Решение по КНАХД №318/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на Началника на РУ-Тополовград към ОДМВР-Хасково, против Решение №13/19.06.2025г. по АНД №107/2024г. на Районен съд Тополовград.Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № 24-0358-000156 от 05.12.2024 г. на Началник РУ – Тополовград, към ОД на МВР – Хасково, издадено против Х. И. Ш. с [ЕГН] от [населено място], с което са му наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП, както следва:

На основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

На основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

На основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 10 лева;

На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3-то от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.

С касационната жалба се твърдят липса на изложени мотиви от съда във връзка с факта на извършване на нарушенията, неправилна преценка досежно срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и за това, че въззивникът е бил наказан за същото деяние и по същите установени факти по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.Иска се съдебният акт да бъде отменен, по същество – да се потвърди издаденото НП, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани, не изпращат представители.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение за основателност на касационната жалба. Не споделя нито едно от съображенията на съда за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление. Не намира да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така че да е било ограничено правото на нарушителя да разбере какви нарушения е извършил и в какво се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Още по-малко съдът е бил изправен пред просторно обсъдената от него хипотеза „не два пъти за същото“, ne bis in idem. Решението на съда намирам за неправилно от правна страна и моли да бъде отменено като се потвърди наказателното постановление, което счита за законосъобразно издадено.

След извършена проверка за валидност, допустимост и за наличие на отменителни основания по отношение на обжалваното решение, съдът намира за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по реда на чл.63в от ЗАНН – подадена е от страна по делото, в 14-дневен срок от връчване на обжалваното решение, което е неблагоприятно за касатора.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е Решение №13/19.06.2025г. по АНД №107/2024г. на Районен съд Тополовград.Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № 24-0358-000156 от 05.12.2024 г. на Началник РУ – Тополовград, към ОД на МВР – Хасково, издадено против Х. И. Ш. с [ЕГН] от [населено място], с което са му наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП, както следва:

На основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

На основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

На основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;

На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 10 лева;

На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3-то от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.

Съдът е формирал извод, че НП следва да бъде отменено като неправилно и издадено при съществени нарушения процесуалния закон. Приел е, че наказващият орган не е описал от фактическа страна в пълнота нарушенията, като е посочил само текстовете от закона, което е нарушило правото на защита на наказаното лице.На второ място съдът е изложил мотиви за това, че АУАН е съставен на 11.09.2024 г., а НП е издадено на 05.12.2024 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН. Счел е нормата за императивна, като щом НП не е издадено в този срок, органът губи възможността да ангажира административно-наказателната отговорност на дееца.Като друго процесуално нарушение е посочил обстоятелството, че с Решение № 11 от 24.09.2024 г. постановено по АНД № 75/2024 г. на РС – Тополовград, за същото деяние и по същите установени факти по УБДХ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева, което е влязло в законна сила. Поради това е счел, че е недопустимо лицето да бъде наказано втори път по административен ред с издаденото НП.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за неправилно, като не споделя доводите на съда за отмяна на наказателното постановление.

На първо място, не е налице неяснота в описанието на извършените нарушения.В обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП, са изложени фактическите констатации от проверката на контролните органи за следното: на 11.09.2024г. в 22.15ч., в [населено място], на ул.“България“, посока на движение кръстовище с [улица]Х. И. Ш. управлявал собствения си лек автомобил Ф. Г. с рег.№[рег. номер], като при подаден звуков и светлинен сигнал на патрулен автомобил същият спрял в дясно на ул.“България“.При поискване на документи за проверка на лицето, същият заявил, че е собственик на автомобила и не носи документи.Поискано било да представи техническо оборудване, но водачът не успял да отвори багажника и заявил, че е развален.Уведомен бил, че за нарушенията ще му бъде съставен АУАН, разпоредено било да изчака до края на проверката, която се извършвала чрез РСОД в патрулния автомобил.Същият потеглил с личния си автомобил, като по този начин осуетил полицейска проверка.Водачът потеглил към посока [улица], след което бил последван със служебния автомобил, от който бил подаден звуков и светлинен сигнал, бил подаден ясен сигнал със стоп палка през прозореца на предна дясна врата, който водачът видял, но не се подчинил и не спрял за проверка, продължил движението си по [улица]през кръстовището на [улица]и спрял на [улица]. Налице са и вписани констатации за това, че водачът се движи с незначителна техническа неизправност(неработещ заключен механизъм на багажника);водачът не представя техническо оборудване - светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.Не носи СУМПС и СРМПС.

Нарушенията са словесно описани и правно квалифицирани, както следва:

1. Отказва да предаде документите си, или осуетява извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП;
2. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП;
3. Движи се с незначителна техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП;
4. Три-и четириколесно МПС се движи без светлоотразителен триъгълник, с което виновно е нарушил чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП;
5. Три-и четириколесно МПС се движи без аптечка, с което виновно е нарушил чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП;
6. Три-и четириколесно МПС се движи без пожарогасител, с което виновно е нарушил чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП;
7. Три-и четириколесно МПС се движи без светлоотразителна жилетка, с което виновно е нарушил чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП;
8. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
9. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Предвид горното, съдът приема, че не е налице неяснота в описанието на нарушенията от фактическа и правна страна, поради което проверка по същество е била дължима.

На второ място, съдът не споделя доводите на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено след едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.Срокът не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не отменя задължението на наказващия орган да се произнесе по образуваната административно-наказателна преписка.След като е издадено НП, от значение за неговата законосъобразност е спазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН – образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на акта.В конкретния случай срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен – АУАН е съставен на 11.09.2024 г., а НП е издадено на 05.12.2024 г..

Съдът счита за неправилно и становището, че административно-наказателната отговорност на дееца е била ангажирана за същото деяние, за което му е било наложено административно наказание глоба в размер 300лв. за извършено дребно хулиганство-наказанието е наложено за извършени от Ш. скандални и непристойни действия, за това, че е използвал заплашителни изрази и обидни думи към полицаите по време на същата проверка.Различни са деянията, за които е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото лице с обжалваното пред районния съд НП, те са описани като нарушения на ЗДвП, не като непристойни действия, закани и обиди.Поради това не е налице двойно наказание за едно и също деяние.

Районен съд Тополовград не е извършил проверка за съответствие на обжалваното НП с материалния закон, нито е изложил мотиви от фактическа страна досежно извършването на описаните в НП нарушения, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства.С оглед на това съдебното решение е произнесено при допуснато съществено процесуално нарушение – неизясняване на спора от фактическа страна. Предвид изложеното и забраната за фактически установявания по чл.220 от АПК, съдебният акт следва да се отмени като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.По искането за разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №13/19.06.2025г. по АНД №107/2024г. на Районен съд Тополовград.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.