№ 342
гр. Ш, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630102963 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439
от ГПК.
В исковата си молба, ищецът П. П. М., ЕГН **********, обл. Ш, с. Д,
ул. “Ц.К. №9, със съдебен адрес за призоваване: гр.С 1000, ул. „Х.А.“ №60,
ет.3, чрез Адвокатска кантора „М-ви“, Адвокатско дружество „В и Л“, адв.
Е.Т., излага, че на 12.11.2009 г. по ч.гр.д.№3974/2009 г. по описа на Районен
съд Ш е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, по силата на които е разпоредено ищецът да заплати на
„Б-а ...К“ ЕАД /понастоящем АД/ следните суми: 28 074, 36 евро /54 908.68
лева/-главница по договор за жилищен кредит от 07.04.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2009 г. до окончателното
й изплащане; 2001, 72 евро/ 3915.02 лева/-договорна лихва от 12.08.2009 г. до
10.11.2009 г.; 2214, 71 лева- разноски. На 16.02.2019 г. по така издадения
изпълнителен лист било образувано ИД№264/2010 г. по описа на ЧСИ Д.З..
На 16.02.2010 г. била подадена молба за присъединяване на изпълнителен
лист от 13.11.2009 г., издаден по ч.гр.д.№3975/2009 г. по описа на ШРС. На
11.03.2010 г. държавата също била присъединена като взискател по делото. На
01.12.2010 г., вследствие на извършена публична продан на ипотекирания
недвижим имот, по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 55 500
лева. На 16.08.2012 г. бил сключен договор за цесия, по силата на който “Б-а
1
...К” АД е прехвърлила вземанията си, предмет на гореописаните
изпълнителни листове на ответника “ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. “К-з А.Д.” № 19, ет. 2, представлявано от
И.Д.М.. Новият кредитор, на 22.01.2013 г. е подал молба за конституирането
му като взискател по делото. На 15.06.2015 г. от взискателя била подадена
молба за налагане на възбрана върху недвижим имот. На 20.01.2021 г. ЧСИ
З.а, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е издала постановление за
прекратяване на и.д.№ 264/2010 г. по неин опис. По делото били постъпили
общо суми в размер на 55 600.00 лева. Ищецът заявява, че след извършеното
разпределение на постъпилите суми, по изпълнителния лист дължимите суми
били следните: 15 859.94 лева – главница и 16 290.74 лева - законна лихва за
периода от 21.12.2010 г. до 19.01.2021 г. Ищецът счита, че вземанията по
сочения изпълнителен лист са погасени по давност, като изрично се позовава
на изтекла в негова полза погасителна давност на вземането по описания
договор за кредит.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество
следните суми: 15 859.94 лева, представляваща главница по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 07.04.2008 г., сключен между ищеца и „Б-а
...К“ ЕАД, което вземане впоследствие е прехвърлено на ответното дружество
и 17 278.17 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2010 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.11.2009 г. по ч.гр.д. №3974/ 2009 г. по описа на ШРС, като погасени по
давност. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че признава исковете
като основателни. Изразява аргументи за недължимост на разноските в
производството.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното под формата на заверен препис
ИД№20108760400 по описа на ЧСИ Д.З., се установи, че на 12.11.2009 г., по
2
ч.гр.д. №3974/2009 г. по описа на РС Ш е издаден изпълнителен лист в полза
на „Б-а ...К“ ЕАД /понастоящем АД/ срещу ищеца за следните суми: 28 074,
36 евро-главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.04.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2009 г. до
окончателното й изплащане; 2001, 72 евро-договорна лихва и такса
закъснение от 12.08.2009 г. до 10.11.2009 г. и 2214, 71 лева- разноски. По така
издадения изпълнителен лист, на 18.02.2010 г. е образувано
ИД№20108760400 по описа на ЧСИ Д.З.. По делото са извършвани
изпълнителни действия, като е извършена публична продан на недвижим
имот, при която имотът е продаден и с постановление за възлагане от
02.12.2010 г. същият е възложен на купувача. В последствие по делото са
извършвани редица справки относно имущественото състояние на длъжника.
Междувременно, предвид сключен между кредитора и ответното дружество
договор за цесия, по изпълнителното дело, като взискател, на мястото на „Б-а
...К“ АД е конституиран ответникът. Тези факти и обстоятелства изрично се
признават от ответника. С постановление от 20.01.2021 г., на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство. Видно от удостоверение, изх. №1442/19.01.2021 г., издадено от
ЧСИ Д.З., се установи, че по издадения на 12.11.2009 г. по ч.гр.д.№3974/2009
г. по описа на ШРС изпълнителен лист, актуалният размер на дълга към
19.01.2021 г. е следният: 15 859, 94 лева-главница; 16 290, 74 лева- лихва за
периода от 21.12.2010 г. до 19.01.2021 г. и 2 428, 45 лева- разноски по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в
негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
3
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от
ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на
искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г.
на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. В конкретния случай ответникът изрично призна
исковете, като заяви, че не оспорва, че всички вземания по договора са
погасени по смисъла на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Това признание съдът
възприема като годен факт, установяващ от своя страна настъпване на
фактите, водещи до погасяване на процесните вземания по давност. Ето защо
счита, че вземанията по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.04.2008
г. са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи.
Относно разноските в производството, съобрази следното:
Ответникът оспори дължимостта на разноските, като заяви, че не е дал
повод за завеждане на делото и признава изцяло исковете. Съдът счита това
възражение за неоснователно. По делото безспорно се установи, че срещу
4
ищеца има валидно издаден изпълнителен лист, материализиращ вземания,
чийто носител, към датата на предявяване на иска, е ответното дружество.
Няма спор, че за принудителното осъществяване на вземането е иницииран и
воден изпълнителен процес. На следващо място, се установи, че в случая
ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен
регистър, съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г.
за ЦКР, въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната
задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра.
Само този факт съдът приема, че съставлява поведение на ответника, което да
стане повод за предявяване на нарочен иск за признаване правото на ищеца,
че вземанията по процесния договор за кредит са погасени по давност и не
подлежат на принудително изпълнение. Ето защо заключава, че в случая, с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, извършените от ищеца разноски
следва да се заплатят от ответника.
Ответникът направи и възражение за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар, което съдът счита за основателно. За
разглеждания казус, съобразно материалния интерес размерът на
минималното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца се
равнява на сума от 1 828, 97 лева, с включен ДДС. Заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар е 2 400.00 лева, с включен ДДС. Предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се намали на сума от 2 000.00 лева. За този извод съдът съобрази, че
по делото не са извършвани множество процесуални действия по събиране на
доказателства, като е проведено само едно открито съдебно заседание. Ето
защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 325, 53
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. П. М., ЕГН **********, обл. Ш, с. Д,
ул. “Ц.К. №9, НЕ ДЪЛЖИ на “ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. “К-з А.Д.” № 19, ет. 2, представлявано от
И.Д.М., следните суми: 15 859.94 лева /петнадесет хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
5
главница по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.04.2008 г., сключен
между ищеца и „Б-а ...К“ ЕАД, което вземане впоследствие е прехвърлено на
ответното дружество и 17 278.17 лева /седемнадесет хиляди двеста
седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна
лихва върху главницата, считано от 21.12.2010 г. до 30.08.2021 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 12.11.2009 г. по ч.гр.д. №3974/ 2009 г.
по описа на ШРС, поради изтичане на предвидената в закона давност,
отнасяща се до възможността на кредитора принудително да осъществи
вземането си.
ОСЪЖДА “ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. “К-з А.Д.” № 19, ет. 2, представлявано от И.Д.М., да
заплати на П. П. М., ЕГН **********, обл. Ш, с. Д, ул. “Ц.К. №9, сумата от
3 325, 53 лева /три хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6