Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен,28.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8175
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***против С.Л.И. с ЕГН ********** ***, с която се твърди, че
между ответника и „***”, бил сключено допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент 24,00 лева.
Твърди, че ответникът не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на
54,13 лева, представляващи неплатени месечни абонаментна такса и използвани
услуги за периода 05.09.2017г. – 04.10.2017г. Твърди, че на 06.10.2017г. между
страните било сключено ново Допълнително споразумение за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева, като ответникът не
изпълнил задълженията си по него в размер на 122,89 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.10.2017г. -
04.12.2017г. Твърди, че на същата дата страните сключили договор за лизинг, с
който на ответника било предоставено устройство на обща лизингова цена 95,37
лева, платима на 23 лизингови вноски всяка в размер на по 2,19 лева. Твърди, че
по договора за лизинг, ответникът дължи 50,37 лева, формирана от лизингови
вноски за периода 05.10.2017г. – 04.02.2018г.
Твърди,
че ответникът му дължи общо сумата от 227,39 лева, като за същата сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № ***/2019г. по описа на РС Плевен.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
задължението на ответника.
Ответникът
чрез назначения си особен представител изразява становище, че ще се ползва от
представените доказателства с исковата молба и няма да сочи нови доказателства.
Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си по договора.
Към делото е
приложено ч.гр.дело №***/2019г. по описа на РС Плевен, по което е издадена
заповед за изпълнение за претендираните с исковата молба по настоящето дело
суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК
и съдът е издал разпореждане, с което е указал на заявителя, че в едномесечен
срок може да предяви установителен иск. Исък е предявен в законовия едномесечен
срок, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По същество,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения
размер.
Установява се,
че страните са били в облигационни отношения, които са възникнали със сключване
на договор за мобилни услуги на 29.07.2017г., с който на ответникът са
предоставени мобилни услуги срещу месечна такса в размер на 14,99 лева. Към
договора е приложена ценова листа за стойността на услугите.
Установява се от
представеното по делото писмено доказателство на лист 5, че на 05.09.2017г.
между страните е сключен договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца с
абонаментен план „***“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева.
Установява се от
представеното неоспорено от ответника писмено доказателство на лист 12 от
делото, че между страните е било сключено и ново допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги за срок от 24
месеца по програма „***със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева.
Установява се от
представеното допълнително споразумение, че със същото, на ответника е
предоставено устройство по сключен между
страните договор за лизинг, ***2016 Gold за обща
лизингова цена в размер на 95,37 лева, платима но 23 лизингови вноски, всяка в
размер на по 2,19 лева и първоначална вноска в размер на 45 лева.
Представените
писмени доказателства не са оспорени, поради което съдът ги приема. С оглед
така представените писмени доказателства, съдът приема, че страните са били в
облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило
мобилни услуги за процесните срокове, както и мобилно устройство за временно и
възмездно ползване.
Във връзка с твърденията на ищцовото дружество, че
ответникът не е заплащал и дължи неплатени суми за предоставени услуги, такси
съгласно абонаментните планове, както и лизингови вноски за полученото
устройство, съдът е възложил на ответника да представи доказателства, че е
заплатил дължимите суми.
По
делото не са представени доказателства в тази насока. Не са направени твърдения
от страна на ответника, нито по ч.гр.дело е постъпило възражение от длъжника, с
което да оспорва задълженията си.
За
задълженията на ответника са издадени фактури, които са прирожени като
доказателства по делото. Установява се, че фактура №**********/05.10.2017г. за
отчетен период 05.09.2017г до 04.(10.2017г. със срок за плащане 20.10.2017г., е
издадена за сумата от 64,07 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги. По тази фактура ищецът претендира сумата от 54,13 лева.
Установява
се от приложената фактура № **********/05.11.2017г., че същата е издадена за
сумата от 143,51 лева и включва месечна абонаментна такса, ползвани мобилни
услуги и вноска за устройството. Към фактурата има включени и задължения от
предходен период. От тази фактура, ищецът претенедира сумата от 80,09 лева,
която включва 77,90 лева абонаментна такса и използвани услуги , както и сумата
от 2,19 лева лизингова вноска за устройството.
Установява
се от фактура № **********/05.12.2017г., че същата е издадена за сумата от
190,69 лева и включва месечни такси в размер на 44,99 лева, лизингова вноска в
размер на 2,19 лева и предходни задължения в размер на 143,51 лева. От тази
фактура ищецът претендира сумата от 47,18 лева от която 44,99 лева абонаментна
такса и 2,19 лева лизингова вноска.
Видно
е, че фактура №**********/05.02.2018г. е издадена за сумата от 425,58 лева и
включва 379,59 лева неустойки за предпочетен номер и 45,99 лева лизингови
вноски. От тази фактура ищецът претендира само сумата от 45,99 лева начислена
накуп за лизингови вноски за предпочетен номер.
Общо
по трите фактури, претенцията на ищеца е в размер на 227,39 лева. Следва да се
посочи, че по фактурите претенцията включва месечни абонаментни такси и суми,
дължими за използваните предоставени услуги по договора, както и лизингови
вноски за получената устройство.
Претенцията не включва неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
За същата сума е и издадената заповед за изпълнение.
При така изложеното, съдът приема, че предявения
иск в размер на 227,39 лева дължима сума четири фактури, представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 05.09.2017г. до 04.02.2018г.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***от 05.09.2017г.; Допълнително споразумение към него този
договор от 06.10.2017г. и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019г. до изплащане на
вземането е основателен изцяло до предявения размер и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски. Преди съдебно заседание е представен списък с
разноски, в който е отразено, че ищецът е направил разноски в размер на 300
лева адвокатско възнаграждение, като в договора е отразено, че сумата е платена
напълно в брой при подписване на договора за правна помощ. За исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за
държавна такса в размер на 25 лева, за депозит за особен представител в размер
на 300 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
За
заповедното производство, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 385
лева, от които 360 лева адвокатско възнаграждение, платени в брой при
подписване на договора за правна помощ и 25 лева държавна такса.
По тези съображения Плевенският районен
съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника С.Л.И. с ЕГН **********
***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 227,39 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***/ 05.09.2017г., неплатени абонаменти такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********/06.10.2017г.
и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3562/01.10.2019г.
по ч.гр.дело № ***/2019г. по описа на РС Плевен
ОСЪЖДА С.Л.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, ***разноски
по делото в размер на 625 лева за държавна такса, адвокатски възнаграждение и
депозит за особен представител, както и разноски по ч.гр.дело №***/2019г. по
описа на РС Плевен в размер на 385 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: