Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……...07.2022
г.
Гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена
Петрова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1062/2019
г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 20074/01.07.2019 г., уточнена с молба вх. № 23522/01.08.2019 г. на "АЦМ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н. Вапцаров“, №
5, ет. 5, представлявано от В.Г.Р.срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, № 109А, ет. 2, офис 21, при задължителното участие на В.Л.Б.,
Синдик на „Сано и Пи Си“ ЕООД (н), със служебен адрес , за приемане за установено, че приетото му вземане срещу
ответника „САНО И ПИ
СИ“ ЕООД, (н), в размер на 100693.07 лв., с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да бъде удовлетворявано съразмерно с вземането на „Търговска
Банка Д“ АД, от сумите постъпили от осребряване на имоти, представляващи
обезпечение на вземането на Банката, по Договор за кредит №
1712.1113/14.12.2013 г., на осн.
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът твърди, че за обезпечаване
на вземането по сключеният между длъжника „Сано и Пи Си“ ЕООД и „Търговска
банка Д“ АД, Договор за кредит от 14.12.2013 г., ипотекарните длъжници Б.К.и Ц.К.
са учредили ипотека върху собственият им недвижим имот: Апартамент № 1, с площ
69.28 кв.м., находящ се в Г.В., на втори етаж, ведно с прилежащото му избено
помещение № 1, с площ 3.97 кв.м. Сочи, че по силата на нот. Акт № 78, т. I, д. № 61/06.08.2015 г., в който е обективиран договор
за покупко-продажба, е придобил ипотекирания имот. След придобиването на имота
била проведена публична продан на ипотекирания имот и същият бил продаден като
Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 20.06.2018 г. В
резултат на извършено по изпълнителното дело разпределение в полза на
взискателя „Търговска банка Д“ АД била разпредела сумата 100693.07 лв. Излага,
че в резултат на разпределението вземането на Банката е погасено до размера на
получената сума, а ищецът е бил отстранен от имота, поради което е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, сега ответник, до размера на
платената цена за имота. Вземането си предявил в границите на откритото
производство по несъстоятелност с молба вх. № 12831/24.04.2019 г. Това вземане
обаче не било прието от Синдика. Последното мотивирало ищеца да депозира
възражение вх. № 14983/16.05.2019 г. С Определение № 2217/14.06.2019 г., съдът
по несъстоятелността включил в списъка на приетите вземания предявеното вземане
на ищеца в размер на 100693.07 лв., с поредност по чл. 722, ал. 1 т. 1 ТЗ за
сума, която би постъпила като остатък от осребрен имот от масата след
удовлетворяване на приетото вземане на ипотекарния кредитор „Търговска банка Д“
АД и евентуално с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за суми, постъпващи от
други активи от масата на несъстоятелността като в останалата му част оставил
без уважение депозираното възражение. Изразява съгласие досежност определената
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, но счита, че сумите, постъпили от
продажбата на осребрени имоти, представляващи обезпечение на вземането на
Банката следва да бъдат разпределяни между нея и ищеца съразмерно на вземанията
им, приети в производството по несъстоятелност.
В
границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„Сано и Пи Си“ ЕООД (н), не депозира писмен отговор.
Задължителната
страна
в производството, Синдикът В.Б., депозира писмено становище, в което счита
предявения иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Излага,
че съобразно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД извършването на публичната
продан на имота е довело и до погасяване на учредената върху него ипотека,
поради което и неоснователно било искането на ищеца за запазване на
привилегиите върху имота и включването му в списъка на приетите вземания с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. До подобен резултат счита, че би се
стигнало акот купувача-ищец е заплатил дължимата цена на ипотекарния кредитор и
встъпив в правата му на удовлетворен такъв, съобразно разпоредбата на чл. 178 ЗЗД. Счита, че каквито и права да са възникнали за ищеца, то той можел да ги
претендира само от длъжника Б.К.и съпругата му Ц.К., по арг. на чл. 155 ЗЗД, но
не и от несъстоятелния длъжник.
В
границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която оспорва изложените от Синдика доводи досежно съществуването на вземането
му и сочи, че същите са разгледани в производството по т.д. № 1084/2019 г., по
което е налице влязло в сила решение. Счита, че единственият спорен въпрос е
дали вземането на ищеца да бъде удовлетворявано след вземането на Банката или
съразмерно с него. Излага правните си доводи за осъществената в случая
„частична суброгация“ и сочи съдебна практика, която счита за относима.
В
допълнително становище Синдикът поддържа вече изразеното становище за
неоснователност на предявения иск и репликира изложеното в допълнителната
искова молба на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител и Синдикът, чрез процесуален представител, поддържат изложените
твърдения, възражения и доводи.
По
допустимостта на иска:
Не се било предмет на спор между страните
обстоятелството, че с Решение № 763/20.11.2017
г., по т.д. № 1282/2016 г., на ВОС, ТО е открито производство по
несъстоятелност на ответника „Сано и Пи
Си“ ЕООД, ЕИК *********. С Решение
№ 401/23.05..2018 г., дружеството е обявено в
несъстоятелност като управителните органи са с прекратени правомощия и
търговската дейност е прекратена.
Видно от изисканата преписка от т.д. №
1282/2016 г., на ВОС, ТО е, че с молба вх. № 12831/24.04.2019 г., настоящият
ищец „АЦМ" ЕООД е предявил вземането си срещу несъстоятелния ответник, в
размер на 105101.00 лв., с произтичащо от претърпяно принудително изпълнение
върху имот, собственост на
ищцовото дружество, ипотекиран от трети лица за дълг на несъстоятелния
търговец, по силата на Договор за б. кредит
№ 1712.1113/14.12.2013 г.
След служебна справка по партидата на
ответното дружество в ТР при АВ се установява, че предявеното вземане е
включено от Синдика в Списък вх. № 13549/03.05.2019 г. на неприети вземания,
обявен на 08.05.2019 г.
В границите на срока по чл. 690 от ТЗ срещу неприемането
на вземането е депозирано възражение вх. № 14983/16.05.2019 г. от настоящият
ищец „АЦМ" ЕООД. С Определение № 2217/14.06.2019
г., съдът по несъстоятелността е допуснал включване в Списък на приети
вземания, на вземането на ищеца, в размер на 100693.07 лв., погасени с
изплащане на взискател, насочил изпълнение върху имот, представляващ Апартамент
№ 1, на бул. „Ген. Колев“, № 102, ет. 2, с идентификатор 10135.2558.131.1.1, по
изп.д. № № 557/2016 г. на ЧСИ Н. Денчева, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за
сума, която би постъпила като остатък от осребрен имот от масата на
несъстоятелността след удовлетворяване на прието вземане на кредитора
„Търговска Банка Д“ АД, обезпечено с ипотека по нот. Акт от 17.12.2013 г.,
евентуално с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за суми постъпващи от други активи
от масата на несъстоятелността.
С Определение №
2222/14.06.2019 г., съдът по несъстоятелността е одобрил Допълнителен списък на
приети, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, вземания на суброгиращ се в
права, приети в Първи списък на вземания към длъжника «Сано и Пи Си» ЕООД като
процесното вземане на «АЦМ» ЕООД, ЕИК ********* е включено в Списъка, съобразно
уваженото възражение на кредитора. Определението е обявено по партидата на
длъжника в ТР при АВ на 17.06.2019 г.
Доколкото
исковата молба на «АЦМ» ЕООД постъпила във ВОС на 01.07.2019 г. е в границите
на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, то същата е допустима.
Макар и да не е било предмет на спор между страните съдът счита за
необходимо да отбележи, че на ищеца следва да бъде признато наличието на правен
интерес от предявяването на настоящият иск. Това е така, защото с Определението
постановено при разглеждане на възражението на ищеца срещу неприемане на
вземането му в производството по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността е
посочил, че макар и поредността на удовлетворяване на вземането да е тази по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, удовлетворяването на кредитора следва да се извърши
след удовлетворяване на кредитора „Търговска Банка Д“ АД, в чиито права на
обезпечен кредитор се е суброгирал настоящият ищец частично. Съдебната практика
безпротиворечиво се придържа към разбирането, че макар и поредността на
удовлетворяване да не е реквизит от списъка на приети вземания, след като
такава е предвидена, то не съществуват пречки тя да бъде предмет на
установяване чрез исковете по реда на чл. 694 ТЗ. Принципно идентичен е и
настоящият случай макар да се касае за поредност на удовлетворяване на
кредитори от един и същ ред.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
По силата на Договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 06.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № 78, том І,
рег. № 2902, дело № 61/2015 г. на Нотариус с рег. № 484, ищецът "АЦМ"
ЕООД е придобило от Б.К.и Ц.К. правото на собственост върху описаните в него недвижими
имоти, сред които и Апартамент № 1, с идентификатор 10135.2558.131.1.1, находящ се в гр. Варна,
ул. "Ген. Колев" № 92, ведно с прилежащото му избено помещение и
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
По делото е представен и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 57, том ІІ, рег. № 4104, дело № 222/2013 г.,
на Нотариус с рег. № 537, по силата на който праводателите на "АЦМ"
ЕООД – Боян и Цветелина Караджови са учредили в полза на кредитора
"Търговска Банка Д" АД, договорна ипотека върху собствените си имоти,
измежду които и Апартамент № 1, за обезпечаване на вземания на кредитора в
размер на максимум 4000000 лв., по сключен между „Търговска Банка Д“ АД и „Сано
и Пи Си“ ЕООД, Договор за кредит № 1712.1113/14.12.2013 г. и анекси към него.
Посочената сума включва главница, лихви, такси, комисионни, разноски,
наказателни надбавки, разноски по принудително изпълнение и други.
Не е било предмет на спор и обстоятелството,
че поради неизпълнение на задълженията по сключеният Договор за кредит №
1712.1113/14.12.2013 г., кредиторът "Търговска Банка Д" АД е
пристъпил към принудително изпълнение въз основа на издаден в нейна полза Изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 12469/2015 г., на ВРС, XI с. Образувано било изпълнително дело № 20168070400557, по което е след
проведена публична продан на ипотекирания в полза на кредитора, Апартамент № 1,
идентификатор 10135.2558.131.1.1. е възложен с Постановление за възлагане от
09.03.2018 г. на купувач за сумата 105101.00 лв. Видно от представеното по
делото Разпределение от 23.03.2018 г., влязло в сила на 26.03.2018 г. за
удовлетворяване на взискателя "Търговска Банка Д" АД е разпределена
сумата 100693.07 лв.
Разпоредбата на чл. 155 ЗЗД
гласи, че ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето
лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу
лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други
вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.
При тази законодателна
уредба и възприетото по фактите, се налага извода, че с влизане в сила на Постановлението
за възлагане на процесния Апартамент № 1 и извършеното разпределение на
получените от принудителната продан суми, влязло в сила на 26.03.2018 г., взискателят
– „Търговска банка Д“ АД се счита удовлетворен за вземането си в размера,
посочен в протокола за разпределение – 100693.07 лв., а настоящият ищец,
придобил от длъжника ипотекиран недвижим имот – за отстранен от имота в
резултат на принудителното изпълнение. С погасяването на чуждия дълг, макар и
частично, е завършен и фактическият състав на законната суброгация по чл. 155 ЗЗД като вид частно правоприемство, чиито правни последици се проявяват ex
lege. Това е така, защото осъществената публична продан, съпроводена с
разпределение на получените суми, е равносилна на плащане на чуждо задължение
от отстранения собственик на ипотекирания имот, защото има същия погасителен
ефект по отношение на взискателя.
Не е било предмет на спор
между страните, че в резултат на осъществената публична продан вземането на
Банката не е било изцяло удовлетворено, поради което настъпилата законна
суброгация е частична.
Суброгацията обаче зависи
от регресните права на третото лице, по тази именно причина третото лице
встъпва само в онези права на кредитора, които благоприятстват събирането на
личното му вземане по вътрешните му отношения с длъжника. По същността си те
биха могли да бъдат вземания, вещни права, имуществени права върху нематериални
блага и др. Третото лице придобива правата на кредитора в състоянието, в което
се намират в момента на изпълнението. Третото лице встъпва и в акцесорните
права на кредитора, които имат обезпечителен характер за главницата – това са
напр. ипотеките и залозите. Подобна функция играят и привилегиите, правото на
задържане, неустойките, лихвите, задатъкът, поръчителството и др.
Както бе посочено по-горе
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЗД определя и кръга от лица срещу които третото
лице може да упражни правата на кредитора, в които се е суброгирал. В случаите,
когато третото лице не е нито солидарен длъжник, нито поръчител, той встъпва
изцяло в правата на кредитора срещу длъжника и лицата обезпечили негово
задължение.
Настоящият състав намира,
че макар и встъпването да е изцяло в правата на кредитора, то не би могло да
бъде противопоставено на самия кредитор, в случаите на частична суброгация.
Доколкото суброгационното право по съдържание е производно на правото на
кредитора и по момент на възникване е последващо правото на кредитора, то ще
бъде упражнено спрямо длъжника и лицата обезпечили неговото задължение едва
след удовлетворяването на първоначалния кредитор. Вярно е, че учредените
залози, ипотеки и др. обезпечения, принципно служат за обезпечаване на цялото
задължение на длъжника и в този смисъл служат и за обезпечаване на вземането на
суброгиралия се кредитор. Произтичащите от обезпеченията права могат да бъдат
противопоставени освен на длъжника и на лицата обезпечили негово задължение,
още и на останалите кредитори на длъжника, чиито вземания не са били предмет на
обезпечаване. Тези права обаче не биха могли да бъдат противопоставени на
първоначалния им носител. Именно по тази причина и частичната суброгация не е
уредена законодателно, тъй като лицето, което иска да се ползва от дадените на
първоначалния кредитор обезпечения и да ги упражни спрямо задължените лица в
пълен им обем, ще следва да изпълни вместо длъжника изцяло. Обратното би
означавало платилия частично дълга да черпи спрямо първоначалния и все още неудовлетворен
изцяло, кредитор само права, което настоящият състав намира за
недопустимо.
В заключение от горното предявения иск като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ дължимата по
делото държавна такса в размер на 80.00 лв., ще следва да бъде възложена в
тежест на ищеца.
От страна на Синдика макар и да е направено
искане за присъждане на разноски, не са представени доказателства за реално
извършване на подобен разход, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от "АЦМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Н. Вапцаров“, № 5, ет. 5, представлявано от В.Г.Р.срещу
„САНО И ПИ СИ“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 109А, ет. 2, офис 21, при задължителното
участие на В.Л.Б., Синдик на „Сано и Пи Си“ ЕООД (н), със служебен адрес , за приемане за установено,
че приетото му вземане срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, (н), в размер на 100693.07 лв., с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва
да бъде удовлетворявано съразмерно с вземането на „Търговска Банка Д“ АД, от
сумите постъпили от осребряване на имоти, представляващи обезпечение на
вземането на Банката, по Договор за кредит № 1712.1113/14.12.2013 г., на
осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА "АЦМ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н.
Вапцаров“, № 5, ет. 5, представлявано от В.Г.Р.да заплати по сметка на Варненски
Окръжен Съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
държавна такса по делото, на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в
2-седмичен срок от съобщаването му пред Варненски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: