ответника договорът за кредит бил изменян два
пъти – с Анекс № */03.08.2022 г, по силата на който страните се договорили да бъде
отложена погасителна вноска № 4, а също и с Анекс № */13.04.2023 г, с който
страните договорили да бъде отложена погасителна вноска № 13, като бил изготвен и
нов погасителен план. Поради забава в плащанията били начислени лихви за
просрочие, като след изпадането в забава на 04.10.2024 г. е обявена предсрочната
изискуемост на договора за кредит, за което длъжникът бил уведомен. Моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен, е представил отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК. С него не оспорва, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит. Релевира се обаче възражение за
нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора бил посочен размер на ГПР, но не
ставало ясно по какъв начин е формиран същият. Отделно, при изчисляване на ГПР
следвало да се вземе предвид и размера на договореното възнаграждение за
допълнителни услуги, което в конкретния случай не било сторено. По този начин се
заобикаляла императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не на последно място,
клаузата за предоставяне на допълнителни услуги била неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП и на това основание - нищожна. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Районен съд - *****, при преценка на материалите по делото, установи следното от
2
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит *******/23.02.2022г., от
който се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и М. К. И. са били обвързани
от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на
ответника парична сума в размер на 4800.00 лева срещу насрещното му задължение да
върне същата на 36 равни месечни вноски. Месечната вноска била определена в
размер на 233.74 лева, формирана на база годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.00 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 48.84 %. Видно е от договора, че потребителят
е закупил и допълнителни пакети услуги за цена от 3600.00 лева, заплащането на която
било разсрочено също за 36 месеца, поради което и стойността на услугата била
калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този
разход в размер на 333.74 лева. Общата стойност за връщане била определена на
12014.49 лева. Съгласно приложимите ОУ (чл.12.2) просрочието на две или повече
последователни месечни погасителни вноски пораждала право за кредитора да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. В приложение към договора бил изготвен
погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил
определен на 01.03.2025г.
Договорът за кредит е бил изменян два пъти. Първото изменение е с Анекс №
*/03.08.2022 г., според който вноската за м. юли 2022г. се отлага с падеж за плащане
01.04.2025г. /видно и от приложения нов погасителен план/. ГПР по кредита след
сключването на анекса е уговорен в размер на 46.4%. Следващото изменение е с Анекс
№ */13.04.2023г., по според който вноската за м. април 2023г. се отлага, с падеж за
плащане 01.05.2025г. /видно и от приложения нов погасителен план/. ГПР по кредита
след сключването на анекса е уговорен в размер на 44.51%.
Сключването на договора при посочените параметри, неговото изменение, както и
реалното усвояване на заемната сума не се оспорва от ответника, поради което и с
определението си по чл. 140 ГПК съдът е отделил посочените обстоятелства за
безспорни и ненуждаещи се от доказване. При релевираните доводи за частично
плащане и оспорване действителността на договора, включително отделни негови
клаузи, спорен се явява размерът на дълга.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
с част от заемната сума – 3778.54 лева, е рефинансиран остатък по ползван
кредит, а останалата част – 1021.46 лева е била преведена по банковата сметка на
лицето на 23.02.2022г.;
общият размер на заемната сума е в размер на 4800.00 лева;
заемателят е извършвал плащания по договора в общ размер от 4 968.14 лева,
3
като така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на
задължения по следните пера: 1279.08 лева – за погасяване на главницата,
1992.92 лева – за погасяване на договорната лихва, 1425.83 лева - за погасяване
на възнаграждение по пакет допълнителни услуги; 100.31 лева – за погасяване на
лихви за просрочие, 170.00 лева - отнесени като разходи за събиране на кредита.
на 04.10.2024г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем, като
дължимите суми са: непогасена главница от 3520.92 лева, договорна непогасена
лихва от 1514.34 лева, непогасен закупен пакет от допълнителни услуги –
2174.17 лева, непогасена лихва за забава от 937.46 лева;
в случай, че не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, то размерът на
вземанията по него са: непогасена главница от 3528.63 лева, договорна
непогасена лихва от 1613.50 лева, непогасен закупен пакет от допълнителни
услуги – 2174.53 лева;
ГПР по договора в включен лихвен процент възлиза на 49.65%;
ГПР по основния договор с включена цената на допълнителния пакет от услуги
възлиза на 104.40%.
Заключението не е оспорено от страните и се ползва от съда като дадено от
компетентно лице с нужния опит в областта.
Районен съд - *****, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. К. И. договор е такъв за
паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и
валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план,
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за закупуване на
допълнителен пакет от услуги срещу съответно възнаграждение. Договорът съдържа
минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно
обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова
институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ
размер на 4 968.14 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и
уговорената договорна лихва, респ. договореното възнаграждение за предоставен
допълнителен пакет услуги, още повече, че плащанията са правени след падежа на
вноските по утвърдения погасителен план при допуснати просрочия, поради което
неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава, т.е. част от
заплатената сума покрива закъснителни лихви.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на
подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищецът. Същите са
4
изискуеми предвид изтичането срока на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания,
дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен,
съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 23.02.2022 г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 19.06.2018
г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо
дължимите суми от потребителя, годишният процент на разходите, който по размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното
заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18
на Съда на ЕС, а в същия смисъл е и Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 –
вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
5
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира,
че в ГПР не е включена като разход дължимата сума за възнагражденията за
допълнителни услуги, които попадат в приложното поле на горецитираните норми,
тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит, поради което с оглед
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая ищецът-
заемодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по начин,
изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на действително
поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета
допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в
него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги.
Уговорените типизираните клаузи на договора за кредит и възнаграждението за пакета
допълнителни услуги, свързани с основния кредитен продукт, са изготвени
едностранно от търговеца, създават значително неравновесие в правата по
съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават
потребителя от избор и възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е
позволило на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и
забраната размера му да не надвишава петкратния размер на законната лихва,
доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПК би се
увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по
кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други
разходи, комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа
на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон
намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
6
разходите за процесните допълнителни услуги, чийто размер се доближава до размера
на главницата по кредита. Така потребителят като икономически по-слаба страна е
лишен от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността. Последицата,
свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на
чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника се явяват основателни.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая заплащането
на възнаграждение за допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за
кредит е уговорено, без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-
високи разходи за заемодателя. В тази връзка следва да се посочи, че целта на таксите
и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки,
водещи до отделяне на пакета услуги от основното съдържание на кредита, заобикалят
изискването за оповестяване на общия разход и забраната на законодателя размерът му
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
На следващо място уговорените допълнителните услуги, предвиждащи
възможност за изменение на кредитното отношение по така сключения договор, по
своята същност отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, обосноваваща
дължимост на възнаграждение.
При достигнатия от съда извод за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, по арг. от чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съобразявайки заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни плащания,
които като общ размер надхвърлят чистата стойност на кредита /главницата/, то
предявените искове се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
7
По разноските:
При този изход на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът.
Същият претендира такива в размер на 1114.00 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото договор за правна защита и
съдействие. Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно, доколкото
същият е определен в минимален размер предвид материалния интерес по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, срещу М. К. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 3520.92 лева - непогасена
главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***********/23.02.2022 г.;
1514.34 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.10.2023г.
– 04.10.2024г.; 702.70 лева - мораторна лихва за периода 02.04.2022г. – 04.10.2024г.;
234.76 лева – мораторна лихва за периода 04.10.2024г. /датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем/ – 29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 31.12.2024г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд -
*****, XV състав, и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за
заплащане на сумата от 1000.69 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ и сумата от 1173.48 лeвa – незаплатено възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
********/23.02.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 31.12.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на М. К. И., ЕГН **********, сумата от 1114.00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ******* с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9