№. 260405 / 28.10.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
28.10.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д.№. 1364 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.430 ал.1 ТЗ във вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Б. Д. А. -. г. твърди в исковата молба, че със Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.10.2018г. и Изпълнителен лист от 29.10.2018г., издадени по ч.г.д.№. 2615/2018г. по описа на Районен съд -. Монтана, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Б. Д." А., кредитополучателят Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx е осъден да заплати на „Б. Д." А. следните суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 06.11.2017г.: 1045,41 лева – представляваща главница, договорни лихви за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година – 99,42 лева, мораторна лихва за забава за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година – 4,20 лева, заемни такси и разноски в размер на 85 лева, законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението, държавна такса в размер на 25 лева и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Твърди, че връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК обуславя правния интерес, в законоустановения срок и на основание чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 06.11.2017г. между „Б. Д.“ А. и Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx.
Ищецът твърди, че съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 06.11.2017г. „Б. Д." А. е предоставила на Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000лв. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя договорената сума. Поддържа, че кредитът се погасява с вноски, дължими на всяко 10-.то число от месеца. Кредитополучателят нарушил това свое договорно задължение и допусна забава в плащанията. Не са платени вноските за периода 10.01.2018г. до 10.06.2018г. за обща сума от 180 лева. Спирането на плащането го принудило да приложи санкциите, предвидени в чл.32 на Глава ІХ „Обслужване на кредита” от Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. Д., неразделна част от Договора за кредит, а именно ако клиентът не погаси изцяло задължението си в размера и срока по чл.31 ал.2, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на Банката за целия използван кредитен лимит независимо от начина, по които е формиран, става изискуемо и с нотариална покана рег.№. 5318/13.07.2018г., том 1, №. 105 на помощник нотариус П. Х. при нотариус И. Ф., вписана в регистъра на НК под №. 112 с район на действие РС – Монтана, обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Твърди, че на 25.10.2018г. било подадено Заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.г.д.№. 2615/2018г. по описа на Районен съд -. Монтана, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б. Д. А. заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.11.2018г. по молба на „Б. Д. А. срещу длъжника Т.К. е образувано изпълнително дело под №. 2191/2018г. по описа на Ч. М. И., вписана в регистъра на КЧСИ под №. 748 с район на действие ОС – Монтана. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба в съда няма плащания по кредитната експозиция. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx в качеството му на кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 06.11.2017 година, дължи на „Б. Д. А. следните суми: 1045,41 лева – представляваща главница, договорни лихви за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година – 99,42 лева, мораторна лихва за забава за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година – 4,20 лева, заемни такси и разноски в размер на 85 лева, законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д.№. 2615/2018г. по описа на Районен съд -. Монтана. Моли съда да му присъди сторените в заповедното и настоящото производства разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.П.К., чрез назначения му особен представител – адвокат М.К., е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че не признава предявените искове нито по основание, нито по размер. В тази връзка оспорва изцяло представените с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че не е налице валидно сключен и действителен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, твърдян в исковата молба, както и предоставена кредитна карта. Твърди, че представеният по делото договор не носи неговия подпис, а всички останали приложени по делото книжа не са подписани от него. Поддържа, че липсват данни по делото да е получил кредитна карта. Твърди, че не му е известно, ищцовото дружество да има каквито и да било претенции към него, още повече, че последното не го е уведомило за това, преди да заяви съдебно претенциите си и да заяви предсрочната изискуемост на вземането. Заявява, че е неоснователно твърдението, че предсрочната изискуемост е обявена с нотариална покана рег.№. 5318/13.07.2018 година, тоМ.1, №. 105 на помощник нотариус на нотариус И. Ф.. Поддържа, че не е налице законосъобразно връчване при условията на посочената разпоредба. Твърди, че поради това не дължи каквито и да било суми на ищеца и затова исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу Т.П.К. xxx, която заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В резултат на това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 06.11.2017г. между „Б. Д.“ А. и Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx. Съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 06.11.2017г. „Б. Д." А. е предоставила на Т.П.К. с ЕГН xxxxxxxxxx кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лева. Договорено е между страните кредитът да се погасява с вноски, дължими на всяко 10-.то число от месеца. Установено е, че не са платени вноските за периода 10.01.2018г. до 10.06.2018г. за обща сума от 180 лева. Това довело до прекратяване ползването на кредитния лимит. С нотариална покана рег.№. 5318/13.07.2018г., том 1, №. 105 на помощник нотариус П. Х. при нотариус И. Ф., вписана в регистъра на НК под №. 112 с район на действие РС – Монтана, ищецът обявил на ответника -. кредитополучател предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. На 25.10.2018г. е подадено Заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, в резултат на което е образувано ч.г.д.№. 2615/2018г. по описа на Районен съд -. Монтана, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б. Д. А. заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на ищеца „Б. Д. А. срещу длъжника Т.К. е образувано изпълнително дело под №. 2191/2018г. по описа на Ч. М. И..
От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца е в размер на 1045,41 лева – главница, 99,42 лева – договорна лихва, 4,20 лева – обезщетение за забава, 75,00 лева – такса за невнесени минимални суми и 10,00 лева – такса за невърната кредитна карта. По делото е изслушано и заключение на вещото лице З.Л.З., от което е видно, че подписите в Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.11.2017 година, Общите условия по договора, Погасителен план и ГПР, Условия за издаване и обслужване за „Клиент” от името на Т.П.К., са изпълнени от него.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключенията на вещите лица В.П.Т. и З.Л.З., които заключения съдът кредитира изцяло като обективни и компетентно изготвени.
Страните са сключили на 06.11.2017 година договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, като ищецът – „Б. Д." А. е предоставила на ответника Т.П.К. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1 000 лева. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя договорената сума. Договорено е между страните на всяко 10-.то число от месеца се изплащат от ответника вноски. Кредитополучателят е нарушил това свое задължение и е допуснал забава в плащанията. От заключението на вещото лице Т. се установява, че ответникът е заплатил една вноска на 12.12.2017 година в размер на 36,80 лева, като след тази дата няма внасяни суми от него.
С отговора на исковата молба, назначеният особен представител на ответника – адвокат М.К., е направила възражение за липса на валидно сключен и действителен договор поради това, че договорът не е подписан от ответника. За изясняване на това спорно обстоятелство по делото е изслушано заключение по допусната и назначена съдебно – почеркова експертиза, изпълнена от вещото лице З.Л.З., от което заключение се установява по безспорен и категоричен начин, че подписите върху договора и приложенията към него са изпълнени от именно от ответника Т.К.. По отношение на ръкописния текст при изписване на имената „Т.К." в края на Общите условия, вещото лице е посочило, че не са изпълнени от ответника. Това не променя крайният извод, че между страните е налице валидно сключен и действителен договор. Съдът приема, че и по отношение на този вид кредит се прилагат нормите на ЗПК, които не предвиждат изискване за собственоръчно изписване на имената на кредитополучателя. Според чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
От заключението на вещото лице Т. се установи по безспорен и категоричен начин усвояването на кредита от страна на ответника, неплатените вноски и размера на задължението. От заключението е видно, че ответникът дължи сумата в размер на 1 045,41 лева – главница, 99,42 лева – договорна лихва, 4,20 лева – обезщетение за забава, които суми същият не е заплатил. Ето защо тези искови претенции, съдът намира за основателни и като такива, следва да бъдат уважени.
По отношение на претендираните суми от 75,00 лева – такса за невнесени минимални суми и 10,00 лева – такса за невърната кредитна карта, съдът намира, че исковите претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Този извод се налага, предвид разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а от договора не става ясно какво е основанието за дължимост на тези такси.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 829,98 лева – разноски в исковото производство и 69,83 лева – разноски в заповедното производство.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Б. Д. А., XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. у. №. 1. представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. към Т.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1 045,41 лева – представляваща главница, 99,42 лева -. договорни лихви за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година, 4,20 лева -. мораторна лихва за периода от 14.06.2018 година до 24.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 25.10.2018 година година до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.11.2017 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№. 2615/2018 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Б. Д. А., XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. у. №. 1. представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. против Т.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, искове за установяване на вземания в размер на 75,00 лева – такса за невнесени минимални суми и 10,00 лева – такса за невърната кредитна карта, по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.11.2017 година, сключен между „Б. Д. А. – град София и Т.П.К. xxx, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.10.2018 година, издадена по ч.г.д.№. 2615/2018 година по описа на Районен съд – Монтана, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Б. Д. А., XXXX , със седалище и адрес на управление: град С. у. №. 1. представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. сумата от 69,83 лева – разноски в заповедното производство и 829,98 лева -. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :