№ 21474
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110148770 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е и по искова молба с вх. № 244211/31.08.2023 г., уточнена с
молба вх. № 263574/25.09.2023 г. на Т. С. П. с ЕГН ********** и Б. Х. П. с
ЕГН **********, чрез адв. М. Б. Х. от Софийска адвокатска колегия със
съдебен адрес: гр. София, ул. „ХД“ № 19, ет. 3, ап. 8, електронен адрес за
кореспонденция: *************@***.** срещу СО с адрес в гр. София, ул. „М“
№ 33, представлявана от кмета ВТ с която е предявен иск по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника,
че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност
(СИО) на недвижим поземлен имот с идентификатор 68134.4324.36, с площ от
641 кв.м. (шестстотин четиридесет и един квадратни метра), находящ се в град
София, район „Овча Купел“, в. з. „Люлин“ на основание давностно владение.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на процесния
недвижим имот в режим на СИО по силата на давностно владение,
осъществявано от съпрузите по време на техния брак в периода от 1997 г. до
настоящия момент. Сочат, че през 1997 г. започнали облагородяване на имота,
който бил безстопанствен, окосили тревата, заравнили го, оградили имота и
поставили в него каравана. През 2023 г. опитали да се снабдят с констативен
нотариален акт, при което констатирали, че за процесния поземлен имот бил
1
съставен Акт за частна общинска собственост № 3761 от 22.08.2016 г., вписан
в Служба по вписванията. Твърдят, че в периода от 1997 г. процесният
недвижим имот се владее от тях явно, спокойно и необезпокоявано с
намерение за своене, поради което имотът е неправилно актуван за общински.
Молят съда да уважи иска и да им присъди направените разноски.
Ответната страна Столична община е депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата претенция като
неоснователна, като излага твърдения, че процесният недвижими имот е
актуван още през 1969 г. с Акт за държавна собственост № 6907/1969 г., а в
последствие и с Акт за частна общинска собственост № 3761/2016 г. Прави
възражение за придобиване на процесния недвижим имот по давност, като
сочи, че владее имота от 1969 г. с намерение да го свои, съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че
обективира осъществяването на фактическа власт върху процесния имот с
намерение да го свои в продължение на 45 години от 1969 до 2016 г., в Акт за
частна общинска собственост № 3761/2016 г. Моли съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и да им присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от заверено копие на „Споразумение“ от 25.10.1997 г., ищцата Б.
П., в качеството си на законен представител на фирма „Тобоан – П.“ е
закупила каравана.
С Договор за доброволна делба на недвижим имот акт № 52, том 2, рег.
№ 5072/12.12.2001 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5972 от
12.12.2001 г. на нотариус Маргарита Шамлиян, рег. № 042 на НК, Мара Т.а
Тасева и Евдокия Т.а Бенева са извършили доброволна делба на поземлени
имоти като Мара Т.а Тасева е получила ПИ с пл. № 37, находящ се в гр.
София, местността „Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м.,
при съседи за имота: Парцел IV-41, парцел V-40, парцел VIII-38, парцел ХI-
34, парцел ХII-35 и имот с пл. № 37а, а Евдокия Т.а Бенева е получила в дял и
собственост ПИ с пл. № 37а, находящ се в гр. София, местността „Вилна зона
„Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при съседи за имота: Парцел ХIII-
36, парцел III-340, парцел IV-41 и имот с пл. № 37.
2
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том II, рег.
№ 5981, дело № 239 от 12.12.2001 г. на Маргарита Шамлиян, нотарис с рег.
№ 042 на НК и район на действие СРС, Евдокия Т.а Бенева и Борис Стойчев
Бенев продали на Т. С. П. и Б. Х. П. ПИ с пл. № 37а, находящ се в гр. София,
местността „Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при
съседи за имота: Парцел ХIII-36, парцел III-340, парцел IV-41 и имот с пл. №
37, представляващ реална част от УПИ, съставляващ Парцел I-37, целият с
площ от 974 кв.м. от кв. 9, съгласно Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г. на
гл. Архитект, заедно с построената в имота едноетажна вилна сграда със
застроена площ от 20 кв.м., състояща се от първи етаж, съдържащ стая,
тавански етаж, съдържащ стая, заедно с мазе.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за сключен граждански брак № 0618 от 17.08.1961 г., ищците са
сключили брак на 17.08.1961 г. в град София.
Представен е и Акт № 3761 за частна общинска собственост от
22.08.2016 г., на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Имотът е описан
като незастроен ПИ с идентификатор 68134.4324.36 и площ 641.00 кв.м.,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на АГКК, като
за имота е отреден УПИ ХIII-36, кв. 9, съгласно регулационния план на
„Вилна зона „Люлин“, одобрен със Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г., при
граници: от североизток – 68134.4324.1055 – улица; югоизток – 68134.4324.3;
югозапад – 68134.4324.4481 – УПИ III-340; 68134.4324.
От Писмо на СО – Район „Овча купел“, адресирано до Чавдар
Бориславов Боянов и Т. С. П., последният е ищецът по делото, се установява,
че Боянов е депозирал жалба за липса на достъп до притежавания от него имот
с идентификатор 68134.4324.37. По повод на жалбата била извършена
проверка на място и по документи от служители на Районната администрация
като било установено, че за ПИ с идентификатор 68134.4324.37, собственост
на Чавдар Боянов и ПИ с идентификатор 68134.4324.1049, собственост на
ищеца, е отреден УПИ I, кв. 9, местност „в.з. „Люлин“, съгласно
регулационния план на вилната зона достъпът до УПИ I, кв. 9, се осъществява
по задънена улица-тупик. При проверката на място било установено, че
улицата-тупик съществува и осигурява достъп до посоченото УПИ, като в
началото на улицата-тупик била поставена врата, която не представлявала
3
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което за посочения УПИ
имало осигурен достъп от уличната мрежа.
Ответникът е представил Акт № 6907 от 05.07.1969 г. за държавна
собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, местност „Люлин –
вилна зона“, кв. 9, съставляващ празно място от около 620 кв.м., съставляващо
парцел ХIII, бивша общинска собственост, отстъпен за ползване на СП
„Софжилфонд – Кирковски район“, считано от 18.06.1969 г. На гърба на акта е
отбелязано, че върху посочения имот е отстъпено право на строеж на Богдан
Йорданов Колчишков с Договор № 71, считано от 18.09.1970 г.
По делото са разпитани свидетели, а именно Александър Александров
Александров и Весела Симеонова Серафимова.
Свидетелят Александров, воден от ищците, познава ищците като
приятели на баща му. Обяснява, че баща му им съдействал преди години да
купят имота. Познава района на имота, тъй като имал наследствен имот там.
Имотът на свидетеля се намира на съседна улица, на разстояние около 800
метра, в малка долинка, последен имот в улицата. Улицата е „1011–та“. Дълги
години нямало номера на улиците. До имота се стига по път с чакъл. Дълги
години ищците се грижели, както и за пътя до имота. Преди имота на ищците
имало баир и зимно време в една част, където тече вода, пътят се заледявал.
Ищците се грижили и за пътя до имота. От дете свидетелят знаел, че ищците
се грижат за имота и за пътя до него. Имотът се намира във „вилна зона
„Люлин“, в квартал 6. Според свидетеля имотът е цял. Първоначално ищците
имали интерес към имот, съседен на имота на свидетеля, но се отказали,
защото нямало къща в него. Тогава се свързали с Георги и Елена и чрез тях
намерили този имот. Имотът бил закупен от две сестри. Сестрите трябвало да
се делят, а ищците искали да закупят частта от имота, в която има постройка.
После съседите купили едно малко парче земя, което е затворено от всички
страни с имоти. Тогава сестрите не се били разделили и самите те предложили
тази част, която е предмет на спора, тъй като била безстопанствена, а те имали
идея да го присвоят към техния имот. Ищците тогава си поставили каравана и
в последствие закупили имота с къщата. Заградили го и го стопанисвали като
общ имот. През 2001–2002 г. слели нещата. Последните години садели и
произвеждали зеленчуци там. Караваната била поставена много рано в имота,
който бил безстопанствен, през пролетта на 1997 година. Дворът бил ограден.
4
Бащата на свидетеля помогнал на ищците с поставянето на тока. В началото
имота бил с дива растителност, след това поставили караваната. Ищците
направили терасиране, направили достъп към къщата, бетонов път, който води
до къщата. Разширили самата къща и пристроили към нея гараж. На покрива
имало тераса с асма. На мястото на ливадата имало две тераси. Първата била с
пространство за отглеждане на зеленчуци. След това имало бетонова стена,
която води до следващото ниво. На следващото ниво имало направен навес,
който може да се ползва като гараж. Следва още една тераса, през която
минава границата на съседен имот. През годините ищците много инвестирали
в имота. Ангажирали хора, които да прекопават, да поддържат и да косят
имота. Според свидетеля никога никой не е предявявал претенция към
владеенето на имота срещу ищците. Имотът бил безстопанствен, когато
свидетелят бил дете. От 1997 г. до днес никой не бил притеснявал ищците по
отношение ползването на имота.
Свидетелят обяснява, че през 2016 г. е бил без работа и от месец май до
месец декември бил на вилната зона. Не е видял залепено обявление за
някакви намерения и че нещо се случва. Свидетелят не знае някой да е имал
претенции към процесния имот. Разбрал за претенциите към имота, когато
ищците го помолили да свидетелства. За конкретния имот администрацията не
била залепила обявления. Знае, че през 1969 година е било учредено право на
строеж в този имот.
Свидетелката Серафимова, водена от ответника, работи в Столична
община район „Овча купел“ от 2004 година, в отдел „Общинска собственост“.
Работи по преписки, включващи съставяне на актове за общинска собственост,
изследване на имотите дали имат актове за държавна собственост, за да могат
да се актуват, прилагане на ЗУТ. Обяснява, че в процеса на работа се
посещават имотите. Знае процесния имот, който се намира на „Бонсови
поляни“, вилна зона „Люлин“. Посещавала е имота преди години, поне един
път. През 2010 година била приета кадастралната карта и във връзка с това
трябвало да се преактуват общинските имоти, а тези на които не е бил
съставен акт, да се състави. Това наложило изследване и на процесния имот.
Обяснява, че е открила Акт за държавна собственост, доста стар, в който било
посочено, че е учредено право на строеж върху него. Във връзка с това е взела
скица. Спомня си, че е актувала имота през 2016 година и е посетила имота с
колеги, за да видят дали има построена сграда върху него. Обяснява, че ако
5
няма построена сграда, се отменя правото на строеж. Помни, че тогава нямало
сграда в имота, той бил празен. Според свидетелката Районът поддържа
имотите, които са негова собственост и поне един път годишно се косят.
Обяснява, че подава имотите за косене към отдела по екология, а те към
групата, която коси общинските имоти. Сочи, че имотът не е заграден, тъй
като от Общината не ги заграждат. Знае, че колеги са посещавали имота,
защото са я питали дали имотът е общински. Те са правили проверка на този
имот и по този повод са ходили на място, като свидетелката си спомня, че е
давала на колегите си скица и документ за собственост. „На терен“ имотът
представлявал незастроен имот, нямало нищо изградено в него. Свидетелката
не е присъствала на самото косене на имота, виждала го е веднъж, когато е
ходила и във връзка с други имоти, за да види дали са застроени. Улицата пред
имота била асфалтирана. Не може да каже каква е денивелацията там, но
обяснява, че там по принцип има денивелация. Ходила е на мястото преди
повече от 3-4 години.
Изслушана е и е приета съдебно-техническа експертиза от вещо лице-
геодезист, като към експертизата е допусната и допълнителна задача. От
документите по делото и извършения оглед на имота, вещото лице е
установило, че спорният имот с ПИ 68134.4324.36 по Кадастралната карта на
гр. СОФИЯ, Р-Н ОВЧА КУПЕЛ - ГОРНА БАНЯ, в.з. „Люлин“, е идентичен с
УПИ XIII-36 от кв. 9 по регулационния план на гр. СОФИЯ, м. в.з.„Люлин“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г. За района на имота е
одобрена кадастрална карта (КК) със Заповед за одобрение на КККР РД-18-
74/20.10.2009 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК -
София.Вещото лице е установило, че процесният имот е нанесен в
кадастралния план, действал до одобрение на КК и е изработил комбинирана
скица между кадастралната карта, предходния кадстрален план, действащия
регулационен план и заснета граница на имота, както и комбинирана скица.
От анализа на комбинираните скици и снимковия материал, както и от
геодезически заснети огради на имота, от кадастралната карта и от
регулационния план, както и от предходния кадастрален план, вещото лице е
установило, че процесният имот с идентификатор 68134.4324.36 е отразен в
кадастралната карта на гр. София, в.з. „Люлин“ и в предходния кадастрален
план. Геодезическото заснемане отразява реално разположената ограда на
6
имота и е по точки: А;Б;В;Г от приложената комбинирана скица. Тази ограда
не съвпада нито с границата по КК, нито с границата по предходния КП, нито
с регулационните граници. В предходния кадастрален план, действал до
одобрение на кадастралната карта, границата на имот пл. Ном. 36 е отазена по
зелените линии и надписи.
При изготвянето на отговор по допълнителната поставена задача,
вещото лице е установило при нов оглед, че геодезическото заснемане
отразява реално разположената ограда на имота и е по точки:
2;3;16;32;33;34;15;14;36;37;28;27; 26;2. Частта от ПИ 68134.4324.36 е оградена
е с площ от 317 кв.м и е по точки: 38;3;16;32;33;34;35;38. Тази ограда не
съвпада нито с границата по КК, нито с границата по предходния КП, нито с
регулационните граници. В тази заградена част, която е терасирана, по точки:
3; 16 - е подпорна стена с ограда на имота; по точки: 2;38;3 - входна порта за
автомобили; 4; 19; 18; 17 - подпорна стена и слог; по точки: 4;5;6;7;8;30 -
подпорна стена и слог; по точки: 29;30;31- навес гараж; по точки: 33;9; 10; 11;
12; 13 - подпорна стена; по точки: 2;38;3;4;5;6;7;8;30;29;9;10;11;28;27;26;2 -
бетонирана площадка; по точки: 3; 16; 17; 18; 19;4;3 - лехи за зеленчукови
насаждения.
В предходния кадастрален план, действал до одобрение на кадастралната
карта, границата на имот пл. № 36 е отразена по зелените линии и надписи по
представената към експертизата Комбинирана скица, Кадастралната карта е
отразена по черната линия и надписи, а действащият РП е отразен по
червените и сини линии. Съгласно заключението на вещото лице, границите
на имота по КК и по РП съвпадат в рамките на допустимата точност. Вещото
лице е установило също така, че изградения подход към имота не съвпада с
улицата-тупик (задънена улица) по РП, като по голямата част от улицата-
тупик попада в неотчуждена част от имот УПИ ХIII-35 от кв.9. Бетонираната
част от имот 68134.4324.36 е по точки 1;2;38;3 пред портата за влизане в
имотите, а портата не се заключва и достъпът е свободен.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице обяснява на въпроси на
страните, че планът е действал до одобрението на кадастралната карта, което е
през 2009 година. Частта от 324 квадрата не е оградена и не се обработва, тя е
извън оградата. Навесът е направен по-рано. Оградата е поорасла, изградена е
от мрежа и колове. Улицата там също е преградена. Оставена е една част за
7
преминаване и това не съответства на регулационния план. В имота се
обработва мястото, където е поставен фургона, тоест една част от него се
обработва. Има насадени дървета. От сателитните снимки, които са 2005 г.
вещото лице е установило, че оградите и бетонирането съществуват.
Изградените съоръжения са стари.
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани по
делото.
Съгласно чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на
исковия процес - разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено
нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от
спора като противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи
спорното материално право. Те са надлежни, процесуално легитимирани
страни в процеса – ищец - от чието име се води делото, и ответник - срещу
което то се води, арг. чл.26, ал.1 ГПК.
Чл. 79 от Закона за собствеността от своя страна урежда, че право на
собственост върху недвижим имот може да се придобие по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиването по
давност е необходимо да бъде установено владение върху имота. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента: обективен елемент (corpus) - упражняване на фактическа власт
и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта.Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че
владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението, а именно: да е непрекъснато (да не е
загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е
установено по насилствен начин), да е явно (да не е установено по скрит
начин), да е несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар
8
по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица (в този смисъл е Решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК).
ВКС в свое Решение № 18 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 418/2020 г., IV г.
о., ГК, разяснява също, че давностното владение, с което се придобива
недвижим имот трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. „Владението трябва да е постоянно, т.е. да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
имота. Постоянното владение не изисква фактическата власт задължително да
се осъществява във всеки един момент от времето. Тази власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е достатъчно
действията на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и фактическата
власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Не е достатъчно само
манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а
е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по
предназначението му, да го посещава и да извършва действия по
стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават
възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да
предприеме действия по защита на правото си на собственост. Всички
действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той
счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.“
Безспорно е по делото, че процесният недвижим поземлен имот с
идентификатор 68134.4324.36, с площ от 641 кв.м. (шестстотин четиридесет и
един квадратни метра), находящ се в град София, район „Овча Купел“, в. з.
„Люлин“, е бил актуван като държавна собственост с Акт № 6907 от
05.07.1969 г. за държавна собственост. В Акта недвижимият имот е описан
като такъв, находящ се в гр. София, местност „Люлин – вилна зона“, кв. 9,
съставляващ празно място от около 620 кв.м., съставляващо парцел ХIII,
бивша общинска собственост, отстъпен за ползване на СП „Софжилфонд –
Кирковски район“, считано от 18.06.1969 г. На гърба на акта е отбелязано, че
върху посочения имот е отстъпено право на строеж на Богдан Йорданов
9
Колчишков с Договор № 71, считано от 18.09.1970 г. Няма спор също така
между страните, че през 2016-та година същият имот е бил актуван като
общински с Акт за частна общинска собственост № 3761/2016 г. Не се спори
също така, че ищците като съпрузи и в режим на съпружеска имуществена
общност са придобили с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54,
том II, рег. № 5981, дело № 239 от 12.12.2001 г. на Маргарита Шамлиян,
нотарис с рег. № 042 на НК и район на действие СРС от Евдокия Т.а Бенева и
Борис Стойчев Бенев ПИ с пл. № 37а, находящ се в гр. София, местността
„Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при съседи за
имота: Парцел ХIII-36, парцел III-340, парцел IV-41 и имот с пл. № 37,
представляващ реална част от УПИ, съставляващ Парцел I-37, целият с площ
от 974 кв.м. от кв. 9, съгласно Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г. на гл.
Архитект, заедно с построената в имота едноетажна вилна сграда със
застроена площ от 20 кв.м., състояща се от първи етаж, съдържащ стая,
тавански етаж, съдържащ стая, заедно с мазе.
Спорът между страните е относно придобиването на целия имот чрез
придобивна давност, изтекла за ищците в периода, започнал през 1997 година
и до момента на подаване на исковата молба, а за ответника от 1969 година до
2016 година, тъй като и последният прави възражение за придобиване на
имота по давност.
От разпитания по делото свидетел на ищците се установява, че същият
от дете е ходил на имота, който е бил обработван и поддържан от ищците, а
през 2016-та година, когато е бил без работа, е престоявал от месец май до
месец декември на вилната зона, където неговото семейство също има имот.
Свидетелят е категоричен, че по никакъв начин не е разбрал, че някой друг,
освен ищците, владее имота или има претенции да го владее, не е видял
съобщения или уведомления на имота. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля, тъй като същият не е заинтересован от изхода на делото, има
лични наблюдения над имота и вилната зона, където се намира същият, тъй
като семейството му притежава свой имот там, а показанията му са
последователни и безпротиворечиви. Съдът счита за неоснователни доводите
на ответника за дискредитиране на показанията на този свидетел.
Обстоятелството, че няма други доказателства, които да подкрепят
показанията на свидетеля не са основание за неговото дискредитиране, а и
10
това твърдение също не е вярно, доколкото свидетелят дава подробни
сведения за имота преди ищците да го завладеят през 1997 година, за
поставянето на караваната, за която има представен документ по делото, за
извършването на делбата между предходните собственици, за което също има
писмени документи.
Напротив, съдът счита, че е неоснователно възражението на ответника,
че владее имота необезпокоявано от 1969 до 2016 година, тъй като по никакъв
начин не се установява осъществяването на това владение. Водената от
ответника свидетелка е служител в Столична община и нейната пряка
дейност, за която отговаря е актуването на имоти. Ето защо, същата се явява
пряко заинтересована от изхода на спора с оглед служебните си задължения,
поради което показанията й не се кредитират от съда.
По отношение на довода дали ищците са владели целия процесен имот
или само част от него, доколкото в заключението на вещото лице и в
изслушването му в открито съдебно заседание, то заявява, че част от имота е
извън оградата и самата града е поорасла, както и че тази част извън оградата
не се обработва, съдът приема, че това не обуславя извод, че имотът е
безстопанствен и не се владее от ищците. Вещото лице е установило, че
оградата не върви по кадастралните граници, както и че част от улицата-тупик
също е оградена, че има настилка с чакъл и бетон и че има изграден навес,
като съоръженията са стари. Същите съществуват от преди 2005 година, от
когато са сателитните снимки. Това кореспондира с показанията на свидетеля
Александров, доколкото той обяснява, че ищците са поддържали пътя до
имота си със собствени средства и труд. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства да е изграждал навес в имота, да е полагал грижи за пътя или
настилката там. Показанията на неговия свидетел са неконкретни, общи и
съдът не ги кредитира на основанията, посочени по-горе в мотивите.
Неоснователен е доводът на ответника относно недоказана законност на
изградената в имота ограда, тъй като това обстоятелство е неотносимо към
предмета на спора. От значение е само дали страната, която се позовава на
изтекла в своя полза придобивна давност, е владяла имота постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено в продължение на повече от десет
години. От събраните доказателства по делото, съдът счита, че се установява,
че ищците са владели имота от 1997 година и до момента на предявяване на
11
исковата молба именно по посочения начин, поставили са ограда върху част от
имота, без да са се съобразявали с границите на имота, тъй като същите са
завладели същия без правно основание. При изслушването си относно
първоначално поставената задача, вещото лице изрично заявява, че оградата е
около цялото място, макар по граници да не отговаря нито на стария кадастър,
нито по регулационен план. От представената комбинирана скица, изготвена
от вещото лице, ясно е видно, че оградата обхваща целия имот, има
обработваеми площи, описани като лехи, поставен навес за гараж, има и
масивна жилищна сграда, която е придобита от ищците през 2001 година,
заедно с частта от имота. Обстоятелството, че цялата площ не се обработва не
може да доведе до извода, че тази площ не се владее, след като част от площта
се обработва и поддържа. Съгласно чл. 69 от ЗС, предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Такова
оборване на законовата презумпция по отношение на ищците не беше
проведена, както и ответникът не доказа собственото си възражение за
придобиване на имота чрез изтекла в негова полза придобивна давност.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
При този изход от спора само ищците имат право на разноски, които са
направили, както следва: 374 лв. за държавна такса, 800 лв. за депозити за
вещо лице; 3500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
разгледа. В Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на
Висшия адвокатски съвет при 37367.10 лв. минималното възнаграждение
възлиза на 3639.37 лв. Заплатеното от ищците възнаграждение е под този
размер, като не са заплащани и допълнителни възнаграждения за всяко
проведено открито заседание след второто, поради което и съдът приема, че
не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Такава липсва и
предмет характера и предмета на спора, неговата продължителност и
събраните доказателства. Следва на ищците да се присъдят сторените от тях
разноски в пълен размер от 4674 лв., съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК и доказателствата за сторените разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Т. С. П. с
ЕГН ********** и Б. Х. П. с ЕГН **********, чрез адв. М. Б. Х. от Софийска
адвокатска колегия със съдебен адрес: гр. София, ул. „ХД“ № 19, ет. 3, ап. 8,
електронен адрес за кореспонденция: *************@***.** срещу СО с адрес в
гр. София, ул. „М“ № 33, представлявана от кмета ВТ на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС, че ищците Т. С. П. с ЕГН **********
и Б. Х. П. с ЕГН **********, са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) на недвижим поземлен имот с идентификатор
68134.4324.36, с площ от 641 кв.м. (шестстотин четиридесет и един квадратни
метра), находящ се в град София, район „Овча Купел“, в. з. „Люлин“, при
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: 68134.4324.1049,
68134.4324.4481, 68134.4324.3 и 68134.4324.1055, на основание давностно
владение, продължило от 1997 година и до момента на предявяване на
исковата молба на 31.08.2023 г.
ОСЪЖДА СО с адрес в гр. София, ул. „М“ № 33, представлявана от
кмета ВТ да заплати на Т. С. П. с ЕГН ********** и Б. Х. П. с
ЕГН **********, чрез адв. М. Б. Х. от Софийска адвокатска колегия със
съдебен адрес: гр. София, ул. „ХД“ № 19, ет. 3, ап. 8, сумата от 4674 лв.
(четири хиляди шестстотин седемдесет и четири), представляваща разноски
по делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13