Определение по дело №1990/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3845
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20223100501990
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3845
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл. с. И.а Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501990 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дианавет“ ЕООД, с ЕИК 0000000, със седалище и
адрес на управление с. Приселци, община Аврен, Варненска област, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2085/27.06.2022 год., постановено по гр. дело
№ 2405/2022 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която дружеството-въззивник е
осъдено да заплати на М. С. Г. с постоянен адрес в гр. Варна сумата от 5573, 18 лева (пет
хиляди петстотин седемдесет и три лева и 18 ст.), чиято равностойност в шведски крони
възлиза на 28 895 по курса на БНБ към 27.04.2021 год., представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължения,
поети с договор за изработка, сключен на 07.04.2021 г., а именно: да ваксинира против бяс и
да постави чип (транспондер) на куче порода „мелез“ с наименование „Бианка“ в размер на
разходите за престой на животното в Клиника на общинските ветеринари в гр. Римбо,
Швеция, съгласно фактура № 429/23.04.2021г. по повод принудителна карантина, наложена
от компетентните органи на Швеция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално -
неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че между страните е налице
сключен договор за изработка и че ответното дружество е страна по такъв договор.
Неправилен е изводът на съда, че предметът на договора е „един трудов резултат – да
постави ваксина против бяс, да извърши обезпаразитяване на животното и да постави чип."
Неправилната квалификация на исковите претенции е довела и до неправилни и
незоконосъобразни изводи на първоинстанционният съд. Според въззивника при договора за
изработка изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за
работодателя, какъвто в настоящия случай неправилно е прието, че е ответното дружество.
Не е обсъдена от първоинстанционния съд процедурата по маркиране или по
„официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на
идентификационен документ (паспорт)" на кучета. Споменато е, че същата е регламентирана
в чл. 174 и сл. от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но без да се коментира
1
обстоятелството, че задълженията по ЗВМД са вменени на регистриран ветеринарен лекар,
който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение,
но не и на самото заведение. Счита, че отговорността по реда на ЗВМД е на лекаря, а не на
лечебното заведение, като е проведено ясно рзграничение между имуществената
отговорност на ветеринарният лекар и на лечебното заведение. Твърди, че отговорност може
да бъде търсена единствено от държавният ветеринарен лекар съгласно разпоредбите на чл.
101 – 108 от ЗВМД, но не и от ответното дружество.
Отделно от това в нарушение на разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, неправилно е
прието, че ищцата като възложител не носи никаква отговорност при изпълнението на
задълженията на ветеринарния лекар. Счита, че в случая не са налице законовите
предпоставки по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за частично разваляне на договора, тъй като при
приемането на възложената работа възражения не са правени, съответно не са констатирани
съществени отклонения от нейното договорно или обичайно предназначение, поради което е
недопустимо подобни възражения да се правят, съответно да се доказват, едва в настоящия
процес. С одобряването на работата от поръчващия се преклудира възможността в
последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в
чл. 265 и сл. от ЗЗД, включително и чрез волеизявление за разваляне на договора.
Отправено е искане за отмяна на ршението в обжалваната от дружеството – въззивник
част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство – за допускане до разпит един свидетел при условията на довеждане за
установяване на реда и начина на извършване на манипулациите в клиниката на ответното
дружество и възлагането на съответните манипулации с оглед на личните качества на
съответния ветеринарен лекар.
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, насрещната страна – ищцата М. Г. – оспорва въззивната жалба, счита
решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено в
тази част, ведно с присъждане на сторените разноски. Оспорва и направеното с жалбата
искане за събиране на доказателства във въззивното производство.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жлбата искане за събиране
на доказателства във въззивното производство е неоснователно, тъй като фактите, които
страната се домогва да установи чрез разпита на свидетеля нямат отношение към
повдигнатия правен спор. Идентично искане е било отправено в първоинстанционното
производство и правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд, поради което и
настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК не са налице.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от „Дианавет“ ЕООД, с ЕИК 0000000, със
седалище и адрес на управление с. Приселци, община Аврен, Варненска област, чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2085/27.06.2022 год.,
постановено по гр. дело № 2405/2022 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства във
въвзивното производство, а именно: за допускане до разпит на един свидетел при условията
на довеждане за установяване на реда и начина на извършване на манипулациите в
2
клиниката на ответното дружество и възлагането на съответните манипулации с оглед на
личните качества на съответния ветеринарен лекар;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3