Р Е Ш
Е Н И Е
№246
гр.
Шумен, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на осми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №343 по
описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №282 от 27.07.2018г. по гр.д.№928/2017г.,
Районен съд-гр.Велики Преслав е признал за установено в отношенията
между ищците А.М.Д., А.М.Д., А. М.Д. и М.М.Д. и ответника „ОМЕГА
АГРО ИНВЕСТ” ЕООД-гр. П., представлявано по закон от Й.К.Г.– управител, че ищците са собственици на недвижим имот – земеделска земя – малини-касис, с
площ 3.460 дка, съставляваща имот №019127, находящ се в местността „*“ по плана
за земеразделяне на землището на с.М., общ.В., обл.Ш., по наследство от М.А.Д.,
по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Присъдени са и следващите се
разноски, като решението е постановено при участието на П.Л.Я.,
като трето лице-помагач на страната на ответника.
Недоволно
от постановеното решение останало отвеното дружество, което го обжалва
изцяло. Намира същото за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че били
придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на валидно
правно основание - покупко-продажба, обктивирана в нотариален акт №53, т.*,
дв.вх.№*/*.2011г., Дружеството се явявало добросъвестен владелец по смисъла на
чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като било придобило имота въз основа на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик, като добросъвестността съществувала при възникване на правното
основание и се предполагала до доказване на портивното. Категорично в полза на
дружеството била изтекла повече от 5-годишна придобивна давност. Неправилен се
явявал и изводът на съда, че предвид публичния характер на имотния регистър към
АВ, обстоятеството, че дружеството купувало от несобственик, било известно на
представителите на дружеството. Според трайно установената съдебна практика,
презумпция за знание на факта на вписване на съществувала. Моли съдът да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което установителната претенция по отношение на процесния
имот бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна взема
становище по неоснователността на депозираната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №74,
том *, дело № */ *1999 г. на ВПРС, П.Л.Я., чрез пълномощника си Н.Л.Я. продал на М.А.Д.
следния свой недвижим имот: малини-касис, с
площ 3.460 дка, съставляваща имот №019127, находящ се в местността „*“ по плана
за земеразделяне на землището на с.М., общ.В., обл.Ш., при граници: имоти
№№019126, 000270, 019002, 019012 и 019013.
Видно от
удостоверение за наследници №7/28.07.2017г. М.А.Д. е починал на 17.10.2007 г. и
е оставил законни наследници: съпруга А.М.Д.
и низходящи от първа степен - А.М.Д., А.
М.Д. и М.М.Д..
Видно от нотариален акт за продажба на недвижими имот №43, том *,
рег.№*, дело №*/*.2011 г. на нотариус с
рег.№*, на *.2011 г.
П.Л.Я. продал на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД-гр. П., четири недвижими имота,
сред които и процесния недвижим имот – земеделска земя – малини-касис, с площ
3.460 дка, съставляваща имот №019127, находящ се в местността „*“ по плана за
земеразделяне на землището на с.М., общ.В., обл.Ш..
По делото са представени и три броя договори за аренда,
сключени между ответното дружество, в
качеството на арендодател и трети лица, като арендатори, обхващащи периода
2011-2021г. имащи за предмет предоставяне
ползването на редица имоти, сред които и процесния. Съгласно удостоверение
изх.№156/11.06.2018г. на ОСЗ-В., имот №019127 за стопанските 2012/2013г. се
обработва от ЕТ”Б.-90”-П. А.”, 2014/2015г. - от РПК”Ново време”, а 2015/2016г.,
2016/2017г. и 2017/2018г. - от „Агри холдинг”, съгласно подадени заявления по
чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Заявен е положителен установителен иск за собственост - ищците А.М.Д., А.М.Д., А.
М.Д. и М.М.Д.
молят да бъде установено по
отношение на ответника
„ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД-гр. П., че са собственици
на процесния имот №019127 по плана за
земеразделяне на с.В., Ш.обл..
Досежно допустимостта на иска:
Налице е правен интерес от завеждане на
установителен иск за собственост на процесния имот, което обуславя и
неговата допустимост. Оспорено е правото на собственост на ищците върху имота
от ответника, който също има титул за собственост и твърди придобиването му по
давност.
По съществото на спора: Съгласно
разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от
страните носи тежестта да докаже факта,
от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като
в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са
придобили право на собственост върху имота. Същите сочат като основание за
придобиването му наследствено
правоприемство от наследодателя Д., който го бил придобил посредством
покупко-продажба.
По делото се установи, че през 1999г. М.Д. е придобил собствеността върху малини-касис, с площ 3.460 дка, съставляваща имот №019127, находящ се в местността „*“ по плана за земеразделяне на землището на с.М., общ.В., обл.Ш., съответно че ищците са наследници на същия. Предвид това и правото но собственост върху сочения имот е преминало в техния патримониум след смъртта му.
Ответното дружество по принцип не оспорва тези обстоятества, а заявява, че въпреки че е закупило имота след Д. и от същия праводател/третото лице- помагач П.Л.Я./, то е придобило правото на собственост върху имота, въз основа на добросъвестно владение-наематели/арендатори на дружеството ползвали имота от стопанската 2011/2012г. и към настоящия момент, като последният договор за аренда бил със срок до 01.10.2021г..
Доколкото страната твърди придобиване на
имота по давност и не се е снабдила с констативен нотариален акт досежно това
обстоятество, то същата следва да докаже фактите, обуславящи
соченото от нея придобивно основание и
то чрез провеждане на пълно и главно
доказване.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години,
а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години. И в двете хипотези, за
придобиване по давност е необходимо да
бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря
на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
В настоящия случай ответната страна не
ангажира надлежни доказателства, че е осъществявала фактическата власт върху имота пет години – в
периода от 2011г. до датата на завеждане на исковата молба. Действително по
делото са представени договори за аренда, сключени между ответното дружество, в качеството на
арендодател и трети лица, като арендатори, имащи за предмет и процесния имот,
но същите не са надлежно доказателство за осъществявана фактическа власт върху
имота от дружеството, чрез трети лица, явно, спокойно и непрекъснато. Ищците не
са страна по договорите, съответно последните не се ползват по отношение на тях с обвързваща
доказателствена сила. Не се явява такова доказатество и издаденото от ОСЗ-В.
удостоверение, тъй като същото е издадено въз основа на заявление по чл.70,
ял.1 от ППЗСПЗЗ и горепосочените договори.
Напротив от
показанията на свидетелите на ищцовата страна М.О.и М.А./без родство със
старните/се установи, че процесната земята била закупена от М.Д. през 1999г. и
оттогава той, а след смъртта му неговите наследници обработват и владеят същата. И двамата
свидетели изрично заявиха, че откакто Д. купил земята през 1999г. не били
виждали никой друг, освен Д. и семейството му да обработва имота. Показанията
на свидетелите са категорични, непосредствени/и двамата живеят в с.М., първият
от тях и в близост до имота и са преки очевидци на случващото се/,
последователни и непротиворечиви. Същите описват точно процесния имот- вид,
местоположение, как е ограден, какви курлтури са били засети в него преди и
какви сега. Предвид това и показанията им следва да се кредитират.
Или по делото не бе осъществено пълно и
главно доказване на соченото от ответната страна придобивно основание.
Предвид това и доколкото не се установи
ответната страна да е придобила собствеността върху процесния имот, заявената
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия А.М.Д. направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 360лв./минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следващия се ДДС/. Настоящата инстанция
намира депозираното от жалбоподателката възражение за прекомерност за
заплатеното от въззиваемия възнаграждение за адвокат за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което и съгласно чл.7, ал.2 и §2 от Наредба №1
следва да се присъди такова в сочения по-горе размер.
Водим от горното и на основание
чл.272, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №282 от 27.07.2018г. по
гр.д.№928/2017г. на ВПРС.
ОСЪЖДА „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ”ЕООД-гр. П.,
представлявано от управителя Й.К.Г.да заплати на А.М.Д.
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 360лв..
Решението е постановено при участието на П.Л.Я., трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.