№ 19207
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110171003 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна в частта по предявения осъдителен иск.
В обстоятелствената част изобщо не се твърди извършено плащане на сума в размер на
145.41 лв., респ. липсват фактически твърдения за погасяване на какво свое задължение
ищецът е платил тази сума – неустойка или друг вид задължение по договора.
Обстоятелствената част съдържа твърдения единствено за плащане на сума в общ размер на
671 лв., за която обаче се излага, че е платена за погасяване на главницата и като
възнаграждение по договора. При това положение петитумът по осъдителния иск не следва
логически от изложените фактически твърдения, което налага на ищеца да бъдат дадени
указания за отстраняване на нередовността.
Въпреки горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие
по договора е основателно, защото се цели изясняване на относими по делото факти.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, защото се
цели попълване на делото с неотносими писмени доказателства.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна задача е частично основателно
– по отношение на задачи № 1, № 2 и № 3, защото те касаят относими и спорни
обстоятелства, а относно задача № 4 следва да бъде отхвърлено, защото тя няма значение за
правилното решаване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложи основанието на осъдителния иск за сумата от 145.41 лв., като
изрично посочи дали е заплатил тази сума по процесния договор и ако да – за погасяване на
кое свое задължение я е заплатил. При неизпълнение на указанията в срок исковата
молба в частта по предявения осъдителен иск за сумата от 145.41 лв. ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.07.2023 г. от 09:45 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото в заверени
преписи за съда и за ищеца цялото кредитно досие на ищеца по процесния договор,
включително договора, СЕФ, платежни нареждания и разписки за извършени плащания,
извадка от счетоводните си книги досежно процесния договор, като му УКАЗВА, че при
непредставяне на посочените документи съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачи № 1, № 2 и № 3, поставени в т.
ІІ от доказателствената част на исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по отношение на задача № 4.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Ваня Димитрова Петрова,
със специалност: Счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание СЛЕД
представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
определението за допускане на експертизата ще бъде отменено.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случа съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, както и че
следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото
заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Г. А. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД искове за прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 761265/07.11.2022 г.,
предвиждаща задължение за неустойка в размер на 145.41 лв. Доколкото се иска
прогласяване нищожността на различни основания и съобразявайки съдебната практика
/например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се касае за
обективно съединени искове, които с оглед на основанията си следва да се разгледат при
2
условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК –
нищожност поради противоречие със закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите
нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 145.41 лв. – недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 761265/07.11.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
761265/07.11.2022 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 500 лв.,
подлежащ на връщане на 11 седмични вноски, с посочени годишен лихвен процент и
годишен процент на разходите, както и бил задължен да предостави на кредитора
обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора. Излага, че поради
непредставянето на обезпечение в срок му била начислена съгласно чл. 11, ал. 1 от договора
неустойка в размер на 145.41 лв., платима на части съгласно погасителния план заедно с
периодичните вноски. Релевира възражение, че договорът е изцяло нищожен, като моли
нищожността му да бъде установена в мотивите на съдебното решение, и излага, че дължи
връщане само на чистата стойност на кредита. При условията на евентуалност счита, че е
нищожна неустоечната клауза. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 19 ЗЗП, която не е индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано
висока. Сочи, че по съществото си тя представлява добавък към възнаградителната лихва,
непосочена като размер в договора, и при съвкупна преценка на договорните клаузи се
установява, че посоченият годишен процент на разходите не съответства на действително
прилагания, което е заблуждаваща търговска практика, непозволяваща на потребителя да
прецени икономическите последици на договора. Счита, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че непосочването заради неустойката на
действителния годишен процент на разходите е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
същевременно води и до нарушение на максимално установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг на
годишния процент на разходите. Сочи, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото
договорът не съдържа информация за последователността на разпределение на вноските
между различните неплатени суми. Излага, че неустойката на практика представлява
допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в
срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва, поради което чрез
неустоечната клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира уговорката за
неустойка за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност. Сочи, че при отчитането на неустойката
като елемент от възнаградителната лихва размерът на последната надвишава трикратния
3
размер на законната лихва за необезпечени заеми. Излага, че чрез неустоечната клауза се
прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост. Счита, че
неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и
цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Твърди, че
на 07.11.2022 г. е платил сумата от 61 лв., а на 11.11.2022 г. – сумата от 610 лв., с които
плащания е погасил главница в размер на 500 лв. и възнаграждение по договора в размер на
171 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава за основателен иска за прогласяване нищожност на неустоечната клауза, но счита,
че тя не влече нищожност на целия договор. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за
неустойка. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, защото не е изисквал плащане
на неустойката, поради което сочи, че за разноските е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на процесната клауза е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 761265/07.11.2022 г. и
неговото съдържание, по който ответникът му е предоставил в заем сумата от 500 лв.;
твърдяната неравноправност на клаузата за неустойка; твърдяното противоречие на
договора със закона; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, за което
не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 145.41 лв., и
получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за потребителски
кредит № 761265/07.11.2022 г., по който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата
от 500 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5