Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №175 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №175/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на ЕТ „С.Д.“***
срещу решение №530831 от 09.11.2018 г постановено
по гр.д.№28561/18 г на СРС , 145 състав , с
което е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.327 ТЗ да се признае за установено , че „Д.“ ЕООД гр.София ЕИК********му
дължи сумата от 303,62 лева цена по фактура №********** от
02.08.2017 г за доставка на сладолед ; ведно със законната лихва от 29.11.2017
г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.12.2017 г по ч.гр.д.№83758/14 г на СРС , 145 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй
като съдът е провел
заседание и е одобрил доклада си в отсъствие на страните и не им е дал
възможност да се споразумеят . Стоката е получена от стоковеда на ответника Д.К.и
има печат с логото на магазин Европа .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС не е допуснал процесуални нарушения
, а ищецът не е доказал иска си .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.11.2018 г и е обжалвано в срок на 30.11.2018 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли иска СРС е приел , че същият е
недоказан . Ответникът е оспорил представените от ищеца частни писмени
доказателства , включително , че стоката е доставена и предадена на негов
представител .
Решението на СРС е правилно. Не са допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения . Ищецът е бил редовно призован и това , че не е присъствал на
съдебното заседание не е основание съдът да не одобри доклада си и да даде ход
на делото , както и ход по същество / чл.142 ГПК, чл.143 ГПК /. При липса на
представители на страните спогодба не може да се постигне и съдът няма
задължение да отлага делото / чл.149 ГПК / .
Представените писмени доказателства –
фактира и стокова разписка не доказват по безспорен начин извършената доставка
. Тези частни документи са оспорени от ответника , като съгласно чл.193 ал.3 ГПК ищецът е следвало да ангажира и
други доказателства – ССЕ , писмени доказателства или свидетелски показания
за доказване на претенциите си . Това не е направено своевременно пред СРС и е
настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК за събиране на доказателствата пред
настоящия съд .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №530831 от 09.11.2018 г постановено
по гр.д.№28561/18 г на СРС , 145 състав .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.