Решение по дело №744/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260225
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260225    

         

гр. П., 26.02.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00744 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Средец” № 11, чрез адв. М., срещу П. К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 567,60 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода от 30.10.2017 г. – 01.08.2019 г., в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, с абонатен номер 1350308, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 48,00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 05.01.2017 г. до 23.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 4910/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06640/2019 г. на Районен съд - П..

Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 06640 по описа за 2019 г. на РС – П. е видно, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 4910/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. К.Т., за следните вземания: сумата 567,60 лв. главница за доставена и отведена вода за периода от 30.10.2017 г. – 01.08.2019 г., в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, с абонатен номер 1350308, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 48,00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 05.01.2018 г. до 23.10.2019 г., както и за сторените разноски за производството.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414а ГПК, с което вземанията се оспорват поради плащането им. Към възражението са представени разписки за извършено плащане от ответника към ищцовото дружество по фактура от 06.07.2017 г. за отчетен период 29.05.2017 г. – 28.06.2017 г., разписка от 02.12.2019 г. по фактура от 03.09.2019 г. за отчетен период 01.08.2019 г. – 02.09.2019 г. и разписка по фактура от 04.01.2018 г. за отчетен период 28.11.2017 г. – 28.12.2017 г.

С молба от 05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 06640 по описа за 2019 г. на РС – П. ищцовото дружество посочва, че в деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са извършени плащания, с които са погасени задълженията по две от фактурите през процесния период, а именно: по фактура № ********** от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от 04.01.2018 г., с оглед на което непогасените вземания са в размер на сумата 522,52 лв. – главница, и сумата 39,96 лв. – лихва за забава.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., а с доклада по делото е обявено за служебно известно, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и в.„СъП.” на 02.09.2014г.

Представена е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на издадените фактури, техните стойности и начислената лихва за забава.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна експертиза, според което стойността на ВиК услугите за имот на адрес: гр. П., ул. „***“ 5, е в размер на 522,52 лв. за периода от 28.12.2017 г. – 01.08.2019 г., а лихвата за забава е в размер на 39,96 лв. от деня, следващ падежа на месечното задължение, с начален момент на забавата 01.03.2018 г., до 23.10.2019 г.

Настоящият състав кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво, намиращо опора в карнетните картони и счетоводните регситри на дружеството и не е оспорено от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

С доклада по делото е прието, че съдът е сезиран с искове за установяване на вземания за сумата 567,60 лв. – главница за периода 30.10.2017 г. – 01.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащането й, и сумата 48,00 лв. лихва за забава за периода 05.01.2017 г. – 23.10.2019 г., както са заявени с исковата молба.

Същевременно, видно от заповедта за изпълнение, че в нея не е удостоверено вземане за лихва за забава за периода 05.01.2017 г. - 04.01.2018 г., поради което в тази част производството по делото е недопустимо.

С уточняваща молба от 12.03.2020 г. ищецът е заявил, че поради извършени плащания на 30.10.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ вземанията, предмет на предявените искове, са за сумата 522,52 лв. – главница за периода 28.12.2017 г. – 01.08.2019 г., и сумата 39,96 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2018 г. – 23.10.2019 г.

Съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Предвид изявленията на ищеца, че в деня на подаване на заявлението са извършени плащания от ответника, с които са погасени задълженията по фактура ********** от 05.12.2017 г. и фактура ********** от 04.01.2018 г., с оглед на което непогасените вземания са в размер на 522,52 лв. – главница, и 39,96 лв. – лихва, следва извод, че липсва правен интерес от предявените искове за сумата над 522,52 лв. до сумата 567,60 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода от 30.10.2017 г. – 27.12.2017 г. в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, по фактура № ********** от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от 04.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата над 39,96 лв. до 48,00 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2018 г. до 23.10.2019 г. върху главниците по фактура № ********** от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от 04.01.2018 г., за които е издадена Заповед № 4910/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06640/2019 г. на Районен съд - П.. С оглед изложеното, в тези части производството по делото следва да бъде прекратено и издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена.

В останалата част исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.

Ответникът е оспорил вземанията единствено с възражение за плащането им, направено по ч.гр.д. № 06640/2019 г. на Районен съд – П.. От представените в заповедното производство разписки се установява, че по партида на името на ответника при ищцовото дружество са извършени плащания за доставени ВиК услуги, които касят периода, за който производството по делото подлежи на прекратяване, както и период след процесния. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на наличието на облигационно правооотношение между страните и с оглед доказателствата за извънпроцесуалното му поведение, съдът прави извод, че между страните е налице договор за доставка на ВиК услуги при публично известни общи условия.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стойността на доставените ВиК услугите за имот на адрес: гр. П., ул. „***“ 5, е в размер на 522,52 лв. за периода от 28.12.2017 г. – 01.08.2019 г.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за признване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 522,52 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода от 28.12.2017 г. – 01.08.2019 г. за имот на адрес: гр. П., ул. „***“ 5, е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от датата на фактуриране.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че законната лихва за забава от деня, следващ падежа на месечното задължение, с начален момент на забавата 01.03.2018 г., до 23.10.2019 г. е в размер на 39,96 лв.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв., сумата 150,00 лв. – депозит за вещо лице, и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. общо 475,00 лв., от които, предвид изхода на спора, следва да му бъде присъдена сумата 434,01 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, предвид частичното обезсилване на заповедта за изпълнение, следва да му бъде присъдена сумата 68,53 лв.

Ответникът не е направил искане и представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени за прекратената част от производството.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Средец” №11, сумата 522,52 лв. /петстотин двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/ главница за доставена и отведена вода за периода от 28.12.2017 г. – 01.08.2019 г. в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, с абонатен номер 1350308, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 39,96 лв. /тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 01.03.2018 г. до 23.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 4910/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06640/2019 г. на Районен съд - П..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявените  от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Средец” № 11, срещу П. К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 522,52 лв. до сумата 567,60 лв. главница за доставена и отведена вода за периода от 30.10.2017 г. – 27.12.2017 г. в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, по фактура № ********** от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от 04.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата над 39,96 лв. до 48,00 лв. – обезщетение за забава върху главниците по фактура № ********** от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от 04.01.2018 г. за периода 05.01.2017 г. до 23.10.2019 г.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4910/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06640/2019 г. на Районен съд - П. в ЧАСТТА за сумата над 522,52 лв. до сумата 567,60 лв. главница за доставена и отведена вода за периода от 30.10.2017 г. – 27.12.2017 г. в жилище на адрес: гр. П., ул. „***“ № 5, ведно със законната лихва за забава върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019 г., до окончателното й изплащане, и сумата над 39,96 лв. до 48,00 лв. – обезщетение за забава върху тези главници за периода от 05.01.2018 г. до 23.10.2019 г.

ОСЪЖДА П. К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул. "Средец” № 11, сумата 434,01 лв. /четиристотин тридесет и четири лева и една стотинка/ - разноски за исковото производство, и сумата 68,53 лв. /шестдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в прекратителната му част в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06640 по описа за 2019 г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.