Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

съд

ІV-ти

състав

На

Двадесет и първи март

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

1791

по описа за

2018

Година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

           

Постъпила е искова молба от „ А 1 България“ ЕАД град София против „Алс Айдънлатма текноложилери" ЕООД, гр.Кърджали, в  която се твърди, че в проведено заповедно производство - ч.гр.д. № 1526/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Кърджали било разпоредено ответникът да заплати сумите от 499,03 лв. - месечни такси за използване на услуги по 3 договора за периода 06.03.17 г. - 11.08.17 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 1063,72 лв. - неустойка за неизпълнение на договорите, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски за заповедното производство – 31,26 лв. държавна такса и 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение. Твърди се, че страните са сключили договор М 5394444 от 03.11.2016г. за използване на мобилни услуги, като договорът бил за мобилни номера ********** и ********** - и двата с абонаментен план Мтел М клас 3XL с месечна абонаментна такса по 30,00 лв. без ДДС и за срок от 24 месеца - до 03.11.2018г. Ежемесечно мобилният оператор  издавал фактури за използваните мобилни услуги по договора, които ответникът  следвало да заплаща и до месец февруари 2017г. дружеството изпълнявало задълженията си по договора, след което спрял да плаща. По посочения договор били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 397,15 лв. : фактура № *********/ 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* / 03.04.2017г. с падеж 23.04.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* /02.05.2017г. с падеж 22.05.2017г. на стойност 72 лева, фактура *********/01.06.2017г. с падеж 21.06.2017г. на стойност 72 лева , фактура № *********/05.07.2017г. с падеж 25.07.2017г. на стойност 72 лева и фактура № *********/01.08.2017г. на стойност 37,15 лева. Тъй като абонатът не заплащал използваните от него мобилни услуги по посочените фактури, което представлявало виновно нарушение на задълженията на ответното дружество по договора, ищецът  прекратил договора и на основание чл. 5.3.1. от Приложения № 1 от 03.11.2016г. за номера ********** и ********** имал право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора за всеки отделен мобилен номер. За посочените неустойки били издадени 2 броя фактури за всеки един от мобилните номера, а именно фактура № ********* от 13.08.2017г. за 420,00 лв. и фактура № ********* от 13.08.2017г. за 420,00 лв. Неустойките за двата мобилни номера били изчислени по следния начин: по 14 месечни абонаментни такси по 30 лв. , считано от месец август 2017г. до края на срока на договора- 03.11.2018г.  Твърди се, че освен посочения договор, ответното дружество сключило с ищеца още договор М5546797 от 10.02.2017г. за услуга офис телефон за номер ********** с месечна абонаментна такса 6,58 лв. без ДДС, със срок на договора 2 години, по който договор били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 50,94 лв.: фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № ********* /12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № ********* / 11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева. Тъй като абонатът не бил заплащал използваните от него мобилни услуги по посочените фактури, което представлявало виновно нарушение на задълженията на ответното дружество по договора, ищецът прекратил договора и на основание чл. 8.3.1. от Приложение № 1 от 10.02.2017г. към договора имал право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора. За неустойката била издадена фактура № ********* от 24.08.2017г. за 111,86 лв., като неустойката е изчислена по следния начин: 17 месечни абонаментни такси по 6,58 лв. от септември 2017. до 10.02.2019г.- датата, на която изтичал договорът. Сочи се още в исковата молба, че ответното дружество имало сключен с мобилния оператор и договор М5546798 от
10.02.2017г. за услуга офис телефон за номер ********** с месечна абонаментна такса 6,58 лв. без ДДС със срок на договора 2 години, по който договор били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 50,94 лева :
фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № *********/11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева. Тъй като абонатът не бил заплащал използваните от него мобилни услуги по посочените фактури, което представлявало виновно нарушение на задълженията на ответното дружество по договора, ищецът прекратил договора и на основание чл. 8.3.1. от Приложение № 1 от 10.02.2017г. към договора има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора. За неустойката била издадена фактура ********* от 24.08.2017г. за 111,86 лв., като неустойката била изчислена по следния начин: 17 месечни абонаментни такси по 6,58 лв. от септември 2017г. до 10.02.2019г.- датата, на която изтичал договорът. С допълнителна молба прави уточнение,  че номерата на цитираните в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и исковата молба договори, а именно М5394444 от 03.11.2016г.; М5546797 от 10.02.2017г и М5546798 от 10.02.2017г. представлявали буквените изписвания на системните договори, които се генерирали автоматично в системата на ищеца при подписване на договор от страна на абонат. Номерацията се различавала от тази на самия договор и приложенията към него. В случая Рамковият договор, на който се подписал абонатът, бил *********, като в системата на А1 номерът, под който бил генериран автоматично договорът, бил М5394444 от 03.11.2016г. Приложенията за използване на посочените в тях мобилни услуги за мобилни номера ********** и ********** били към този договор  - М5394444 от 03.11.2016г. Приложението за използване на услуга офис телефон за номер ********** било към М5546797 от 10.02.2017г.- отново номерът на договора бил автоматично генериран от системата и по същия начин бил генериран и номерът на договор М5546798 от 10.02.2017г. за услуга офис телефон за номер ********** по представеното с исковата молба Приложение за този номер. Уточнява, че процесните договори били прекратени автоматично на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А 1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя  продължила повече от 124 дни. Текстът на разпоредбата отговарял и на т. 49.3.11 на Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и крайните потребителите на фиксирана телефонна услуга. Поради факта, че сделката била търговска и сключена при Общи условия по чл.298 от ТЗ, за нея били неприложими разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и прекратяването на договори (чл. 87 и сл. от ЗЗД). Сочи, че приложените към исковата молба сметки за неустойки имали реквизитите на фактури, поради което били описани като доказателства в т. 1 , 2 и 3 от Приложените доказателства - по 6 бр. фактури за всеки договор + 2 бр. (сметки за неустойки- фактури) за договор М5394444 от 03.11.2016г. за всеки от мобилните номера към договора и по 1 бр. (сметка за неустойка-фактура към договори М5546797 от 10.02.2017г и М5546798 от 10.02.2017г. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че ответното дружество  дължи на „А1 България" ЕАД сумата от 1562,75 лв., представляваща : 499,03 лв. - месечни такси за използване на услуги по 3 договора М5394444 от 03.11.2016г., М5546797 от 10.02.2017г. и М5546798 от 10.02.2017г. за периода 06.03.17 г. - 11.08.17 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане ; 1063,72 лв. - неустойка за неизпълнение на договори за използване на мобилни услуги М5394444 от 03.11.2016г.. М5546797 от 10.02.2017г. и М5546798 от 10.02.2017г. , ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание в писмена молба поддържа иска.

Ответникът „Алс Айдънлатма текноложилери" ЕООД, гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който намира иска за неоснователен. Сочи, че ответното дружество сключило с "A1 България" ЕАД (предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) договор М5394444 от 03.11.2016г. за използване на мобилни услуги, който счита за нищожен, тъй като същият не бил преведен на разбираем език на управителя на дружеството,както и поради неспазване на предвидената форма и също така, поради липса на съгласие, тъй като ответникът при сключването му не знаел неговото съдържание и не бил съгласен с него. Сочи, че управителят на дружеството Т.Б. бил гражданин на Република Турция, роден на 24 април 1971 г. в гр.Кирхайм /Германия  и владеел единствено турски език. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендира разноски.В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е признал за безспорно, че страните са сключили договор М5394444 от 03.11.2016г. за използване на мобилни услуги; че въз основа на подадено заявление на 17.10.2018г. по гр.дело № 1526/2018г. по описа на КРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 685/17.10.2018г. , с която е разпоредено   длъжникът „Алс Айдънлатма текноложилери“ ЕООД да заплати на кредитора  „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София сумите 499,03 лева – главница, представляваща неплатени месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017г. – 11.08.2017г. , както и сумата от 1 063,72 лева – неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 31,26 лева – внесена държавна такса и 300,00 лева – адвокатско възнаграждение. Признато е за безспорно, че в срока по 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед и че в срока по 415 , ал. 4 във вр.с ал.1 , т.1 от ГПК е предявен настоящия установителен иск. 

Изложените в исковата молба факти и обстоятелства не се оспорват от ответното дружество и се установяват от приобщените по делото доказателства. Така, установява се по делото, че страните са сключили Договор № ********* от 03.11.2016г. с индивидуален потребителски номер М 5394444 за предоставяне на електронни съобщителни услуги при условията на договора и Общите условия, приложими към датата на подписване на договора, както и са подписани 2 бр. Приложение № 1 от 03.11.2016г. за  условията за ползване на тарифни планове Мтел М клас 3 XL за 2 бр. СИМ карта на мобилни номера ********** и ********** с месечна абонаментна такса по 30,00 лв. без ДДС и за срок от 24 месеца - до 03.11.2018г. Договорът и приложенията са подписани от управителя на ответното дружество Т.Б., като същият е подписал и изричната клауза от Приложенията,че желае незабавно действие на договора. Ищецът е признал,че до м.февруари 2017г. задълженията са заплащани. Установява се, че по посочения договор са издадени фактури на обща стойност 397,15 лв., както следва: фактура № *********/ 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* / 03.04.2017г. с падеж 23.04.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* /02.05.2017г. с падеж 22.05.2017г. на стойност 72 лева, фактура *********/01.06.2017г. с падеж 21.06.2017г. на стойност 72 лева , фактура № *********/05.07.2017г. с падеж 25.07.2017г. на стойност 72 лева и фактура № *********/01.08.2017г. на стойност 37,15 лева. Поради неизпълнение на договорно задължение за заплащане цената на използваните мобилни услуги ищецът  прекратил договора и на основание чл. 5.3.1. от Приложения № 1 от 03.11.2016г. за номера ********** и ********** начислил неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора за всеки отделен мобилен номер,т .е., издал 2 броя фактури за всеки един от мобилните номера -  фактура № ********* от 13.08.2017г. за 420,00 лв. и фактура № ********* от 13.08.2017г. за 420,00 лв., размерът на неустойките по които, били изчислени като 14 месечни абонаментни такси по 30 лв., считано от месец август 2017г.- прекратяването на договора до края на срока на договора- 03.11.2018г. 

На 10.02.2017г. страните сключили втори договор М5546797 за услуга офис телефон за номер ********** с месечна абонаментна такса 6,58 лв. без ДДС и срок на договора 2 години, по който договор били издадени фактури на обща стойност 50,94 лв.,както следва: фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № ********* /12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № ********* / 11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева, като поради липса на плащане, договорът бил едностранно прекратен и на основание чл. 8.3.1. от Приложение № 1 от 10.02.2017г. към договора ищецът начислил неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора и издал фактура № ********* от 24.08.2017г. за 111,86 лв., представляващи 17 месечни абонаментни такси по 6,58 лв. от септември 2017. до 10.02.2019г.- крайният срок на договора. С подписа си ответникът е декларирал,че желае и е съгласен договорът по отношение на услугите, посочени в Приложението да влезе в сила незабавно /от датата на подписване/.     

На същата дата – 10.02.2017г. бил подписан и трети договор между страните М5546798 от 10.02.2017г. за услуга офис телефон за номер ********** с месечна абонаментна такса 6,58 лв. без ДДС със срок на договора 2 години, по който били издадени фактури на обща стойност 50,94 лева:
фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № *********/11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева, като поради липса на заплащане на използваните от абоната мобилни услуги по посочените фактури, ищецът прекратил договора и на основание чл. 8.3.1. от Приложение № 1 от 10.02.2017г. към договора начислил неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на договора с фактура ********* от 24.08.2017г. за 111,86 лв., представляваща 17 месечни абонаментни такси по 6,58 лв. от септември 2017г. до 10.02.2019г.- крайният срок на договора. И по този договор ответникът изрично е заявил незабавно изпълнение на договора и се е подписал. 

Според договора и приложенията дружеството-ищец се е задължило да предоставя на ответната страна електронни съобщителни услуги  чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи срещу насрещното задължение за заплащане от ответника на цените на услугите въз основа на издадена от ищеца фактура ежемесечно   в 15 - дневен срок след издаването на фактурата, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Страните са се споразумели и цената на услугата да се формира на основание тарифите на ищеца.

От справка в Търговски регистър се установява, че ответното дружество е вписано в регистъра на търговците на 15.09.2016г. с управител Т.Б..    Представени са доказателства, че управителят Т.Б. е турски гражданин.

По делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане от страна на ответната страна за процесния период и по процесните фактури. Ответникът оспорва валидността на договора поради липса на форма и съгласие, тъй като договорът не бил преведен на разбираем за управителя на ответното дружество език, поради което и не можела да се приеме,че е налице валидно съгласие за сключване на договора. Съдът намира направените възражения за нищожност за неоснователни, доколкото се установява, че трите договора за далекосъобщителни услуги са сключени последователно, съответно на 03.11.2016г. и 10.02.2017г., като по първия договор ответникът 3 месеца е изпълнявал задълженията си за заплащане цената на услугата и е преустановил плащането на четвъртия месец, с които действия следва да се направи извод,че същият е демонстрирал волята си да е валидно обвързан от клаузите на договора и доброволно е изпълнявал задълженията си по същия. На следващо място, с регистирането на търговско дружество в РБългария, ответникът е бил наясно, че следва да спазва усложненото търговско законодателство, което очевидно не го е възпряло да се впише като търговец и да упражнява търговска дейност на територията на РБългария. Не са ангажирани категорични данни, че представляващият ответното дружеството не е разбирал български , въпреки разпределената по делото доказателствена тежест, поради което направеното възражение за нищожност съдът намира за неоснователно. 

Така, установено бе в настоящото производство, че ответната страна не е изпълнила задължението си да заплати използваните далекосъобщителни услуги, като за периода по приетите фактури липсват доказателства да са издължени посочените в тях суми, както на падежа, така и към момента на приключване на устните състезания по делото. Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответната страна – потребителят, следва да установи наличието на изпълнение на задължението си за заплащане цената на потребената услуга, което същият не е сторил по делото. С оглед изложеното, съдът намира, че ответната страна е неизправна страна по договора и следва да бъде ангажирана отговорността ѝ за неизпълнение на посоченото договорно парично задължение в общ размер на  499,03 лв., представляващи месечни такси за използване на услуги по 3 договора М5394444 от 03.11.2016г., М5546797 от 10.02.2017г. и М5546798 от 10.02.2017г. за периода 06.03.2017 г. - 11.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 17.10.2018г.  до окончателното плащане, или, следва да се признае вземането на ищеца за посочената сума, ведно със законната лихва.

Съдът намира,обаче, искът за неустойка за неоснователен.  

Съгласно приложимите т.54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, респ., т.49.3.11 от Общи условия за взаимоотношенията между „А 1 България" ЕАД и крайните потребителите на фиксирана телефонна услуга операторът има право едностранно да прекрати договора, като по делото ищецът не твърди и не установява да е направил писмено изявление до длъжника за разваляне на договора /посочено като прекратяване/, в каквато писмена форма е сключен договорът /по аргумент от чл.87, ал.2, във вр. с ал.1, изр.второ от ЗЗД/. При това положение, предвид липсата на получаване на писмено предизвестие от ответника - абонат за прекратяване на съществуващата облигационна връзка между страните, каквото задължение е предвидено в чл.54а, респ. т. 49.3.8 от приложимите Общи условия за Оператора, не следва да се приема, че ищецът е установил съществуването на вземането си от ответника за неустойка при упражненото от него предсрочно прекратяване на договора. Ето защо, предявеният установителен иск за сумата от 1063,72 лв. – неустойка за неизпълнение на договори за използване на мобилни услуги М5394444 от 03.11.2016г., М5546797 от 10.02.2017г. и М5546798 от 10.02.2017г. , ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на  направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска, които в настоящото производство възлизат на сума в размер на 87,82 лв., а в заповедното производство  - на сума в размер на 105,78 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЛС АЙДЪНЛАТМА ТЕКНОЛОЖИЛЕРИ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:  ***, представляван от Т.Б., че същото дружество дължи на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 499,03 лв. – неизпълнено парично задължение за плащане цената на далекосъобщителна услуга по ДОГОВОР М 5394444 от 03.11.2016г. за използване на мобилни услуги и издадени фактури на обща стойност 397,15 лв. : фактура № *********/ 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* / 03.04.2017г. с падеж 23.04.2017г. на стойност 72 лева, фактура № ********* /02.05.2017г. с падеж 22.05.2017г. на стойност 72 лева, фактура *********/01.06.2017г. с падеж 21.06.2017г. на стойност 72 лева , фактура № *********/05.07.2017г. с падеж 25.07.2017г. на стойност 72 лева и фактура № *********/01.08.2017г. на стойност 37,15 лева, по ДОГОВОР М5546797 от 10.02.2017г. за услуга офис телефон и издадени фактури на обща стойност 50,94 лв.: фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № ********* /12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № ********* / 11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева и по ДОГОВОР М5546798 от 10.02.2017г. за услуга офис телефон и издадени фактури на обща стойност 50,94 лева: фактура № *********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 15,52 лева, фактура № *********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.05.2017г. с падеж 01.06.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 7,90 лева, фактура № *********/12.07.2017г. с падеж 01.08.2017г. на стойност 7,90 лева и фактура № *********/11.08.2017г. с падеж 31.08.2017г. на стойност 3,82 лева, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 17.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане е издадена Заповед  № 685/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1526/2018г. на РС-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 1063,72 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни  услуги № М5394444 от 03.11.2016г. ,договор № М5546797 от 10.02.2017г. и договор № М 5546798  от 10.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 17.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата.  

ОСЪЖДА „АЛС АЙДЪНЛАТМА ТЕКНОЛОЖИЛЕРИ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:  ***, представляван от Т.Б., да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 87,82 лв. – разноски в настоящото производство и 105,78 лв.  – разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                                                      Съдия: