Решение по дело №802/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 747
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20233330100802
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. Разград, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100802 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92
от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от Йеттел България ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу С. Н. Х. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на в размер на 568,90 лв., формирана както
следва: сумата от 75,29 лева дължими абонаментни такси и потребление за
периода 05/04/2021 - 04/06/2021 година за мобилен номер +****** и ******,
сумата от 159,32 лева, неустойка за едностранно прекратяване на договорите
за горепосочените мобилни номера, сумата от 334,28 лева представляваща
разликата между цената на устройството и заплатената преференциална цена,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
20233330100268 по описа на РС – Разград, която е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК. Сочи, че между С. Н. Х. и “Теленор България
ЕАД са сключени:1. Договор за мобилни услуги от дата 15.04.2021 г. сключен
за мобилен номер ****** с абонаментна програма Drivey 9.99 лв., с уговорен
срок на действие 24 месеца до 15.04.2023 г.; че с този договор е предоставено
на ответника устройство DRIVEY CAR 1 RACKER Drivey 2G Car tracker
device, c отстъпка от стандартната цена. видно от т. 7 от Договора от дата
15.04.2021 г., както следва: при стандартна цена от 149.99 лв. същото е
предоставено на цена 0,00 лв. и 2. Договор за мобилни услуги от дата
15.04.2021 г. сключен за мобилен номер ******. с избрана абонаментна
програма Тотал макс 49.99 лв., с промоционален месечен абонамент 44.99 лв.,
с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.04.2023 г. ; че с този договор е
предоставено на ответника устройство МО 1OROLA Moto E6i 32GB Dual
Grey, c отстъпка от стандартната цена. видно от т. 7 от Договора от дата
15.04.2021 г., както следва: при стандартна цена от 329,90 лв. същото е
предоставено на цена 1,99 лв. ; че ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението на обща стойност 75.29 лв
1
е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********, като е издал
съответно фактури на 05.05.2021 г. и на 05.06.2021 г. с падежи съответно
20.05.2021 г. и 20.06.2021 г.че длъжникът не е изпълнил задълженията си да
заплати тази сума, вследствие на което двата договора са прекратени
едностранно от Йеттел България ЕАД на 30.06.2021 г. /дата на деактивация/.
Твърди, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени
договорени неустойки в общ размер на 493,61 лева, формиран както следва:
159,32 лв., представляваща три стандартни месечни такси и 334,29 лв. за
двете предоставени устройства. Пояснява, че правото на кредитора на
неустойка, е обективирано в : т. 11 от договора за мобилни услуги.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски, вкл. и тези по
ч. гр. дело № 20233330100268 по описа на РС – Разград.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по реда
на чл.47 от ГПК. Назначеният особен представител оспорва исковете. Сочи
разминаване между данните по фактура №**********/05.05.2021 г. и
претендирания период; че не става ясно дали ответникът е заплатил част от
задълженията си след изпратената покана. Счита, че клаузите на процесния
договор са неравноправни, че условията са изготвени предварително от
едната страна и договорът е бланков; че ищецът не е упражнил правото за
прекратяване на договора надлежно и не е уведомил за това ответника.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги /л.19 / на
15.04.2021 г. за предпочетен №****** с абонаментен план „Тотал Макс“ при
стандартен месечен абонамент от 44,99 лв. и първоначален срок на договора
24 месеца. В договора е записано, че ответникът получава и устройство
Моторола при обща лизингова цена с абонаментния план от 1,99 лв. и
стандартна цена за устройството 329,90 лв., респ. отстъпка от стандартната
цена – 327,91 лв.
Между ищеца и ответника е подписан и друг договор с дата /л.31 и сл./
15.04.2021 г. за предпочетен №****** с абонаментен план от 9,99 лв. на
месец. И с този договор е предоставено устройство с отстъпка от
стандартната цена – 149,99 лв.
В договора е посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора за всяка СИм карта, по отношение на която е
налице прекратяване, същият дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаменти /най-високият според условията на плана/. В същия
договор е записано, че ако е предоставено устройство за ползване на услуги за
срока на договора, потребителят дължи и разликата между стандартната цена
на устройството съгласно действащата към момента на предоставяне ценова
листа на оператора и заплатената от него при предоставянето му от
оператора, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Ведно с договорите ответникът е подписал и декларация, че е получил от
ищеца екземпляр от общите условия към дата 15.04.2021 г.
Във фактура от 15.05.2021 г. ищецът е отбелязал за плащане 69,52 лв., в
която е включена сумата за месечни еднократни такса и ДДС със срок за
плащане 20.05.2021 г. С нова фактура от 05.06.2021 г. са фактурирани отново
2
тези задължения от 69,52 за предходен период и 37,44 лв. за такси и ДДС или
общо 106,96 лв. С фактурата от 05.08.2021 г. са фактурирани задължения на
ответника за заплащане на 75,29 лв. задължения от предходен период и 516,11
лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори или общо 568,90 лв.
Тези три фактури са издадени за кл.№*********. Към всяка от фактурите е
приложена и справка за потребление за мобилния телефон.
По делото е представена последна покана за доброволно плащане, написана
от името на В. Т., директор потребителски финанси Теленор с посочена дата
на съставяне 01.07.2021 г., но не са представени доказателства за изпращане,
респ. получаване на същата. Представеното удостоверение от „Български
пощи“ /л.108/ не сочи кога и на кого е доставена кореспондентката пратка,
чието съдържание също е неясно.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предвид обстоятелството, че исковете за установяване на задължението за
заплащане на сумата 159,32 лв.дължима неустойка, както и за установяване
на задължението за заплащане на сумата 334,29 лв. разлика между
стандартната цена на мобилното устройство и заплатената от длъжника се
отнасят за задължения, които възникват при предсрочно прекратяване на
договора по вина или причина на ответника съдът следва първоначално да
разгледа въпроса дали сключения договор за мобилни услуги е прекратен.
В тази връзка спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на
правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника.За
уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в
договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му
по вина на потребителя преди изтичане на срока и че прекратяването е
извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по
делото договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка от
страна на потребителя в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е доказано, че е
извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на
доставчика ищец. Единствено уговарянето на това потестативно право в
полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е
възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при
които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това
правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява
това си право. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че е прекратил
едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника
– абонат на мобилни услуги, още повече, че видно от съдържанието на
представения договор, в същия липсват клаузи относно начина за
уведомяване на страните при изменение, и в частност при предсрочно
прекратяване чрез разваляне на договора. Доколкото обаче се касае за писмен
договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването
му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до
другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
респективно - чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Това е така поради принципа, че формата
на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор и с
оглед писмения характер на процесния договор, то и едностранното
волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото обаче не
са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от
3
дружеството- мобилен оператор, достигнало до ответника, с което той да е
уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще
бъде развален.
Предвид това, че по делото не е установено сключения с ответника договор да
е бил прекратен по уговорения начин преди изтичане на срока, за който е
сключен, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка на това
основание, съответно и да претендира разликата в цената на мобилното
устройство в съответния размер. Ето защо предявените искове по реда на чл.
422 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване на задължението за
заплащане на сумата 159,32 лв. и на сумата 334,29 лв. са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 75,29 лв. ,
представляващи незаплатени задължения за ползвани мобилни услуги е
основателен и доказан. Между ищеца и ответника е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги. С този договор ищецът се е задължил да
доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще
заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в
договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната
услуга. За претендираната от ищеца сума в размер на 75,29 лв. са издадени
фактури, в които е описано общото потребление за съответния период и
същите не са платени.
Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК. В настоящото производство ищецът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 375 лв. / 125,00 лв. д.т., 250
лв. за особен представител /. Така за същото ответникът следва да му заплати
сумата 49,62 лв. за направените разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Съответно от направените по по ч.гр.д.№268/2023 г. разноски в
размер на 505 лв. ответникът следва да заплати само сумата 66,83 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. Х. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Р.*******, общ. Разград, обл. Разград че същият дължи на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ
56А, ет.3, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) законен представител Д.
К. К. и М. С. пълномощник адв.В. Г. сумата 75.29лв./седемдесет и пет лева и
двадесет и девет стотинки/ дължими абонаментни такси договор за мобилни
услуги за мобилен номер ******, ******, които вземания са част от
посоченото в заповед за изпълнение №141/17.02.2023 г. по ч.гр.д.№268/2023
г. на Районен съд – Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на
задължения за заплащане на сумата 159.32лв./сто петдесет и девет лева и
тридесет и дев стотинки/ дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
договори и сумата 334.29лв./триста тридесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ неустойки за предоставени за ползване мобилни устройства с
отстъпка от стандартната цена.
ОСЪЖДА С. Н. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.*******, общ. Разград,
обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: *********
и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 56А, ет.3, ап.3, общ. Столична, обл.
4
София (столица) законен представител Д. К. К. и М. С. сумата 49,62 лв.
/четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки / разноски по
настоящото дело, както и сумата 66,83 лв. /десет лева и шестдесет и осем
стотинки/ разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по ч.гр.д.№
268/2023 г. на Районен съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 268/2023 г. на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5