Р Е Ш Е Н И Е
№ 3467 10.12.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
втори декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 4633 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
С.Т.С. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски по делото.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете. В
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът не
се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
договор за дарение на недвижим имот от 11.12.2014 г., обективиран в нотариален
акт № ***,
том ***,
рег. № ***,
нот. дело № ***
г. по описа на нотариус Б. К., Т. С.С. дарява на баща
си С.Т.С. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.3 по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент с
административен адрес гр. Бургас, ***. Данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ за
имота е подадена от С.Т.С. на 17.12.2014 г., като в нея като ползватели на
имота са посочени С.Т.С. и Я. А. С..
Според
свидетеля Г.Я.П., отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество, отговаряща
за район „***“ на гр. Бургас, в имота не винаги й е осигуряван достъп. При
неосигуряване на достъп тя понякога начислява служебно суми. Свидетелят е
информирана от ползвателите, че лятото ги няма в имота и това е причината тя да
не е виждала измервателните уреди след 30.07.2019 г.
За
дължимите за предоставената услуга суми ищцовото дружество издава двадесет и
осем фактури, които са осчетоводени, а счетоводството е водено редовно. Първата
от тези фактури е от дата 25.05.2016 г. е и за отчетен период 26.03.2016 г. –
22.04.2016 г. Общата дължима сума по издадените фактури е в размер на 846,97
лева. Обезщетението за забава (мораторна лихва) върху неизплатените суми по
фактурите в общ размер на 846,97 лева, изчислено от датата, следваща датата на
падеж на всяка фактура до 11.03.2019 г., възлиза общо на 114,83 лева, но
дружеството претендира сума от 112,52 лева.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза в
имота има два водомера, като за процесния период общото доставено количество
питейна вода е 347,83 куб.м., което е на стойност 847,249 с ДДС, като разликата
от 0,279 лева с претендираната сума от 846,97 лева се дължи на изчисляване на
дължимите суми с точност до третия знак след десетичната запетая.
Установява
се, че на 18.03.2019 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 846,97 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 26.03.2016 г. до 11.01.2019 г., за сумата от 112,52 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2016 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По него е образувано ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа
на БРС. На 19.03.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***
срещу ответника. Тъй като ответникът е уведомен за издаването на заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящите искове.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства (показанията на
свидетеля Г.Я.П.), както и от заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са
два иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Надлежно заявено от
ответника е възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания от
2016 г. и за тези за месеците януари и февруари 2017 г.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1,
т.2 от ДР на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на
дружеството (за краткост ОУ). Установи се,
че ответникът като собственик по дарение на недвижим имот, находящ се в гр.
Бургас, ***, е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за
този имот и е получил абонатен номер ***.
По
делото няма доказателства водомерите на ответника да отчитат неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл.32 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (за краткост
Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Отчитането
на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление
– аргумент от чл.24 от ОУ. Видно от доказателствата, отчитането на водомерите в
процесния период се извършва в някои случаи служебно, когато не е осигурен
достъп (последното обстоятелство не освобождава потребителя от задължението да
заплати стойността на консумираната вода), няколко пъти по данни на клиента, а
в останалите пъти от самия инкасатор (условно „видян“). Не е налице „празнина“
в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя към предходна такава.
В
този смисъл, установено е изпълнението на задължението
на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за
ангажиране на отговорността на ответника,
в качеството му
на потребител, да заплати
извършената услуга.
Съгласно
чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно
начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
– чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в
периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се
предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Както
вече се посочи, първата издадена фактура е от 25.05.2016 г., поради което
вземането по нея става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.03.2019 г., от който
момент исковата молба, която прекъсва давността, се счита предявена (чл.422,
ал.1 от ГПК), т.е. периодът от настъпване на изискуемостта на вземането по
първата фактура до предявяване на претенцията пред съда е по-кратък от 3
години. Ето защо и по аргумент за по-силното основание никоя част от вземането
за главница на дружеството не е погасена по давност и възражението на ответника
в този смисъл е неоснователно.
Ищецът
претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва) за период с начален момент
26.06.2016 г., като от тази дата до предявяване на претенцията пред съда е
изминал срок, по-кратък от 3 години, поради което и вземането за лихва не е
погасено по давност.
Ето
защо исковете за главница и за обезщетение за забава (мораторна лихва) срещу ответника
следва да бъдат уважени така, както са претендирани, независимо че сумата за
обезщетение за забава според експерта е по-голяма от претендираната от
дружеството.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното
производство са в размер на 75 лева.
Ищцовото дружество претендира разноски и за исковото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение, защото исковата молба
е подадена от юрисконсулт, макар впоследствие то да е представлявано в
съдебните заседания от адвокат (адвокатско възнаграждение не се претендира). Съдът намира, че справедливо е юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Ищцовото
дружество е доплатило и държавна такса в исковото производство в размер на 75 лева,
както и е внесло следните суми: 20 лева, депозит за разпит на свидетел; 120
лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза; 180
лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза; 10
лева такса за съдебни удостоверения. Няма доказателства дружеството да е внесло
сумата от 20 лева, която съдът определи за доплащане във връзка с окончателно
определеното възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, поради което тя не следва да се присъжда. С
оглед изхода от делото ответникът дължи разноски в исковото производство в
размер на 505 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че С.Т.С.,
ЕГН – **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 846,97 лева (осемстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен номер *** за периода от 26.03.2016 г. до 11.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 112,52 лева (сто
и дванадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.06.2016 г. до 11.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.Т.С.,
ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********,
сумата от 75 (седемдесет и пет) лева разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2019
г. по описа на БРС и сумата от 505 (петстотин и пет) лева разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ