Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на
секретаря Румяна Григорова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно
гражданско дело № 3262 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.01.2021г.
по гр.д. № 12593/2020 по описа на СРС, II ГО, 164 съставq С.Д.НА В.Р. /СДВР/ е осъдена да
заплати на А.Л.П. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата 1 343. 28 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен труд, за периода 28.02.2017г. - 28.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 06.03.2020 г. до погасяването на
задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 162. 66 лв., представляваща обезщетение за
забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.04.2017
г. - 28.02.2020 г.
Решението е обжалвано от ответника
С.Д.НА В.Р. /СДВР/, с оплаквания за неговата неправилност. Въззивникът твърди, че не е налице празнота в
нормативната уредба по изчисляването на нощния труд за служители на МВР. Поддържа, че за полагането на труд
през това време на полунощието е предвидено заплащането на допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв., което е било надлежно изплатено на ищеца
за процесния период. Излага, че в случая не следва да се прилага правилото на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преобразуването на нощните часове труд в дневни при
коефициент 1. 143 и полученото в повече отработено време да се отчита като
извънреден труд. Посочва, че в приложимата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи, която урежда условията за отчитане на труда,
такова преобразуване не е било предвидено. Поддържа, че НСОРЗ не следва да се
прилага за служебни правоотношения, тъй като ЗМВР се явява специален закон
спрямо КТ. Сочи, че по аргумент от чл. 187, ал. 3 ЗМВР, за служителите на МВР,
е предвидена нормална продължителност на нощния труд от 8 часа, за разлика от
другите държавни служители, където той е с продължителност 7 часа и така се
получава коефициент на преобразуване - 1. Твърди, че това положение не поставя
служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители или служителите, работещи по трудово правоотношение, доколкото те
биват компенсирани с допълнителни права и материални придобивки, които им се
следвали съобразно специалната уредба по ЗМВР. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като отхвърли предявените искове, с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А.Л.П., в депозиран от нея отговор оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че за процесния
период в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови актове не са
предвидени правила относно превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време. Излага, че специалната уредбата по
ЗМВР не означава, че обхваща напълно и изцяло определена правна материя. Намира,
че тази празнота следва да се преодолее чрез прилагането на чл. 9 от НСОРЗ.
Поддържа, че възприемане на противното би поставило служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от КТ и НСОРЗ, в нарушение на принципа за недопускане на
дискриминацията, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл.
14 ЕКЗПЧОС. Позовава се на т. 23 от тълк. решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГК на
ВКС. Излага съображения, че доколкото работещите в системата на МВР са държавни
служители, приложение следва да намери ЗДСл, в чл. 67, ал. 3 от който е предвидено,
че размерите на допълнителните трудови възнаграждения, вкл. на това за нощен
труд, не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Предвид
изложеното поддържа, че съгласно чл. 188, ал. 2 от КТ, държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Поддържа, че в ЗМВР не е уредена нормална
продължителност на работното време през нощта, поради което приложение следва
да намери чл. 140, ал. 1 от КТ, предвиждащ нормална продължителност на нощното
работно време от 7 часа. По този начин се отчита специфичността на нощния труд,
изразяваща се в неблагоприятното въздействие върху човешкия организъм. Навежда
доводи, че при сумирано отчитане на работното време, получените часове след
преобразуването на нощния труд в дневен, надхвърлящи нормата за периода,
представляват извънреден труд, което следва от разпоредбите на чл. 9б, чл. 9г,
чл. 18, ал. 3 от НСРОЗ, както и чл. 9, ал. 5 от НТКТС. Излага, че
допълнителното заплащане на нощния труд и особеният ред за отчитането му се
прилагат едновременно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с
присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Производството е
образувано по искове на А.Л.П. за осъждане на С.Д.НА В.Р. /СДВР/ да заплати, на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 1,
т. 3 ЗМВР сумата от 1 343. 28 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен труд, за периода 28.02.2017г. - 28.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 06.03.2020г. до погасяването на
задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 162. 66 лв., представляваща обезщетение за
забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.04.2017
г. - 28.02.2020 г.
В подадения в срока по
чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените
искове, като е посочил, че за служителите на
МВР времевата продължителност на работното време през нощта е 8 часа, а
не 7, каквато е предвидена в КТ, поради което нощните часове са равни на
дневните и не следва да се преобразуват при коефициент от 1,143. Изложил е
твърдения, че при служителите на МВР не е налице работа по трудови норми, както
и че различната времева норма на нощния труд за служителите на МВР се
компенсира с права, които работниците и служителите по КТ нямат.
По делото не се спори, че
ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ към 01 група ВСК, сектор С-5,
ОСПСОВОР на МВР, при СДВР, както и че през процесния период е работил на смени
при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.
Спорните между страните
въпроси се концентрират около начина за отчитане и заплащане на положените от
ищеца часове нощен труд и дали приложение намират разпоредбите на Кодекса на
труда и Наредбата за структурата и размера на работната заплата, или
специалната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено,
че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане
на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ - че работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
С чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
/изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е предвидена нормална продължителност на
работното време от 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3, изр. 3).
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020
год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от
14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.
се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Следва да се посочи, че в
тази наредба липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен подобно
на това на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Съгласно цитираната законодателна
уредба, нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържат
правила относно отчитането на нощния труд. Настоящият съдебен състав намира, че
липсата на такава регламентация не може да се разглежда като забрана за
преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а единствено като
законова празнота, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 от
ЗНА, като бъде приложена общата трудовоправна уредба относно отчитането и заплащането
на нощния труд по КТ и НСОРЗ. Това разрешение съответства на общия принцип за
равно третиране на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите
на правоотношението, в рамките на което се полага. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно
която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00
ч., т.е. нощен труд, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Приемане на противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност
в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето
последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране,
закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така
решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV ГО/.
Правилни са изводите на
СРС, че приложение следва да намери редът за отчитане на нощния труд, съдържащ
се в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР през деня е 8 часа - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /Обн. ДВ. бр.53 от
27 Юни 2014г./. Що се касае до нормалната продължителност на работното време
през нощта, в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на
държавните служите се изчислява в работни - подневно, а за работещите на 8, 12
или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Настоящият съдебен състав намира от една страна, че с тази разпоредбата не се
предвижда нормална продължителност на нощния труд, още повече такава от 8 часа,
а само се ограничава неговото максимално времетраене. От друга страна, това
ограничение се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не за подневното отчитане на работното време,
представляваща различна форма на отчитане на труда, която е релевантна за
изчисляване на коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С оглед на това през
исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи
общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е
1.143.
Ирелевантно в случая е,
че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час през
нощта. Такова допълнително възнаграждение е предвидено и в общото трудово
законодателство – чл. 8 от НСРОЗ, където това право на работника не изключва
приложението на чл. 9, ал. 2 от НСРОЗ. Допълнителното заплащане и специалният
ред отчитане се прилагат едновременно и представляват самостоятелни способи за
възмездяване на нощния труд. Положеният нощен труд се заплаща увеличено в
сравнение с дневния, като получените над определената норма часове за отчетния
период /след превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ /, са извънреден труд, за който се дължи допълнително възнаграждение,
наред с това за нощен труд. Този подход на законодателя е оправдан с оглед на
по-големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна
сила в необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието, /в този
смисъл Решение№ 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Що се касае до предвидените в ЗМВР
други компенсаторни механизми /напр. допълнително възнаграждение за прослужено
време, по-продължителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, по-благоприятни условия за придобиване на право на пенсия/,
те ползват всички служители от системата на МВР, независимо дали полагат нощен
труд или не.
Така формираните изводи
не противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022г., постановено по дело С-262/2020
/образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.
12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното време,
както и на чл.
20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на
спор между служител и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР по повод отчитането и заплащането положените часове
нощен труд/. С посоченото решение не е даден конкретен отговор на въпроса за приложението
на общата правна уредба на България в правоотношенията с държавните служители
/служителите на МВР/, доколкото тълкуването на национални правни норми не е в
обхвата на компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че чл. 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В процесния случай не е установен
по делото обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите
нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение.
Разликата в допустимата продължителност на работните часове – нощен труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в
третирането. В решението на съда на ЕС се сочи още, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C 882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната
съдебна практика). При недоказаност на обективен и разумен критерий за
разликата в третирането се налага извод, че същата е несъвместима с правото на
ЕС и води до необходимост националният съд да тълкува националното право по
начин, съответстващ на приложимата разпоредба от първичното право. Ето защо
следва да бъдат приложени нормите, уреждащи преизчисляването на нощния труд в
дневен.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца - чл. 142, ал.
2 КТ. Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през отделните
дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка
в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане,
нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време
се установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват
работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването
му се основава на продължителността, установена при подневното отчитане на
работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане
представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява
най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време.
В чл. 9б, ал. 1 /Нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата (редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.), че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по, ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно
време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл.
26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Съгласно заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно и обективно изготвено
следва да бъде съобразено при постановяването на съдебния акт, ищецът е положил
нощен труд в размер на 1 313 часа, който, след приравняване на дневното
работно време, чрез преизчисляване по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ с
коефициент 1.143, възлиза на 1 500. 77 часа. Възнаграждението за разликата от 187.
77 часа за положен извънреден труд възлиза на 1 343. 28 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2017 г.
до 28.02.2020 г. е в размер на сумата 162. 66 лв.
Предвид съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС - потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските: при този
изход на делото, право на разноски има въззиваемият – ищец. Той е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът намира за основателно
наведеното от въззивника възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.
78, ал. 5 от ГПК. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и при минимален размер, определен, който съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр.68/31.07.2020г./ в размер на 335. 42 лв., претендираното адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата 400 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.01.2021 г. по гр.д. № 12593/2020 по описа на СРС, II ГО, 164
състав.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р., гр. София, ул. „*******да заплати на А.Л.П., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 400 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по в.гр.д. 3262/2021г. на СГС, II „А“ с-в
Не споделям становището на мнозинството от
състава, че към държавните служители в МВР и неговите структури следва да се
прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове по КТ относно
извънредния труд и по специално превръщането на нощне труд в дневен чрез
умножаване с коефицент 1,43. За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва
да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че
действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е
бил заплатен. По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото
се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение,
заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/ 24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че фактически е полагал труд над нормативно установената
продължителност на служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният
въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко положените от ищеца
часове нощен труд надвишават нормативно определените такива, поради което
следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент
1, 143, т. е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден
труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение,
на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Затова в тежест на ищеца е установяването на
положения труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната
страна - че ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ. с допълнително
възнаграждение. За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн. ДВ бр.
53/27.06.2014г, посл. изм. бр. 26/ 28.03.2017/.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР визира, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 е
посочено, че "работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 часова смяна е по изключение.
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с
8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители, в
интервала от 22. 00 до 6. 00 часа, се явява нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо
общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016г
- и по-нова, което изключва прилагането на по-стария общ закон, а още повече на
по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и
пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в
сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл. чл. 140, ал. 1, е
предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време при
5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от
функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР-за защита на
правата и свободите на гражданите, противо действието на престъпността, защита
на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност
и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения ред и
националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави
разграничение между нощен и извънреден труд. Както се посочи по-горе, нощен е
трудът, полаган през нощта между 22. 00 и 6. 00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 /в редакцията й от
2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват
как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или,
законодателят е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед
на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида
труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена
делегация на М-ра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение №
55/7.04.2015г по гр. д. № 5169/2014г на ВКС-III ГО/. На осн. чл. 187, ал. 9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на
ВАС по адм. д. № 5450/2016г /обн. ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл. 3, ал. 3
и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през
нощта между 22. 00ч до 6. 00ч, като работните часове не следва да надвишат
средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. положеният нощен труд се остойностява в съответствие със съответната Заповед на Министъра. Или, ако положеният нощен труд е бил в
рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден
и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка. В обобщение следва, че липсва нормативна
празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд /НСОРЗ/ с
коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР,
тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В
допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд /за да не бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко
ТВ от този, който е работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Да се мисли противното /като се
преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1, 143 и получените допълнителни
часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до поставяне в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-горе. Следователно
няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане
на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден
труд, който да се възмездява.
С-я: