Решение по КНАХД №536/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. В. Ц., с която се оспорва Решение № 250/08.05.2025 г., постановено по АНД № 564/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-007080 от 13.03.2025 г. на началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, [ЕИК] е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено на 16.07.2024 г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва (цената) от ЗЗП. Със същото решение „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – София е осъдена да заплати на КЗП сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са съображения, че твърдяното в НП и обжалваното решение нарушение е свързано с невярно представяне в договора за кредит на „крайната цена“ на допълнителната услуга – застраховка, като според НП в договора за кредит е представена „цена“ на допълнителната услуга в размер на 322 лв., върху която „цена“ се начислява лихва, което променя „цената“ на допълнителната услуга – застраховка. Твърди се, че нито актосъставителят, респ. наказващият орган, нито съдът са интерпретирали правилно разпоредбите на договора за потребителски кредит и на Закона за потребителския кредит. Оспорват се направените изводи, че изпълнявайки законовите изисквания за съдържание на договора Банката е въвела в заблуждение клиента досежно „крайната цена“ на услугата. Сочи се, че цената на допълнителната услуга застраховка е една и същата е ясно и разбираемо представена в договора за потребителски кредит, който е формален писмен договор и съдържа задължителни реквизити, посочени в чл.11 ал.1 от ЗПК. Излагат се съображения, че под цена в брой се има предвид общата сума, която потребителят трябва да плати, ако закупи услугата в брой, без да ползва кредит, в който смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, а крайната стойност на цената на допълнителната услуга – застраховка, е тази, която е посочена в договора за застраховка, подписан от клиента и застрахователя, където е посочено как се формира „крайната цена“ на застраховката. Твърди се, че в чл.7.1 от договора за потребителски кредит ясно е посочен размера на застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга- застраховка финансирана от банката. Възнаградителната лихва по договора за кредит е цената на кредита, а не на допълнителната услуга – застраховка.

Посочва се, че в конкретния случай цената на застраховката е такава каквато е договорена между потребителя и доставчика на застрахователни услуги, като тази цена е предмет на финансиране/кредитиране от страна на банката. Ссъщата не е увеличавана и не може да бъде увеличавана от Банката, тъй като последната не е страна в договора за застраховка, като потребителят обаче заплаща възнаградителна лихва /цена/ върху предоставения в заем ресурс, с който е кредитирано закупуването на застраховката, но това е цена на кредитния ресурс, а не на застраховката като услуга. Твърди се, че Банката е предоставила на потребителя информация за общите разходи по кредита, поради което не е налице вмененото нарушение. Прави искане да се отмени обжалваното решение и отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, в което са наведени доводи за нейната неоснователност. Изложено е становище, че районният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и доводите, наведени от страните, като е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение.Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административнонаказателната отговорност на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София във връзка с постъпила на 18.11.24 г. в КЗП Жалба с вх.№ С-03-5687 от потребител, касаеща сключени Договори за потребителски кредит № **********/09.01.24 г. и № **********/16.07.24 г. В жалбата си жалбоподателката е изложила оплаквания, че договорите са с високи лихви и са с включени застраховки, от които тя не може да се възползва; посочила е, че е на 74 години, с размер на дохода от пенсия - 580,00 лв. и е заявила, че застраховките са включени без нейно съгласие, както и че по единия договор трябва да върне сумата на застраховката в двоен размер, а по втория договор - повече от двойно. Във връзка с изложеното в жалбата на 06.12.24 г. с Констативен протокол № К-2770244 е извършена проверка в КЛОН Плевен, [улица], стопанисван от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Преди легитимиране на инспекторите е направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване- 12 месеца. Предоставена е информация в писмена форма чрез стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита - 2 295.08 лв. /при заявен от инспекторите 2000 лв./; срок 12 месеца, размер на вноска - 236,23 лв.; обща дължима сума - 2 834,79 лв. В Част II. т.7. е включен пакет „Кардиф Bank пакет 3 кредит + сметка“ - 175,20 лв. и „Кардиф Bank пакет 3 кредит сметка“ - 119,88 лв., които пакети не са изискани от инспекторите, а са включени задължително от кредитора. По тази причина общият размер на кредита e 2 295,08 лв. вместо заявения 2000 лв. В част III „Разходи по кредита“ в т. 3 „Изисква ли се за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за: застраховка, свързана с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга“ е попълнено: „Не“, което обаче не отговаря на истината. Дружеството е запознато с постъпилата жалба вх.№ С-03- 5687/18.11.24г., като с констативния протокол е наредено на 13.12.24 г. да се представят в КЗП-Плевен следните документи: становище по жалбата; всички договори, сключени с жалбоподателката ведно с ОУ, погасителен план, договори за допълнителни услуги, СЕФ, документи за извършените плащания по тях; договори за потребителски кредит, които са сключени в офиса в гр. Плевен през 2024 г. - 3 броя, от които 1 бр. с упражнено право на отказ от договора; 1 бр. с предсрочно погасяване на кредита и 1 бр. за стоков кредит; оценката на кредитоспособността на жалбоподателката; информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024 г. На 16.12.2024 г., на ел. поща [електронна поща] са предоставени изисканите документи, които са заведени с вх. № С-03-5687/16.12.2024 г. В становището си кредиторът посочил, че:

„На 09.01.24 г. жалбоподателят е сключил ДПК № ********** със срок 60 месеца с общо дължима главница 11 449,99 лв., която е формирана от 10 000,00 лв. предоставен потребителски кредит и 1 449,99 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 16.07.24 г. жалбоподателят е сключил ДПК № ********** със срок 48 месеца с общо дължима главница 3 122,00 лв., която е формирана от 2 800,00 лв. предоставен потребителски кредит и 322,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 13.08.24 г. жалбоподателят е сключил ДПК № ********** със срок 24 месеца с общо дължима главница 555,00 лв., която е формирана от 500,00 лв. предоставен потребителски кредит и 55,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Кредитите са отпуснати след извършвани проверки в ЦКР, от които е установено, че към 09.01.24г., 16.07.24г„ и 13.08.24г. клиентката е обслужвала редовно кредитните си задължения и не е била в просрочие.“

От страна на Банката е взето решение, при желание от страна на жалбоподателя за обединяване на активните договори с нов ГПР 20% без застраховки и без допълнителни суми за усвояване. Не са предоставени следните документи: оценката на кредитоспособността на жалбоподателката; документи за извършените плащания по договор № ********** - с упражнено право на отказ и по договор № ********** - с предсрочно погасяване на кредита. С писмо с изх. № С-03-5687/16.12.24 г. е изискана допълнителна информация и документи от кредитора за: 1. Оценката на кредитоспособността на жалбоподателката /всички извършени действия и направени справки в ЦКР и други бази данни преди сключването на трите договора за потребителски кредит с № **********/09.01.24 г., № **********/16.07.24 г. и № **********/13.08.24г./. Да се приложат съответните документи особено оценката на дохода на потребителя. 2. Документи за извършените плащания по договор № ********** - с упражнено право на отказ и по договор № ********** - предсрочно погасен. Да се приложат заявленията на потребителите и платежни документи за погасяване на задълженията по договорите. 3. Информация от общия брой договори - 122 бр., които са сключени в офиса в гр. Плевен по колко от тях е включена допълнителна услуга - застраховка и по колко от тях няма допълнителна услуга. На 18.12.24г. са предоставени изисканите документи и информация. След преглед на представените документи е установено, че на 09.01.24 г. жалбоподателката е сключила ДПК № ********** със срок 60 месеца, размер на кредита 10 000,00 лв.; общ размер на застрахователна премия 1 449,99 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 11 449,99лв.; годишен лихвен процент 30,39%, ГПР 34,65%, обща дължима сума - 22 390,74 лв. Кредиторът е включил в размера на кредита и сумата за допълнителната услуга застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“ в размер на 1 449,99 лв., като начислява и върху нея възнаградителна лихва, за целия период на договора. В погасителния план към договора сумата за застраховката не е изведена в отделна колона, а е включена в погасителните вноски по кредита, които са в размер на 373,19 лв. При изчисление на сумата за застраховка 1 449,99 лв. при годишен лихвен процент 30,39% за срок от 60 месеца, жалбоподателката трябва да заплати за застраховката сума в размер на 2 835,60 лв. т.е. почти 100% повече от обявената цена на допълнителната услуга. На 20.12.24 г., на проведено заседание на КЗП, с Протокол № 47 е взето решение, че „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68д ал.2 т.4 ЗЗП, тъй като предоставената от дружеството информация в договорите за потребителски кредит, относно цената на допълнителната услуга - застраховка е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на допълнителната услуга - застраховка - може да бъде основание, потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел, без прилагането на практиката. В този смисъл е очертано, че на 16.04.2024г. в гр. Плевен, офис на [улица], при сключване на Договор № **********, „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, което е квалифицирано като нарушение по чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, което е осъществено на 16.07.2024 г. в гр.Плевен. За същото на основание чл.210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева

За да постанови решението, РС Плевен е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на постановлението. След анализ на разпоредбите на чл.68в, чл.68г ал.4,. чл.68д ал.1 и. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП по съществото на спора съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано, че дружеството е извършило нарушението, за което му е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. В тази връзка за неоснователни е счел възраженията в жалбата, че дружеството не е представило невярна информация за цената на застраховката, тъй като същата е посочена в СЕФ и договора за кредит. Изложил е съображения, че предоставената от банката информация в договорите за потребителски кредит за крайната цена на допълнителната услуга – застраховка, е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на тази услуга би могла да бъде основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагане на практиката. Достигнал е до извод, че поради горното правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. По отношение индивидуализацията на наказанието е посочил, че наложената санкция е в минималния размер, което е обосновано, тъй като нарушението е извършено за първи път. Изложил е мотиви, че нарушението не е маловажно с подробно изложени доводи в тази насока.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано по категоричен начин нарушение на чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, изразяващо се в прилагане от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите преповтарят изложените в жалбата до районния съд, по които последният е направил обосновани и правилни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 пр. 1 вр. чл.68д, ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност по посочените текстове на Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. В чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива по чл. 68д - чл. 68к от ЗЗП. Чл. 68д, ал. 1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на кредита е безспорно забранена нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като е налице възможност потребителят да не сключи договора, който принципно би сключил, ако е запознат с обстоятелството, че заплаща по-висока цена в сравнение с тази посочена при посочване на размера на кредита. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че по същество на потребителя се отпуска кредит, състоящ се от два компонента – кредит за собствени нужди и целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента.Съгласно чл.7.1 от представения по делото договор за кредит, размерът на кредита включва сумата от 2800 лв., като отделно се регламентирани застрахователна премия -322 лв., застраховка „Bank 66+“ 322 лв., или общ размер на кредита 3 122 лв лв. В чл.7.2.3 от договора е прието, че при сключване на някой от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл.19 дължимата сума се превежда от кредитора и е част от Общия размер на кредита посочен в чл.7.1. В чл.19 от договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора. Изложеното води до извода, че съдържанието на договора е двусмислено и подвеждащо и потребителят е поставен в невъзможност да разбере сумата от 322 лв. по чл.7.1 от договора дали съставлява част от кредит или е възнаграждение за допълнителна услуга, а именно сключване на застрахователен договор посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Сумата от 322 лв., прибавена към главницата не може да се приеме като част от общия кредит, тъй като от клаузите на чл. 10 и 19 от договора е видно, че банката действа като застрахователен брокер и сключва застраховки от името и за сметка на трето лице и именно това са допълнителните услуги, които дружеството предоставя, а не допълнителен кредит за финансиране на сключване на застраховка, както твърди касатора. Същевременно разходи за допълнителни услуги като застраховки съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023 г., относно договорите за потребителски кредити, се включват при изчислението на ГПР само и единствено, когато услугата е в допълнение към основния договор и е задължително условие за получаване на кредита или получаването при предлаганите условия. В случая сключването на договор за застраховка посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не е задължително, а е предоставено на преценката на потребителя. Като е достигнал до аналогичен правен извод, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба КЗП, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/08.05.2025 г., постановено по АНД № 564/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София, р-н Лозенец, [улица], [ЕИК], да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 100лв за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.