РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Царево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20232180100018 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.
А. А. с ЕГН ********** ****** чрез адв.Д.М. със съдебен адрес: ******,
против „******“ ***с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
******** с представител А. Д. С., с която се иска от съда да обяви за
нищожна клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от ******г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на *****лева, на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП, както и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП вр.чл.24 от ЗПС.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит от *****г., по силата на който ответното дружество й
предоставило в заем сумата в размер на *****лева при ГПР от *****%, както
и ГЛП от **** %, при срок на кредита от *месеца, а тя се задължила да върне
на ответника заемната сума с договорената лихва в размер общо на **** лева
чрез месечни вноски за срок от *месеца. Тъй като не осигурила в срок от 3
дни от подписване на договора нито едно от обезпеченията в §6 от същия
договор, съгласно §7 от Договора за потребителски кредит от *****г.,
дължала неустойка в размер на *** лева, разсрочена на *месечни вноски,
всяка в размер на ** лева.
Счита, че клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от ****г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на *** лева е нищожна на
1
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като с така договорената неустойка се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите й като кредитополучател с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Счита, че клаузата на §7 от Договор за
потребителски кредит от ****г., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на **лева , е нищожна и като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея, в размер на ***лева е в размер на ** от сумата на
отпуснатия кредит, като по този начин изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Счита, че така уговорената клауза в §7 от
Договор за потребителски кредит от ****г., е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка в
размер на ****лева, която е необосновано висока. Счита, че уговорената
неустойка в този й размер излиза извън присъщите й функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като
по съществото си представлява добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора, като по този начин се заобикаля чл. 33, ал.
1 от ЗПК.
На следващо място, при условията на евентуалност, твърди, че клаузата
на §7 от Договор за потребителски кредит от ****г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на ***лева, е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена,
а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли съдът да обяви за нищожна клаузата на §7 от Договор за
потребителски кредит от*****г., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на ****лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите
на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, при условията на евентуалност – нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Претендира присъждането
на разноски. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „*****“ **е депозирал писмен
отговор, с който признава за основателен предявения от ищцата иск за
нищожност на клаузата на §7 от процесния договор. Заявява, че за погасяване
на задълженията си по процесния договор за потребителски кредит от *****г.
ищцата е заплатила на дата *****г. само една вноска в размер на **лева, с
което е погасила лихви в размер на ** лева и главница в размер на **лева, а
общото й задължение оставало в размер на **лева, състоящо се от главница в
размер на **лева и лихви в размер на **лева. По тази причина заявява, че
обявява процесния Договор за потребителски кредит от ***г. за предсрочно
изискуем, считано от***г.
2
Излага, че между него и ищцата е сключен още един договор за
потребителски кредит от **г., по който дружеството е установило
недействителност на клаузата, уреждаща задължението на ищцата да
заплащане на неустойка. Сочи, че по Договора за потребителски кредит от
***г. ищцата е дължала да върне само чистата стойност на предоставената в
заем главница от **лева и фиксирана възнаградителна лихва в размер на
**лева, без договорената неустойка. Излага, че ищцата била заплатила по този
договор за кредит от ***. сумата в общ размер на ***лева, поради което
дружеството следвало да й върне сумата от **лева, явяваща се разлика между
общия размер на платената сума от **лева и сумата от **лева,
представляваща сбор между главница и възнаградителна лихва върху нея,
която дружеството има право да задържи.
С оглед на изложеното, заявява, че на основание чл.103 и сл. от ЗЗД
извършва прихващане между сумата от **лева, представляваща описаната по-
горе изискуема главница и лихва по процесния Договор за кредит от **която
ищецът дължи, със сумата от **лева, явяваща се надплатена неустойка по
Договор за потребителски кредит от **г. до размера на по-малката от двете
суми. Твърди, че ищцата трябва да му заплати сумата от **лева,
представляваща остатъкът, който следва да възстанови след извършеното
прихващане и че до настоящия момент ищцата не е заплатила дължимата от
нея сума от **лева, представляваща остатъка по процесния договор след
извършеното прихващане.
Моли съдът да уважи установителния иск за недействителност на
клаузата на §7 от процесния Договор за кредит, уреждащ задължението за
заплащане на неустойка, поради признаването на иска. Възразява срещу
присъждането на разноски в полза на ищцата, като твърди, че с поведението
си не е дал повод за завеждането на иска, поради което счита, че разноските в
настоящето производство следвало да се възложат в тежест на ищцата. В
случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв., оспорва наличието на такова.
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирала е чрез адв.М. писмено становище, с което заявява, че поддържа
ИМ и представените с нея писмени доказателства, моли делото да се разгледа
в нейно отсъствие и съдът да уважи като основателна и доказаната исковата й
претенция. Претендира присъждането на разноски и представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з., за ответното дружество, редовно призовано, представител не се
явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
връзка, въз основа на Договор за потребителски кредит от ***., по силата на
3
който „****“ **е предоставило в заем на И. А. А. сумата от **лв. при ГПР от
**%, както и ГЛП от **%, Кредитополучателят приел да възстанови заетата
сума с договорна лихва в размер общо на **лева на равни месечни вноски,
всяка от които в размер на **лева за срок от *месеца за периода **.- **. В §6
от Договор за потребителски кредит от **. са предвидени обезпечения, които
безспорно не са предоставени от ищцата. В тази връзка в клаузата на §7 от
Договор за потребителски кредит от **. е уговорено, че кредитополучателя
следва да заплати на кредитодателя неустойка в размер на **лева, разсрочена
на *месечни вноски, всяка в размер на **лева, на падежите на съответната
месечна погасителна вноска, като общия размер на месечните плащания на
всеки съответен падеж по Договора е в размер на **лева /л.*/
Между страните не е спорно, че заемната сума от ***. е получена от
ищцата, както и че същата в изпълнение на поетите задължения по договора е
заплатила на ответното дружество на дата ***. само една вноска в размер на
**лева, с което е погасила лихви в размер на **лева и главница в размер на
**лева, а общото й задължение оставало в размер на **лева, състоящо се от
главница в размер на **лева и лихви в размер на **лева.
С депозирането на писмения отговор, кредитодателят – ответник по
делото, е обявил процесния Договор за потребителски кредит от **. за
предсрочно изискуем, считано от **., като изявлението му е достигнало до
кредитополучателя – ищца по делото, на дата **. /видно от надлежно
оформените съдебни книжа/. Падежът на задълженията по процесния договор
е настъпил на дата **., т.е. изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост на задълженията пор процесния договор е достигнало до
кредитополучателя след падежа на задълженията по договора.
Размерът на непогасения остатък от кредита по процесния Договор,
формирана като остатък от непогасена главница и непогасена лихва, след
приспадане на извършеното от ищцата общо плащане от **лв., възлиза на
сумата от **лева. /**лева -**= **лева./
Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема
за установено от правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване нищожността на клаузата на §7 от
Договор за потребителски кредит от **., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на **лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване нормите на
чл. 143, ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност – като неравноправна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
В хода на производството ответникът „****“ **изрично признава иска
за нищожност на клаузата на §7 от процесния договор, но тъй като ищецът не
е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, то
не са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237
4
ГПК. От друга страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните,
налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на
процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни.
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея
факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява
важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
истинност.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответното дружество
„*****“ **представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Видно от договора за кредит в клаузата на § 6 е уговорено задължение
за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове,
като в клаузата на § 7 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка
в размер на ***лева.
Ищцата е посочила като основание за нищожност на клаузата за
неустойка чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № *от ***г. по т. д. № */**г. на ***на
***, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / в този
смисъл решение № ***** г. на ****по т. д. № ***/***г.,**т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок от
5
три дни от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /§ 6/, като при неизпълнение са
предвидили неустойка в размер на **лева – съгласно клаузата на § 7. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на
неустойката / *****лева/ представлява близо** от размера на отпуснатия
кредит / ****лева / и е несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би
търпял от непредставянето на обезпечение. Предвид изложеното съдът
намира, че клаузата на § 7 2 от Договор за потребителски кредит от ****. за
заплащане на неустойка нарушава добрите нрави и принципа за
справедливост, поради което е нищожна, съгласно чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищцата основание, съдът
не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на
клаузата за неустойка.
Що се касае до изявлението на ответното дружество, че на основание
чл.103 и сл. от ЗЗД извършва прихващане между сумата от ***лева,
представляваща описаната по-горе изискуема главница и лихва по процесния
Договор за кредит от ****., която ищцата дължи, със сумата от ***лева,
явяваща се надплатена от ищцата неустойка по Договор за потребителски
кредит от ***. до размера на по-малката от двете суми, то не са налице
предпоставките чл.103 и сл. от ЗЗД, тъй като в настоящето производство не са
представени доказателства за наличието на валидно сключен между страните
Договор за потребителски кредит от ***., поради което не са налице две
ликвидни задължения, които да бъдат доказани и прихванати.
6
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат ищцата.
Ищцата доказа разноски за платена държавна такса в размер на **лева,
която на основание чл.78 ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищцата се е представлявала от адв.Д.М., който е поискал
присъжданена адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. в размер на
**лева с ДДС. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
/л.**/, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл.38 ЗАдв. от адв.Д.М., както и доказателства, че адв.Д.М. е
регистрирано по ДДС лице в ***от дата ***. /л.**/ . Съгласно разпоредбата на
чл.38 ал.2 ЗАдв. на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя за адв.Д.М. адвокатско
възнаграждение в размер на ****лева, върху което, с оглед на факта, че
адв.Д.М. е регистрирано по ДДС лице, следва да се начисли и дължимият
данък върху добавената стойност в размер на **% съгласно нормата на §2а
от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
или адвокатското възнаграждение за адв.Д.М. е в размер на **лева с ДДС.
Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето, на което се оказва помощта, попада в една от изброените в
чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването
му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията
на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на
адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него
насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № **от ***г. на
**по гр. д. № ***/***г., **г. о., ГК, Определение № **от ***г. на **по ч. гр. д.
№ ***/***г., **г. о., ГК и др./.
Искането на ответното дружество разноските по делото да се възложат
в тежест на ищцата на основание чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като не е да е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска, е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен
спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му
поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита,
както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска. В
7
конкретния случай безспорно е налице втората предпоставка – ответното
дружество е признало иска, но не е налице първата предпоставка –
извънпроцесуалното поведение на ответното дружество да не е повод за
предявяването на иска. Фактът, че ответното дружество е участвало в
сключването на невалидна договорна клауза за заплащане неустойка с ищцата
показва, че поводът последната да заведе иск за обявяването на нищожността
на клаузата се корени в поведението на дружеството. В основата на
предявения иск за обявяване нищожността е твърдение за нищожност на
клаузата от потребителски договор, което поражда правото на потребителя
да иска обявяване на нишожността по съдебен ред. Ето защо съдът приема,
че в случая не са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК и направените
от ищцата разноски по делото следва да се възложат в тежест на ответното
дружество на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на §7 от Договор за
потребителски кредит от ***., сключен между И. А. А. с ЕГН ********** от
******и „*****“ ***с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на ***лева, на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „****** **с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
*****, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А. с ЕГН ********** от ****, сумата от
****лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „*****“ **с ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия-***, с адрес
на кантора: ******, сумата от ****лева с ДДС – представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната на И. А. А. с ЕГН **********
безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8