Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен, 20.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на първи юли ,през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Ани Георгиева
При секретаря: Петя Георгиева
Като разгледа докладваното от
Председателя гр.дело № 725 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със
страни:
Ищец: : „ЧЕБ“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление-град **********, представлявано от Л.В. , и К. Карл гражданин на
република Чехия, л.№ 740514/0182 ,чрез адв. П.И. от САК , преупълномощена
от „АС”СДП”“, рег. в САК
Ответник
: В.С.П., с ЕГН **********,
с ИТН **********, с адрес: ***
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от ищеца „ЧЕБ“ спрямо
ответника В.С.П., за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника в размер на 544.37 лева, от които 531.44 лева главница за използвана
и незаплатена електрическа енергия за периода от 13.12.2018 г. до 12.04.2019г.,
12.93 законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко
периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения
- 11.06.2019г, , за електроснабден имот находят се в **********,
с ИТН ********** ел.енергия за периода от 13.12.2018 г. до 12.04.2019г. , за
което е издало отделни фактури подробно описани в иска , разноски за образуване
на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 83 лева, както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 162 лв.и допълнителни предстоящи разноски по
настоящото производство.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В районен съд Тетевен било образувано
ч.гр.д. № 491 /2019г по заявление на „ЧЕБ”АД
по което е издадена заповед за изпълнение № 240 от 24.06.2019г срещу
длъжника В.С.П., с ЕГН **********.
Длъжникът не е открит на адрес за връчване на заповедта , изпълнена е
процедурата по чл.47 от ГПК , съобщението е залепено на входната врата на
адреса на длъжника , книжата не са получени , тъй като лицето е в чужбина ,
поради което съдът е указал на заявителя с разпореждане № 1755/19.08.2019г на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви установителен иск за вземането си,
същото е връчено на 27.08.2019г , а
исковата молба е подадена на 24.09.2019г с
по пощата /л.30/, тоест в законно
установеният срок .
На ответника е назначен особен
представител в лицето на адв. П.К. от ЛАК
, която в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор , в който се твърди ,че ответника е зад
граница и не се намира на посочения в
иска адрес-гр. Тетевен , ул. „Баньо Маринов” № 56, тъй като този имот бил продаден
още през 2011г., а апартамента в гр.
Тетевен , кв.Полатен , ул. „Вит”№8 ,ет.4 ,ап.10
бил прехвърлен на сина на ответника
Слаевйко Василев С. като партидата не била прехвърлена на новия
собственик и се водела все още на ищеца , а задълженията били заплатени ,
представя вносна бележка за заплатена сума разписка
№0400009981200329/19.11.2019г , за заплатена сума 19лв за обект аб. № **********
на В.П. , адрес *** вноска бележка от 19.11.2019г за заплатена сума от
789,37лв и междубанково платежно
нареждане от същата дата , , разписка №
0400009981200311 от 19.11.2019г за сумата от 34,04лв.за сумата от .
По делото съдът е изискал служебно справка от АВ на лицето В.С.П. с ЕГН ********** и видно от
същата няма прехвърляне на имота на длъжника на синът му С.В.С. на с адрес ***.
В справката фигурират имоти находящи се в гр. Тетевен на ул. „Вършец, ул.
„Б.Маринов”,,УПИ с площ от около 2930
кв.м. и строящия се в него складов обект
с ателие изградено фаза груб строеж,9/10 от използваема ливада ,4 категория
,имот с кад № 054127 ,УПИ с площ от около 290 кв.м. по плана на гр. Тетевен от 1969г парц. ІІІ-1505 в кв. 57 в едно с построена жилищна сграда и гараж .
Постъпила е и молба с правно основание чл.102
от ГПК от процесуалния представител на ищеца , в която се твърди ,че в хода на процеса ищецът е заплатил исковите суми , като са останали незаплатени
направените в хода на исковото
производство разноски от 300 лв , моли разноските да им бъдат заплатени тъй
като ищецът е станал причина за
азвеждане на делото . С молбата е представена и справка от ИКАР , от която било
видно ,че нямало прехвърлене на имота на
С.В.С. –син. Представени са и констативен протокол № 1533345 от 06.07.2012г. за промяна на средствата за търговско
измерване в гр. **********от
06.07.2012г. подадено от В.П. , заявление за предоставени безплатни услуги от В.С.П.
клиентски номер ********** от 06.07.2012г /не касае процесния период /,
заявление от В.С.П. *** за клиентски **********,аб. № ********** в гр. Тетевен , кв. „Полатен”, ул.
„Вит”№8,ет.4,ап.10,вх.В , за проверка предвид високи сметки , както и
констативен протокол към него №3817443 от 12.03.2020г, от който е видно ,че СТИ е редовно , няма самоход , правилна е
схемата на свързване , няма
нерегламентирано прикачване и заявление от 18.11.2019г от синът на ответника С.В.С. за заплащане на съдебни задължения .
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът „ЧЕБ“
АД е доставчик на електрическа енергия
съобразно приложение №1 към
лицензия за доставка на ел. енергия с №
Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло ел. енергия на ответника В.С.П. за електроснабдителен имот
находящ се в гр. Тетевен , ул. „Вит”№8 вх.В , ет.4 .В тази връзка съдът намира,
че по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение между
страните. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 293 Търговския закон за
сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия,
не е необходима писмена форма. Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката
крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично
известни общи условия. Към процесния период действат общите условия на „ЧЕБ“
АД, одобрени с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 година на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиранеи , изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от
26.04.2010 год. на ДКЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. В изпълнение на задълженията си на краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и и съгласно общите условия
ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според установеното
в чл. 4, т. 2 потребител на енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. Така ищецът доставил на ответника в периода от 13.12.2018г
до 12.04.2019г . електрическа енергия на обща стойност 531,44лв . В чл. 35 от
Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за
електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-24.06.2019г. , която сборна лихва в
случая възлиза на 12,93лв за периода
15.02.2019г до 11.06.2019г.
Видно от
материалите по делото ищовата страна е заплатила след завеждане на делото,
а заповедното производство по чл.410 ГПК –ч. гр.д. №491/2019г на ТРС е
образувано на 24.06.2019г ,
исковото производство по чл. 415
ал.1 т.2 ГПК е образувано на 27.09.2019г.
С вноска бележка за ответната страна от 19.11.2019г е заплатена сума от 789,37лв, която сума е
заплатена от синът на ответника и е сбор от претендираната общо за ел. енергия
и лихви от 544.37
лева, 83 лв. разноски по заповедното производство и 162 лв. разноски в
настоящото производство, като в тази сума не е включена сумата от 300 лв.
разноски за особен представител .
С молбата по
чл.102 ГПК от 29.05.2020г ищецът е признал ,че в хода на процеса са заплатени
претендираните суми , като били останали
претендираните в исковото производство
съдебни разноски в размер на 300 лв., представен е и подробен списък . Предвид
претенцията от страна на ищовата страна ,че са останали незаплатени 300 лв.
разноски , то следва да му бъдат присъдени само тия които претендира с молбата
по чл.102 ГПК и същите касаят разноски
за назначения особен представител.
Ответникът е
извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което
не го освобождава от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо
следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение
№ 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС,
определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т.
о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011
г. на IV г. о. на ВКС/.
По изложените съображения съдът намира, че
исковете за главница и лихва като основателни и доказани, но след като дължимата сума е заплатена исковата претенция следва да бъде отхвърлена
, но тъй като ищецът не е станал причина
за завеждане на делото на същия следва да бъдат присъдени направените разноски
, като същите са заплатени частично , а именно заплатени са разноски за
образуване на заповедното производство в
размер на 83 лв. , заплатени са разноски за образуване на настоящото
производство 162 лв. , тоест ищеца следва да заплати останалите разноски за назначения особен представител по
настоящото исково производство в размер на 300 лв.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЧЕБ“ АД, ЕИК **********
със седалище и адрес на управление-град **********, представлявано от Л.В. , и К.
Карл гражданин на република Чехия, л.№ 740514/0182 ,чрез адв. П.И. от САК ,
преупълномощена от „АС”СДП”“, рег. в
САК срещу ОТВЕТНИКА В.С.П.,
с ЕГН **********, с ИТН **********, с адрес: *** ИСК
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 544.37
лева, от които 531.44 лева главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 13.12.2018 г. до 12.04.2019г., 12.93
законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично
вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения -
11.06.2019г, , за електроснабден имот находят се в **********,
с ИТН ********** ел.енергия за периода от 13.12.2018 г. до 12.04.2019г. ,
разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК –ч. гр.д.
491/2019г. на ТРС в размер на 83 лева, както и разноски за образуване на
настоящото производство в размер на 162 лв. поради заплащане на дължимите суми от ответника по делото .
ОСЪЖДА В.С.П., с ЕГН **********, с ИТН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЧЕБ“ АД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление-град **********, представлявано от Л.В. , и К. Карл
гражданин на република Чехия, л.№ 740514/0182 ,чрез адв. П.И. от САК ,
преупълномощена от „АС”СДП”“, рег. в
САК сумата от 300 лв. представляващи разноски по гр.д. №725/2019г
на Р.С.Тетевен за особен представител.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред О.С-Ловеч от уведомяването на страните по
делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: