№ 22314
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110141749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А1 България" ЕАД срещу "КМП БИЛД"
ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11
445,93 лв. – представляваща главница за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 07.10.2022 г. - 06.03.2023 г., дължими по Договор
М6904270, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
1 239,94 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.12.2022 г.
26.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 11605/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между „А1 България" ЕАД и "КМП БИЛД" ЕООД на 28.06.2022 г.
е сключен Договор за използване на електронни съобщителни услуги с номер М6904270.
Сочи, че по договора за процесния период от 07.10.2022 г. до 06.03.2023 г. е предоставена
услугата - разработване на Продукт - мобилно приложение за поддръжка на имоти с дизайн
и функционалности по Приложение 1, предоставено с Договор от 28.03.2022 г. с месечна
такса в размер на 2 083 лева без ДДС. По договора са издадени и дължими фактури на обща
стойност, възлизаща на 11 445,93 лева. Същата включва сумата от 10 966 лева - месечни
такси за услугата разработване на Продукт - мобилно приложение за поддръжка на имоти за
периода от 07.10.2022 г. до 06.03.2023 г., както и сумата от 479,93 лева - такса за събиране на
дължимите суми по фактура от 10.01.2023 г. Уточнява, че таксата е дължима съгласно т.
27.1. от Общите условия на ищцовото дружество. С оглед настъпилата забава в плащането
на претендирата сума като главница, моли да му се присъди и обезщетение за забава в
плащането в размер на 1 239, 94 лева. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника "КМП
БИЛД" ЕООД, с който оспорва предявените искове.Ответникът признава за облигационната
връзка между страните. Сочи, че предоставените идентификационни данни за достъп до
1
клиентски контролен панел за управление на Продукта били напълно негодни да работят.
Ето защо ответникът отказал да плаща издадените от ищеца фактури. За да бъдат
отстранени проблемите, ответникът е заплатил фактури, издадени от ищеца в размер на
обща стойност 9 998,40 лева. Обяснява, че в хода на констатираните проблеми между
страните имало комуникация, но въпреки направените от ищеца обещания за съдействие и
отстраняване на дефектите по Продукта, това не било сторено. Позовава се на разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗЗД. Смята, че като недоказано е останало обстоятелството, че твърдяните
услуги са реално предоставени. Афишира, че ответното дружество е загубило интерес от
договорното изпълнение - позовава се на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
По делото е подадена и насрещна искова молба от ищеца по насрещния иск "КМП
БИЛД" ЕООД с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с която се претендира
осъждане на ответника по насрещния иск „А1 България" ЕАД да заплати сума в размер на 9
998,40 лева платена на отпаднало основание по фактури от 11.07.2022 г., 10.08.2022 г.,
09.09.2022 г. и 14.10.2022 г., всички издадени по развален договор М6904270/28.06.2022 г. В
допълнение на изложеното в отговора на исковата молба, допълва, че след като "КМП
БИЛД" ЕООД е на практика изгубило интерес от изпълнението на сключения между
страните договор, респ. отправил изрично изявлението си, че иска последният да бъде
развален, то платените по повод на него суми следва да бъдат обратно възстановени на
дружеството.
В отговора по насрещния иск „А1 България" ЕАД заявява, че насрещната претенция е
допустима, но неоснователна. Оспорва твърдението, че „А1 България" ЕАД не е изпълнило
задълженията си по договора между страните - Продуктът е разработен в съответствие с
изискванията на възложителя. Обръща внимание, че договорът е прекратен още на
19.03.2023 г. Изпълнителят е осъществявал поддръжка на разработения продукт вкл. до март
2023 г. поради което счита, че му се дължи възнаграждение за извършената работа.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По първоначално предявените искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В изпълнение на служебното си задължение по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът е
разпределил доказателствената жест по тези искове, съобразявайки се с основното начало на
чл. 154, ал. 1 ГПК по следния начин.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор и
приложения към него с описани в исковата молба предмет и съдържание, че ищецът е
изправна страна по договора, като е изпълнил произтичащите от съглашението задължения,
респ. в негова полза е възникнало право на възнаграждение, размерът на възнаграждението
и настъпването на изискуемостта на вземането.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи наличието на главно вземане, чието изпълнение е забавено, както и размера на
мораторната лихва.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
От представения по делото в копие Договор № *********/21.02.2022 г., сключен
2
между ищеца „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и ответника „КМП БИЛД“
ЕООД като абонат, се установява, че страните са се споразумели операторът да предоставя
на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи при условията на договора.
На 28.04.2022 г. между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „КМП
БИЛД“ ЕООД като клиент е сключен договор за предоставяне на услуги в сферата на
разработване на продукт срещу възнаграждение и при условията на Договора. Услугата
включва разработване на мобилно приложение с дизайн и функционалности, посочени в
Приложение 1 – неразделна част от договора. Услугата обхваща и дейности по поддръжка на
продукта и други услуги. В съглашението страните са разписали своите уговорки относно
предмета на договора, изпълнението му, възнаграждението и начина на плащане,
задълженията на страните, срока на договора и прекратяването му, отговорности и
неустойки и права на интелектуална собственост – защита на данните.
Страните са единодушни, че са сключили и договор М6904270/28.06.2022 г. за
използване на електронни съобщителни услуги. За всяка отделна мобилна услуга или пакет
от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в
които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки и обезщетения. Отделно, в хода
на проведеното на 27.11.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153 ГПК, съдът
е отделил като безспорен факта на валидна облигационна връзка между страните по повод
сключения на 28.06.2025 г. договор.
По делото са представени и приложимите Общи условия на ищеца.
По делото е изслушано заключение по ССчЕ, вещото лице по която е работило по
целокупния доказателствен материал, ангажиран по делото, както и след задълбочена
проверка в счетоводствата и на двете дружества, предвид което съдът цени същото с пълно
доверие като обективно, научно издържано, адекватно защитено по реда на чл. 200, ал. 2 в
хода на устното му изслушване пред съда и страните, а и неоспорено от последните. Според
изводите на експерта – счетоводител, ответното дружество е осчетоводило фактурите, както
следва: фактура № ********* от 09.11.2022 г. на стойност 2499,60 лв., като същата е вписана
и в дневника за покупки; фактура № ********** от 09.12.2022 г. на стойност 2499,60 лв. –
също регистрирана в счетоводния дневник за покупки на ответния търговец; фактура №
********** от 10.01.2023 г. на стойност 2979,53 лв. и фактура № ********** от 09.02.2023 г.
на стойност 2499,60 лв. Общата стойност на осчетоводените фактура възлиза на сумата от 10
478,33 лв. Описано е, че останалите два документа – фактура № **********/10.03.2023 г. за
2499,60 лв. и кредитно известие, издадено към нея с № **********/10.04.2023 г. за минус
1532 лв. не са осчетоводени и не са вписани в дневника на ответника. Така направената
констатация на вещото лице се потвърждава и от Отговор на НАП – Териториална Дирекция
София, офис „Изток“ на поставени въпроси във връзка с изготвянето на ССчЕ.
Част от доказателствената маса е и допуснато до изслушване заключение по СТЕ.
Вещото лице – компютърно –технически експерт прави следните констатации, които съдът
полага в основата на изводите си за фактите по делото, доколкото същите са логични,
подредени, аргументирани, направени са от специалист в съответната област на науката, а и
са подкрепени от доказателствените източници по делото. Съгласно подробното изложение
на използваният аналитичен метод в констативната част на изготвеното експертно
заключение, е констатирано следното относно поставените към експертното заключение
въпроси в конкретна форма, както следва: Относно поставен Въпрос №1: Предоставените и
описани екранни снимки с ИМ-писмено доказателство, представляват проект – прототипа на
мобилните приложения. Анализираните приложения (екранни снимки лист 1-2 от
настоящата експертиза) са финализирани в приложения ведно с дизайна им, в които са
спазени договорените фази, като последната се явява и процес и по поддръжка, а именно:
3
Фаза 1 - софтуерна архитектура Верификация на Софтуерната архитектура и Бизнес логика.
Верификация на пълния и окончателен обхват на проекта. Изготвяне на предложение за
“Удобен интерфейс”. Фаза 2 – „фронтенд“ дизайн Определяне на информационната
архитектура. Оптимизиране на потребителското поведение. Финализиране на графичният
стил на проекта (цветове, общ поглед и визуализации). Създаване на всички графични
елементи. Фаза 3 – „бекенд“ и административен панел Интегриране на бази данни.
Интеграция на помощните библиотеки. Програмиране на администрацията и
функционалните изисквания. Фаза 4 - Проверка на качество Интегриране на модулите за
нуждите на проекта. Тестване на софтуера за грешки или дефекти. Конфигуриране и
настройка на облачен сървър. Мигриране към проекта на живо и актИ.ция на CDN1 Относно
поставен Въпрос № 2: При базово тестване като потребител, приложението се инсталира,
отварят се данни в него, реагира на възстановяване на парола, като изпраща и мейл за
задействане на процедура по възстановяване на хода приложението. Не са забелязани
някакви нефункционалности по време на изпитанието. При защитата на своето заключение
по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, експертът уточнява, че има история за поправки на
техническия продукт – т.нар. „приложение“, но той не може да установи минали грешки,
доколкото изследва само актуално наличния вариант на приложението, в което тези грешки
са отстранени.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетеля Дилян И.нов
Маджаров – служител на ответното дружество. Твърди, че през м.04.2022 г. били в
преговори за изработка на процесното приложение с ищеца. Уточнява, че това приложение
представлява платформа за свързване с майстори и предоставя услуги, поради което
приложението трябвало да работи нормално и за двете страни – както за клиента, така и за
майстора. Година и половина след поръчката нямало резултат – т.е. не се постигнало
изработването на самото приложение. Отделно, ищецът им искал 150 000 лева до края на
2023 г., за да реализира самата платформа, но неговата фирма не била съгласна. Поддържа,
че „бъговете“ били свързани с „логин – лог аут“, функционалностите забИ.ли. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Маджаров като хронологични, хомогенни и
взаимнодопълващи се, а и подкрепени от заключението на експерта – технически
специалист, но все пак съобразявайки, че последният работи при ответника в контекста на
чл. 172 ГПК.
Съществува от години утвърдена практика на ВКС по постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 46 от 6.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с
което по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е възприета практиката по
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 252/3.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО, и е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко-
продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея,
представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по
договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.
С решение № 47 от 8.04.2013 г. по т. д. 137/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е
прието по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, че се споделя
практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 46/27.03.2008 г. по т.
д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/7.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение №
109/7.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на
различни състави на Търговска колегия при ВКС в смисъл, че макар да не е подписана от
купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка,
издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за
сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако
съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Посочено е, че
отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в
дневниците за покупко - продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването
на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
4
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
В светлината на цитираната съдебна практика, наложена върху настоящата
фактология, а и като отчете, че съгласно СТЕ приложението, към момента на проверка,
функционира без проблеми, първоинстанционният съд приема, че главният иск на
първоначалния ищец е доказан по основание и размер до сумата от 10 478,33 лева. До тази
сума претенцията с правно основание чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявена по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ще бъде уважена, а за разликата над посочената стойност до
размера от 11 445,93 лв. – като недоказан искът ще бъде отхвърлен.
Предвид че се доказана основателността на главния дълг, следва да бъде разгледана
акцесорната претенция за мораторна лихва, текла върху първия за времето от 10.12.2022 г. до
26.02.2024 г. В приложение на възможността по чл. 162 ГПК, съдът аритметично пресметна,
че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за размера от 1597,11 лева. Като съобрази
изискването на чл. 6 ГПК да се произнася само в границите на заявените от инициатора на
процедурата предели, настоящият съдебен състав преценява да уважи акцесорния иск,
предявен за сумата от 1 239,94 лв., изцяло.
По насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:
По насрещния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в тежест на
ищеца по насрещния иск е да установи факта на плащането, а на ответника - да установи, че
е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане и
последното не е отпаднало.
Първоначалният ответник и ищец по насрещния иск претендира, че с отговора на
исковата си молба прави изрично изявление, че разваля сключения между страните договор
от 28.06.2022 г. Според настоящия състав това изявление е валидно направено и води до
разваляне на облигационната връзка между страните, при следните съображения.
Константна е практиката на ВКС относно възможността с връчване на препис от
исковата молба и доказателствата да бъде осъществено връчване на изявлението за
разваляне на договора. Израз на константната практика на ВКС е възприетото в решение №
178 от 12.11.2010 г. по т. д. 60/2010 г., 2 ТО, както и в решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр.
д. № 6836/13 г., 3 ГО, разрешение, че е възможно развалянето на договор, сключен в писмена
форма, когато не се отнася за прехвърляне на вещни права, да бъде извършено с връчване на
исковата молба на ответника, включително и без нарочно изявление, предвид
претендирането на последиците от развалянето чрез иск. С решение № 148 от 12.12.2016 г.
по т. д. 2072/15 г., ВКС, 2 ТО, се приема, че е допустимо изявление за изменение на договор
да бъде връчено чрез нотариус съгласно чл. 50 ЗННД, като в този случай връчването става
при условията на чл. 37-58 от ГПК. Следователно може да се счете за редовно достигнало до
адресата изявление за изменение на договора или разваляне на договора, връчено по
посочения ред в ГПК, а следователно и при наличие на фикция да се приеме, че изявлението
за разваляне на договора е достигнало до адресата. Съдът счита, че с приемането за редовно
уведомлението за връчване на договора за разваляне, процедира в съответствие с трайната
практика на ВКС (така и Определение № 60421 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2378/2020
г., II т. о. на ВКС).
Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение, поради което правното положение се връща в състоянието, в което
се е намирало сякаш договор не е имало. Страните обаче са престирали един другиму,
поради което тези престации подлежат на връщане именно, за да се достигне положението
отпреди съглашението. В този смисъл е и нормата на чл. 55 ЗЗД - който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Развалянето на договора би могло да породи претенция за връщане на получената от
ответника сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като ищецът твърди точно, че
основанието е отпаднало поради развалянето на договора (вж. Решение № 55 от 24.02.2025 г.
на ВКС по т. д. № 1133/2023 г., II т. о.).
5
По делото са представени фактури от насрещния ищец в следния порядък: фактура
№ *********/11.07.2022 г. на стойност 2499,60 лв., заплатена по банков път с платежно с
референция № FT22280099517536 от 07.10.2022 г.; фактура № *********/10.08.2022 г. на
стойност от 2499,60 лв., заплатена по банков път в платежно с референция №
FT22307570020602 от 03.11.2022 г.; фактура № *********/09.09.2022 г. на стойност 2499,60
лв., заплатена по банков път в платежно с референция № FT22326622400357 от 22.11.2022 г.
и фактура № 45660592/14.10.2022 г. на стойност 2499,60 лв., заплатена по банков път с
платежно с референция № FT23058354532446 от 25.02.2023 г. Всичките на обща стойност от
9 998,40 лв.
Доколкото насрещният ищец доказа всички елементи от фактическия състав на
предявената от него претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, същата следва
да бъде уважена за размера, в който е предявена – екзактно 9 998,40 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – арг. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК с оглед уважената, респ. отхвърлена част от заявената от всеки претенция.
На основание т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. ВКС съдът е длъжен да разпредели
отговорността за разноските, сторени и в хода на заповедното производство.
Първоначалният ищец претендира следните суми: 507,84 лева – държавна такса; 150
лв. – депозит за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 925 лв. Доказателства за
реалното сторване на разноските за заплащане на адвокатската услуга са приложени към
заявлението по чл. 410 ГПК – договор за правна помощ и съдействие от 26.02.20224 г.,
където е указано, че е заплатена сумата от 925 лева в брой.
Първоначалният ответник претендира разноски за депозит за вещо лице по ССчЕ в
размер на 150 лв., както и депозит за СТЕ в размер на 650 лв. и адвокатски хонорар в размер
на 2400 лв. Представени са доказателства за реалното сторване на разхода за адвокатски
хонорар, с което е удовлетворено изискването на т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС.
Насрещния ищец претендира и разноски за държавна такса по насрещния иск в
размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД се дължат разноски в
общ размер на 1462,11 лева с оглед уважената част на претенциите му.
И двете страни инвокират възражение за прекомерен размер на адвокатското
възнаграждение на другата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна
поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че
насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е
излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената
връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за
разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение.
Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е
изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния
спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото
разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
6
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.
С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквИ.лент да
не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да
познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е
уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката
е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е
оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него
гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него
страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и
чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно,
да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения
размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален
съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за
причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на
насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна
тежест (така прието в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г.
на 4-то г.о. на ВКС).
Предвид изложените специфики в редукцията на адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца с оглед пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си
за дела с подобна фактическа и правна сложност, не е завишен и не следва да бъде
редуциран.
Не така обаче стои въпросът с адвокатския хонорар на ответната страна „КМП Билд“
ЕООД. По мнение на настоящия съдебен състав обичайният и разумен размер на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и характера на предмета на делото,
процесуалните усилия, внимание и време, вложени от страна на процесуалния представител
на ответника възлиза на сумата от 1 300 лева. Тъй като по делото са ангажирани
доказателства, че процесуалният представител на ответника е регистриран по ЗДДС адвокат
и доколкото предоставянето на правна помощ е за облагаема услуга по см. на чл. 2, т. 1 вр.
чл.8 ЗДДС и за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице,
възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС, като процесуалното представителство
не е сред освободените от ДДС услуги, то следва че към определения от съда размер от 1 300
лева за адвокатски хонорар следва да се добави 20 % ДДС. Така в полза на ответника следва
да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 560 лева след
редуцирането на претендирания размер по пътя на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се дължат
разноски в размер на 180 лева с оглед отхвърлената част от иска.
С оглед заявената насрещна искова претенция, съдът намира, че в полза на „КМП
БИЛД“ ЕООД следва да бъде възстановена платената държавна такса от 400 лева. С оглед
нормата на чл. 2, ал. 5 Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, която гласи, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, съдът намира, че в
7
полза на насрещния ищец следва да се присъди и адвокатски хонорар в размер на сумата от
1 560 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „КМП БИЛД“ ЕООД се
дължат разноски в общ размер на 1 740 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове от ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
ответника „КМП БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ищецът има вземане срещу ответника за следните
суми: сумата от 10 478,33 лв. – представляваща главница за неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 07.10.2022 г. - 06.03.2023 г., дължими по
Договор М6904270, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до изплащане на вземането и
сумата от 1 239,94 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.12.2022
г. 26.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 11605/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 10 478,33 лв. до пълния предявен размер от 11
445,93 лв.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „КМП БИЛД“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата 9 998,40 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание по фактури от 11.07.2022 г., 10.08.2022 г.,
09.09.2022 г. и 14.10.2022 г., всички издадени по развален договор М6904270/28.06.2022 г.
ОСЪЖДА „КМП БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 462,11 лв. – съдебно-деловодни
разноски, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „КМП БИЛД“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 1 740 лв. – съдебно-
деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му в препис на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8