№ 1189
гр. Плевен , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
Секретар:ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430104457 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление
гр.С*** представляван заедно от изпълнителните директори *** против Т. С.
И., в която ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ
(отм.), нов чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ, *** е изплатил по щета №
110104/05.02.2008г. обезщетение за имуществени вреди при в размер на
1858,61 лева на увредения при ПТП, настъпило на 14.12.2007г. в ***. Твърди
се, че виновен за катастрофата бил неправоспособният ответник, който
управлявайки л.а., при движение по ул.“***“, поради несъобразена с пътните
условия скорост, ударил правомерно движещ се пред него автомобил „*** и
така причинил процесното ПТП. Ищецът твърди, че ответникът, в нарушение
на чл.249 вр. чл.259 КЗ (отм.), сега чл.461 вр. чл.483 КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
***. Твърди, че поканил ответника да погаси задължението си, но той не го
сторил. Твърди, че *** след предявена претенция за изплащане на
обезщетение е образувало щета, извършил оглед на увреденото МПС,
извършил оценка на вредите и изплатил обезщетение в размер на 934,00 лева
на 07.05.2008г. на основание чл.273 ал.4 изр.1 КЗ. Твърди, че след плащане на
обезщетението и на основание чл.273 ал.4 *** придобил право да получи
изплатената сума ведно с лихвата, тъй като към датата на произшествието не
1
е имало сключен валиден договор за застраховка ГО. Твърди, че *** се
обърнало към *** за изплащане на обезщетение за имуществени вреди на
основание чл.288 КЗ. *** отказала изплащане на сумата, тъй като към датата
на произшествието л.а. „*** имал сключена застраховка ГО. *** не се
съгласил с отказа и образувал срещу *** гр.дело №1856/2013г. по описа на
СРС. Въз основа на решението, ищецът се снабдил с изп.лист и изпратил
покана за доброволно изпълнение. След получената покана ГФ изплатил на
З*** сумата от 1858,61 лева, от които 934 лева главница, 249,61 лева законна
лихва и 675 лева разноски. Твърди, че поканили ответника да заплати сумата,
но до момента същата не е платена. В заключение моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 1851,61 лева ведно с лихвата от завеждане
на делото и направените разноски.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор , в който
прави възражение за давност.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Протокол за ПТ се установява ,че на
14.12.2007г., в *** на пресечка с ***, възникнало ПТП между *** собственост
на *** и управляван от Т. С. И. и л.а. Ф*** собственост на Х*** управляван
от *** В протокола е отразено, че ответникът се е движил по мокра настилка с
несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила си и ударил правилно
движещият се автомобил Фолксваген Голф, управляван от ***
Не се спори между страните и се установява от представеното писмо до
***, че на ответника било издадена наказателно постановление
№11142/28.12.2007г, което му е връчено на 16.01.2008г., не е обжалвано и е
влязло в сила. С постановлението на ответника са наложени административно
наказание глоба в размер на 120 лева по чл.179 ал.2 предл.1, глоба в размер на
100 лева по чл.175 ал.1 т.5, глоба в размер на 200 лева по чл.177 ал.1 т.2
предл.1 ЗДвП.
Установява се от представеното по делото Решение по гр.дело
№1856/2013г., влязло в сила на 13.08.2015г, че *** е осъден да заплати на
***на основание чл.273 ал.4 изр.посл. вр. чл.288 ал.2 б.“а“ КЗ сумата от 934
лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили в резултат на ПТП от
14.12.2007г. по вина на ответника Т. С. И., ведно със законната лихва от
16.01.2013г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 375 лева. По делото са издадени два изпълнителни
листа – за сумата по предявения иск 934 лева и разноски по делото 375 лева,
по гр.дело 1856/2013г. и за разноски по възз.гр.дело на СГС за разноски в
размер на 300 лева.
Представена е справка от 02.09.2015г. по щета 11-0104/05.02.2008г., от
2
която се установява, че *** е изплатил на *** по гр.дело 1856/2013г. по описа
на СРС с платежни нареждане главница в размер на 934, 00 лева, законна
лихва в размер на 249,61 лева и съдебни разноски в размер на 675 лева.
С регресна покана изх.. №ГФ-РП-600/18.12.2018г. *** е поканил
ответника да възстанови изплатеното от тях обезщетение по щета
№ГФ-11-0104/05.02.2008г., като видно от известието за доставяне поканата не
е потърсена от получателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи:
По делото в тежест на ищеца е да установи, че ответникът с действията
си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на
застрахован автомобил, да докаже техният размер, да докаже, че е заплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер.
По делото са налични документи, от които може да се направи
безспорния извод, че ответникът е виновен за възникналото ПТП. С оглед
влязлото в сила решение по гр.дело 1856/2013г. по описа на СРС съдът
приема за безспорно причиняване на щети и техния размер. Доказано е и
заплащане от ищеца на застрахователя на претендираните суми, за което е
представена справка за платежните нареждания.
С оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 вр.чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск
против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо
поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно
задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от
виновното му противоправно поведение имуществени вреди.
Безспорно се установява и липсата на сключена задължителна
застраховка „ГО“ към онзи момент.
В случая в процесната сума са включени освен пряката щета също и
такива разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради
което същите се явяват дължими от ответника. Съгласно ал.12 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
ал.8.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен като такъв.
3
По отношение на направеното възражение за давност, направено от
ответника в писмения отговор, съдът счита, че същото е неоснователно.
Видно е, че плащането е направено на 02.09.2015г, като давностния
петгодишен срок започва да тече от тази дата и изтича на 02.09.2020г. Видно
е, че исковата молба и доказателствата към нея са изпратени с куриер, като
същите са предадени на куриера на 02.09.2020г. в 13,43 часа.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и сторените по делото разноски, които са в размер на 174,34 лева за
платена ДТ и юрк.възнаграждение.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./,
сега чл.558 ал.7 от КЗ, Т. С. И. с ЕГН ********** от *** ул.*** №17, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г*** представляван
от *** и *** сумата от 1858,61 лева, представляваща възстановеното от ***
по щета №ГФ-11-0104/05.02.2008г обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 03.09.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. С. И. с ЕГН **********
от *** ул.*** №17, ДА ЗАПЛАТИ на *** , със седалище и адрес на
управление г*** представляван от *** и *** сторените по делото разноски в
размер на 117,60 лева за платена държавна такса и 174,34 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4