№ 8951
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110171757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу АН. ИВ. М., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че АН. ИВ. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 3337,13 лв. за главница -цена на
доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
ведно със законна лихва от 28.07.2021г. до изплащане на вземането, с 509,03 лв. за
мораторна лихва от 31.07.2018г. до 22.07.2021 г.; 30,75 лв. за главница-цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. ведно със законна
лихва от 28.07.2021г. до изплащане на вземането, с 06,04 лв. за мораторна лихва от
31.07.2018г. до 22.07.2021 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с разпореждане от 18.01.2022г. по чл. 247 от ГПК, по
ч.гр.дело № 44385/2021г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска по основание и размер с довод, че липсва облигационна
връзка между страните, евентуално – стойността на доставка не е реално потребената
топлинна енергия, прави възражение за давност. Счита иска за главница за извършена услуга
дялово разпределение за недоказан и неоснователен. Оспорва акцесорните вземания.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.11.1997 г. по нот.дело
1
№35038/1997 г. на нотариус при СНС-СРС, се изяснява, че ответницата АН. ИВ. М. и
М.К.И., съпруг – починал на 17.10.2007г, съобразно приложен по делото препис-извлечение
от акт за смърт №516/18.10.2007г., прехвърлят на КМ.И. правото на собственост върху своя
имот, находящ се в адрес; като дарителите запазват правото на ползване върху целия имот
пожизнено и безвъзмездно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между ответника и ищеца за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка), тъй като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. При учредено вещно право
на ползване на имота, съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа
вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване,
съответно погасяване на правото на ползване. В конкретния случай следва да се съобрази, че
ответникът притежава единствен, с оглед смъртта през 2007 г. на другия вещен ползвател,
ограниченото вещното право на ползване върху имота през исковия период. Ирелевантно е
дали фактически ответникът е обитавал имота, освен ако не се докаже, че е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. До края на съдебно
дирене не се представиха писмени доказателства за промяна на собствеността върху имота
или молба за откриване на партида за наличието на облигационна връзка между ищцовото
дружество и друго трето лице, която правоизключва тази между ищеца и ответника в
качеството им на вещни ползватели.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
2
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК и неоспорено от страните, се установява, че периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
ап. №11 реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 3226,09 лв. В нея не са
включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция.
От заключение на съдебна-счетоводна експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК и неоспорено от страните, се установява, че няма правени погашения за процесните
вземания. Представени са в табличен вид изчисленията на вещо лице.
От представените писмени доказателства- главни отчети и индивидуални справки за
реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, се установява, че са
ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
28.07.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 28.07.2018
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за м.05.2018 г. настъпва след 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или на 15.07.2018г. Искова молба
е предявена след този срок, поради което покрито с давност е вземането за главница за
периода 01.05.2018-31.05.2018 г. или за сумата 63,04 лв., съобразно изчисленията на вещо
лице по СТЕ.
Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице по СТЕ и ССчЕ, писмените
доказателства, както и че до края на съдебно дирене ответната страна не твърди и не
представя доказателство за плащане на предявените главни парични вземания, приема, че за
ищеца е възникнало правото на парично вземане за главници, като исковете по размер съдът
определя предвид реално доставеното количество топлинна енергия, от една страна,
обстоятелството кога е настъпил падежа на плащане и частично основателното възражение
за изтекла давност – от друга. Така правото на парично вземане за главница за цена на
доставка на топлинна енергия е възникнало за сумата 3163,05 лева за периода 01.06.2018-
30.04.2020 г., а за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение – 30,75 лева
за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. Искът за главница за цена на доставка на
3
топлинна енергия над уважения размер от 3163,05 лв. до пълния предявен размер от 3337,13
лв. и за периода 01.05.2018-31.05.2018 г.,като недоказан и неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
Съдът, като взе предвид непогасените по давност суми за цена на топлинна енергия,
приложимите Общи условия за това, че съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът
начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3 - само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, предвид писмените
доказателства и заключение на ССчЕ, преценено по реда на чл. 202 от ГПК, приема, че
дължимата лихва за забава е за периода 15.09.2019-22.07.2021 г. върху непогасената
главницата за цена на топлинна енергия за съответния отчетен период. Доколкото не се
установи-по арг. от чл. 77 от ЗЗД ответникът да е заплатил в срок паричните вземания, то
дължи мораторна лихва в размер на сумата 425,79лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК,
като до пълния предявен размер и период акцесорната претенция е неоснователна.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата 825,27 общо лв. – сбор от 706,27 лв. разноски за
исково производство за платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсулт, и 119,00 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт
пред заповедния съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП,
юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер
по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът сторените съдебни разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част. Ищецът навежда възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът приема за основателно. Съдът, като взе
предвид защитаваният материален интерес, установения минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ от 501,81 лв., фактическата и правна
сложност на спора, проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните по
делото доказателства, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени, намира, че платения от ответника адвокатски хонорар от 700 лв. е завишен
необосновано. Поради това следва да бъде редуциран до сумата 502 лв., а с оглед изхода на
спора ответникът има право на съдебни разноски за сумата 34,05 лв. По компенсация в
полза на ищеца следва да се присъди сумата 791,22 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. ИВ. М., с ЕГН:**********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:...................., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
4
сумата 3163,05 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за
периода 01.06.2018-30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.07.2021г. до изплащане на
вземането, сумата 425,79 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2019-22.07.2021 г.; и
сумата 30,75 лв. за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. ведно със законна лихва от 28.07.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, ведно с разпореждане от 18.01.2022 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело №
44385/2021г. по описа на СРС; като иска над уважения размер от 3163,05 лв. до пълния
предявен размер от 3337,13 лв. и за периода 01.05.2018-31.05.2018г. за главница за цена на
доставка на топлинна енергия, иска над уважения размер от 425,79 лв. до пълния предявен
размер от 509,03 лв. и за периода 31.07.2018-14.09.2019г. за мораторна лихва, начислена
върху главницата за цена на доставка на топлинна енергия, и иска за сумата 06,04 лв. за
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 22.07.2021 г, начислена върху главницата за
цена на извършена услуга дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА АН. ИВ. М., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:...................., със седалище и адрес на управление: адрес, сумата 791,22 лева – съдебни
разноски по компенсация по ч. гр. дело №44385/2021 г. и по гр. дело № 71757/2021 г., и
двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5