Р
Е Ш Е Н И Е № 114
гр.Стара Загора,
06.04.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на четиринадесети март
през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Пенка
Маринова
и в присъствието на
прокурора Минчо Николов , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 40
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от А.Г.Д. *** за присъждане на обезщетение в размер на
1300,00 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.09.2019г до
09.12.2020г от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/27.06.2019г. на Общински
съветСтара Загора. Ищецът твърди, че е собственик на имоти в кв.Бедечка,
гр.Стара Загора, по отношение на които е прието Решение №2349/2019г. на Общински
съвет Стара Загора за одобряване на проект за подробен устройствен план. По жалба на баща му А.Д. в частта за собствените му имоти решението е
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. В хода на процеса
баща му починал и той встъпил като страна по делото пред Върховния
административен съд. Обосновава иска си с факта, че е бил много привързан към
имотите и вътрешно съпреживявал продължителното възстановяване на собствеността
върху тях с баща си. Намира предприетите действия от органите на местната власт
спрямо собствеността им за грубо нарушаване
на правата им, които трябвало да се защитят чрез съдебен процес. Това
коствало безсънни нощи, разходи, нерви, стрес, напрежение. Като пряк наблюдател
на страданието на болния си баща си по имотите и подпомагайки го по време на
процеса пред първата инстанция, а впоследствие и като участник по делото пред
ВАС, у него се породили много силни, интензивни и трайни негативни чувства и
емоции. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за тези претърпени вреди в размер на исковата сума ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да му присъди направените в това производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Н. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че по делото
не са доказани по безспорен начин твърдените за настъпили неимуществени вреди
за ищеца и връзката им с отменения административен акт, а и водените съдебни
дела имат за резултат желани правни последици. Претендира за присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че искът
е доказан по основание и предлага да бъде уважен в размер, определен от съда по
справедливост.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът А.Г.Д. е единствен
наследник по закон на Г.А.Д.,***,
починал на 31.07.2020г, видно от Удостоверение за наследници изх.№4185/19.08.2020г.
Г.Д. е собственик на УПИ XIII-95 в кв.809 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка,
УПИ XIV-95 в кв.809 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, и УПИ XV-95 в кв.809
по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора видно от Заповед
№ 10-00-530/11.03.2015г. по чл.16, ал.5 вр. ал.1 и ал.4 от ЗУТ, издадена от Кмета
на Община Стара Загора
С Решение № 2349 по Протокол №45 от проведено на 27.06.2019г. заседание на Общински
съвет - Стара Загора, е одобрен Проект за ПУП - изменение на План за регулация и
План за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара
Загора, представляваща част от кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара Загора,
обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812,
813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828,
829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора.
По жалба на Г.Д. от 22.08.2019г е образувано адм.д.№ 652/ 2019г по описа на
Административен съд Стара Загора, приключило с Решение № 285/ 17.07.2020г, с
което Решение № 2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019г. заседание на
Общински съвет - Стара Загора, е отменено в частта му, в която попадат имот с идентификатор по кадастралната карта на гр.Стара
Загора 68850.513.6835, представляващ УПИ
XIII-95 в кв.809 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, одобрен с Решение №
283/ 28.06.2012г на Общински съвет Стара
Загора; имот с идентификатор по кадастралната карта на гр.Стара Загора
68850.513.6836, представляващ УПИ XIV-95
в кв.809 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, одобрен с Решение № 283/
28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора
и имот с идентификатор по кадастралната карта на гр.Стара Загора
68850.513.6837, представляващ УПИ XV-95 в кв.809 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка,
одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г на Общински
съвет Стара Загора, като незаконосъобразно.
По касационна жалба срещу това решение е образувано адм.д.№ 9319 по описа
за 2020г на Върховен административен съд,
по което с определение от 24.09.2020г на основание чл.277 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК като ответник е конституиран А.Г.Д. и с Решение № 15240/ 09.12.2020г
първоинстанционното решение е оставено в сила.
Разпитана в качеството на свидетел, Т.Г.заявява, че познава ищеца и неговия
баща от сдружение „Бедечка“, в което от много
години се борят да си получим земята, която по закон е възстановена, но не могат
да я ползват реално. Двамата били много активни при водене на делата за тези
земи, които много натоварвали всички психически. След смъртта на Г.Д. от
влошено здраве поради притесненията
ищецът поел нещата. Отразило му се особено решението от 2019г /“ едно постановление, една Наредба от общината“/, че парцелите се вземат за зелени
площи и се превръщат в един общ цял парцел. Като изключително чувствителен
човек ищецът се стресирал, не можал да
понесе беззаконието, изгубил надежда, отчаял се и напуснал България преди около
една година.
Свидетелят Х. Т. е приятел на ищеца от детските години. От показанията му се
установява, че Д. се сринал психически през 2019г от решението на общината неговият парцел да попадне в обща площ за озеленяване.
Водил го по лекари. За него това било една несправедливост, че не могат да ползват
имотите си. При цялата тази драма баща му се разболял и на ищеца още повече се влошило
здравословното състояние, защото той сам трябвало да гледа баща си. Бил
чувствителна натура и се затворил след смъртта му, а впоследствие заминал да
работи в чужбина.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна
дейност.
Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен
интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната
на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. С оглед разпоредбата на чл. 29а от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, тълкувана във връзка с чл. 14 от същия закон, съгласно който единствено
общината е юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, Община Стара Загора е юридическото
лице, срещу което правен субект следва да насочи исковата си претенция за вреди,
причинени от незаконосъобразно решение на Общински съвет Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение в размер на 1300 лв за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/2019г. на Общински съвет Стара Загора, е частично основателен и доказан.
При съдебния контрол върху решението на общинския съвет са
изложени мотиви, че е прието в нарушение на материалния закон и на принципа за
съразмерност. Според решаващия съд с обединяването на всички урегулирани поземлени
имоти на запад от река Бедечка в един УПИ І в кв. 810, където попадат
собствените на ищцата имоти, се нарушава забраната с последващ подробен устройствен
план да се променят границите на поземлените имоти, а в случая на практика се игнорират
и имотните такива, установени въз основа на плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ. На
следващо място е посочено, че с одобреното изменение, изразяващо се в обособяване
на един УПИ от множество по-малки УПИ, се засягат правата и интересите на А.Г.Д.
в степен, по-голяма от необходимото за постигане целта на закона – да се приведе
ПУП-ПР в съответствие с ОУП и предвидената от него устройствена зона за
озеленяване. Действително, по
правило подробните устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл. 16,
ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие и трансформацията на
регулационните линии в имотни граници би настъпила едва при прилагането на
плана, съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР
на закона. Но доколкото самото регулационно предвиждане създава
предпоставките за същинската промяна в границите на собствеността,
незаконосъобразността му е от естество да застраши правото на собственост на
ищцата като заличава установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на
отделните имоти и те стават съставна част от територията на предвидения нов
УПИ. В този смисъл е налице първото основание за възникване на отговорност за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен
като незаконосъобразен административен акт, който нарушава, накърнява или
застрашава материално субективно право на ищцата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че решението на Общинския съвет Стара Загора от 2019г особено се
отразило на ищеца. Той подпомагал участието на баща си в съдебните
производства, а след смъртта му участвал пряко, изпитвайки стрес, отчаяние и
безнадеждност. Тъй като бил чувствителна натура, след кончината на баща си се
затворил в себе си, след което напуснал България. Съдът напълно възприема тези показания
като ясни, точни, обективни, дадени от преки очевидци на състоянието на ищеца. Изложеното
означава, че безспорно е претърпял твърдените в исковата молба негативни емоции
на отчаяние, гняв, безсилие, неразбиране, загуба на вяра в институциите, в справедливостта,
чувство на безизходица и безперспективност от незаконосъобразното решение на
ответника предвид нормалното за всеки човек отношение към необходимостта от законосъобразност
и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна
власт и местно самоуправление и произтичащата от незаконосъобразното
упражняване на правомощията им загуба на вяра в институциите. Категорично е
налице пряка и непосредствена връзка между отмененото Решение № 2349/2019г. на Общински
съвет Стара Загора и установеното по делото отрицателно въздействие върху
духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда. Тази
пряка и непосредствена връзка обаче е налице само след 31.07.2020г, когато
ищецът придобива качеството наследник на А.Д. и правото да бъде конституиран
като страна във висящия съдебен процес, т.е. когато по силата на правоприемството
замества баща си в отношението му с Общински съвет Стара Загора. Едва от този
момент той става страна в административното правоотношение, свързано със
собствеността върху имотите в квартал „Бедечка“, и адресат на актовете,
действията и бездействията на административните органи. Не може да има
съмнение, че като син е понесъл очертаните в исковата молба неимуществени вреди
и преди 31.07.2020г, но те са свързани със състоянието на баща му и невъзможността
да му помогне. Следователно не са в причинно-следствена верига с отмененото
като незаконосъобразно решение на Общинския съвет Стара Загора, защото това
волеизявление на административния орган засяга пряко само собственика на
недвижимите имоти, какъвто до 31.07.2020г ищецът не е.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са
доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за периода 31.07.2020г-09.12.2020г.
Преживените
страдания не могат да бъдат заличени, въпреки отмяната на административния акт и
подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице. В разглеждания случай при определяне размера на обезщетението от
значение е, че причинените негативни емоции и неудобства са с продължителност от около четири
месеца. Безспорно, воденето на съдебен
процес ангажира времеви, финансов и емоционален ресурс, особено когато страна по
делото е орган на власт, при което отражението върху психиката е неминуемо. Времетраенето на притеснението, на промяната в поведението и на негативните емоции се
установяват от свидетелските показания. Предвид посочените по-горе
обстоятелства по извършване на увреждането и последиците от
него върху психично състояние на ищеца съдът счита, че за възмездяване на понесените вреди с оглед техния характер, степен и интензитет адекватно обезщетение
съставлява сумата 300лв. В тази връзка следва да бъде уважен и акцесорният иск
за лихви като върху определената за обезщетение сума ответникът дължи законната
лихва до окончателното изплащане, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 24.01.2023г. В останалата
част искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането
на А.Д. за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично ответникът дължи
внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за адвокат съразмерно
с уважената част от иска. Разноските по делото са внесена държавна такса в размер
на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0240249/ 03.01.2023г.
Съобразно уважената част от предявения иск, дължимите разноски при приложението
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ възлизат на сума в размер на 139 лева – платена
държавна такса от 10лв и 129лв адвокатското възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д. ЕГН ********** *** СУМАТА 300 /триста/
лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 31.07.2020г
до 09.12.2020г от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/ 27.06.2019г. на
Общински съвет Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от
24.01.2023г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.Д. в останалата
част до 1300лв и за периода 04.09.2019г-31.07.2020г като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д. ЕГН ********** *** СУМАТА 139/сто
тридесет и девет/ лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: