Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240 07.07.2023 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на
прокурор Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова касационно адм.
дело № 268 по описа за 2023 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.72 ал.4 от Закона
за министерство на вътрешните работи.
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Второ РУ гр. Стара Загора
– ОД МВР Стара Загора, чрез редовно упълномощен юрисконсулт против Решение
№116/28.03.2023г постановено по ЧНД №2279/22г по описа на РС Стара Загора, с
което е отменена Заповед за задържане на лице №8245зз-413/23.08.2022г спрямо И.К.К..
С касационната жалба се твърди неправилно
приложение на материалния закон – чл. 74 ал.2 от ЗМВР, поради това, че
въззивният съд е приложил изисквания към съдържанието на заповедта,
по-конкретно фактическите и правни основания за нейното издаване, които не са
посочени в специалната законова разпоредба. Полицейският орган не е длъжен да
посочи кога, къде и какво точно като вид и количество наркотично вещество е
притежавало задържаното лице, както е прието в решаващите мотиви за отмяна на
административния акт. Понятието „данни за извършено престъпление“, употребено в
чл.72 от ЗМВР няма идентично съдържание с
основанието по НПК „достатъчно данни за образуване на наказателно производство“.
Невъзможно е полицейския орган при задържането да разполага с конкретни факти
относно вида и количеството наркотично вещество, които се установяват в хода на
разследване, чрез съответните способи за доказване. Изискването да се посочи и
конкретен състав по чл. 354а от НК също е в противоречие с чл.74 ал.2 от ЗМВР,
който изисква посочване на правното основание за задържане, а целта на
полицейската заповед за задържане е да се извърши разследване на данните за
извършено от задържаното лице конкретно престъпление. В случая е било образувано
досъдебно производство №636/22г по описа на Второ РУ ОД МВР Стара Загора, а в
дома на задържания са открити наркотични вещества, макар и в малко количество.
Изводът на съда, че е следвало задържаният да бъде освободен веднага след като
в претърсения личен автомобил и в дома му не са открити наркотични вещества е
неправилен. Разследването на престъпления не се извършва само, чрез претърсване
на лични вещи и обиск на лица. След претърсването на личния автомобил се е
пристъпило към претърсване и в жилището на задържания, в което са открити
търсените забранени за притежание вещества. Поради изложените доводи за
допуснато нарушение на материалния закон се иска от съда въззивното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на
жалбата против заповедта за задържане. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
Ответникът по касационната жалба - И.К.К. не се явява, не се представлява. В
писмен отговор против касационната жалба иска от съда да бъде оставено в сила
съдебното решение като постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Видно от мотивите към съдебното решение въззивният съд е
приложил стандартите на чл. 59 от АПК при извършената от него служебна проверка
за спазване на всички изисквания за законосъобразност на индивидуалния
административен акт, независимо от посочените в жалбата негови пороци. Едно от
тези изисквания е съответствие на съдържанието с императивното изискване на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за
неговото издаване. Съгласно чл. 2 ал.1 от АПК неговият обхват е общ и се отнася
до административните производства пред всички органи на Република България,
доколкото със закон не е установено друго. Същевременно с нормата на чл.22 т.1
от АПК, поместена в Глава пета „Издаване на административни актове“, Раздел І
„Индивидуални административни актове“, е изключено прилагането на производството
по издаване на индивидуални административни актове, които по силата на
специален закон се издават и изпълняват незабавно, какъвто е случаят със
заповедите по чл.72 от ЗМВР, или е предвидено специално производство с оглед
естеството им. Следователно на основание специалната норма на чл.22 т.1 от АПК
/ конкретна спрямо общата по чл.2 от същия Кодекс/, изискванията на чл.59 АПК за
съдържанието на индивидуалните административни актове, не са приложим
материален закон при издаване на заповеди за полицейско задържане. Съдържанието
и задължителните реквизити на заповедите за полицейско задържане са установени
в чл.74 от ЗМВР и спрямо тази правна норма се преценява дали заповедта е
фактически и правно мотивирана. На следващо място фактическите и правни
основания за задържането, които следва да се посочат, са установени в чл. 72 от
същия закон, като органът, който разпорежда задържане трябва да посочи факти,
имащи признаците на съставите по чл.72 ал.1 ЗМВР и да се позове на един или
повече от тях. Фактите, обуславящи наличието на основанията по чл.72 ал.1 от ЗМВР се посочват, за да е възможно да се провери тяхното съществуване, от което
зависи упражняването на установеното от закона правомощие на полицейските
органи да разпореждат задържане на лице за срок от 24 часа. Основанието, на
чието съществуване се позовава полицейския орган в отменената заповед, е чл.72
ал.1 т. 1 от ЗМВР - лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Данните са съобщени или установени, но все
още непроверени факти, имащи признаци на престъпление.
Законът не изисква данните да са достатъчни по смисъла на чл. 211 ал.1
от НПК, за да обосноват предположение за извършено престъпление, още по-малко е
необходимо да позволяват правна квалификация под точен състав. Такова изискване
е изключено по силата на чл.211 ал.2 от НК и спрямо достатъчните данни за
образуване на досъдебно производство. Ето защо изискването на въззивния съд да
се определи предмета на престъплението „притежание на наркотични вещества“ не е
съответен на материалния закон. Данните не трябва да са достатъчни за
образуване на досъдебно производство, а да представляват информация, че
конкретно лице е извършило престъпление. Необходимо е да се посочи източника на
тази информация – заявителки материал, досъдебно производство, за да се
установи дали данните предхождат задържането, защото те са основание за
упражняване на правомощието на полицейския орган и трябва да съществуват към
момента на издаване на заповедта. Ето защо фактите, представляващи данни,
защото не са проверени, доказани и установени по реда, способите и средствата
на НПК, трябва да са вписани в заповедта. Вписването им има за цел да се
провери и установи, че те имат по принцип признаци на престъпление, без да е
необходимо да могат да обосноват предположение за извършването му. В случая това
изискване е изпълнено, като в обстоятелствената част на процесната заповед е вписано
„притежание на наркотични вещества“, което е престъпление, и е посочено
правното основание за постановяване на заповедта за задържане - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Всички изисквания на
чл.74 от ЗМВР относно фактически и правни основания за нейното издаване са
спазени и поради това позволяват да се установи, че данните за задържането са
събрани след момента на постановяването й - 15.15ч на 23.08.2022г, в резултат на процесуално следствено действие
претърсване и изземване в жилището на задържания. Със съставяне на протокола за това първо
действие по разследване, по силата на законовата фикция на чл.212 ал.2 от НПК,
е образувано досъдебно производство. То е извършено на 23.08.2022г с начален
час 16.00ч и е приключило в 16.45ч, след което е направен и обиск на
задържания. В извършеното към 15.25ч претърсване на автомобила на задържания не
са открити данни за притежание на наркотични вещества, поради което и въззивния
съд е стигнал до извода, че е следвало лицето да бъде незабавно освободено след
като към момента на задържането и непосредствено след това няма данни за
престъпление. Този правен извод на съда е формиран при правилно приложение на материалния
закон, поради което и решението за отмяна на заповедта за задържане е правилно
като краен резултат, при горните коригиращи мотиви касателно неприложимите
изисквания относно нейното съдържание.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/ 28.03.2023год., постановено по ЧНД № 2279/ 2022г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.