Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Лом , 24 август 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломски районен съд , гражданска колегия , ІV състав в публичното заседание на 22.08.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 1055/18 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Иск
с правно основание: чл.422,ал.1 ГПК..
Производство
по реда на чл.238 ГПК.
Ищеца, чрез пълномощника си по делото К.А. в исковата си молба до съда , претендира , че сключения между ищеца и ответната страна договор за потребителски кредит на 01.09.2016г., по силата на който на ответника бил предостявена сума в размер на 500 лв.Ответника е поел задължението да внася ежемесечно по 117,25 лв., съгласно подписан от двете страни погасителен план. Ответника не е изпълнил поетото задължение по зоговора, поради което същият е станал предсрочно изискуем. Това обстоятелство породило правният интерес у ищцовата страна от предявяване на иска.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК,
съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника,
като в указания едномесечен срок не е подаден писмен отговор.
С определение, постановено в
закрито заседание на 06.07.2018 г., съдът е допуснал като доказателства по
делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно
заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован
,но не се явява , не е ангажирал процесуален представител по делото, не е
направили искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът обявил делото за
решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като:
на ответника са указани ответника са му указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при
условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като
призовката е връчена на лелята на ответника, като същата е поела задължението
да му я предаде. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК,
едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на
отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по
спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на
твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение
в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства,
които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание чл. чл.422,ал.1 ГПК, както са предявени,
като съдът намира ,че размера на същите е доказан.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Профи
кредит България“ ЕООД с ЕИК *** против Б.В.Б.
с ЕГН **********, че Б.В.Б. дължи на
„Профи кредит България“ ЕООД сумата
от 938 лева по договор за потребителски кредит Стандарт 0 ********** от 01.09.2016
година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 05.09.2017
година, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело № 3105/2017 година по описа на ЛРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2378 от 08.12.2017г. по ч.гр.д. 0
3105/17г. ЛРС в частта за 11,36 лв.,
представляваща дължима лихва за периода
19.11.2016г. до31.01.2017г., поради отказ от иска в тази му част.
ОСЪЖДА Б.В.Б. ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит
България“ ЕООД, сумата 225.00 лв., представляваща
направени по заповедното производство
разноски, от които 150 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.
ОСЪЖДА Б.В.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД,
сумата 325.00 лв.,
представляваща направени по съдебното производство разноски, от които 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 25 лв. ДТ.
На
основание чл.239,ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: