№ 110
гр. В., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501856 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262849/08.07.2024 от Д. К. Д.,
ЕГН ********** от гр. В. ж.к. „В.В." № ***, чрез адв. К. М. против решение
№ 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело № 1442 по описа за 2021 г.
на ВРС, с което е допуска да бъде извършена съдебна делба на следните
недвижими имоти:
Апартамент *** с административен адрес: гр. В. ж.к.„В.В.", ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № ***. по КККР на гр.В.;
Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ч., община В.д.,
Област В., с адрес с. Ч., п.к. **, с площ от 2856 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), при съседи по скица: ******, а по документ за собственост: от двете
страни улици, Н.К. и Р.Г., номер по предходен план ***, квартал ** парцел **
имотът е описан в предходен документ за собственост като празно дворно
място от 1410 кв.м., включено в парцел IX- *** и празно дворно място от 1240
кв.м., включено в парцел X -***, находящи се в кв. 11 по плана на село Ч.;
Имот с идентификатор ***.1 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 64 кв.м., брой етажи:2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение
- жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
1
по предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.2 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 76 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.3 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 20 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.4 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 25 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.5 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 213 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение-селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.6 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 32 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение
- селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма;
Имот с идентификатор ***.7 находящ се в с. Ч., община В.д., Област В.,
с адрес с. Ч., п.к. **, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 66 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение
- селскостопанска сграда, стар идентификатор : няма, номер по
предходен план: няма;
Поземлен имот (нива) с идентификатор 80529.159.31, находящ се в
землището на с. Ч., с ЕКАТТЕ 805** общ. В.д., Област В., в местност „Ч.",
номер по предходен план №** целият с площ от 6.003 дка, с начин на трайно
ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - втора, трайно
предназначение на територията: земеделска, при граници на имота по
документ за собственост: имот №**, имот № **, имот №**, имот №**, а по
скица - ********;
Поземлен имот (нива) с идентификатор **, находящ се в землището на с.
Ч., общ. В.д., Област В., в местност „Ч.", номер по предходен план №**,
2
целият с площ от 16000 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, категория на
земята- втора, трайно предназначение на територията: земеделска, при
граници на имота по документ за собственост: имот №**, имот №**, имот№
**, имот №**, имот №**, а по скица - *********
Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището на
с. Ч., общ. В.д., Област В., в местност „Х.", номер по предходен план
№142080, целият с площ от 25002 кв.м., с начин на трайно ползване - нива,
категория на земята- втора, трайно предназначение на територията:
земеделска, при граници на имота по документ за собственост: имот на
наследниците на А.Ж.А., имот на наследниците на М.Д.М., имот на Ж.Ж.Ж.,
полски път, а по скица - ******
Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището на
с. Ч., общ. В.д., Област В., в местност „Т.Й.", номер по предходен план
№139063 целият с площ по скица от 15005 кв.м., а по документ за собственост
с площ от 15.004 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята-
втора, трайно предназначение на територията: земеделска, при граници на
имота по документ за собственост: имот на С.Г.Г., имот на наел. С.Т.М., имот
на И.М.И., имот на наел. С.Д.И., имот на С.Г.К. и полски път, а по скица -
*********, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както
следва: 5/6 ид. част за К. М. Д., ЕГН ********** 1/6 ид. част за Д. К. Д., ЕГН
**********
Поземлен имот (нива) с идентификатор 80529.108.113, находящ се в
землището на с. Ч., общ. В.д., Област В., в местност „А.", номер по предходен
план №** целият с площ по скица от 25002 кв.м., а по документ за
собственост с площ от 33.596 дка, с начин на трайно ползване - нива,
категория на земята- трета, трайно предназначение на територията:
земеделска, при граници - ******* между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността, както следва:
2/3 ид. част за К. М. Д., ЕГН ********** 1/3 ид. част за Д. К. Д., ЕГН
**********
като съсобствеността между страните е възникнала на основание
наследствено правоприемство в полза на ищеца Д. К. Д. и Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
15.12.2020Г., обективиран в НА № 3, том IV, рег.№ 3836, дело № 460/2020г.;
Договор за прехвърляне на наследството от 15.12.2020г. с нотариална заверка
на подписите per. №3835 и Договор за поправка на договор за продажба на
наследството от 29.12.2020г.; Договор за продажба на наследството от
18.11.2020г. с нотариално удостоверени подписи per. №3548; Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№122, том ** per. №57** дело №992 от 17.12.2020г. на нотариус Велин
Майсторов, вписан в Служба по вписванията гр. Девня вх.рег.№3569,
дв.вх.рег.№3543 от 18.12.2020г. акт №136, том 12 дело №2364/2020г. в полза
на ответника К. М. Д., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
3
Отхвърлен е иска за делба за посочените по-горе недвижими имоти
срещу Д. М. Я., ЕГН **********, адрес: гр.В. ж.к. „В.В.", ***, вкл. и
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК
Осъден е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК К. М. Д., ЕГН ********** от
гр.В. ул. „М." № 16 вх.А ет.4 ап.12 да заплаща на Д. К. Д., ЕГН ********** от
гр.В. ж.к. „В.В." № *** сумата от 74.17 лева /седемдесет и четири лева и 0.17
ст./ месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ
/имотите в с.Ч.: ПИ *** и изградените в него сгради № 1,2,3,4,5,6,7/ от К. М.
Д., в периода от влизане в сила на настоящото решение, имащо характер на
определение в тази част до окончателното извършване на делбата, като
отхвърлена е претенцията за разликата от 74.17 лева до пълния предявен
размер от 85 лева месечно.
Отхвърлена е претенцията на Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. В. ж.к.
„В.В." № *** с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на К. М. Д.,
ЕГН ********** от гр. В. ул. „М." № *** да му заплаща 85 лева месечно,
представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ /ап.35/ от К.
М. Д..
Жалбоподателят излага следните аргументи за неправилност на
обжалвания акт:
Съдът неправилно е приел, че липсва правен интерес от поддържане на
възраженията за нищожност на договора за продажба на наследство между К.
Д. и Д. Я.. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на
собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като
това касае упражняване на правомощия, произтичащи от правото му
собственост върху притежаваната идеална част от веща и включени в
съдържанието на това право. От значение е във вътрешните отношения с
останалите съсобственици, свързани с използването, поддържането и
управлението на общата вещ, чл. 30, чл.32 и чл. 41 от ЗС.
Първата инстанция неправилно е приела, че не е налице накърняване на
добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите. Имуществото
което Я. е декларирала, че се включва в нейния дял от наследството, е на
стойност 61358, 33 лв., почти 6,5 пъти повече от уговорена цена в договора за
продажба на наследство.
Не е доволен от изводите на районния съд, че липсват данни за
симулация на договор за продажба на наследство. Страните не са уговорили
продажна цена, такава не е била действително плащана. В разпит по друго
производство, купувачът К. Д. заявил, че не е поемал парични задължения към
баба си Я., нито има такива задължения към нея. В случая няма валиден
прикрит договор, тъй като дарението на наследство е недействително.
Отделно К. Д. е нямал доходи и спестявания да плати продажната цена, която
не е изплатена до настоящия момент.
Твърди, че е налице относителна недействителност по чл. 76 от ЗН.
По горените съображения счита, че Д. Я. следва да участва в делбата на
4
недвижимите имоти.
Възразя срещу квотите по които е допуснат до делба имот с
идентификатор № ***, с площ от 15004 кв. м. Излага съображения, че имотът
не е придобит в СИО между починалия К. Д. Я. и съпругата му Д. М. Я.. В
него той участва в съсобствеността с 1/3 ид. ч., като наследник на баща си К.
Д. Я.. Дори имотът да е СИО, съпругата му Я. не се легитимира като
собственик на половината от имота, а само на частта от имота, съответстващ
на приноса на семейните средства при придобиването му.
Моли обжалваното решение да се отмени и делбата да се допусне, както
следва: 4/6 ид. ч за К. Д. Я., и по 1/6 ид. ч за Д. К. Д. и Д. М. Я..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемите страни
Д. М. Я. и К. М. Д., чрез адв. А. П., в който се излага следното: Въззивникът
няма процесуална легитимация и интерес да предявява възражения за
нищожност на договора за продажба на наследство. След като Д. Я. не
претендира права върху процесните имоти, а напротив посочва, че договорът
за продажба на наследство от 18.11.2020г., отразява пълно й точно волята й.
Другата страна по договора за продажба на наследство - К. Д.о също посочва,
че договорът отразя пълно й точно волята му, и не отрича идеалните части
собственост на Д. Д., то възраженията са недопустими и неоснователни.
Предоставени са доказателства, че между Д. Д. и Д. Я. са водени редица
дела, в които Я. е осъдена да заплати на въззивника суми за това, че
неоснователно се е обогатила от продажбата на вещи от наследствената маса,
на починалия общ наследодател К. Д. Я.. По част от задълженията сумите
били заплатени от Я., като средства за това получила от К. Д.. По други дела
сумите са заплатени на въззивника директно от К. Д.. Последният е придобил
не само права но и задължения, което следва да се отчете при преценката на
нееквивалентното на престациите. Твърдят, че сумата 9500 лв. е платена, за
което са предоставени доказателства. Не е вярно твърдението, че К. Д. няма
доходи, той е трудово ангажиран. Какви доходи получава е без отношение към
предмета на настоящия спор.
На следващо място се излага, че договорът за продажба на наследство не
е симулативен. Показанията на К. Д., са без отношение към настоящия спор.
Посочва, че е недопустимо да се ползват показания дадени в друго
производство. Правилно ВРС е приел, че щом има платена цена, и са
изпълнени задълженията на страните, то договорът за продажба на наследство
не е симулативен.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на възражението
по чл. 76 от ЗН. Цитира се практика.
По отношение на възражението, че неправилно са определени квотите
имот с идентификатор № *** посочват следното: Договорът за доброволна
делба на земеделски зами е сключен по време на брака на К. Я. и Д. Я.. Не е
доказано сумата за уравнение на дяловете да е от извън семейни средства. Със
смъртта на К. Я. е прекратена съпружеската имуществена общност, като Д. Я.
5
е получила ½ ид. ч, а останалата ½ ид. ч е станала част от наследството на К.
Я..
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Подадена е частна жалба Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. В. ж.к. „В.В.“
№ ***,, против решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело №
1442 по описа за 2021 г. на ВРС, в частта с която е отхвърлена претенцията по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, за осъждане К. М. Д. да му заплаща сумата от 85 лв.
месечно, дължима срещу ползването на общата вещ ап. 35 в гр. В., в която се
излага следното:
По делото е установено, че К. М. Д. посещавал и ползвал апартамента и
същевременно е допуснал баба си Д. Я. да живее трайно в апартамента. Я.
упражнява фактическа власт върху целия апартамент, в двойно качество – за
една по – малка част в лично качество и за по – голяма част вместо внука си,
когато той самия не ползва жилището.
Д. Я. упражнява фактическа власт на дворното място и сградите в с. Ч.
и апартамент в гр. В.. За това следва да бъде уважена молбата по
привременните мерки за осъждане на Я. да му заплаща обезщетение.
В съдебно заседание въззивника Д. К. Д. не се явява, представлява се от
адв. Явор Стойчев, който подържа въззивната жалба и частната жалба,
претендира разноски.
Въззиваемите страни К. М. Д. и Д. М. Я., не се явяват представляват се
от адв. А. П. и Ива Д., които поддържат отговорите по въззивната и частната
жалба.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. К. Д. иск за
делба по чл. 34 от ЗС срещу К. М. Д. и Д. М. Я.
В исковата молба ищецът навежда следните твърдения: Собственик е на
1/6 ид. ч. от апартамент *** адрес: гр. В. ж.к. „В.В.“, бл.17., в качеството си на
наследник на баща си К. Д. Я., починал на 22.10.2018г. Жилището е
придобито по време на брака на К. Д. Я. и Д. М. Я..
След смъртта на баща му, майка му Д. Я. се легитимира като собственик
на ½ ид. ч. от жилището на собствено основание и на 1/6 като наследник на
починалия си съпруг.
Осен ищецът и неговата майка 1/6 ид. ч. е притежавал и брат му М. Д..
Ответникът се легитимира собствени на 5/6 ид. ч от жилището на
следните основания:
1/ ½ ид.ч. по силата на сключен с баси Д. Я. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане;
2/ 1/6 ид.ч. по силата на договор за продажба на наследство, сключени с
баба си Д. М. Я.
3/ 1/6 ид. ч. по силата на договор за продажба на наследство, сключени с
баща му М. К. Д..
6
Претендира делба на Апартамент *** с административен адрес: гр. В.
ж.к. „Вл. Варненчи“, бл.17, вх. З, ет.2, ап.35, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. № ***. по КККР на гр. В. при следните квоти;
За Д. К. Д. 1/6 ид.ч.
За К. М. Д. – 5/6 ид. ч.
Отправя искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК ответникът да му заплаща
обезщетение за ползване на имота.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от К. М. Д., в който не се
оспорва на съсобственост върху ап.35, начина й на възникване и квотите.
Твърди се, че имотът се ползва от Д. Я. и за това не дължи обезщетение.
В срока по чл. 341, ал. 2 от ГПК е постъпила от К. М. Д. молба за
включване в делбата останалите процесни делбени имоти при квоти:
За Д. К. Д. 1/6 ид.ч
За К. М. Д. – 5/6 ид. ч
За имот идентификатор 80529.108.113, - Д. К. Д. 1/3 ид.ч; К. М. Д. – 2/3
ид. ч
От Д. Д. е постъпил отговор на молбата по чл. 341, ал. 2 от ГПК, в
който излага следното:
Оспорва придобивното основание на К. М. Д. за 1/6 ид. ч от делбените
имоти. След завеждане на делото му е станало известно, че договорът за
продажба на наследство от 18.11.2020г. сключен между К. М. Д. и Д. М. Я. е
нищожен.
Договорът е симулативен страните по него не са уговорили продажна
цена, такава не е била заплащана, като привидно в договора е посочено, че
купувачът поема задължение за заплащане на цената по банков път. Разпитан в
хода на друго дело, купувачът по договора К. М. Д. заявил, че не е поемал
парични задължения към баба си, ответника Д. М., нито има такива
задължения. Отделно К. М. Д. няма собствени доходи, спестявания за да плати
договорената цена, която е неадекватна на имуществото включено в
наследството. Поради нищожността на договора майка, му Д. М., се явява
съсобственик на процесните имоти и следва да участва при извършване на
делбата.
По отношение на имот с идентификатор № ***. Възразя върху посечени
в молбата квоти, като твърди, че имотът не придобит в СИО между починалия
К. Д. Я. и съпругата му Д. Я.. Сумата от 200 лв. заплатена на К. Д. Я. не е за
уравняване на дяловете, че част от получения от него в дял имот да е СИО.
Дори при извод за придобиване на имота в СИО, съпругата Я. не се
легитимира като собственик на половината от имота.
Д. М. Я. е изразила становище, в което счита възраженията на Д. Д.
досежно действителността на Договора за продажба на наследство за
неоснователни. Твърди, че същият отразява действителната воля на страните,
7
като е получила продажната цена в размер на 9500 лева на 18.11.2020г. по
банковата си сметка. Счита за неоснователно искането за определяне на
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като със заповед за
защита №75/07.06.2022г., издадена по гр.д.№7228/2022г. по описа на ВРС, Д.
К. Д. е задължен да не доближава имота. Твърди, че ап. №35 не се ползва
лично от К. Д., а от нея. Счита, че валидно се е разпоредила в полза на К. Д. с
наследството, останало от съпруга й.
С молба от 02/02.2022г. Д. К. Д. посочва, че в евентуалност поддържа
възражение по чл.76 от ЗН. В първото по делото заседание в етапа му на
решаване на предварителни въпроси прави възражение, че договорат за
продажба на наследство е нищожен поради неравностойност на престациите.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че К. Д. Я. починал на 22.10.2018г., като негови
наследници по закон са Д. М..
Я. – съпруга, Д. К. Д. - син и М. К. Д. - син.
Видно от постъпилата от Община В. информация, приложена на л.42 от
делото, К. Д. Я. и Д. М. Я. са сключили граждански брак на 07.01.1970г. в с. Ч.,
Община В.д..
От нотариален акт за покупко - продажба се установя, че на 14.10.2016г
Д. М. Я. и съпругът й К. Д. Я. са придобили апартамент *** с гр. В. ж.к.
„В.В.“, бл.17, вх.З, ет.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. №
***. по КККР на гр. В..
С Договор за прехвърляне на наследството от 15.12.2020г. с нотариална
заверка на подписите per. №3835 и договор за поправка на договор за
продажба на наследството от 29.12.2020г. с нотариална заверка на подписите,
М. К. Д. е прехвърлил на сина си К. М. Д. 1/3 ид.ч. от наследството останало
от К. Д. Я., ЕГН **********.
По силата на договор за продажба на наследство от 18.11.2020г. Д. М. Я.
прехвърлила на своя внук К. М. Д. собствените си 1/3 ид. ч. от наследството на
К. Д. Я., за сумата от 9500 лв. платима по банковата сметка на продавача в
банка „ ДСК“ ЕАД.
Видно от операционна бележка/л.213/ на 18.11.2020г. К. М. Д. превел по
банковата сметка на Д. М. Я. сумата от 9.500 лв., като основание е посочено
договор за продажба на наследство от 18.11.2020г.
Видно от НА от 15.12.2020г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане Д. М. Я. прехвърлила на К. М. Д. ½ ид. ч. от
описания по горе апартамент ***, като си запазила правото на ползване върху
него. Срещу същото задължение за издръжка и гледане Д. М. Я. прехвърлила
на К. М. Д. още и ½ от 6665 кв.м. от имот с идентификатор ***, находящ се в
с. Т., целият с площ 10000 кв.м.; ½ ид.ч. от 170/300 ид. части от имот с
идентификатор *** и идентификатор ***1 /2 ид.ч. от 170/300 ид. части от
8
преместваем обект - стоманобетонов склад намираща се в обект ***.
С втори договор за издръжка и гледане обективиран в НА от
17.12.2020г./ л. 90/ Д. М. Я. прехвърлила на К. М. Д. ½ ид.ч от: поземлен имот
с идентификатор ***; Имот с идентификатор ***.1; Имот с идентификатор
***.2; Имот с идентификатор ***.3; Имот с идентификатор ***.4; Имот с
идентификатор ***.5; Имот с идентификатор ***.6; Имот с идентификатор
***.7, находящи се в с. Ч.; Поземлен имот (нива) с идентификатор
80529.159.31, находящ се в землището на с. Ч., в местност „Ч."; Поземлен имот
(нива) с идентификатор **, находящ се в землището на с. Ч., в местност „Ч.";
Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ч., в
местност „Х."; Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в
землището на с. Ч., в местност „Т.Й.“.
Oт нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №21,
том II, дело №397/1991 г. на Районен съд в гр. Девня се установява че, К. Д. Я.
е признат за собственик на празно дворно място от 1410 кв.м., включено в
парцел IX *** в кв.11 по плана на с. Ч. и на 1240 кв.м. дворно място, включено
в парцел X *** в кв.11 по плана на с. Ч., заедно с построените в него жилищна
сграда и стопански постройки. Видно от скица № 15-1136255-05.12.2020 г.
имотът е идентичен с ПИ ***.
По делото е вложено удостоверение за търпим строеж № 59/л.105/
издадено на наследниците на К. Д. Я. съгласно цитирания по горе констативен
НА, затова, че жилищни сгради с идентификатор № ***.2 и № ***.3; гараж с
идентификатор ***.4 и селскостопанска сграда с идентификатор
80529.501.197.5 по КККР на с. Ч., не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
От нотариални актове за продажба на недвижими имоти /л.106- л.108/ се
установява, че наследодателят К. Д. Я., е закупил по врене брака си с Д. М. Я.,
следните недвижими имоти находящ се в землището на с. Ч., а именно:
поземлен имот с идентификатор 80529.159.31 и поземлен имот с
идентификатор **.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.03.2004г и
договор за доброволна делба на земеделска земя от 09.06.2004г.,
наследодателят е придобил, в режим на СИО, собствеността върху ПИ на
идентификатор ***, находящ се в землището на с. Ч..
Видно от договор за доброволна делба на земеделска земя от
23.06.2004г./ л. 110/ К. Д. Я. придобил като наследник на К. К. собствеността
върху ПИ идентификатор ***. От назначената по делото експертиза се
установява, че към момента на сключване на договора за доброволна делба,
пазарната стойност на ПИ *** е била 2 363 лева. За уравняване на дяловете на
останалите наследници К. Д. Я. е заплатил 300 лв.
От договор за доброволна делба на земеделска от земя 09.08.2001г., се
установява, че К. Д. Я. придобил по наследство от Д. Я. А. ПИ с
9
идентификатор 80529.108.113 находящ се в землището на с. Ч..
Видно от разписка /л.300/ на 19.11.2021г. съделителят К. М. Д.
предоставил на баба си Д. М. Я. сумата от 2340 лв., за да заплати задължение,
които има към Д. К. Д. съгласно решение на ВРС по гр.д № 15850/2020г. На
същия ден Д. М. Я. внесла сумата по банковата сметка на Д. К. Д./ л.299/
Видно от операционна бележка от 17.02.2021г. К. М. Д. превел на Д. К.
Д. сумата от 1728 лв., за погасяване на задължение които баба му Д. М. Я.
имам към Д. К. Д. по силата на Решение № 261573/8.12.2020г. по гр. д
6834/2020 г. на ВРС.
С Решение от 08.03.2023г. по въззивно гражданско дело №
20233100500327 по описа за 2023 година е отменено Решение № 2854 от
21.09.2022г. по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, в частта
му, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН са постановени мерки за защита
от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. с ЕГН ********** срещу
извършителя Д. К. Д. с ЕГН **********, като е забранено на извършителя да
приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице М. К. Д.,
обитаваното от него жилище, находящо се в с. Т., обл. В., ул. „М.С.Г.“ № ** и
мястото му за социални контакти – с. Ч., общ. В.д., обл. В., ПИ с ид. *** за
срок от шест месеца /считано от 07.06.2022г./, като подадената от М. К. Д.
молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие в негова
полза срещу извършителя Д. К. Д. е отхвърлена в тази част. В останалата част
решението на ВРС е потвърдено.
С влязло в сила решение по гр.д. № 6486/2020г. на ВРС са постановени
мерки за защита по ЗЗДН срещу Д. К. Д. спрямо М. К. Д. и К.И. Д.а, като е
забранено да ги приближава, вкл. да приближава вилен имот в село Ч. за срок
12/6 месеца.
На л.232 е приложена нотариално заверена декларация от Д. М. Я., с
която потвърждава, че е получила сумата от 9500 лева от К. Д. по договора за
продажба на наследство от 18.11.2020г., който договор отразява
действителната й воля.
Видно от протокол от проведено на 08.10.2021г. о.с.з. /л. 222/, К. Д. е
разпитан като свидетел по гр.д. № 15850/2020г. на ВРС, в показанията си
заявява, че не е плащал пари на баба си за наследството и не й дължи пари.
На 08.05.2018г. К. М. Д. упълномощил К. Д.а и М. Д. да го
представляват и подписват в качеството му собственик имотите в с. Ч., като
извършват всички правни и фактически действия по стопанисването,
поддържането, управлението и ползването на имотите. /л.252/
На 10.06.2021г. е връчена нотариална покана на К. Д./ л.252/, от Д. Д., с
която последният отравя искане да ползва имоти в с. Ч., като за целта му бъде
предоставен достъп до същите.
Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателствени средства
от страните по делото.
10
Свидетелят С.И. - съсед на Д. Я. посочва, че последната живее в, кв. В.,
** вх.З, ет.2. ап.35. Придружавал два три пъти Я. до с. Ч., където тя имала
имот. Не е виждал някой да остава да преспива в апартамента в гр. В., не е
виждал в имота в село Ч. да живеят други хора.
Свидетелят М.Х. посочва, че е в приятелски отношения със семейството
на К. М. Д., последният живее в Т., а Д. в В., ** К. Д. е работел в К.б., преди
това е работел в ваканционно селище.
Свидетелят Д. Д.а /съпруга на ищеца/ заявява, че свекърва й Д. Я. живее
във В., бл.17. След като съпругът й К. починал, Д. продължила да живее в
апартамента. Д. живеела сама в апартамента. К. Д. живеел в Т. при майка си и
баща си. Виждала е Д. сама в с. Ч.. По принцип не допускали съпруга й Д. Д.
до този имот, но Д. им отключила и те влезли. Ключалките били сменени. Не
знае Д. да е получавала пари от К. Д. за имотите. Той по принцип не работел.
Не знае К. Д. да ползва лично имотите в с. Ч.. Виждала е там баща му М.. Д. Д.
нямал достъп до имотите, всички ключалки били сменени. Между
наследниците на К. Я. са водени дела във връзка с наследството.
По делото е приета съдебно – оценителна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира, като пълна ясна и компетентно извършена. От
същата се установява следното:
Пазарната стойност към 18.11.2020г. на описаните недвижими имоти в
декларацията, находища се на л.67-69 от делото на Д. М. Я. към договора за
продажба на наследство е 61 358.33лв.
Средно месечния пазарен наем за ап. 35 е 320 лв., за имотите в с. Ч.: ПИ
*** и изградените в него сгради № 1,23.4,5,6,7 - 445 лева, съответно общата
стойност за 1/6 ид.ч. е 127.50 лева.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
Предявен е пряк иск с правна квалификация – чл. 34 от ЗС
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
По отношение на направените възражения от Д. К. Д., за нищожност на
сключения между Д. М. Я. и К. М. Д. договор за продажба на наследство от
18.11.2020г., на основание накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 пр. 4 -
то от ЗЗД и абсолютна симулация чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. 5 -то от ЗЗД,
настоящият състав намира следното:
Трето за сделката лице няма правен интерес да установява нейна
11
нищожност дори да е съсобственик на недвижимия имот, защото пороците
засягащи разпорежданията на другия съсобственик с неговата си идеална част,
не засягат неговата правна сфера.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява пред съд
чужди права от свое име, освен в изрично предвидените в закона случай.
Правен интерес от установяване на нищожност има само лицето чийто
материални права са накърнени от сделка или неговите универсални
правоприемници. Трето лице което не е страна по сделката няма правен
интерес да иска прогласяване на нищожността й, поради това, че с нея не се
накърнява правната му сфера. В този смисъл – Определение № 53 от
06.02.2020г. по ч.гр.д № 4727/2019 на ВКС, 4-то гр. отделение и Решение №
170 от 18.12.2017 по гр.д № 950/2017г. на ВКС 3-то гр. отделение.
По делото не спорно, че Д. Д. не страна по договора чиято нищожност
иска да се прогласи. Направените от него възражение представляват
упражняване на чужди права, което на основание чл. 26, ал 2 от ГПК е
недопустимо.
Предвид изложеното възраженията за нищожност на сключени между Д.
М. Я. и К. М. Д. договор за продажба на наследство направени от Д. Д. са
недопустими и като такива не следва да бъдат разглеждани по същество.
Относно наведеното оплакване във въззивната жалба, че в обжалваното
решение неправилно е прието, че сключеният договор за продажба на
наследство не е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН.
В т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС е прието, че нормата на чл. 76 от
ЗН не се прилага в хипотезите когато е прехвърлена цяла наследствена квота,
продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД. Тази точка не е
обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл Определение № № 1833 от 26.06.2023г по гр.д №
4312/2022г. на ВКС, 1-во гр. отделение
В настоящия случай се касае именно за продажба на наследство, като не
се оспорва, че Д. М. Я. е прехвърлила цялата наследствена маса, от което
следва, че нормата чл. 76 от ЗН е неприложима.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав прие, че
първоинстанционният съд правилно е решил, че договорът за продажба на
наследството от 18.11.2020г. сключен между Д. М. Я. и К. М. Д. не е
относително недействителен по отношение на Д. К. Д.. От което следва и че,
правилно е отхвърлен иска за делба на процесните имоти по отношение Д. М.
Я.
По отношение на възражението за неправилно определяне на квотите от
имот с идентификатор № ***., настоящият състав намира следното:
Видно от договора за доброволна делба К. Д. Я. е притежавал, част от
собствеността на ПИ № *** по силата на наследствено правоприемство от К.
Г. К., която на основани чл. 22, ал. 1 от СК е негова лична собственост. Частта
12
негова лична собственост от имота е в размер на 87.3 % ид. ч, определена
съобразно съпоставяне на пазарната цена на имота от 2 363 лв. и сумата 300
лв. дадена за уравняване на дяловете на останалите собственици. Идеалната
част от имота която е придобита възмезно и е станала СИО е в размер на 12.7
% /300/2363 x 100/
След смъртта на К. Д. Я. съпругата му Д. М. Я. е станала собственик на
основание чл. 21 от СК, чл. 28 от СК и чл. 9 от ЗН на 37.56 ид. ч. /изчислено
след направено закръгляне/ от имот с идентификатор № ***.
Децата му Д. К. Д. и М. К. Д. са придобили по 31.22 ид. ч от имота на
основание чл. 5 от ЗН.
М. К. Д. и Д. М. Я. са прехвърли собствеността на своите идеални части
от имота в общ размер на 67.78 ид.ч на К. М. Д..
В обобщение ПИ № *** е съсобствен между Д. К. Д. и К. М. Д. при
следните идеални части:
За Д. К. Д. 31.22 ид. ч.
За К. М. Д. 68.78 ид.ч.
По отношение на квоти в останалите имоти не са въведени възражения,
че не са определени правилно по отношение на Д. К. Д. и К. М..
С оглед на изложеното обжалваното решение № 260027 от 10.06.2024 г.,
следва да бъде отменено в частта, с която е допуснат до делба поземлен имот
(нива) с идентификатор ***, между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността, както следва: 5/6 ид. част за К. М. Д., ЕГН ********** 1/6
ид. част за Д. К. Д., ЕГН **********, като вместо друго с което:
поземлен имот (нива) с идентификатор *** бъде допуснат до делба
между съсобственици и квоти както следва: К. М. Д., ЕГН ********** 68.78
% ид.ч. ид. част за Д. К. Д. 31.22 % ид. ч.
Решение № 260027 от 10.06.2024 г., следва да бъде потвърдено в
останалите му обжалваеми части.
По отношение на частна жалба от Д. К. Д. срещу постановените
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:
Решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело № 1442 по
описа за 2021 г. на ВРС, в частта в която съдът се е произнесъл по претенцията
по чл. 344, ал. 2 от ГПК има характера на определение. То не е обжалвано в
частта, в която е осъден К. М. Д., да заплаща на Д. К. Д., сумата от 74.17 лева
месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ
/имотите в с. Ч.: ПИ *** и изградените в него сгради № 1,2,3,4,5,6,7/ от К. М.
Д., в периода от влизане в сила на решението до окончателното извършване на
делбата, като е отхвърлена е претенцията за разликата от 74.17 лева до пълния
предявен размер от 85 лева месечно.
Предвид изложено в този си част определението е влязло в сила.
На разглеждане пред настоящата съдебна инстанция подлежи
13
претенциите на Д. К. по чл. 344, ал. 2 от ГПК, за осъждане К. Д. е да му
заплаща сумата от 85,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за
ползване на апартамент *** находящ се в гр. В. ж.к.„В.В.“, бл.17, вх. З, ет.2,
ап.35.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на горецитираната разпоредба,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК акт в сила.
Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите
имат право да поискат на основание горецитираната разпоредба да им бъде
определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното
ликвидиране на съсобствеността.
По делото не е доказано, че апартаментът *** се ползва от К. Д. от
свидетелските показания, безспорно се установи, че имотът се ползва от Д.
Д.а, която за същия има учредено вещо право на ползване. Показанията на
всички свидетели са еднопосочни, че посещенията на К. Д. в имота са
епизодични, с цел да види баба си. Не се твърдят, респективно не са и
доказани действия, от които може да се направи извод, че К. Д. ползва имота
лично или чрез другиго. лице
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното определение обективирано в решение № 260027 от 10.06.2024 г.
постановено по гр. дело № 1442 по описа за 2021 г. на ВРС, следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на обжалваемостта:
Определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване
/Определение № 348 от 29.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4788 / 2024 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/
С оглед изхода на делото се дължат следните разноски:
На адв. А. П. се дължи възнаграждение платимо от Д. К. Д. в размер на
14
1392.68 лв. съобразно отхвърлената част от въззивната жалбата подадена
срещу решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело № 1442 по
описа за 2021 г. на ВРС, в частта му в която съдът се е произнесъл по иска за
делба, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
На адв. А. П. се дължи възнаграждение платимо от Д. К. Д. в размер на
400 лв. за осъществената от нея защита по частната жалба срещу определение
обективирано в решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело №
1442 по описа за 2021 г. на ВРС, с което съдът се е произнесъл по претенцията
по чл. 344, ал. 2 от ГПК
При определяне на възнаграждението, дължимо за защитата по
подадената частна жалба съдът съобрази фактическата и правна сложност на
делото по отношение на искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Това, че за тази
претенция във въззивното производство не са събирани доказателства.
На Д. К. Д. се дължат разноски в размер на 64.28 лв. съобразно
уважената част от жалбата.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по гр. дело
№ 1442 по описа за 2021 г. на ВРС в ЧАСТТА с която е допуснат до делба
Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището на с.
Ч., общ. В.д., Област В., в местност „Т.Й.“, номер по предходен план №139063
целият с площ по скица от 15005 кв.м., а по документ за собственост с площ от
15.004 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята- втора,
трайно предназначение на територията: земеделска, при граници на имота по
документ за собственост: имот на С.Г.Г., имот на насл. С.Т.М., имот на И.М.И.,
имот на насл С.Д.И., имот на С.Г.К. и полски път, а по скица - *********,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 5/6 ид.
част за К. М. Д., ЕГН ********** 1/6 ид. част за Д. К. Д., ЕГН **********
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДЕЛБА между К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Община
В., село Т., ул. „М.“ *** и Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к „ В.В.“
№ *** Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището
на с. Ч., общ. В.д., Област В., в местност „Т.Й.", номер по предходен план
№139063 целият с площ по скица от 15005 кв.м., а по документ за собственост
с площ от 15.004 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята-
втора, трайно предназначение на територията: земеделска, при граници на
имота по документ за собственост: имот на С.Г.Г., имот на насл. С.Т.М., имот
на И.М.И., имот на насл. С.Д.И., имот на С.Г.К. и полски път, а по скица -
*********, при следните квоти:
За Д. К. Д. 31.22 ид. ч. %
15
За К. М. Д. 68.78 ид.ч. %
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260027 от 10.06.2024 г. постановено по
гр. дело № 1442 по описа за 2021 г. на ВРС, в останалите му обжалваеми
части.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к „В.В.“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. П. от ВАК с личен № **********, адрес гр. В.
ул. „Р.Д.“ *** сумата от 1 792.68 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по въззивно гражданско дело
№ 1856 по описа за 2024 на ВОС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Община В., село Т., ул.
„М.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к „
В.В.“ № ***, сумата от 64.28 лв. /шестдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки/ представляваща сторени разноски по въззивно гражданско дело №
1856 по описа за 2024 на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, САМО в частта му по предявения иск за делба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в частта му по отношение на
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16