№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в.т.д. № 1488 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по въззивна жалба вх. №
57698/06.08.2019г., подадена от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********,
чрез ю.к. Антоанета Цветкова, срещу решение № 3295/17.07.2019 год., постановено
по гр.дело № 9813/2018 год. на РС – Варна, с което оставена без уважение
подадената от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, молба с вх. № 46370/26.06.2019 г. за допълване на
Решение № 2699/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№9813/2018 г. на ВРС, на осн.
чл.250 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
и необосновано. Неправилно ВРС е приел, че не дължи произнасяне по евентуалния
осъдителен иск. Моли решението на ВРС да бъде отменено и постановено друго, с
което съдът да се произнесе по евентуалния осъдителен иск. Моли за присъждане
на направените по делото разноски – д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район
„Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, срещу ответника М.Н.Г., ЕГН **********,
с
която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, съдът да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, произтичащи от Договор
за студентски кредит от 17.10.2014 г.: изискуема главница в
размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки), ведно със законна лихва за забава за периода от
09.02.2018 г. до изплащане на вземането; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на
419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки),
начислена за периода от 10.09.2017г до 29.01.2018г. вкл.; наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и
пет лева и дванадесет стотинки), начислена за периода от 10.10.2017г до
08.02.2018г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
226/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг.
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, е предявен осъдителен иск, да бъде осъден ответникът
да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите, представляващи изискуеми
вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема
главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна)
лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и
седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г. до 29.01.2018г. вкл.,
наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет
стотинки), начислена за периода от 10.10.2017 г. до
08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на искова молба до
окончателното й изплащане.
С Решение № 2699/17.06.2019 г. ВРС е приел за установено в отношенията
между страните, че М.Н.Г. дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по
ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг.:
765.63 лева - падежирала
главница, ведно със законна лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за горницата над 765.63 лева до
15 945.93 лева;
308.78 лева – падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в
периода 10.02.2019 г. – 10.05.2019 г., като е отхвърлил иска за горницата над
308.78 лева до 419.47 лева, начислена за периода 10.09.2017г. – 29.01.2018г.
вкл.;
17.15 лева – наказателна лихва за забава в периода 16.01.2019г. –
10.05.2019г., като е отхвърлил иска за горницата над 17.15 лева до 55.12 лева,
начислена за периода 10.10.2017г. – 08.02.2018г. вкл.
С молба от 26.06.2019г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискал от ВРС
да се произнесе по отношение на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. М.Н.Г., чрез назначения й особен представител, е изразила
становище за неоснователност на молбата по чл.250 ГПК.
С обжалваното решение № 3295/17.07.2019
год.
е оставена без уважение подадената от ищеца
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* молба с вх. № 46370/26.06.2019 г.
за допълване на Решение № 2699/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№9813/2018 г.
на ВРС, на осн. чл.250 от ГПК. В мотивите си РС-Варна е приел, че не се е сбъднало въведеното от ищцовата страна
вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителния иск, предявен като
евентуален – отхвърляне на установителния иск. Приел е, че частичното му уважаване съставлява процесуална пречка за произнасяне по
осъдителния иск, предявен като евентуален с исковата молба. Евентуалният иск е
предявен под условие, че главният иск не бъде уважен. Приел е, че с оглед изхода на спора по установителния иск
съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск, поради тази причина и го е оставил без разглеждане.
Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съдебният акт на ВРС е именуван решение, но по съществото си
представлява определение, доколкото с него РС-Варна не се е произнесъл по
спорния предмет, а е отказал да го разгледа. Поради това, съставът на ОС-Варна
следва да се произнесе с определение по жалбата.
Искът по чл.422 от ГПК е уважен частично – за падежиралите вноски и
лихви, т.е. частично се е сбъднало въведеното от ищцовата страна
вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителния иск, предявен като
евентуален – отхвърляне на установителния иск за горницата над 765.63 лева до
15 945.93 лева, за горницата над 308.78 лева до 419.47 лева, начислена за
периода 10.09.2017г. – 29.01.2018г. вкл., за горницата над 17.15 лева до 55.12
лева, начислена за периода 10.10.2017г. – 08.02.2018г. вкл. Поради това
РС-Варна дължи произнасяне по осъдителния иск в частта, в която е отхвърлен
установителния иск.
Предвид гореизложеното, съставът на ВОС намира, че атакуваното определение
(решение) е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато
на РС-Варна за произнасяне по осъдителния иск в частта, в която е отхвърлен
установителния иск.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски. Следва да му се присъдят 15 лева – дължимата по делото държавна
такса, като за горницата над 15 лева до внесените 368.92 лева държавната такса
подлежи на връщане, като недължимо платена. На основание чл.78, ал.8 на
жалбоподателя следва да се присъди ю.к. възнаграждение в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение №
3295/17.07.2019 год., постановено по гр.дело № 9813/2018 год. на РС – Варна, с
което оставена без уважение подадената от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ЕИК ********* молба с вх. № 46370/26.06.2019 г. за допълване на Решение №
2699/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№9813/2018 г. на ВРС, на осн. чл.250 от ГПК и ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Варна за произнасяне по
евентуалния осъдителен иск в частта, в която е отхвърлен установителния иск по
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********
да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 15 лева (петнадесет лева),
представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща ю.к. възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК *********, че сумата от 353.92 лева (триста петдесет и три лева и 92 стотинки),
представляваща надвнесена държавна такса, ще му бъде върната при направено
писмено поискване и посочване на банкова сметка ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: