№ 1635
гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101464 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка ***, съгласно който ищецът предоставил на ответника
правото да ползва кредитен лимит до 2000 лв., а последният поел задължение да върне
ползваните средства по картата заедно с начислените лихви и такси в срок до 26.09.2018г.
Навеждат се твърдения, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, че срокът за
ползване на овърдрафта автоматично е удължен до 22.09.2022г. и че на 22.08.2022г.
ответникът е просрочил плащането на дължимите месечни вноски, в резултат на което на
10.01.2025г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изтъква се, че от неизпълнението на
длъжника за кредитора е възникнало право да претендира плащане на сумите от 2000 лв. за
главница, 1176,03 лв. за договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., 682,42
лв. за наказателна лихва за периода от 08.09.2022г. до 09.01.2025г., 12,95 лв. за обезщетение
за забава за периода от 10.01.2025г. до 27.01.2025г. и 135 лв. за такси за 2022г., 2023г. и
2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2025г. до
окончателното изплащане на задълженията. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед
за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд,
спрямо която е подадено възражение по. Ищецът твърди, че претендираните суми по
договора са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение *** от 24.07.2020г. по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.
1
С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че договорът за кредит е прекратен с изтичане на срока за
ползване на овърдрафта на 26.09.2018г., поради което претендираните вземания са погасени
по давност, а клаузата за автоматично удължаване на срока е недействителна поради
противоречието с разпоредбите на ЗЗД и ЗЗП. Поради изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 26.09.2017г. страните сключили Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка ***, съгласно който ищецът предоставил на ответника за срок до 26.09.2018г. правото
чрез издадена от него кредитна карта да ползва кредитен лимит до 2000 лв. за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от офиси на банката
или от банкомати. Ответникът се задължил да погасява усвоената част от кредития лимит,
заедно с начислените такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването на
кредитната карта, подробно описани в месечни извлечения. На титуляра на картата е
предоставена възможност за всички операции до размера на кредитния лимит през един
отчетен период да ползва гратисен период до 45 дни за погасяване на дебитното салдо като
при неизпълнение в срок следвало да плаща на ищеца годишна лихва в размер на 16 % за
безналични плащания чрез ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции, като
лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за периода от
датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на
погасяването. Ответникът поел задължение да плаща наказателна лихва при неизпълнение
на задължението за плащане на месечната погасителна вноска или при надвишаване на
разрешения кредитен лимит в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10
пункта. Страните постигнали съгласие срокът за ползване на кредитния лимит да се
подновява автоматично за нов едногодишен период при условие, че никоя от тях не уведоми
другата за прекратяване на договора съгласно т. 19.1.1 от Общите условия, а в т. 13.1 от тях е
предвидена възможност за банката при неплащане на което и да е задължение в срок по-
дълъг от 5 работни дни след настъпване на изискуемостта му и след писмено уведомяване
на ответника да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем. При сключване на договора
кредитополучателят декларирал, че е запознат с Общите условия и с Тарифата за таксите и
комисионните на банката като на 29.05.2018г. получил кредитна карта, валидна до месец май
2023г, и ПИН-код. От 29.09.2017г. ответникът започнал да ползва кредитния лимит като до
2
18.07.2022г. извършил тегления от АТМ, безналични плащания чрез ПОС терминал и
плащал дължимите вноски, след което преустановил да погасява задълженията си. На
10.12.2024г. банката връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на
просрочените задължения от 3664,30 лв. като го уведомила, че при неизпълнение в 30-
дневен срок кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. След изтичане на срока в
поканата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
относно вземанията за главница, лихви и такси по процесния договор в общ размер на
4006,40 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 29.01.2025г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
Заключението на допуснатата по делото съдебна счетоводна експертиза потвърждава, че по
кредитната карта ищецът е отпуснал на ответника кредитен лимит от 2000 лв., който
многократно е ползван за периода от 29.09.2017г. до 22.08.2022г. чрез теглене на парични
суми от АТМ и безналични плащания чрез ПОС терминал. Вещото лице е констатирало
системни забавяния при погасяване на задълженията и превишаване на кредитния лимит,
които са довели до начисляване на договорни и на наказателни лихви. След приспадане на
извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по кредитната карта,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е установено
че са останали непогасени суми от 2000 лв. за главница, 1176,03 лв. за договорна лихва за
периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., 682,42 лв. за наказателна лихва за периода от
08.09.2022г. до 09.01.2025г., 12,95 лв. за обезщетение за забава за периода от 10.01.2025г. до
27.01.2025г. и 135 лв. за такси за 2022г., 2023г. и 2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение от 26.09.2017г., съгласно което ищецът
предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта. Лимитът
реално е използван от кредитополучателя през периода от 29.09.2017г. до 22.08.2022г. чрез
теглене на парични суми от АТМ и безналични плащания чрез ПОС терминал. През
посочения период договорът е обвързвал страните тъй като срокът му автоматично е
подновяван по тяхно съгласие и ответникът е разполагал с валидна кредитна карта,
представляваща техническо средство за използване на кредитния лимит. От съдържанието
на уговорката за автоматично продължаване действието на договора може да се заключи, че
тя отговаря на изискванията за равноправност и няма основание да се отрече правното й
действие. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 143, т. 8 от ЗЗП, обявяваща за
неравноправна клауза, която предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за
продължаване на договора. В действащата при сключване на договора разпоредба на чл. 143,
т. 8а от ЗЗП и в последващата я разпоредба на чл. 143, т. 9 от ЗЗП отново продължителността
на срока е поставена като критерий за валидност на клаузата за продължаване на договора,
което е показателно, че институтът на автоматичното продължаване е допустим за
потребителски договори, ако срокът за препятстване на тази последица не е прекалено
кратък или дълъг. В случая е предвиден срок от 30 дни, който е подходящ за извършване на
3
преценка от потребителя дали продължаването на договора е в негова полза, поради което
правата му не са накърнени от неравноправна уговорка. Автоматичното продължаване на
срока на договора е довело само до продължаване на крайния срок за погасяване на
главницата, формирана от разликата между усвоения кредит и сбора на падежиралите
месечни минимални погасителни вноски. По отношение на последните, давност е започнала
да тече от съответния им падеж. Поради изложеното т. 19.1.1 от Общите условия не е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД.
Възражението за погасяване по давност на исковите претенции е неоснователно.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява договор за
револвиращ кредит, тъй като е постигнато съгласие кредитополучателят да разполага с
определена сума /кредитен лимит/, която може да ползва многократно и неограничено във
времето в рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. За разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, при който е определен падежът за плащане на
определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно
отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит такава възможност липсва тъй като
сумата в рамките на кредитния лимит се ползва многократно и връщането й е обусловено по
размер от волята на държателя на картата и ползваните от него средства в рамките на
лимита. Поради изложеното падежът за връщане на главницата по този вид кредити,
формирана от разликата между усвоения кредитен лимит и сбора на падежиралите месечни
минимални погасителни вноски, настъпва с изтичане срока на договора или при
предсрочното му прекратяване като дотогава кредитополучателят дължи плащане на
минимални погасителни вноска, в размер и в срок определени с процесния договор. Срокът
по чл. 110 от ЗЗД в разглеждания случай е започнал да тече за главницата от деня, в който
вземането е станало предсрочно изискуемо – 10.01.2025г. Изискуемостта е настъпила след
изтичане на определения от банката 30 - дневен срок за доброволно изпълнение, и е
прекъснат на 28.01.2025г. с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. По отношение на минималните
погасителни вноски, срокът по чл. 110 от ЗЗД е започнал да тече от падежа им. Вноските до
18.07.2022г. са погасявани от ответника, а давностния срок относно непогасените вноски,
които са начислени за периода от 19.07.2022г. до 10.01.2025г. отново не е изтекъл, защото е
прекъснат на 28.01.2025г.
Ползването на кредитния лимит от ответника е обусловило задължението да върне на ищеца
предоставеното финансиране, заедно с начислените лихви и такси. По делото липсват
доказателства за изпълнението му, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно вземанията от 2000 лв. за
главница, 1176,03 лв. за договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., 682,42
лв. за наказателна лихва за периода от 08.09.2022г. до 09.01.2025г., 12,95 лв. за обезщетение
за забава за периода от 10.01.2025г. до 27.01.2025г. и 135 лв. за такси за 2022г., 2023г. и
2024г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа
на Великотърновския районен съд са основателни и следва да бъдат уважени.
4
При този изход на делото претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК той следва да плати на ищеца направените по
делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения на
вещо лице от 727,39 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 168,11 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Ж. М. с ЕГН: ********** от ***, ***, че дължи
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №111П, сумите от 2000 лв.
/две хиляди лева/ - главница, 1176,03 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева и три стотинки/
- договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 09.01.2025г., 682,42 лв. /шестстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - наказателна лихва за периода от
08.09.2022г. до 09.01.2025г., 12,95 лв. /дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 10.01.2025г. до 27.01.2025г. и 135 лв. /сто тридесет и пет
лева/ - такси за 2022г., 2023г. и 2024г., представляващи задължения по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №87 от 29.01.2025г. по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Ж. М. с ЕГН: ********** от ***, ***, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №111П, сумата от 727,39 лв. /седемстотин
двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 168,11 лв. /сто шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5
6