Р Е Ш Е Н И Е № 18/12.1.2017 г.
гр. Ямбол, 12.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1307/ 2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е във втора фаза на делбата.
В първото с.з. след допускане на делбата, проведено на 22.01.2014 г., е направено искане от ответницата, съдържащо се в представената писмена молба, за възлагане на недвижимия имот на ул. ***, ползван от нея, както и зъболекарския кабинет и гаража, находящи се на ул. ***, на осн. чл. 349 ал.1 от ГПК, което е поддържано в хода на делото. Предявява и обективно съединени искове по сметките. Иска другият съделител да бъде осъден да й заплати обезщетение във вид на наем за ползване само от него на имота, находящ се в гр. Я., ***, за периода от 14.11.2007 г. до 22.01.2014 г., т.е. обезщетение за ползване на нейните 1097279,5/2594559 ид.ч., в размер на 350 лв. месечно, от които 200 лв. за апартамента, 100 лв. за зъболекарския кабинет и 50 лв. за гаража, със законната лихва от последната дата до окончателното плащане, като общия размер на претенцията е 25100 лв. за 74 месеца. Искането за присъждане на обезщетение за лишаването от ползване е направено още в първата фаза на делбата (но в по-нисък размер) и е прието тогава в частта относно периода на обезщетение, обхващащ висящността на производството, т.е. до окончателното приключване на делото, но съдът не се е произнесъл по него. Предприето е с Молба от 02.11.2016 г. увеличение на претенцията по отношение на размера й за периода след 22.01.2014 г. до 07.11.2016 г., което е прието в размер на 350 лв. месечно, като общият размер на претенцията е 11900 лв. за 34 месеца. Твърди се, че след подаване на нотариалната покана за ползване на имота на ***, получена от насрещната страна на 27.11.2007 г., не е осигурена такава възможност от нея.
Ответницата също така е поискала в първото с.з. на втората фаза на делбата заплащане на подобрения, извършени по време на брака на страните в недвижимия имот, находящ се на ***, на стойност 12 000 лв., както и подобрения в недвижимия имот, находящ се на ***, в размер на 6000 лв., съответстващи на квотите на съделителя в съсобствените имоти. Твърди в с.з. на 08.12.2014 г., че подобренията са извършвани със съзнанието, че и другата страна е съсобственик, както и с негово знание и съгласие, вкл. и преди фактическата раздяла.
Подобренията в първия имот се изразяват в: закупуване и поставяне на италианска теракота в коридора, кухнята, банята и тоалетната на 46 кв.м., закупуване и поставяне на фаянсова облицовка на банята и тоалетната -29 кв.м., закупуване и поставяне на вградена вана в банята, душ кабина и фаянсова мивка, закупуване и поставяне на две алуминиеви врати на банята и мокрото помещение, закупуване и поставяне на прозорец в кухнята от алуминиева дограма; закупуване и поставяне на теракота на пода в зъболекарския кабинет-18,50 кв.м., закупуване и поставяне на фаянсова облицовка по стените на санитарния възел и в нишата-умивалнята в зъболекарския кабинет -20 кв.м., закупуване и поставяне на ел.табло с предпазни кабели, ключове и водомери, закупуване и поставяне на врата- прозорец в зъболекарския кабинет от ПВЦ. Подобренията в имота на *** включват: закупуване и поставяне на два прозореца от ПВЦ, закупуване и поставяне на прозорец в дневната от ПВЦ, закупуване и поставяне на врата-прозорец на кухнята, закупуване и поставяне на външни ролетни щори на дневната и кабинета, закупуване и поставяне на два броя ел.табла, остъкляване на терасата, закупуване и поставяне на българска теракота в коридора, кабинета и в банята -49 кв.м., закупуване и поставяне на фаянс в банята-28 кв.м., шпакловка и латекс на стените на апартамента-70 кв.м.
Ищецът оспорва исканията, като пледира за изнасяне на апартамента на *** на публична продан, а за останалите имоти възразява срещу извършването на делбата им, доколкото са незаконен строеж. Оспорва исковете по сметките с твърдението, че подобренията не са направени от ответницата с нейни средства, като твърди, че той е направил разходи за подобрения. Оспорва поставянето в ап.*** на два прозореца ПВЦ, като твърди, че е само един; оспорва покриването с теракота на 49 кв.м., като твърди, че дневната е с подово покритие паркет-20 кв.м., кухнята също-12 кв.м., а общата квадратура на теракота и фаянс в апартамента съответстват на 28 кв.м., каквато е площта на претенцията за поставен в банята фаянс. Твърди, че Т.С. не е искала предоставяне на ключа за имота на *** от него, а и имотът не е довършен в степен, да бъде годен за ползване. Признава получаването на покана за заплащане на обезщетение по отношение на апартамента.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице Н. М. по съдебно-техническата експертиза се установява, че делбените имоти са реално неподеляеми-невъзможно е от всеки от тях да се образуват дялове съобразно квотите на съделителите. Апартамент №*** на *** на *** е със застроена площ 53 кв.м., а прилежащото му избено помещение № *** е с площ от 13 кв.м. Част от жилището е преустроена в зъболекарски кабинет, за който е издадено разрешение за ползване №*** г., приложено по делото. Имотът се състои от преддверие, осигуряващо достъп до три стаи- дневна, спалня, преустроена в зъболекарски кабинет и кухня с южна тераса, остъклена, санитарен възел-обща баня и тоалетна между кухнята стълбищната клетка. Изложението на апартамента е само юг. Местонахождението на жилището е добро -централна градска част, първа зона, на основна пешеходна търговска улица, в близост до основни административни, културни сгради, училища -районът е с най-добре развита инфраструктура и е благоустроен. В жилището настилката е с теракот и паркет, стените- латекс, фаянс, дървена и частично алуминиева дограма. В заключението на в.л. Б. в първата фаза на делбата е отразено, че настилките от теракота са в коридора, зъболекарския кабинет, част от кухнята и в банята. Дограмата на дневната и кабинета е дървена, а на кухнята-от ПВЦ профили. Актуалната пазарна стойност към датата на заключението, депозирано на 24.11.2016 г., е 50 480 лв.
Апартамент №*** на **** на жилищен блок на *** № *** с идентификатор 87374.542.33.8.2, със застроена площ 116,60 кв.м., според заключението на вещото лице се намира в близост до крайречния булевард, разположен е на вътрешна за квартала улица. Достъп до него на вещото лице е осигурен от ищеца. Състои се от преддверие, дневна, кухня с трапезария, две спални, баня, тоалетна, две тераси. Избеното помещение №***е с площ от 8,25 кв.м., а таванското- 4 кв.м. За имота са издадени Разрешение за строителство №*** г., Акт за узаконяване №***г. и Разрешение за ползване №*** г., приложени по делото (в първата фаза). Съгласно последното се разрешава ползването на жилищна сграда на четири етажа, в партер-зъболекарски кабинет, един магазин за хранителни стоки, шест броя гаражи пр. Същите обекти фигурират и в акта за узаконяване. Вещото лице Б. в първата фаза на делбата сочи в заключението по техническата експертиза, че настилките са от теракота в коридора, кухнята, банята и тоалетната. Стените на последните две помещения са с фаянсови облицовки.
Според заключението на вещото лице М. гаражът на *** етаж във вх.*** на жил. блок е с площ от 16,43 кв.м., заедно с 1,80 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж.
По кадастрална карта магазин-лекарски кабинет е нанесен като самостоятелен обект за здравни и социални услуги. Намира се на ***етаж във вх.*** на жилищния блок. Състои се от преддверие, стая, със застроена площ от 18,20 кв.м., заедно с 11,42 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Вещото лице Б. сочи в заключението, че настилката в зъболекарския кабинет е от теракота. Фаянсови облицовки има по стените на санитарния възел и в нишата-умивалня. Има врата от ПВЦ.
Пазарната стойност на имотите на *** към датата на заключението на в.л. М., депозирано на 24.11.2016 г., е следната: на апартамента 79130 лв., на гаража-7430 лв., на магазин-зъболекарски кабинет-16880 лв..
Вещото лице М. сочи в заключението си, депозирано на 19.01.2015 г., че претендираните от Т.С. за подобрения видове СМР представляват присъщо-необходими строителни работи за функционирането на процесните имоти при промяна на предназначението на част от жилището на *** и по изграждане на имотите на ***. Сочи, за последните имоти, че подовете са с циментова замазка и теракот, стените и таваните-с латекс и фаянс, дограмата е дървена и алуминиева за врати на бани и тоалетна, северен прозорец в кухнята, фасадна дограма в магазина. Представените от ответницата фактури се отнасят за закупени стоки, които според огледите на място и пресмятане биха били вложени при извършване на СМР, посочени като подобрения и представляващи необходими работи за функционирането на имотите. Фактурите от 2001 г., издадени на името на ответницата, с адрес на получателя на стоката- *** са: с № ***21.11.2001 г. за външни ПВЦ щори (стойност 159,50 лв.), № ***/22.11.2001 г. за външни ПВЦ щори (150,80 лв.), №***/22.11.2001 г. за остъкляване зъб. кабинет, 4 мм ст. със силикон (189,96 лв.), № ***/29.11.2001 г. пл. фаянс 28 кв.м. (438,48 лв. без ДДС или 676,18 лв. с ДДС обща ст-т на фактурата, вкл. за шкаф 125 лв.), всички на обща стойност 1063,74 лв. Представените фактури с адрес на ответницата на *** за периода 1997-02.1999 г. са на обща стойност 973 521,96 неденом. лв., като за претенциите й се отнасят фактурите №№: ***13.02.1999 г. за автоматични предпазители на стойност 29100 нед.лв., 2195/07.12.1998 г. –плочки на стойност 12240 лв., 1594/02.07.1998 г. –плочки –67320 нед.лв., 6352/14.11.1998 г.-кабели и др. електроинст.-33819 нед.лв., 1239/21.04.1997 г.-водомер-25 000 неден. лв., 872/26.03.1997 г.-мивка бяла-18200 нед.лв., 873/27.03.1997 г.-под. плочки-162352,96 лв.; пл. фаянс-57200 нед.лв., 158606/02.10.1998 г.- В и К части-16080 нед.лв., 8993/22.05.1997 г.-ел. табло обикн.-26600 нед.лв., 2197/08.12.1997 г.-плочки-36720 нед. лв. Останалите фактури касаят стоки, които не са претендирани като подобрения с подадената молба в първото с.з.: шкаф „Бижете”, стъпаловиден профил, плафониера, тоалетно гърне, кл.седало и казанче, конзола, тоалетно казанче, подово -500 w, поради което отнасящите се за тях фактури не са относими към делото. За извършените строително-монтажни работи, които се сочат като подобрения, вещото лице е изчислило в единичната цена, освен стойността на материалите, и труда, и механизацията. Така за апартамента на *** за закупуване и поставяне на два прозореца от ПВЦ е посочило стойност 706,64 лв., за закупуване и поставяне на прозорец в дневната от ПВЦ-668,10 лв., закупуване и поставяне на врата-прозорец на кухнята-513,92 лв., закупуване и поставяне на външни ролетни щори на дневната и кабинета-48,40 лв., закупуване и поставяне на два броя ел.табла-12,67 лв., остъкляване на терасата-35,90 лв., закупуване и поставяне на българска теракота в коридора, кабинета и в банята -49 кв.м.-1094,82 лв., закупуване и поставяне на фаянс в банята-28 кв.м.-726,63 лв., шпакловка и латекс на стените на апартамента-70 кв.м.-507,58 лв. За подобренията в имотите на *** вещото лице е изчислило: за закупуване и поставяне на италианска теракота в коридора, кухнята, банята и тоалетната на апартамента -46 кв.м.-1156,97 лв., за закупуване и поставяне на фаянсова облицовка на банята и тоалетната -29 кв.м.-726,93 лв., закупуване и поставяне на вградена вана в банята, душ кабина и фаянсова мивка-291 лв., закупуване и поставяне на две алуминиеви врати на банята и мокрото помещение-111,86 лв., закупуване и поставяне на прозорец в кухнята от алуминиева дограма-95,31 лв.; закупуване и поставяне на теракота на пода в зъболекарския кабинет-18,50 кв.м.-388,47 лв., закупуване и поставяне на фаянсова облицовка по стените на санитарния възел и в нишата-умивалнята в зъболекарския кабинет -20 кв.м.-501,33 лв., закупуване и поставяне на ел.табло с предпазни кабели, ключове и водомери-309,60 лв., закупуване и поставяне на врата- прозорец в зъболекарския кабинет от ПВЦ-124,10 лв.
Според вещото лице, ако не бяха направени претендираните подобрения, пазарната стойност на имотите щеше да е по –ниска от дадената в заключението. Отчитайки овехтяването, в.л. счита, че има увеличение на стойността им към настоящ момент, вследствие на подобренията, въз основа на които е изчислило и пазарната оценка на имотите.
Според експертизата размерът на наема за апартамента на *** за периода 14.11.2007 г.-22.01.2009 г. е общо 4876 лв. (177 лв. за ноември 2007 г.-считано от 14.11; 349 лв.-за декември; в порядъка между 333 и 352 лв. за 2008 г. и 255 лв. за 01.2009 г.- до 22.01). Наемът за същия период за гаража е 604 лв. общо (22 лв. за ноември 2007 г., 43 лв.-за декември, между 41 лв. и 44 лв. –за 2008 г. и 32 лв. за 01.2009 г.). Наемът за същия период за магазин-лекарски кабинет е общо 3295 лв. (119 лв. за 11.2007 г., 236 лв.-за 12.2007г., между 225 и 238 лв. месечно за 2008 г. и 172 лв. за 01.2009 г.. За размера на наема вещото лице е отчело статистически данни за периода 2007 – 2009 г. Сочи, че към 2015 г. наемите са по-ниски. През периода 2008-2009г. е наблюдаван „бум” на наемите на недвижимите имоти. Пазарните цени на имотите са се сринали обаче до 50 % след този период.
Според заключението от 24.11.2016 г. наемът за апартамента на *** за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. е общо 24027 лв., за гаража е 2820 лв. общо, за магазин-лекарски кабинет е общо 15398 лв.
Наемът за апартамента на *** за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. е общо 14744 лв., за гаража е 1826 лв. и за магазин-лекарски кабинет - общо 9964 лв.
Свид. К., който е имал кабинет за физиотерапия на *** към 1998 година, сочи, че е помагал на ищеца като съсед по апартамент да разтоварва теракот, фаянс. Ходил е с него да го закупи на улица „***”. Заявява, че го е виждал много често - почти всеки ден -да работи в апартамента- да поставя теракот и фаянс. Свидетелят му е помагал в работата. Веднъж са бъркали бетон. Свидетелят не е виждал други хора да разтоварват фаянс, не е виждал работници. На *** веднъж му е помагал да стовари теракот или фаянс. Когато е ходил втори път през 2002 г., в началото й, го е заварил да кърти бетон. Твърди, че теракота или фаянса пак ищецът го е купил от същия магазин, той е заплатил цената му.
Свид. А. сочи, че Т.С. е започнала работа в кабинета на ***през 2001 г.. На ***са започнали ремонт на помещенията през 1998 г. Свидетелката е видяла поставени плочки, дограми, щори и зъболекарска машина, теракот, фаянс. Имотът е бил завършен около 1999-та година. В апартамента баните са били с пластмасови врати, много модерни за времето си. Прозорците на едната стая са били сменени. Баните са били завършени -с теракот, фаянс, душ кабина, мивка, тоалетна чиния. Свидетелката е чувала от ответницата, че са работели майстори в апартамента. Свидетелката предполага, че тя е плащала на майсторите, защото през това време е реализирала доходи от стоматологична дейност. В апартамента на ***е правен ремонт доста време- първо ответницата е започнала да работи в кабинета, а след това са завършили ремонта на стаите. Т.С. й е казвала, че ремонтите са се правели с нейни средства. След развода й са ходили на *** няколко пъти, за да си вземе ответницата оставени там дрехи, документи, но при посещенията никой не им е отворил. Нямала е ключ.
Свид. Ж. –кум на страните- сочи, че през 1995 година са започнали строежа на ***и към 2001 г. са го завършили. Подобренията там са правени от майстори, които свидетелят е виждал. Ходил е в имота много често, като семеен приятел. В кабинета желязната дограма са я заменили с алуминиева, с щори. Вратите в тоалетното помещение са сменени с алуминиеви. Сменили са прозорците- в помещението на долния етаж-всички, а за горния свидетелят не е сигурен, дали всички са сменени. Банята и тоалетната са били завършени. Теракота е поставен от майстори, които свидетелят е виждал, на единия името е А.- ***, на когото ответницата е платила в апартамента. Според свидетеля д-р С. е осигурявала средствата, материалите, а и баща й също е купувал материали в негово присъствие- цимент и шпакловки. Те са купували, а свидетелят е помагал да занесе купеното. Не си спомня точно какво друго е било купено, като заявява само, че не знае за теракота и фаянса. Ремонт на апартамента на ул. ***са правили майстори- за ел.инсталация, теракот, фаянс, бани, тоалетни. Свидетелят е остъклявал терасата. Платила му е д-р С.. Тя няма достъп до апартамента на ***откакто са се разделили с ищеца. Помолила е свидетеля да й помогне с автомобил да вземат вещи от там. Тогава И.И. е живеел в апартамента. Автомобилът му е бил там. Не е отворил вратата на апартамента.
Свид. П. сочи, че Т.С. го е наела да направи дограмата в двата имота. В апартамента на *** е слагал такава в кухнята. Ищецът го е придружил за закупуването на дограмата от С. З.. Тя е била поръчана и платена, и ищецът не я е плащал. Свидетелят е поставил дограмата на ***долу, където са металните решетки, и горе в апартамента- в тоалетна с баня, друга малка тоалетна и в кухнята. На зъболекарския кабинет е поставил врата и витрина. Т.С. му е платила всичко в брой- за труда, доставката, изработката.
В първата фаза на делбата ищецът е представил Отговор на нотариална покана от Т.С., рег.№ *** г., в който се съдържа искане за заплащане на обезщетение за ползване от него на нейната идеална част от апартамент №*** на *** в размер на 100 лв. В представения от ищеца във втората фаза екземпляр от същия документ се съдържа нотариално удостоверяване на датата на връчване на Отговора -29.11.2007 г. (лист 99, том ІІІ от делото). Обезщетение за ползването и на другите два имота на *** е поискано от Т.С. с отговора на исковата молба в първата фаза на делбата, подаден на 22.01.2009 г. Ответницата е представила Постановление от 29.11.2007 г. по пр.вх.№ *** г. на ЯРП, с което е отказано образуването на наказателно производство срещу ищеца по подадена срещу него жалба за непредоставяне на ключ за апартамента на ***. Представила е Удостоверение № *** г. на Община Я. относно регистрирането й да упражнява частна медицинска практика в частен стоматологичен кабинет на ул.”***”.
Не се спори, че детето на страните е навършило пълнолетие, видно и от данните в бракоразводното Решение № *** г. по гр.д.*** г. на ЯРС, представено с исковата молба.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Поради направено своевременно искане след приключване на първата фаза на делбата в срока по чл. 349, ал.4 от ГПК, съдът следва да се произнесе относно съществуването или не на потестативното право на изкупуване на претендиращия го съделител. Касае се за самостоятелен конститутивен иск в делбата. Претенцията на ответницата не попада в нито една от хипотезите на чл.349 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.1 от ГПК, може да бъде поставен в дял само неподеляем недвижим имот - жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, по негово искане. В този случай дяловете на останалите съделители се уравняват с други имоти или с пари. Условията на закона са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, а от друга – с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител. Законът изисква тези условия да са налице кумулативно. По делото се установи, че апартаментът на ***частично има характер на жилищен и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. Макар да се касае за делба на прекратена семейна имуществена общност, не са налице останалите предпоставки за уважаване на искането. Детето на страните безспорно е навършило пълнолетие към момента на приключване устните състезания в настоящата инстанция, който е меродавен момент за преценка на факта на непълнолетието на родените от брака деца съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Както сочи същият съд в Решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г., г. к., І г. о., нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. В случая няма основание за прилагане на тази защита. Освен това не са представени доказателства, че бившата съпруга не притежава друго жилище. Тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата, не следва да се прилагат правните й последици. Останалите имоти-зъболекарски кабинет и гараж на *** нямат характер на жилищни и не подлежат на възлагане по реда на чл. 349 от ГПК.
Съгласно чл. 353, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Случаите, в които съставянето на дяловете и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно, са изяснени в т.5 на ППВС 7/73. “Невъзможност” е налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите не са равни. „Неудобно” е тегленето на жребий, когато може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В случая е налице такова неудобство, тъй като съделителите владеят самостоятелно двете жилища, в едното от които е обособен зъболекарски кабинет, ползван от ответницата по занятие. Ищецът единствен има достъп до другото жилище и макар в момента да не го обитава, упражнява фактическа власт върху него. Ползването на имота и извършването на подобрения в него е един от критериите, определящ наличието на „неудобство” за теглене на жребий, а съответствието на броя на самостоятелните жилищни обекти с броя на съделителите е пречка за изнасянето им на публична продан, доколкото и при делбата на обикновената съсобственост е приложимо правилото на чл. 69 ал.2 от ЗН всеки от съделителите да получи реален дял (в този смисъл са задължителните за съдилищата Решение № 300/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1040/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение № 140/24.03.2011 г. по гр.д.№ 373/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение № 74/25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ІІ г.о., Решение № 102/19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г., I г.о., всичките по чл.290 от ГПК).
Съдът счита, че всеки от съделителите следва да получи в реален дял владяното от него жилище. Това разпределение съответства на квотите в съсобствеността, тъй като жилищата не са равни по площ, а ищецът владее по-големия апартамент на ***, от който притежава и по-голяма квота, и изхожда от принципа, при формиране на дяловете да се създава най-малко неудобство. Прилагането на последния принцип се гарантира от получаването от ответницата на ползвания от нея апартамент на ***. Съгласно горепосочената задължителна практика на ВКС, фактическото ползване е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения. Според ВКС смисълът на този критерий е, при извършване на делбата да се зачете фактическото положение и да се прекрати съсобствеността с най-малко разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при отчитане на интересите на всеки.
В дял на ответницата следва да се предостави и зъболекарския кабинет на ***, който само тя от съделителите би могла да ползва по предназначение, отразено в акта за узаконяване на строежа и в разрешението за ползване. Ответницата изрично заявява искането си за това, а ищецът не е поискал възлагането му. Разпределяйки в дял на ответницата апартамента на *** и зъболекарския кабинет на ***, се получава стойност на дела й от 67 360 лв., която е близка до стойността на дела й от всички имоти, равна на 68986,38 лв., изчислена при квота 1/2 от апартамента на *** и квота 1097279,5/2594559 от останалите делбени имоти, които квоти са определени с влязло в сила съдебно решение по първата фаза на делбата. Поради това гаражът на *** следва да се възложи в дял на ищеца заедно с апартамента в същата сграда, при което се получава стойност на дела му 86560 лв., близка до стойността на дела му от всички имоти, равна на 84933,61 лв., определена при квота ½ от апартамента на *** и квота 1497279,5/2594559 от останалите делбени имоти.
Тъй като е налице разлика между общата стойност на разпределените в съответния дял имоти и стойността на дела на всяка от страните от всички имоти, следва да се определи парично уравнение. Сумата, дължима от ищеца за уравнение на дела на ответницата, е 1626,39 лв.
По предявените обективно съединени искове по сметките съдът приема следното:
Исковете по чл. 31 ал.2 от ЗС са за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти на ***.
Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
В Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е определено всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки че той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Подобно е приетото от ВС в Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК разрешение, че ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от наема, на която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
Фактическият състав на горецитираната разпоредба беше установен по делото. Ищецът е този, който единствен има достъп до имотите. Той е осигурил достъп на вещото лице до тях. Самият той признава този факт, заявявайки, че ответницата не му е искала ключ. Свидетелите също сочат, че Т.С. не е имала достъп до имотите, какъвто ищецът не е осигурил при посещенията й заедно с тях, направени с цел да си вземе някои вещи от там. До края на съдебното дирене ищецът не е предоставил ключ на ответницата. Тя е отправила писмена покана-нотариална такава- връчена на ищеца на 29.11.2007 г., съдържаща искане за заплащане на обезщетение за ползването на апартамента. В документа не се съдържа такова искане относно гаража и лекарския кабинет, които имат характер на самостоятелни имоти. Поради това искът за обезщетение досежно апартамента е основателен за периода от 29.11.2007 г. до 22.01.2009 г., както и за следващите периоди, за които искането е било прието още в първата фаза, но съдът не се е произнесъл по него. За периода от 14.11.2007 г. до 29.11.2007 г. искът е неоснователен, тъй като поканата е подадена и връчена след този начален момент. Искът досежно гаража и лекарския кабинет за периода преди подаване на отговора на исковата молба е неоснователен, тъй като не е налице писмена покана съобразно разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС и цитираното тълкувателно решение. Дължимият наем за апартамента за периода от 29.11.2007 г. до 22.01.2009 г. е 4719,82 лв. Частта на ответницата от него е съответна на квотата й от съсобствеността - 1097279,5/2594559 ид.ч., т.е. равна е на сумата от 1996,06 лв., за която искът за апартамента следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер –следва да бъде отхвърлен. Според заключението на вещото лице наемът за апартамента на *** за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. е общо 24027 лв., за гаража е 2820 лв. общо, за магазин-лекарски кабинет е общо 15398 лв. Частта на ответницата от тях е равна на квотата й в съсобствеността, а именно: 10161,39 лв. за апартамента (средно по 169,36 лв. на месец за 60 месеца), 1192,62 лв.-за гаража (средномесечно по 19,88 лв.), 6512,05 лв.-за зъболекарския кабинет (средномесечно по 108,53 лв.). Т.е. за този период искът следва да бъде уважен за апартамента и гаража в посочения размер, а за разликата до претендирания –да бъде отхвърлен, а искът за зъболекарския кабинет следва да бъде уважен в претендирания размер –по 100 лв. месечен наем или общо 6000 лв., тъй като не е предприето увеличение съобразно заключението на вещото лице.
Според експерта наемът за апартамента на *** за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. е общо 14744 лв., за гаража е 1826 лв. и за магазин-лекарски кабинет - общо 9964 лв. Частта на ответницата от тях е равна на квотата й в съсобствеността, а именно: 6235,47 лв. за апартамента (средно по 180,16 лв. на месец -за 34 месеца и 19 дни), 772,24 лв.-за гаража (средномесечно по 22,31 лв.), 4213,93 лв.-за зъболекарския кабинет (средномесечно по 121,75 лв.). Т.е. за този период искът следва да бъде уважен за апартамента и гаража в посочения размер, а за разликата до претендирания –да бъде отхвърлен, а искът за зъболекарския кабинет следва да бъде уважен в претендирания размер –по 100 лв. месечен наем или общо 3461 лв., тъй като не е предприето увеличение съобразно заключението на вещото лице.
Исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС касаят твърдения за подобрения в двата апартамента и зъболекарския кабинет на ***. Т.С. е посочила, че е извършила подобренията със съзнанието на съсобственик и при знанието и съгласието на съпруга си по време на брака им.
Съгласно чл. 30 ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
По делото спорен факт е извършването на подобренията от Т.С., като И.И. твърди, че той е извършвал такива. В тежест на първата е да докаже по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК твърденията си -с пълно доказване.
За доказването им е представила фактури на свое име за закупени материали, оспорени от насрещната страна. Според вещото лице строителен инженер материалите са вложени в довършителните работи по имотите. Освен това претендираните подобрения са необходими строителни работи за функционирането им. Ангажирани са и гласни доказателства. Св. А. основава показанията си на свои предположения и на сведения от самата Т.С.-че тя е наела майстори и тя е платила за ремонтите. Т.е. не е възприела фактите лично, а възпроизвежда твърдения на заинтересованата страна, поради което показанията й нямат характер на доказателство. Нямат такъв характер и предположенията. Свид. Ж. сочи, че подобренията на *** са правени от майстори, които лично е виждал, които са поставяли теракота. Свидетелят е видял, че ответницата е платила на единия (А. –***) в апартамента, като не свидетелства за размера на възнаграждението. Същевременно противната страна е ангажирала гласни доказателства-показанията на св.К.- относно това, че в апартамента теракота и фаянс е закупувал и поставял И.И., което свидетелят лично е виждал, даже го е придружавал при закупуването. Касае се за незаинтересован свидетел, чиито показания съдът следва да кредитира, още повече че се касае за очевидец, непосредствен съсед, пребивавал в своя кабинет по физиотерапия до имота на страните. Свидетелят не е виждал работници в имота. Дори и да се приеме, че са се осъществили заявените и от двамата свидетели факти на купуване и поставяне на теракота и фаянс в апартамента от И.И., и от наети от съпругата му тогава работници, остава неустановен фактът, каква част е поставена със средства на единия и каква-със средства на другия. Т.е. в тази й част претенцията е недоказана по размер и като такава следва да бъде отхвърлена. Тъй като св. К. отнася възприятията си само за апартамента, по отношение на зъболекарския кабинет не е проведено насрещно доказване, което да осуетява главното такова на Т.С.. Следователно претенцията й във връзка с настилката от теракота и фаянс в това помещение е основателна. Оспорването на фактурите относно закупени плочки, фаянс е неоснователно. Претенцията следва да бъде уважена за сума, съответстващата на идеалната част на съделителя от съсобствеността, а именно 1497279,5/2594559 ид.ч. Тъй като разходите са правени в неденоминирани лева в периода 1997-02.1999 г., следва да се присъди сума в деноминирани лева.
Също така основателна е претенцията относно закупените с фактури фаянсова мивка, водомери, ел. табло с предпазни кабели в ап.2 на ***, като следва да се присъди съответстващата на съделителя част от сумите по тях, в деноминирани лева.
Общата стойност на фактурите, отнасящи се до претенциите по сметките, е 484 631,96 неденом. лв., равна на 484,63 деном. лв. 1497279,5/2594559 ид.ч. от сумата е 279,67 лв., за която искът следва да бъде уважен.
Що се отнася до претенцията за настилките в апартамента на ***, св.К. заявява, че е помагал на И.И. при разтоварването на теракота и фаянс, които е закупил от същия магазин, както за апартамента на „***”, лично ги е платил. Същевременно Т.С. е представила фактура № ***/29.11.2001 г. за фаянс 28 кв.м., каквато квадратура е посочила в претенцията относно банята и която насрещната страна в отговора на исковете по сметките потвърждава. Според заключението на в.л. Б. настилките от теракота са в коридора, зъболекарския кабинет, част от кухнята и в банята. При тези данни остава недоказана оспорената претенция на съделителката относно закупуване на теракота и фаянс в коридора и кабинета в жилището с обща площ 49 кв.м., която като недоказана следва да бъде отхвърлена. Тъй като насрещната страна не е ангажирала доказателства за коя част от жилището се отнасят теракота и фаянса по показанията на св.К., съдът намира, че последните не опровергават закупуването на фаянс от Т.С. с посочената фактура за 28 кв.м. и претенцията й за това е основателна. Следва да й се присъди половината от сумата по нея като съответстваща на квотата на неучаствалия в разноските съделител- ½, равна на 263,09 лв..
Показанията на свидетеля Ж. относно дограмата съответстват на показанията на св.П., лично извършил услугата по поставянето й по поръчка на Т.С.. Показанията им се отнасят до зъболекарския кабинет на ***, за който първият сочи, че желязната дограма е заменена с алуминиева, като са сменени и вратите в тоалетното помещение, и прозорците, а вторият допълва и поставянето на дограма в банята и кухнята на апартамента и уточнява, че в зъболекарския кабинет е поставил врата и витрина. В апартамента на *** е слагал дограма в кухнята. Свидетелят дава показания и че ищецът го е придружил за закупуването на дограмата от С. З., т.е. последният е знаел и е бил съгласен с извършването на това подобрение. Според показанията ищецът не е плащал дограмата при пътуването. Т.С. е платила всичко в брой- за труда, доставката, изработката. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите като незаинтересовани, а оспорването на показанията на св.П. от И.И. счита за недоказано. Поради това искът в тази част –относно посочените от свидетелите обекти е основателен. Следва да бъде уважен за ап.*** на *** относно поставяне на врата –прозорец в кухнята за сумата от 256,96 лв., равна на ½ от посочената от вещото лице стойност от 513,92 лв., съответстваща на квотата на съделителя от съсобствения имот. За останалата част от претенцията, касаеща ап.20- за прозорци от ПВЦ в други стаи свидетелите не дават показания. Представена е само фактура №***/22.11.2001 г. за остъкляване зъболекарския кабинет в ап.***, на стойност 189,96 лв., от която следва се присъди съответстващата на идеалната част на съделителя част от сумата-1/2, а именно 94,98 лв.. В останалата част претенцията е недоказана - не е проведено пълно доказване по реда на чл. 154 от ГПК, поради което съдът следва да приеме твърдените факти за неосъществили се. За ап.*** и зъболекарски кабинет на *** искът следва да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице М., като се присъди сума, съответстваща на квотата на неучаствалия в разходите съделител, а именно 1497279,5/2594559 ид.ч. от сумите: за врата-прозорец в зъболекарски кабинет от 124,10 лв., за прозорец в кухнята на апартамента -95,31 лв. и за врати-111,86 лв., или общо от 331,27 лв., т.е. дължима е сумата общо от 191,17 лв.
Свидетелят Ж. сочи, че лично е остъклявал терасата на апартамента на ***. Платила му е д-р С.. Въз основа на гласните доказателства, както и заключението на вещото лице относно остъкляването на терасата, искът в тази му част следва да бъде уважен за половината от сумата, посочена от вещото лице-17,95 лв..
Претенцията за външни ролетни щори в дневната и кабинета в ап.20 е неоснователна. Касае се за движими вещи, които съгласно задължителната практика на ВС –ППВС №6/1974 г., р.ІІ, т.8-не са подобрения и не увеличават в този смисъл стойността на недвижим имот, нито съответно я намаляват. Неоснователна е и оспорената претенция за шпакловка и латекс на стените на ап.***, за което не са ангажирани доказателства относно извършването им от Т.С., както сочи и насрещната страна. Не е проведено пълно доказване и на закупуването и поставянето от претендиращата заплащането им като подобрение на 2 бр. ел. табла в апартамента на ***, вградена вана в банята и душ кабина в ап.2 на ***, поради което и в тази част искът е неоснователен.
Следователно за ап. *** следва да се присъди сума в общ размер на 632,98 лв. за закупуване на фаянс за банята, остъкляване на терасата, остъкляване на зъболекарски кабинет и закупуване и поставяне на врата-прозорец в кухнята, а претенцията в останалата й част за разликата до претендирания размер от 6000 лв. следва да се отхвърли като недоказана. За имотите на *** искът е основателен в общ размер на 470,84 лв. за закупуване и поставяне на дограма в зъболекарския кабинет и апартамента, фаянсова облицовка на зъболекарския кабинет, фаянсова мивка, водомери, ел. табло с предпазни кабели. В останалата част за разликата до предявения размер от 12 000 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Страните следва да заплатят държавна такса за производството по делба съобразно стойността на дяловете. По Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете. Стойността на дяловете на страните са посочени по-горе –на ищеца 84933,61 лв., т.е. ДТ за него е 3397,34 лв., и на ответницата -68986,38 лв., т.е. ДТ е 2759,46 лв. Следва да заплатят ДТ за исковете по сметките в размер на 4 % върху уважената, съответно-отхвърлената част от тях, но не по-малко от 50 лв. И.Д.И., следва да заплати ДТ за уважената част от исковете по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 1192,75 лв., а Т.П.С. - ДТ за отхвърлената част в размер на 276,79 лв. И.И. следва да заплати ДТ за исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС в размер по 50 лв. за всеки. Т.С. следва да заплати ДТ за исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС: 214,68 лв. –за иска за подобрения в имота на *** и 461,17 лв.-за втория иск.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на И.Д.И., ЕГН ********** ***, ул. “***” № ***, с идентификатор 87374.542.33.8.2, със застроена площ 111, 60 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня с трапезария, две спални, баня, тоалетна, две тераси, заедно с 11, 42 кв.м. общи части от сградата към апартамента, разположен в ПИ с идентификатор 87374.542.33, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 87374.542.33.8.1; 87374.542.33.8.24; под обекта: 87374.542.33.8.15; 87374.542.33.8.16; 87374.542.33.8.18; 87374.542.33.8.17; над обекта: 87374.542.33.8.33; 87374.542.33.8. 34; ведно с прилежащите му мазе № *** с площ от 8, 25 кв.м. и таванско помещение № *** с площ от 4 кв.м., както и гараж № *** с идентификатор 87374.542.33.8.18 със застроена площ от 16,43 кв.м. и 1,80 кв.м. от общите части на сградата. Делът е на стойност 86560 лева.
ПОСТАВЯ в дял на Т.П.С. ЕГН ********** ***, находящ се в гр.Я., в жилищен блок *** състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня и входно антре със застроена площ от 53 кв. м. при граници: ап. ***, ап. *** и стълбище, заедно с мазе № *** с площ 13 кв.м. с 3, 30% от общите части на сградата и 2, 39% от правото на строеж, както и магазин-зъболекарски кабинет в гр. Я., ***, с идентификатор 87374.542.33.8.16, със застроена площ от 18, 20 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор 87374.542.33. Делът е на стойност 67 360 лева.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** *** за уравнение на дела й сумата от 1626,39 лв..
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 31 ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от апартамент №*** на ***, гр. Я., за периода от 29.11.2007 г. до 22.01.2009 г. в размер на 1996,06 лв., за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 10161,39 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 6235,47 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът в останалата му част като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 31 ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от гаража на ***, гр. Я., за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 1192,62 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 772,24 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът за периода от 14.11.2007 г. до 22.01.2009 г., както искът и за останалите периоди за разликата до предявения размер ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 31 ал.2 от ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ид.ч. от магазин-зъболекарски кабинет на ***, гр. Я., за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г. в размер на 6000 лв. и за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. в размер на 3461 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2009 г. до окончателното им плащане, а искът за периода от 14.11.2007 г. до 22.01.2009 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 30 ал.3 от ЗС сумата от 632,98 лв. за подобрения в апартамент *** на ***, както и сумата 470,84 лв. за подобрения в апартамент 2 на ул. “***” ***и магазин-зъболекарски кабинет, ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2014 г. до окончателното им плащане, а исковете за разликата до предявените размери от 6000 лв., съответно от 12000 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати ДТ за уважената част от исковете по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 1192,75 лв., както и ДТ за уважената част от исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Т.П.С. ЕГН ********** *** да заплати ДТ за отхвърлената част от исковете по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 276,79 лв., както и ДТ за отхвърлената част от исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС в размер на 675,85 лв.
ОСЪЖДА И.Д.И. и Т.П.С. да заплатят по сметка на ЯРС държавна такса за делбата първият-в размер на 3397,34 лв., а втората-2759,46 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: