№ 15375
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110152157 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от „Портал-М” ЕООД
срещу „Артел-22“ ЕООД искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.403 ГПК за заплащане на сумата от общо 3 225 лева, представляваща
претърпени от „Портал-М” ЕООД вреди в резултат на наложената обезпечителна
мярка, от които 1 725 лева, представляващи разликата между договорната такса на
обслужващата банка и начислената такса на банката в увеличен размер поради
наложения върху сметката на дружеството запор и сумата 1 500 лева, представляваща
законната лихва върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за
периода от 01.06.2023г. /датата на налагане на запора/ до 02.09.2024г. /до датата на
подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 03.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „Портал-М” ЕООД твърди, че по молба на ответника с Определение от
30.05.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №368/2023г., Софийски окръжен съд е допуснал
обезпечение на бъдещите му искове, като е издал Обезпечителна заповед №7 от
31.05.2023г. Поддържа, че с Решение от 24.01.2024г. на Арбитражния съд при БТПП,
постановено по ВАД №35/23, предявените бъдещи искове са отхвърлени, като
решението е окончателно. Навежда твърдения, че с Определение №627 от 11.07.2024г.,
постановено по ч.гр.д. №829/2023г. на РС- Ботевград допуснатото обезпечение е
отменено. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба определението е влязло
в сила по отношение на него, но няма данни ответникът да е уведомен за него, поради
което наложената обезпечителна мярка не е отменена от ЧСИ С П. Разяснява, че в
резултат на наложения запор е претърпял вреди, изразяващи се в заплатен от него
увеличен размер на месечната такса за поддържане и обслужване на разплащателна
сметка, върху която е наложен запор. Сочи, че съгласно тарифата на обслужващата
дружеството „ProCredit Bank“ месечната такса за обслужване е в размер на 35 лева,
като в раздел „Други“ е предвидено, че месечното обслужване на разплащателна
сметка, по която е наложен запор е в размер на 150 лева. Сочи, че вредите за
дружеството се изразявали в размера на разликата между стандартната такса за
обслужване на банковата сметка, дължима съгласно сключения с обслужващата банка
1
договор и завишения в резултат на наложения запор неин размер или 115 лева месечно
за периода от датата на налагане на запора 01.06.2023г. и до датата на подаване на
исковата молба - 03.09.2024г. Поддържа, че е претърпял вреди и от невъзможността да
използва сумата, върху която е наложен запорът, а именно 10 312 лева, които вреди са
в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на налагане на запора до
датата на предявяване на иска. Сочи, че в изпълнение на определението на съда за
допускане на обезпечението, ответникът преди издаване на обезпечителната заповед е
внесъл парична гаранция по депозитната сметка на съда в размер на 1 200 лева, която
гаранция обезпечава възстановяването на претърпени от ищеца вреди при
неоснователно налагане на обезпечение върху неговото имущество. Отправя искане
към съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Оспорва претенцията за законна лихва върху
запорираната сума от 10 312 лева. Сочи, че отмяната на обезпечителната мярка се
изчерпва с преустановяване на действието на наложената обезпечителна мярка.
Поддържа, че с отмяна на определението за налагане на обезпечение на 11.07.2024г., е
отпаднало основанието за запориране на банковата сметка на ищеца. Твърди, че
бездействието на ищеца за „вдигане“ и отмяна на запора след тази дата или забавянето
на съда да отмени обезпечението, след подадената молба за неговата отмяна на
30.01.2024г. /респ. на 09.02.2024г./ не може да се вмени в отговорност на ответника.
Твърди, че ищецът е получил определението за отмяна на наложеното обезпечение на
06.08.2024г., а ответникът е получил определението на 31.07.2024г. Поддържа, че за
ищеца не е съществувала пречка да се снабди със заверен препис от определението за
отмяна на обезпечението и да го представи на частния съдебен изпълнител, както и да
поиска незабавно след уведомяването си вдигане на запора по изпълнителното дело.
Навежда твърдения, че дружеството-ответник е добросъвестно, тъй като е заплатило
претендираната от него сума месеци преди да бъде изработена вратата, която е на
стойност 10 312 лева. Сочи, че е поискало налагането на запор на банковата сметка на
ищеца, тъй като същият е бил преустановил дейността си към 11.2022г. Поддържа, че
обезщетението за вреди, които се претендират по реда на чл.403 от ГПК може да
обхваща само периода, който е очертан от налагане на обезпечителната заповед до
влизане в сила на решението по обезпечения иск, т. е. в случая до влизане в сила на
решението на Арбитражния съд при БТПП - 29.01.2024г. Твърди, че обезпечителната
заповед е издадена на 30.05.2023г., като на 01.06.2023г. е наложен запор на банковата
сметка на ищеца, т. е. претенцията по чл.403. ал.1 от ГПК може да обхваща само
периода от 01.06.2023г. до 29.01.2024г., когато е влязло в сила решението на
Арбитражния съд при БТПП София. Оспорва основателността на твърдението, че
увеличената месечна такса за обслужване от 35 лева на 150 лева следва да се понесе от
ответника, тъй като ищецът не е предприел действия, с които да намали или
предотврати тези такси, като обжалва определението за допускане на обезпечението
или поиска от съда да замени запора върху банковите сметки със залог на парична
сума. Поддържа, че искът, по който е допуснато обезпечението, е оценим в пари, като
ищецът е разполагал с възможност да внесе в залог по сметка на съда сума в размер на
обезпеченото вземане и запорът върху банковата му сметка щял да бъде вдигнат,
съответно нямало да заплаща месечна такса за обслужване в размер на 150 лева.
Навежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като
последният бил уведомен от ЧСИ С П за наложения запор, считано от 23.06.2023г. и
въпреки това бездействал и не бил предложил друго обезпечение с оглед търпяната от
него финансова вреда. Твърди, че след получаване на Определението от 11.07.2024г. за
отмяна на обезпечението ищецът е имал възможност да се снабди със заверен препис
от същото и да подаде молба до частния съдебен изпълнител за вдигане на наложения
2
запор и прекратяване на изпълнителното дело, но не го е сторил. Посочва, че забавата
в произнасянето за отмяната на обезпечението в срок от 6 месеца до месец юли 2024г.
не може да бъде вменена във вина на ответното дружество, тъй като нито една от
двете страни нямала отношение към повдигнатия спор за определяне на компетентния
да се произнесе по отмяна на обезпечението съд. Оспорва като неоснователна и
претенцията за заплащане на законна лихва „върху всяко отделно претендирано
вземане“, считано от датата на завеждане на исковата молба, тъй като претенциите за
редовна, законна и отложени лихви били акцесорни вземания и не можели да бъдат
лихвоносни. С оглед на изложеното отправя молба към съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа:
На 16.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е депозирал в Арбитражен съд
при Българска-търговско промишлена палата /„АС при БТПП“/ искова молба срещу
ищеца „Портал-М” ЕООД, с която е предявил осъдителен иск за заплащане на сумата
от 10 321 лева, представляваща заплатено от „Артел-22“ ЕООД възнаграждение за
изработена вещ от ответника по сключен между страните Договор №1416/02.08.2022г.
за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор
ищецът едностранно е развалил поради неизпълнение от страна на ответника, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска пред АС при БТПП на
16.05.2023г. до окончателното заплащане. Въз основа на подадената искова молба е
образувано ВАД №35/2023г.
С молба от 17.05.2023г. до СРС „Артел-22“ ЕООД е поискало от СРС да допусне
обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника
„Портал-М” ЕООД.
С Определение №18021/19.05.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС
съдът е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд-
гр. Ботевград.
На 22.05.2023г. в СРС е постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД, с която
дружеството е оттеглило подадената от него молба за допускане на обезпечение.
С Определение №18720/26.05.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС
съдът е оставил без разглеждането искането за прекратяване на делото поради
оттегляне на молбата.
На 09.06.2025г. е постъпила нова молба от „Артел-22“ ЕООД чрез СРС до
Районен съд- гр. Ботевград, с която повторно е оттеглена подадената на 17.05.2025г.
молба от дружеството.
С Определение №21138/12.06.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС
съдът е оставил отново без разглеждане искането за прекратяване на делото поради
оттегляне на молбата.
Въз основа на изпратената по подсъдност от СРС молба за допускане на
обезпечение от 17.05.2023г. е образувано ч.гр.д. №1077/2023г. по описа на Районен
съд- гр. Ботевград, което е прекратено с Определение №557/26.06.2025г. поради
оттегляне на молбата.
Междувременно на 19.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е подал нова
молба за допускане на обезпечение на предявения от него срещу „Портал-М” ЕООД
иск в Районен съд- гр. Ботевград, която е оставена без уважение с Определение
№439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград.
Въз основа на подадена на 22.05.2023г. частна жалба с Определение
№445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. Софийски окръжен съд е отменил
3
Определение №439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр.
Ботевград, като е допуснал обезпечение на предявения от „Артел-22“ ЕООД срещу
„Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП иск чрез налагане на запор по банкови сметки
на последното дружество до размера на сумата от 10 312 лева, при условие че
молителят внесе гаранция н размер на 1 200 лева.
С молба от 31.05.2023г. „Артел-22“ ЕООД е представило доказателство за
внесена по сметка на съда гаранция, като видно от направеното отбелязване върху
съдебния акт обезпечителната заповед е издадена на същия ден.
От Удостоверение с изх.№24920/17.07.2023г. по описа на ЧСИ С П, рег. №921 в
КЧСИ, се установява, че по молба на „Артел-22“ ЕООД въз основа на издадената на
31.05.2023г. обезпечителна заповед и образувано изп.д. №20239210401061 за
привеждане в изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка срещу „Портал-М”
ЕООД, като на дружеството е изпратено Съобщение с изх. №19140/31.05.2023г., с
което същото е уведомено за делото, наложените запори и му е изпратено копие от
обезпечителната заповед.
С Решение от 24.01.2024г. на АС при БТПП е отхвърлен предявеният от „Артел-
22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД иск за сумата от 10 312 лева, представляваща
платено възнаграждение по Договор №1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и
монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор ищецът едностранно е развалил
поради неизпълнение от страна на ответника.
С подадена на 30.01.2024г. молба от „Портал-М” ЕООД е направено искане на
основание чл.402, ал.2 ГПК за отмяна на допуснатото с Определение
№445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. по описа на Софийски окръжен съд
обезпечение, като с Разпореждане №186/01.02.2024г. Районен съд- гр. Ботевград е
разпоредил молбата да бъде изпратена на Софийски окръжен съд.
С Определение №91/08.02.2024г. Софийски окръжен съд е повдигнал спор за
определяне на компетентния съд, който да се произнесе по депозираната молба, като с
Определение №1582/25.06.2024г. по ч.гр.д. №383/2024г. Софийски апелативен съд е
определил за родово компетентен Районен съд- гр. Ботевград.
С Определение №627/11.07.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен
съд- гр. Ботевград съдът е отменил допуснатото с Определение №445/30.05.2023г. по
в.ч.тр.д. №368/2023г. Софийски окръжен съд обезпечение на предявения от „Артел-22“
ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП иск чрез налагане на запор по
банкови сметки на последното дружество до размера на сумата от 10 312 лева.
На 09.02.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград е
постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД за освобождаване на представената от него
гаранция. С Разпореждане №942/11.07.2024г. съдът е разпоредил молбата да бъде
изпратена на насрещната страна, като е указал възможността в едноседмичен срок
от връчване на молбата да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в
едномесечен срок да предяви иск за причинените вследствие на обезпечението вреди.
В указания срок от „Портал-М” ЕООД е представил доказателства за предявения в
рамките на настоящото производство иск.
На 26.09.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград е
постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД за издаване на заверен препис от влязлото в
сила Определение №627/11.07.2024г., а на 27.09.2024г. от „Артел-22“ ЕООД.
Представено по делото е Удостоверение от 29.08.2024г., издадено от „ПроКредит
Банк“ ЕАД, от което се установява, че към датата на неговото съставяне има
постъпило запорно съобщение от съдебен изпълнител по сметките на „Портал-М”
ЕООД от 01.06.2023г.
4
На 27.09.2024г. по изп.д. №20239210401061 по описа на ЧСИ С П, рег. №921 в
КЧСИ, е постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД, към която е приложено Определение
№627/11.07.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград за
отмяна на допуснатото обезпечение.
Приложена е справка за движение по банкова сметка на за периода от
01.04.2023г. - 06.08.2024г., от която се установява, че в периода от 01.04.2023г. до
29.04.2023г е нареждана „месечната такса РС“ в размер на 25 лева, на 31.05.2023г. - в
размер на 35 лева, а за остатъка от периода- в размер на 150 лева.
Представена е и Тарифа за юридически лица на „ПроКредит Банк“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.403 ГПК от „ПОРТАЛ-М”
ЕООД срещу „АРТЕЛ-22“ ЕООД за заплащане на сумата от общо 3 225 лева,
представляваща претърпени от „ПОРТАЛ- М“ ЕООД вреди в резултат на наложената
обезпечителна мярка, от които 1 725 лева, представляващи разликата между
договорната такса на обслужващата банка и начислената от нея такса в увеличен
размер поради наложения върху сметката запор и 1 500 лева, представляващи
законната лихва върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за
периода от датата на налагане на запора 01.06.2023г. до 02.09.2024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
След извършена проверка съдът намира, че исковата молба е редовна, а
предявения с нея иск - процесуално допустим.
Съгласно чл.403, ал.1 ГПК за вреди от наложено обезпечение на иск ищецът в
обезпечителното производство отговаря в следните хипотези: ако обезпеченият иск
бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок
или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Основанието на
тази отговорност произтича от поетия от молителя риск да бъдат допуснати по негово
искане обезпечителни мерки, които да ограничат правата и интересите на ответника,
вследствие на което същият да претърпи вреди. Именно поради тази причина същата
се счита за обективна, безвиновна – искането да се обезпечи иска поначало е
правомерно действие, но щом то доведе до противоправен резултат (вреди), това
обосновава възникването на задължение за молителя да обезщети всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от допуснатото по негово искане обезпечение
/чл.51, ал.1 ЗЗД/.
В случая с приетия по делото доклад е указано на ищеца, че за да установи
основателността на отправената от него претенция по чл.403, ал.1 ГПК в негова
тежест е да докаже наличието на допуснато обезпечение по предявен от ответника иск,
налагането на допуснатото обезпечение, отхвърлянето на обезпечения иск с влязло в
сила решение, настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди и
техния размер, както и причинно-следствената връзка между вредите и поведението на
ответника, изразяващо се в подаване на молба за допускане на обезпечение на иск.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява наличието на първите три от горепосочените
предпоставки, а именно: 1) че с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д.
№368/2023г. на Софийски окръжен съд е допуснато обезпечение на предявения от
„Артел-22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП осъдителен иск за
заплащане на сумата от 10 321 лева, представляваща заплатено от „Артел-22“ ЕООД
5
възнаграждение за изработена от ответника вещ по сключен между страните Договор
№1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата,
който договор ищецът едностранно е развалил поради неизпълнение от страна на
ответника, чрез налагане на запор по банкови сметки на ответника до размера на
сумата от 10 312 лева, при условие че молителят внесе гаранция в размер на 1 200
лева, 2) че с Решение от 24.01.2024г. на АС при БТПП предявеният от „Артел-22“
ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД иск е отхвърлен, както и 3) че с Определение
№627/11.07.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград съдът
е отменил допуснатото обезпечение.
В същото време съдът намира, че по отношение на претендираните от ищеца
вреди в размер на законната лихва върху запорираната сума не са ангажирани
доказателства по делото. За да се претендират вреди от неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, трябва да е налице забава на изпълнението,
която от своя страна е предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането.
При наложена обезпечителна мярка запор върху вземане към трето лице /банкови
институции/ и претендираната вреда - законна лихва върху запорираното вземане,
необходимо е да се установи, че същото съществува и е изискуемо, като на основание
чл.154 ГПК в тежест на ищеца по иска е да докаже тези обстоятелства /така Решение
№101 от 05.08.203г. по търг.д. №1029/2012 г. на ВКС, I Т.О./. В настоящия случай от
представеното по делото удостоверение от „ПроКредит Банк“ ЕАД, се установява
единствено, че към 29.08.2024г. има постъпило запорно съобщение от съдебен
изпълнител по сметките на „Портал-М” ЕООД от 01.06.2023г., но не и дали е налице
запорирана сума, съответно какъв е нейният размер. В тази връзка следва да бъде
посочено, че поначало запор може да бъде наложен върху вземания по сметка, по
която няма наличност и макар той да се счита за наложен от датата на връчване на
запорното съобщение, същият може да бъде реализиран едва след постъпването на
суми по тази сметка. Следователно за да е налице вреда за длъжника по запорирана
сметка трябва да бъде установено, че по същата са били налице парични средства,
както и техният размер, което в настоящия случай не е сторено. От изложеното следва,
че предявеният от ищеца иск за сумата от 1 500 лева, представляваща законната лихва
върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за периода от
01.06.2023г. /датата на налагане на запора/ до 02.09.2024г. /до датата на подаване на
исковата молба/ следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На следващо място, с подадената искова молба се претендира обезщетение на
понесени от ищеца имуществени вреди в размер на 1 725 лева, представляващи
разликата между договорната такса на обслужващата банка и начислената от нея
поради наложения върху сметката на дружеството запор такса в увеличен размер. В
тази връзка по делото е представена Тарифа за юридически лица на „ПроКредит Банк“
ЕАД, в която е посочено, че месечната такса за обслужване, която включва дебитна
карта Visa, сметка FlexSave и интернет банкиране с 3 потребителя /включително/ е 25
лева, при интернет банкиране с 4 и повече потребителя- 50 лева, а когато месечното
обслужване е на разплащателна сметка, по която е наложен запор- 150 лева. От
приложената справка за движение по банковата сметка се установява, че в периода от
30.06.2023г. до 31.07.2024г. удържаната от ищеца месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка е в размер на 150 лева, следователно разликата за този период е
в размер на 1 750 лева.
За да бъде основателна предявената от ищеца претенция, следва да бъде
установено, че тази разлика е обусловена от допуснатото по искане на ответника
обезпечение, доколкото съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за онези вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Такава причинно-
следствена връзка би била налице тогава, когато обезпечението се явява това условие,
6
без което същата не би била настъпила и при наличието на което при нормално
стечение на обстоятелствата биха настъпили аналогични последици. Изискването към
причинната връзка е обезпечението да предшества във времето настъпването на
вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки
на необходимост. В случая начисляваният от банката по-висок размер на такса за
обслужване на разплащателната сметка при наличие на наложен запор макар и
обусловен от поведението на ответника, не е необходима и закономерна последица от
действията му. Предназначението на запора е да ограничи възможността на
задълженото лице да се разпорежда с притежаваните от него парични средства, като
начисляваните в тази връзка допълнителни такси за обслужване на сметките на
длъжника излизат извън кръга на типичните за неговото налагане последици и са
резултат от постигнати между ищеца и банката договорни уговорки, поради което
ответникът не дължи тяхното обезщетяване.
С оглед на изложеното, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.403
ГПК за заплащане на сумата от общо 3 225 лева, представляваща претърпени от ищеца
„ПОРТАЛ- М“ ЕООД имуществени вреди в резултат на наложената по искане на
ответника „АРТЕЛ-22“ ЕООД обезпечителна мярка, се явява изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платено съгласно представения от
него Договор за правна защита и съдействие №0011/05.03.2025г., което следва да му
бъде присъдено в цялост.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПОРТАЛ-М” ЕООД, ЕИК **********, срещу
„АРТЕЛ-22“ ЕООД, ЕИК *****, осъдителен иск с правно основание чл.403 ГПК за
заплащане на сумата от общо 3 225 лева, представляваща претърпени от „ПОРТАЛ-
М“ ЕООД вреди в резултат на наложената обезпечителна мярка, от които 1 725 лева,
представляващи разликата между договорната такса на обслужващата банка и
начислената такса на банката в увеличен размер поради наложения върху сметката
запор и 1 500 лева, представляващи законната лихва върху запорираната сума по
наложената обезпечителна мярка за периода от датата на налагане на запора
01.06.2023г. до 02.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 03.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПОРТАЛ-М” ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „АРТЕЛ-22“
ЕООД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 600 лева, представляваща
адвокатски хонорар за представителство в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8